№ 42
гр. Оряхово, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на единадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20211460100661
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Д. П. Г., ЕГН ********** против М. Р. М., ЕГН **********,
с искане за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца ежемесечна
издръжка в размер на 300 лв., тъй като е студент във ВУЗ, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 30.11.2021 г., до настъпването на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, заедно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, както и за заплащане на издръжка за минало време, след
навършването му на пълнолетие като учащ в средно учебно заведение, в
размер на 3000 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата (след допуснато
изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК). Претендират се разноски по делото.
Предявени са два кумулативно обективно съединени иска с правно
основание по чл. 144 СК и по чл. 149, вр, с чл. 144 СК.
В исковата молба се твърди, че със съдебно Решение от 25.08.2016 г. по
гр. дело № 435/2016 г. по описа на РС Монтана, потвърдено с Решение от
20.12.2016 г. по гр. дело № 347/2016 г. по описа на ОС Монтана, ответницата
е била осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето Д.Г. в размер на
130 лв., която е изплащана до навършване на пълнолетие. Сочи се, че към
момента ищецът е студент в първи курс в редовна форма на обучение в
Икономическия университет в гр. Варна – специалност „Международни
икономически отношения“. Във връзка с това е налице необходимост от
достатъчно средства за дрехи, консумативи, семестриални такси,
специализирана литература, наем за квартира в гр. Варна, разходи за
транспорт от гр. Варна до гр. Козлодуй и обратно, като се твърди, че за
задоволяване на тези нужди са необходими най-малко 600 лв. на месец. С
оглед редовната форма на обучение се сочи, че ищецът няма възможност да
1
работи и да получава доходи, поради което всички необходими разходи се
заплащат от бащата на ищеца П Г., който обаче има и финансов ангажимент
към другото си дете с ответницата – непълнолетната Д Г.а. Твърди се също,
че майката има възможност да заплаща претендираната сума от 300 лв.
месечно, тъй като работи на постоянен трудов договор в „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД и получава значително по размер трудово възнаграждение. Освен това се
иска и осъждане на ответницата да заплати на ищеца издръжка за минало
време в размер на 3000 лв. за периода от 01.12.2020 г. до 30.11.2021 г., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, през който
период ищецът е бил ученик и месечният размер на разходите му е заявен в
размер на 250 лв. Претендират се и разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М. Р. М.,
ЕГН **********, с който оспорва исковете и намира, че същите са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Признава, че с Решение от
25.08.2016 г. по гр. дело № 435/2016 г. по описа на РС Монтана, потвърдено с
Решение от 20.12.2016 г. по гр. дело № 347/2016 г. по описа на ОС Монтана
родителските права по отношение на ищеца са предоставени на бащата П Г., а
майката М.М. е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 130 лв.,
която до навършване на 18 годишна възраст на ищеца е изплащана от нейна
страна. Твърди, че ищецът е придобил собствен недвижим имот в гр. Варна и
приложеният договор за наем на квартира е създаден за целите на процеса.
Освен това се сочи, че през м. 10.2021 г. ищецът си е закупил лек автомобил
„Mercedes, с Рег. № ВР 7505 СК, а в същото време се твърди, че няма
средства да се издържа като студент в гр. Варна. От друга страна е имал
възможност да кандидатства за студентско общежитие, но не се е възползвал.
Ответницата сочи също, че няма финансова възможност да заплаща
претендираните с исковата молба претенции. В подкрепа на това твърди, че
има трето дете – Светли Светославов Маринов, роден на 17.12.2020 г., за
което се грижи и издържа, има сключен договор за кредит, който изплаща с
месечна вноска от 183,72 евро до 22.12.2026 г., а срещу нея е налице и висящо
производство за увеличаване на присъдената издръжка на дъщеря й Д Г.а от
120 лв. на 300 лв. Именно затова намира исковете за неоснователни и моли за
отхвърлянето им. Претендират се разноски по делото.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното
от фактическа страна:
С определение № 14/18.01.2022 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че П Г. Димитров, ЕГН ********** и М. Р.
М., ЕГН ********** са родители на децата Д П. Г.а, ЕГН ********** и Д.
П. Г., ЕГН **********, че е била налице присъдена в полза на Д. П. Г.
издръжка в размер на 130 лв. месечно, съгласно Решение от 25.08.2016 г. по
гр. дело № 435/2016 г. по описа на РС Монтана, потвърдено с Решение от
20.12.2016 г. по гр. дело № 347/2016 г. по описа на ОС Монтана, както и че до
навършване на 18 годишна възраст на ищеца тази издръжка е изплащана от
страна на ответницата.
