№ 219
гр. Варна, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20233000500445 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по
подадена въззивна жалба от Ш. А. Х., К. Р. А., непълнолетен, действащ със
съгласието на своята майка Ш. А. Х., и от А. Р. А., тримата чрез процесуалния
им представител адв.Д.И., против решение №999/14.08.2023г., постановено по
гр.д.№101/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което са отхвърлени предявените от
Ш. А. Х., К. Р. А. и А. Р. А. срещу „Транс логистик 1“ЕООД, гр.Девня искове
за заплащане по 25 000лв., частично от по 50 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта
на Р. А. Х., бивш жител на с.Цонево, общ. Дългопол, Варненска област,
починал на 08.08.2019г., причинена от злополука, приета за трудова с
разпореждане №5104-03-48 от 02.10.2020г. на длъжностно лице в
Националния Осигурителен Институт, Териториално поделение - Варна, на
основание чл.200 от КТ, ведно със законните лихви, считано от 08.08.2019г.
до окончателното им изплащане, като решението е постановено при
участието на третите лица-помагачи Национален осигурителен институт и
Р.Й. И., действаща като ЕТ “Д-р Р. И. - амбулатория за индивидуална
практика за първична медицинска помощ-Медика 55“, както и Ш. А. Х., К. Р.
1
А. и А. Р. А. са осъдени да заплатят на „Транс логистик 1“ЕООД сумата 4
310лв., разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди,
че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния
закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемото дружество „Транс логистик 1“ЕООД, гр.Девня,
представлявано от управителя Н.И.К., в депозирания отговор по въззивната
жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител
адв.И.А., поддържа становище за нейната неоснователност и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Третото лице помагач Национален осигурителен институт в
депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез
процесуалния си представител ст.ю.к. М.К., поддържа становище за нейната
основателност.
Третото лице помагач Р.Й. И., в качеството й на ЕТ “Д-р Р. И. -
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-
Медика 55“, гр.Дългопол, редовно уведомено, не е депозирало отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.
ДСП-Провадия изразява становище за основателност на жалбата,
подадена от непълнолетния ищец.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
В исковата си молба и уточняващата молба към нея от 09.02.2022г.
ищците Ш. А. Х., К. Р. А., непълнолетен, действащ със съгласието на своята
майка Ш. А. Х., и А. Р. А. излагат, че са наследници по закон на Р. А. Х., поч.
на 08.08.2019г.Към датата на смъртта си наследодателят им бил в трудово
правоотношение с ответника „Транс логистик 1“ЕООД, възникнало от трудов
договор, заемал длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил дванадесет
и повече тона“, и е изпълнявал трудовите си задължения, осъществявайки
транспорт извън страната.На 08.08.2019г., след като преди това доставил с
камион „Скания“, рег.№В0793НР, с прикачено ремарке, рег.№СВ0691ЕА,
натоварен на 30.07.2019г. в България товар за Холандия, а от там натоварил
товар за България, се прибирал в България и се намирал на ГКПП „Дунав
2
мост-Русе“-трасе вход за влизане в България.Пътуването на наследодателя им
в периода 30.07.2019г.-08.08.2019г. протекло безпроблемно, при спазване на
законоустановените работно време и почивки.При осъществяваните по
телефон контакти с него в този период той звучал нормално и не е
споменавал някакви притеснения или здравословни проблеми.След като
преминал граничен контрол на посоченото трасе починал внезапно около 22,
30ч.В протокол №5101-03-183/12.05.2020г. на НОИ, ТП-Варна са установени
и описани всички факти и обстоятелства около извършеното разследване на
злополуката, станала на 08.08.2019г.С разпореждане №5104-03-
48/02.10.2020г. на НОИ, ТП-Варна смъртта на Р. А. Х. е приета за трудова
злополука на осн. чл.55, ал.1 от КСО, въз основа на влязлото в сила експертно
решение №2229/25.06.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина-
Варна“ЕАД.
