Н.о.х.д. №344 / 2019 год. на ХРС
М О Т И В И:
Обвинението срещу подсъдимия
Г.А.Г. ЕГН ********** *** е
повдигнато за това, че през периода от 31.07.2011г. - до 20.12.2018г.
включително, в гр.Хасково, след като бил осъден с Решение №18/04.04.2008г., по
гр. дело №1660/2008г. по описа на Районен съд – Добрич, в сила от 28.04.2008г.,
да издържа свой низходящ - детето си Н.Г.Г. ЕГН **********, съзнателно не
изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно - 89
месечни вноски от по 60 лева всяка, всичко на обща стойност 5 340 лева, дължими
на Н.Ш. – като майка й и законен представител на детето - престъпление по
чл.183 ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – гр.Хасково поддържа
така повдигнатото обвинение. Фактическата обстановка и правните изводи
безспорно се установявали от приложените писмени доказателства и събраните
гласни такива. Според прокурора били налице условията на чл.55 от НК и той бил
по-благоприятен за дееца и следвало да се приложи, като на Г. се наложело
наказание „пробация“ с първите две задължителни пробационни мерки – а именно
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, с
периодичност 2 пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 10 месеца.
Подсъдимият Г.Г. разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен и е съгласен с фактическата обстановка,
изложена в обвинителния акт в производството по съкратено съдебно следствие.
Съдът чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.
Защитникът
пледира за минимално наказание. Причина за извършване на престъплението било
здравословното състояние на Г., заради което през определен период време същият
не можел да работи, както и затрудненото материално състояние на подсъдимия. Следвало
да се отчете, че подсъдимият бил международен шофьор и пътувал извън страната,
като отсъствал през различни периоди. В този смисъл наказанието „пробация“ било
неподходящо и нямало да може да се изпълнява.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, възприе фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, а
именно :
На 26.03.1995г. свидетелката Н. В.Ш. и
подсъдимият Г.Г. сключили граждански брак. По време на брака им се родили и
децата им - Х.Г.Г. - роден през 1995г. и Н.Г.Г. - родена през 2006г.
С решение на Районен съд Добрич от
04.04.2008г. по гр.д.№1660/2007г. бракът между подсъдимия и св.Ш. бил
прекратен, а упражняването на родителските права над децата Х.и Н. Г. били
присъдени на майката - св.Н.Ш.. Със същото решение съдът осъдил подсъдимият Г.Г.
да заплаща месечна издръжка на децата, чрез майка им св.Ш., както следва - за Х.Г.
в размер на 80 лева месечно и 60 лева месечно за Н.Г..
На
28.08.2014г., подсъдимият Г. заплатил издръжка за децата си Х.Г.Г. и Н.Г.Г. за
периода от 02.08.2007г. - до 31.07.2011г., видно от справки от ЧСИ Слави Сербезов
с район на действие - Окръжен съд Добрич, като след този период нямало
информация за извършени плащания.
Синът на подсъдимия Г.Г. - Х.Г.Г.,
когато навършил пълнолетие заминал за Англия. През месец ноември 2015г. - на
18.11.2015г., Х.Г. починал в Англия в следствие на пътен инцидент - пътно
транспортно произшествие(ПТП).
След постъпилото плащане на дата
28.08.2014г., с което подсъдимият Г.Г. изплащал издръжката за дъщеря си Н.Г.Г.
до 31.07.2011 г., нямало плащане от негова страна на нито една дължима
издръжка.
Видно от приложеното писмо от ЦПЗ -
Добрич е, че подсъдимият Г.Г. два пъти бил хоспитализиран в лечебното заведение
- от 23.10.2007г. - до 02.11.2007г., както и от 17.10.2012г. - до 01.11.2012г.
с диагноза „Персистиращо налудно разстройство", макар да не се водел на
диспансерен отчет.
С цел да бъде установена годността на
подсъдимия Г.Г. да участва в наказателното производство, да разбира свойството
и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, в хода на досъдебното
производство е постановена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза.
Видно от заключението на вещото лице
подсъдимият Г., страда от „Параноидно личностно разстройство, с чести
психотични декомпенсации". Вещото лица указва че в периода от 28.08.2014г.
към момента на обследването(респ.изготвяне на заключението - 08.10.2018г.) няма
данни за психотична декомпенсация на параноидното личностно разстройство,
поради което Г.Г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл
да ръководи постъпките си през този период.
Експерта посочва, че подсъдимият е в
състояния да участва на наказателното производство.
С оглед установяване на точния размер
на дължимите издръжки за Н.Г.Г. е постановена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, която сочи, че точният размер на дължимата от обвиняемият сума след
31.07.2011г. - до месец декември 2018г. включително, е в размер на 5 340 (пет
хиляди триста и четиридесет) лева.
Видно от приложената справка за
съдимост е, че Г.А.Г. е реабилитиран.
Тази фактическа обстановка не е спорна по
делото.
Подсъдимият я признава изцяло
в производството по съкратено съдебно следствие.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че подсъдимият Г.А.Г. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на чл.183 ал.1 от НК, като през
периода от 31.07.2011г. - до 20.12.2018г. включително, в гр.Хасково, след като
бил осъден с Решение №18/04.04.2008г., по гр. дело №1660/2008г. по описа на
Районен съд – Добрич, в сила от 28.04.2008г., да издържа свой низходящ - детето
си Н.Г.Г. ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на
две и повече месечни вноски, а именно - 89 месечни вноски от по 60 лева всяка,
всичко на обща стойност 5 340 лева, дължими на Н.Ш. – като майка й и законен
представител на детето.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер
на извършеното, предвиждал е престъпния резултат и е искал именно настъпването
на обществено опасните последици.
Както
бе отбелязано по-горе подсъдимият призна вината си и фактическата обстановка в
производството по съкратено съдебно следствие.
В
тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин:
Производството
по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие. Ето защо
наказанието следва да се определи при условията на чл.58а ал.1 от НК по
правилото на т.нар. една трета – по общия ред и след това редукция с една
трета. Състава на чл.183 ал.1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“
до 1 година или „пробация“. Съдът на първо място се насочи към по-лекото по вид
от алтернативно предвидените наказания – а именно „пробация“. Съдът намира
обаче, че в конкретния случай са налице и предпоставките и на чл.55 от НК – а
именно изключителни смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът цени
здравословното състояние на подсъдимия, пълните самопризнания още на
досъдебното производство, оказаното съдействие на органите и съда, изразеното
критично отношение, чистото съдебно минало, липсата на криминални регистрации,
тежкото финансово положение на подсъдимия. Ето защо освен предпоставките на
чл.58а ал.1 от НК съдът счете, че са налице и предпоставките на чл.55 от НК. За
такива хипотези разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК предвижда, че в случаите,
когато едновременно са налице условията по ал.1-3 и условията на чл.55 от НК
съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца. Съдът намира,
че в конкретния случай чл.55 от НК ще бъде по-благоприятен за дееца.
Разпоредбата на чл.55 ал.1 б.“в“ от НК предвижда, че наказанието пробация се
заменя с глоба, какъвто е именно конкретния случай. Ето защо съдът замени
наказанието пробация с глоба. В предвид големия размер и дългия период съдът
определи глобата на малко над средата – а именно глоба в размер на 300 лв.
С така наложеното наказание най-пълно ще
се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенции.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Секретар: В.А.