Същото се установява и от събраните по делото доказателства. Видно
от удостоверение за раждане на Община Козлодуй, издадено въз основа на
акт за раждане № 0167/02.10.2002 г., детето Д. П. Г. е родено на 30.09.2002 г.
2
от майка М. Р. М. и баща П Г. Димитров. Последните са родители и на Д П.
Г.а, родена на 28.09.2007 г., съгласно удостоверение за раждане на Община
Враца, издадено въз основа на акт за раждане № 0577/01.10.2007 г. От
приложените към исковата молба съдебни решения се установява, че
родителските права спрямо двете деца – Д и Д, са предоставени на бащата П
Г. Димитров, а майката М.М. е осъдена да им заплаща ежемесечна издръжка.
По отношение на ищеца е била присъдена издръжка в размер на 130 лв.
месечно, която до навършване на 18 – годишна възраст е изплащана от страна
на ответницата, видно от приложените към отговора на исковата молба
документи по ИД № 277/2016 г. по описа на СИС при РС Козлодуй (л. 78 – л.
102 от делото).
Към настоящия момент ищецът е деветнадесет годишен и е записан
като студент в редовна форма на обучение в Икономически университет –
Варна, със специалност „Международни икономически отношения“, съгласно
представено уверение № 3-23966/2021-09-20. Неговата сестра Д е записана
като ученичка за учебната 2021/2022 г. в 8б клас на СУ „Христо Ботев” – гр.
Козлодуй, съгласно служебна бележка № 2-38/01.10.2021 г. от същото
училище.
Установява се от приетото по делото удостоверение за раждане на
община Плевен, издадено въз основа на акт раждане № 2147/18.12.2020 г., че
ответницата М.М. има още едно дете – Светли Светославов Маринов, родено
на 17.12.2020 г. от съвместно съжителство с друг мъж – Светослав Руменов
Маринов.
От приетите по отношение на ответницата по делото справка за трудови
договори, справка за осигурителен доход, служебна бележка от работодател,
заявление и удостоверение от работодател (съответно л. 148, л. 149, л. 154 и л.
230 - 232 от делото) се установява, че М.М. е служител по трудово
правоотношение с АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД на длъжност „координатор“ в отдел
„Автотранспорт“ и за последните 12 месеца – от 02.2021 г. до 01.2022 г. е
получила брутно възнаграждение в размер на 10 060 лв., а за 2020 г. – 9977,70
лв. За 2020 г. е получила допълнителни средства от СБКО – 16 280 лв., а за
2021 г. – 10 370 лв. За 2022 г. е предвидено да получи 7655 лв. по приет план
за специални събития (официални празници) и почивка, а допълнителните
средства от СБКО все още не са изплащани за 2022 г.
От приетите по делото заявление по чл. 53 от КСО и Заповед №
44940/16.12.2021 г. на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД се установява, че на ответницата
е разрешено ползването на отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна
възраст, считано от 04.01.2022 г. до 19.12.2022 г.
От Договор за кредит от 21.12.2011 г. и Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека от същата дата се установява, че ответницата има
задължение към банкова институция в размер на 20 376 евро, с краен срок на
издължаване 22.12.2026 г. и месечна погасителна вноска в размер на 170,65
евро. Кредитополучатели по този договор са ответницата и нейните родители
– Росен Маринов Петков и Зорка Г.а Петкова.
От представените по делото - справка от Агенция по вписванията (л.
71), удостоверение за декларирани данни от община Мизия (л. 136),
удостоверение за декларирани данни от община Козлодуй (л. 152), справка за
трудови договори и за осигурителен доход (л. 146-147), удостоверение от
КАТ Враца (л. 155), свидетелство за регистрация на МПС Част I (л. 178),
3
договор за банков кредит от 05.11.2021 г. и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 05.11.2021 г. (л. 179 – 193) се установява, че ищецът Д.Г.
притежава 1 брой МПС с Рег. № ВР 7505 СК и 15% ид. части от правото на
собственост върху недвижим имот – апартамент № 12 в гр. Варна, район
Приморски, к.к. Златни пясъци, х-л Иглика -2, вх. Д, ет. 2.