Вследствие внезапната смърт на техния, съответно съпруг и баща,
ищците претърпели необратими емоционални болки и страдания.Преди
злополуката семейството било сплотено и всички разчитали на него както за
морална опора, така и за осигуряване на средства за препитанието им.Р. Х.
бил пример за подражание на синовете си и техен най-добър приятел.Между
тях съществувала силна емоционална връзка.Вследствие преживяния стрес от
смъртта му ищците станали затворени в себе си, спрели да излизат и да
общуват с приятели и близки.Трудно осигуряват издръжката си, налага се
понякога да разчитат на финансовата помощта на близки и приятели.Предвид
изложеното, претендират ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от
ищците сумата от 25 000лв./предявени като частични искове, целите в размер
от по 50 000лв./, представляващи обезщетение за претърпените
неимуществени вреди - болки и страдания вследствие смъртта на Р. А. Х.,
причинена от трудова злополука, ведно със законна лихва върху главниците,
считано от 08.08.2019г. до окончателното им изплащане.
Ответникът „Транс логистик 1“ЕООД в депозирания писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК и уточненията към същия в молба от 17.05.2022г.
оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че
експертно решение №2229/25.06.2020г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света
Марина-Варна“ЕАД е нищожен административен акт, издаден в нарушение
процедурните правила, уредени в Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудовите злополуки.Съставено е от 4-ма
3
членове, без някой от тях да е медик-експерт в областта на кардиологията,
което не позволява да бъде изготвено достоверно заключение относно
характера на нетравматичното увреждане и настъпилата смърт.Не е спазена
процедурата по издаване на същото, защото подписите на членовете са
положени под различни номера на гърба на решението и не съответстват на
участвалите експерти според първата страница на решението.Отделно същото
и не е било връчено на ответника.Решението е нищожно и защото страда от
радикално нарушение на материално-правна разпоредба, а именно чл.73, ал.2
от Наредба за медицинската експертиза, съгласно който не се считат за
внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл.55 от КСО патологични
състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително
епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето /всички клинични форми,
включително миокарден инфаркт/, мозъчен инсулт, захарен диабет,
атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести.Р. Х. е страдал от
захарен диабет, има данни за сърдечно-съдови заболявания/вкл. поставен
стент/ и е претърпял миокарден инфаркт, все заболявания, които
императивната норма на чл.73, ал.2 от НМИ изключва да бъдат
квалифицирани като трудова злополука.Поддържа, че, ако и злополуката да
се квалифицира като трудова, то обезщетенията следва да бъдат редуцирани с
получените от ищците обезщетения и пенсии във връзка със смъртта на
наследодателя им, така и със сумите, получени по сключени от работодателя
договори за застраховане на работници и служители.Възразява за
съпричиняване от починалия, който допринесъл за резултата при условия на
груба небрежност, защото скрил от работодателя заболяванията, от които е
страдал/неинсулинозависим захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания и
поставен стент/ с подписаното от него при постъпване на работа
информирано съгласие, както и защото не е съобразявал нормативно
въведените изискания за престои и почивки.Поддържа и, че претендираните
обезщетения не съответстват на критериите за справедливост, визирани в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
По искане на ищците в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК са
конституирани като трети лица помагачи на тяхна страна Национален
осигурителен институт и Р.Й. И., в качеството й на ЕТ “Д-р Р. И. -
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-
Медика 55“, гр.Дългопол.
4
Третото лице помагач Национален осигурителен институт поддържа
становище за основателност на исковите претенции.
Третото лице помагач Р.Й. И., в качеството й на ЕТ “Д-р Р. И. -
амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-
Медика 55“, редовно уведомено, не се явява, не се представлява, не изразява
становище.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.200 от КТ.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че ищците са наследници по закон, съответно
съпруга и низходящи, на Р. А. Х., поч. на 08.08.2019г.Към посочената дата
Р.Х. е бил в трудово правоотношение с ответника „Транс логистик 1“ЕООД,
възникнало от трудов договор №24/18.06.2018г., заемащ длъжността „шофьор
тежкотоварен автомобил 12 и повече тона“.