По делото е представен договор за наем на недвижим имот от
02.08.2021 г. в гр. Варна за срок от една година, считано от датата на
сключването му в гр. Варна с наемател ищецът Д. П. Г. и месечна наемна цена
от 500 лв., ведно с приемо-предавателен протокол. По отношение на
автентичността на тези документи е открито производство по чл. 193 ГПК, по
което ищецът не доказа тяхната истинност, а в негова тежест е да установи
автентичността на оспорените частни диспозитивни документи, което
изрично му беше указано от съда. Поради тази причина съдът няма да
обсъжда и цени тяхната доказателствена сила и няма да ги ползва при
формиране на правните си изводи във връзка с изхода на спора. В хода на
производството се установи, че този договор за наем от 02.08.2021 г. е
прекратен през месец януари 2022 г., тъй като ищецът се е преместил да
живее в собствен на леля му и чичо му апартамент, в чието право на
собственост участва и той с 15% ид. части. Това обстоятелство се установи от
показанията на св. Жаклин Димитрова - Алексиева и от приетите по делото
договор за банков кредит от 05.11.2021 г. и Нотариален акт за продажба на
недвижим имот от 05.11.2021 г. (л. 179 – 193).
По делото е постъпил и е приет социален доклад на ДСП Козлодуй,
който не е изискан от съда, тъй като ищецът е навършил пълнолетие, поради
което съдът няма да се спира на неговите констатации. Единствено ще
отбележи, че в него е отразено, че ответницата и ищецът като майка и син не
поддържат никакви контакти, но майката заявява желание да предоставя
средства за издръжката на пълнолетния си син Д, който е студент в първи
курс в ИУ – Варна.
Съгласно справка от ИУ – Варна (л. 221-222) ищецът към момента не
получава стипендия.
Съгласно справка от СУ „Христо Ботев“ – гр. Козлодуй (л. 219) ищецът
Д е бил ученик в училището в 12б клас за учебната 2020/2021 г. - до м. юни
2021 г., когато му е издадена диплома за завършено средно образование.
От представено по делото протоколно определение за одобрена
спогодба по гр. дело № 660/2021 г. по описа на РС Оряхово се установява, че
ответницата е осъдена да заплаща на непълнолетната си дъщеря Д Г.а
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 02.12.2021 г.
В съдебно заседание проведено на 21.02.2022 г. са разпитани
свидетелите Жаклин Димитрова – Алексиева /леля на ищеца/ и Зорка Петкова
/баба на ищеца и майка на ответницата/, които показания съдът преценява с
оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. В случая показанията на свидетелите кореспондират с
останалите доказателства по делото, поради което съдът ги възприема като
обективни, логични и добросъвестно изложени пред настоящата съдебна
инстанция.
В показанията си свидетелката Димитрова - Алексиева заявява, че
племенникът й е студент в първи курс в ИУ – Варна и от м. 11. 2021 г. се
обучава онлайн, като занятията му са в различно часово време през целия ден
4
и няма възможност да работи и да се издържа сам. Свидетелката споделя, че
майката на Д е заплащала издръжка до навършването на 18-годишна възраст,
след което не е участвала по никакъв начин в издръжката му, като не
поддържа контакт с него. Според Димитрова – Алексиева необходимата му
сума за издръжка на месец е в порядъка на 600-700 лв., като се има предвид
също, че Д се придвижва със собствения си лек автомобил от Златни пясъци
до съответните корпуси за присъствени лекции и заплаща паркинг за
автомобила по 150 лв. месечно. До м. 01.2022 г. е заплащал наем за квартира,
но от тогава живее в закупен от свидетелката и съпруга й апартамент в
Златни пясъци и не заплаща месечен наем. Твърди, че в началото на всеки
семестър се закупуват учебници, а отделно от тях и специализирани учебни
помагала, тъй като при онлайн форма на обучение няма възможност да ползва
библиотеката на университета. До момента издръжката на ищеца се поема от
бащата П Г., с помощта на леля му – св. Димитрова – Алексиева и баба му по
бащина линия.
В показанията си свидетелката Петкова споделя, че майката М. е
търсила ищеца Д за заплащане на издръжка след пълнолетието му, но той не
желае да контактува с нея – вкл. и към настоящия момент. Не я е търсил нито
за завършването си, нито по друг повод. Едва с образуване на делото са
узнали за желанието на Д да получава издръжка от майка си след
пълнолетието си. Сочи също, че М. е втора година по майчинство, тъй като
има малко дете от съжителство с друг мъж, като има и кредит, който все още
погасява, а освен това е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на другото
си дете – Д.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 144 от СК гласи, че родителите дължат издръжка на
пълнолетните им деца, ако последните учат редовно в средни или висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на 20 -
годишна възраст при обучение в средно и до 25 - годишна възраст при
обучение във висше учебно заведение, не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения. С оглед на това, за уважаването на предявените по реда
на чл. 144 СК искове в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, качеството си на правоимащо да получи търсената
издръжка лице, а именно, че като пълнолетен е продължил обучението си в
средно или висше учебно заведение, нуждата от издръжка - т.е. че не може да
се издържа от доходите и имуществото си, както и че ответницата разполага с
материалната възможност без особени затруднения да заплаща съответния
размер на издръжката. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват
без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното
си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице, като в
ППВС № 5/1970 г. на Пленума на ВС е посочено принципното положение, че
възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се
определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При
присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
5
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите /в този смисъл е и съдебна практика със задължителен характер –
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: Решение № 199 от
17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 195 от
01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 305 от
07.06.2011 г. по гр. д №1269/2010 г. на ВКС, ІV г. о, Решение № 170 от
24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК./. Алиментното
задължение към непълнолетно/и дете/деца, има предимство пред издръжката
на пълнолетното дете и съответно следва да бъде отчетено с оглед
възможностите на родителя, след като покрие и собствените си нужди, да
осигури издръжка и за пълнолетното дете.
Безспорно се установи между страните, че ответницата е майка на
пълнолетния ищец Д, който няма навършени 25 години и е студент в I курс в
редовна форма на обучение в ИУ - Варна за учебната 2021/2022 г., а за
учебната 2020/2021 г. е бил ученик в 12 клас в СУ „Христо Ботев“ – гр.
Козлодуй - до м. юни 2021 г., когато е завършил средното си образование.
Установено е наличие на собствено имущество – лек автомобил с Рег.
№ ВР 7505 СК и 15% ид. части от правото на собственост върху недвижим
имот – апартамент, но доколкото от него не се реализират доходи, този факт
на притежавана лична собственост се явява ирелевантен при преценката
относно възможността на ищеца да се издържа самостоятелно от използване
на имуществото си. Ищецът не е работил по трудово правоотношение и не е
реализирал собствени доходи до момента, като по отношение на
притежаваното от него имущество се събраха гласни и писмени
доказателства, че закупеният на негово име лек автомобил е подарък за
завършването му от баба му и дядо му по бащина линия, които са продали
свой недвижим имот, а апартаментът, от който притежава 15% ид. части, е
закупен с банков кредит от леля му и чичо му.
На следващо място, в хипотезата на чл. 144 от СК условие за
задължението за издръжка на пълнолетни учащи деца е родителите да могат
да я дават без "особено затруднение". Ограничението е свързано с
обстоятелството, че се касае за пълнолетно лице, което по начало е длъжно
само да се грижи за издръжката си. "Особено затруднение" по смисъла на
закона означава ограничаване на възможностите за задоволяване на
елементарните конкретни нужди на самия родител. Родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка и след
приспадане на средствата, които безусловно дължи за други ненавършили
пълнолетие свои деца, да може без особено затруднение да отделя средства за
навършилото пълнолетие дете. За да прецени дали претендираната от
пълнолетното дете издръжка няма да създаде особени затруднения на
ответницата, пред първоинстанционни съд е установено какво е материалното
й положение към момента на постановяване на съдебното решение. В случая
ответницата е осъдена да заплаща издръжка в размер на 200 лв. на
непълнолетната си дъщеря Д Г.а, считано от 02.12.2021 г., грижи се за
малолетно дете, във връзка с което към момента ползва отпуск за отглеждане
на дете до 2-годишна възраст, притежава собствен недвижим имот –
апартамент в гр. Козлодуй, който е закупила с банков кредит през 2011 г. със
срок на погасяване – 22.12.2026 г. и месечна вноска от 170,65 евро, изтеглен
от нея и родителите й като кредитополучатели. Ответницата се намира в
6
трудово правоотношение с АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД, като реализираните й
доходи (брутно трудово възнаграждение и СБКО) за 2020 г. са общо в размер
на 26 257 лв., а за 2021 г. – 20 430 лв. През настоящата 2022 г. изтича
отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и предстои връщането
на ответницата на заеманата при работодателя АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД
длъжност, при което тя ще реализира значително по-големи по размер доходи
от трудово възнаграждение в пълен размер, ведно с изплащаните всяка
година на служителите суми от СБКО, както и предвидени за настоящата
година от работодателя допълнителни 7655 лв. по приет план за специални
събития (официални празници) и почивка. Ответницата е в млада възраст,
трудоспособна е, няма здравословни проблеми, които да изискват лечение,
закупуване на лекарства или да ограничават трудоспособността й.