От НОИ, ТП-Варна е съставен протокол №5101-03-183#11 от
12.05.2020г. за резултатите от извършено разследване на злополука, станала
на 08.08.2019г. с Р. А. Х. на ГКПП „Дунав мост-Русе“-трасе „вход“ за влизане
в България, около 22, 40ч. с последица от злополуката „смърт“.Според
мотивната му част и цитираната в нея постановление на Окръжна
прокуратура-Русе от 12.08.2019г. по ДП №89/19г., на 08.08.2019г. на ГКПП
„Дунав мост-Русе“-трасе „вход“ за влизане в България се явил товарен
автомобил камион „Скания“, рег.№В0793НР, с прикачено ремарке, рег.
№СВ0691ЕА, управляван от Р. А. Х..След приключване на съвместния
румъно-български граничен контрол, Р. Х. се отправил към кабината на
товарния автомобил, за да продължи пътуването си.Преди да отвори вратата
на кабината на автомобила, Р. Х. се свлякъл и паднал на земята.В 22, 50ч. на
мястото пристигнал медицински екип на ЦСПМ, който откарал Р. Х. в
Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“АД, гр.Русе.Въпреки предприетите
реанимационни дейности, Р. Х. починал.В съставения лист за преглед на
пациент е поставена диагноза „внезапна сърдечна смърт“.Комисията,
съставила протокола, е посочила, че съобразно своята компетентност не може
да вземе становище относно връзката между настъпилата смърт и
5
извършавана от починалия работа и е предоставила събраните данни за
вземане на решение от ТЕЛК.
С експертно решение №2229/25.06.2020г. ТЕЛК към УМБАЛ „Света
Марина“АД, гр.Варна, в състав: председател д-р П.Н. и членове д-р Ж.Т., д-р
В.П., д-р П.Й. и д-р Ж.Ж., издадено по повод горецитирания протокол от
12.05.2020г. на осн.чл.73, ал.1, т.1 от НМЕ, е приела причинна връзка-трудова
злополука с нетравматично увреждане, завършила с внезапна сърдечна смърт
поради остро настъпила сърдечна тампонада от руптура на аневризма на лява
камера при ИБС, при безсимптомно протекъл остър/установен при
аутопсията вече като подостър/ задносептален миокарден инфаркт,
вследствие тромбоза на дясна коронарна артерия.Рисков фактор - захарен
диабет и условията на труд: стрес, произтичащ от пътно-транспортната
обстановка на шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, пътувал
до Холандия и Белгия на връщане в България, шум от работата на двигателя
по време на движение и транспортни вибрации, без нарушения от
работодателя по организацията на работа и от страна на пострадалия-
спазвани са нормалните условия на труд и почивки.Копие от решението е
изпратено от РЗИ Варна до адреса на управление на „Транс логистик
1“ЕООД, получено на 02.09.2020г.
Въз основа на цитираното експертно решение с разпореждане №5104-
03-48/02.10.2020г. НОИ, ТП-Варна на осн. чл.60, ал.1 от КСО декларираната
злополука вх.№5101-03-183/30.08.2019г. от наследник на пострадалия,
станала с Р. А. Х. на 08.08.2019г., е приета за трудова злополука по чл.55, ал.1
от КСО.