Имайки предвид, че задължението за издръжка по чл. 144 СК не е
безусловно и за този тип задължение не може да бъде заставен или принуден
родителя да отчуждава имуществото си за осигуряване издръжката на
пълнолетен член на семейството, съдът, съпоставяйки разходите за собствена
издръжка на ответницата, за издръжка на другите й две деца, задължението
към банкова институция, имущественото състояние и доходите й намира, че
тя има материална възможност да осигури издръжка на пълнолетния си син,
без това да представлява особено затруднение за нея. Този извод се
обосновава не само от анализа на всички събрани доказателства по делото, но
и съобразявайки дадените задължителни указания в цитираната по-горе
съдебна практика, тъй като при тази издръжка "възможността" за
предоставянето й не съвпада с общото изискване на чл. 143, ал. 1 СК, а
задължението по чл. 144 СК се подчинява и на определени ограничителни
изисквания. В случая обаче ответницата получава доходи в размер, който
въпреки безусловното задължение да заплаща издръжка на едно малолетно
дете – Светли Маринов и на едно непълнолетно – Д Г.а, позволява
предоставянето на издръжка на пълнолетния ищец, което не би я затруднило
"особено" и не би била поставена в особено затруднено положение да
осигурява своята собствена издръжка и тази на правоимащите по-малки деца,
спрямо които задължението й за издръжка е безусловно.
При определяне на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от
една страна необходимите средства за пътуване на ищеца, облекло,
консумативи, учебници, фактът на неплащане на наем за квартира,
променящата се пандемична обстановка в страната и установяването на
онлайн обучение във връзка с нея, икономическите условия на живот в
страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите, при което намира, че към настоящия момент за
цялостната месечна издръжка на ищеца като студент са необходими общ обем
парични средства в размер на около 600 лева. От този размер ответницата
следва да бъде осъдена да заплаща за в бъдеще /от датата на предявяване на
исковата молба/ сумата от 250 лева, а остатъкът да бъде заплащан от другия
родител на пълнолетния ищец – П Г., съобразявайки факта, че ищцата има
алиментно задължение към две деца (Д и Светли), а бащата П Г. – към едно
дете (Д). Съдът намира, че така определената издръжка в посочения размер е
съобразена с нуждите на пълнолетния ищец и възможностите на родителите
му, като за разликата до претендираните 300 лв. месечно, искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
7
При определяне размера на дължимата издръжка за минало време, съдът
отново следва да прецени нуждите на ищеца, както и възможностите на
родителите в посочения период, като и по двата критерия обаче не се
установяват по делото изводи, които да са различни от вече направените по
отношение на издръжката по чл. 144 СК като учащ във ВУЗ – т.е. и за този
иск се отнасят изложените по-горе правни изводи по отношение на
предпоставките, които следва да са налице, за да се уважи иска, с разликата,
че искът е за минал период, в който ищецът е бил ученик в средно учебно
заведение.
На 30.09.2020 г. Д.Г. е навършил 18-годишна възраст, до която дата
ответницата е заплащала присъдената в негова полза издръжка, като
безспорно се установи, че за учебната 2020/2021 г. е бил ученик в 12 клас в
СУ „Христо Ботев“ – гр. Козлодуй - до м. юни 2021 г., когато е завършил
средното си образование. Поради това съдът намира, че издръжката за минало
време се дължи за периода от 01.12.2020 г. до 01.07.2021 г. (за 7 месеца), тъй
като през м. юни 2021 г. му е била връчена дипломата за завършено средно
образование. Претендираният от ищеца размер от 250 лв. месечно се явява
неоснователно завишен, тъй като ищецът не проведе пълно доказване на
конкретните си нужди като ученик в 12 клас, които да обосноват размера на
тази претенция. Поради това преценката на съда е ограничено до рамките на
обикновените условия на живот и издръжка на един ученик, при което
намира, че цялостната месечна издръжка на ищеца като ученик в 12 клас
възлиза на сумата от около 450 лв., предвид наличието на абитуриентски бал
и явяване на кандидатстудентски изпити. От посочената сума ответницата
следва да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лв. месечно, а разликата да
се поеме от другия родител на ищеца – П Г.. Причината за разпределението на
по-нисък размер на частта от дължимата от двамата родители обща издръжка
към пълнолетния ищец е съобразяването на факта, че ищцата има алиментно
задължение към две лица, а бащата – към едно лице. За пълнота следва да се
отбележи и факта, че към момента на постановяване на съдебния акт
минималната работна заплата за страната е вече в размер на 710 лв.