Съгласно заключението на СМЕ от 12.06.2023г. на в.л.Д.К./специалист
по кардиология и инвазивна кардиология/, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено, и обясненията на в.л. в о.с.з. на 28.06.2023г.,
според аутопсионния протокол, Р. А. Х. е починал от руптура на долна стена
на лява камера поради миокарден инфаркт.Благоприятстващи фактори са
били дългогодишен захарен диабет и преживян вече инфаркт в същата
зона.При аутопсията са установени умерена атеросклероза на коронарните
съдове, имплантиран стент с атероматозна полиферация в стента.Главната
причина за настъпване на сърдечно-съдовия инцидент е дългогодишният
захарен диабет.Стресът от работното място не може да се причисли като
6
утежняващ развитието на съдовия инцидент.Вероятно процесът на
боледуване е започнал няколко дни преди датата на заминаване от България,
възможно е протичане на долен миокарден инфаркт без болка, само с вагални
реакции - гадене, повръщане и болки в епигастриума, от каквито се е
оплаквал Р.Х. според фиша му от преглед на 24.07.2019г., както и от ниско
кръвно налягане, които симптоми в съвкупност са замаскирали клиниката на
остър миокарден инфаркт и от общо практикуващият лекар д-р Р. И. е
посочена диагноза остър гарстродуоденит, вомитус, хипотония, с приложени
натриеви соли и антиеметик.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт.Визираните в цитираната разпоредба
съществени белези, необходими, за да бъде квалифицирана настъпила
злополука с работник като трудова, включват: 1/ увреждане на здравето на
осигуреното лице; 2/ това увреждане да е настъпило внезапно; 3/ увреждането
да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4/ наличие на
причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5/
увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
осигурителя; 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото
увреждане на здравето и условията на труд.
Редът за установяване на трудова злополука като елемент от
фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на
работодателя по чл.200, ал.1 от КТ е нормативно определен с разпоредбите на
чл.57 и сл. от КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки.Производството завършва с индивидуален
административен акт - разпореждане за приемане или не на трудова
злополука по чл.60, ал.1 от КСО.Еднозначно в съдебната практика се приема,
че този документ има двойствено значение - от една страна той представлява
индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова
злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав
7
на имуществената отговорност на ответника - работодател и от който зависи
съществуването на правото на обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от КСО при декларирана
злополука по повод на нетравматично увреждане разпореждането по чл.60,
ал.1 от КСО се издава въз основа на решението на органите, осъществяващи
експертизата на работоспособността.Дефиниция на понятието
„нетравматично увреждане“ е дадена в §1, т.3 от ДР на Наредба за
медицинската експертиза, а имено болест в резултат на различни причини
извън травма /инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо
кръвно налягане, диабет и други/, както и по аргумент от §1, т.36 от Закон за
здравето терминът „нетравматично увреждане“ е възприет като синоним на
заболяване/траен функционален дефицит на съответен увреден орган или
система/.
Съгласно чл.13 от НУРРОТЗ, причинната връзка между увреждането и
настъпилата временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт се установява от органите на медицинската
експертиза, а съгласно на чл.61, ал.1, т.5 и т.6 от НМЕ, органите на
експертизата на трайно намалената работоспособност се произнасят и
относно причинната връзка между увреждането и настъпилата
неработоспособност/смърт/ по повод на трудова злополука, професионална
болест, военна инвалидност, гражданска инвалидност, както и по наличието
на причинна връзка между увреждането и условията на труд/извършваната
работа/ по време на злополуката, включително при военна и гражданска
инвалидност.
Органите на медицинската експертиза са уредени в чл.101 и сл. от Закон
за здравето, НМЕ и Правилник за устройството и организацията на работа на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи.Съгласно чл.103, ал.4 от ЗЗ експертизата на вида и
степента на увреждане, степента на трайно намалената работоспособност и
професионалните болести се извършва от ТЕЛК и НЕЛК.На осн. чл.66 от
НМЕ при внезапно починало лице ТЕЛК и НЕЛК се произнасят по
причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и
протокола от аутопсията, а на осн. чл.73, ал.1 от НМЕ ТЕЛК и НЕЛК се
произнасят по причинната връзка при трудова злополука с нетравматично
8
увреждане и въз основа на протокол за разследване на злополуката.