/определена с ПМС № 37/24.03.2022 г./ и минималният размер на издръжката
на ненавършило пълнолетие дете възлиза на 177,50 лв.
Имайки предвид изложеното съдът намира, че така определената
издръжка в посочения размер е съобразена с нуждите на ищеца като ученик в
12 клас и възможностите на родителите му, като ответницата следва да
заплати сумата от общо 1400 лв., при съобразяване на възможността за
определяне на издръжката за минало време като глобална сума /в.ж. Решение
№ 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2010 г., ІІІ г. о., ГК и др./ за
периода от 01.12.2020 г. до 01.07.2021 г. (за 7 месеца по 200 лв.). За разликата
до пълния претендиран размер от 3000 лв., искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан, както и за периода от 01.07.2021 г. до
30.11.2021 г., в който период не е била налице първата предпоставка за
уважаване на иска – ищецът да е бил ученик в средно учебно заведение.
По разноските:
Ищецът е направил искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата за всеки един иск отделно и допълнително – за защита
в повече от две съдебни заседания – за всяко следващо по 100 лв. Именно
поради това съдът определя адвокатското възнаграждение на адв. С. за двата
8
иска за издръжка в общ размер на 600 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения –
по 300 лв. за всеки иск) и 100 лв. допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 9
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, имайки предвид, че по делото са проведени
общо три редовни открити съдебни заседания. Ответницата е представила
списък за разноски и доказателства за тях за сумата от 510 лв. (500 лв.
адвокатско възнаграждение за защита по двата иска и 10 лв. държавна такса
за съдебни удостоверения).
С оглед изхода на делото, разноските следва да бъдат присъдени
съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на всяка от страните. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 513,33 лв., представляваща направени разноски в
производството за заплатен адвокатски хонорар съразмерно на уважената
част на предявените искове, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 136 лв. представляваща
направени разноски в производството за заплатен адвокатски хонорар и такси
за съдени удостоверения съразмерно на отхвърлената част на предявените
искове.
Ответницата следва да бъде осъдена на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Оряхово, сумата от
416 лв., представляваща държавна такса върху сбора от тригодишните
платежи на присъдената издръжка по чл. 144 СК и дължимата държавна такса
върху издръжката за минало време.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Р. М., ЕГН: ********** от гр. Козлодуй, Ж.К. 2, бл. 39, ет.
5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН ********** от с. Софрониево, общ.
Мизия, ул. „Цар Асен“ № 10 сумите, както следва:
- на основание чл. 144 СК, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв.
(двеста и петдесет лева), считано от 30.11.2021 г. до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендираните 300 лв., като
неоснователен;
- на основание чл. 149 СК, вр. с чл. 144 СК сумата от общо 1400 лв.,
представляваща дължима месечна издръжка за ищеца като пълнолетен ученик
за периода от 01.12.2020 г. до 01.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 3000 лв. като неоснователен, както и за периода от
01.07.2021 г. до 30.11.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М.Р. М., ЕГН: ********** от гр.
Козлодуй, Ж.К. 2, бл. 39, ет. 5, ап. 13 ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. Г., ЕГН
********** от с. Софрониево, общ. Мизия, ул. „Цар Асен“ № 10 сумата от
общо 513,33 лв. (петстотин и тринадесет лева и тридесет и три стотинки)
съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от исковете.
9
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. П. Г., ЕГН ********** от с.
Софрониево, общ. Мизия, ул. „Цар Асен“ № 10 ДА ЗАПЛАТИ на М.Р. М.,
ЕГН: ********** от гр. Козлодуй, Ж.К. 2, бл. 39, ет. 5, ап. 13 сумата от общо
136 лв. (сто тридесет и шест лева) съдебно-деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК М.Р. М., ЕГН: ********** от гр.
Козлодуй, Ж.К. 2, бл. 39, ет. 5, ап. 13 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Районен съд гр. Оряхово държавна такса в
общ размер на 416 лв. (четиристотин и шестнадесет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10