Актовете на органите на медицинската експертиза също съставляват
индивидуални административни актове и подлежат на обжалване по реда,
предвиден в чл.112 и сл. от ЗЗ, вр. чл.145 и сл. от АПК-решенията на ТЕЛК
подлежат на обжалване пред НЕЛК, а актовете на последната пред съответния
административен съд.
Ответникът, като осигурител, има качеството участник в
административното производство по повод издаването на цитираното
разпореждане на НОИ, ТП-Варна от 02.10.2020г. и на решението на ТЕЛК от
25.06.2020г. и няма данни да е упражнил в предвидени в закона срокове,
съответно по чл.60, ал.4 от КСО и чл.12, ал.4 от НУРРОТЗ, вр. чл.117 от КСО
и чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ, правото си на жалба, ако и да се приеме, че най-късно
е узнал за тях към датата на получаване на преписи от тези документи,
приложени към изпратения му препис от искова молба, получени на
15.02.2022г.Предвид горното и на осн. чл.17, ал.2 от ГПК, при наличието на
влезли в сила индивидуални административни актове, по които страната, на
която те се противопоставят, е била участник в административното
производство по издаването и обжалването им, инцидентното произнасяне на
гражданския съд по законосъобразността им е недопустимо.Могат да се
разглеждат единствено направените доводи и възражения, свързани с
валидността на тези актове, съответно да се установяват пороци, които имат
за последица тяхната нищожност.
В действащото законодателство липсва легална дефиниция за нищожен
административен акт.Възприето е разбирането, че, за да се обяви
административният акт за нищожен, е необходимо той да бъде засегнат от
особено тежък, съществен, радикален порок, който да бъде пречка актът да
породи целеното от издателя му правно действие.От общите изисквания за
компетентност, форма, спазване на административно-производствените
правила, материално-правните разпоредби и спазване целта на закона,
нарушенията във формата могат да обосноват нищожност на
административния акт, само когато са довели до липса на форма, а
следователно и на волеизявление, съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, ако
са толкова съществени, че нарушението е довело практически също до липса
9
на волеизявление, нищожността поради нарушение на материално-правни
разпоредби ще бъде налице при наличие на пълна липса на условията
/предпоставките/, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, или
тя е тълкувана превратно, или когато актът е изцяло лишен от законно
основание, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз
основа на никакъв закон или подзаконов нормативен акт, от нито един
орган.Нищожност поради неспазване целта на закона би била налице, когато
актът е несъвместим с целта на който и да е действащ нормативен акт.
Горепосочените адм. актове са издадени от материално и териториално
компетентните за това органи, съответно по чл.60, ал.1 от КСО, НМЕ и
Правилник за устройството и организацията на работа на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи.Не обуславя липса на компетентност или нарушение на
административно-производствените правила обстоятелството, че измежду
членовете на ТЕЛК липсва специалист кардиолог.Съгласно разпоредбите на
чл.10, чл.11 и чл.12 от посочения правилник ТЕЛК се откриват и се закриват
със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция, след
съгласуване с министъра на здравеопазването, към държавни и общински
лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве,
центрове за кожно-венерически заболявания и комплексни онкологични
центрове и са структурни звена на лечебните заведения, към които са
открити, в състава им се включват не по-малко от трима лекари, единият от
които е председател, и се определят лекари-резервни членове, в съставите на
ТЕЛК работят лекари с призната специалност и с не по-малко от 5 години
трудов стаж по медицина, като е препоръчително лекарите от съставите на
ТЕЛК да притежават призната медицинска специалност по: вътрешни
болести, ортопедия и травматология, хирургия, нервни болести,
неврохирургия, урология, медицинска онкология, очни болести, пневмология
и фтизиатрия, психиатрия или педиатрия.Актовете не страдат от пороци във
формата, които да водят практически до липса на волеизявление, вкл.
решението на ТЕЛК е подписано от всички посочени в него членове на
комисията, съгласно показанията им като свидетели пред
първоинстанционния съд, а съгласно посоченото от УМБАЛ „Света
Марина“АД, като трето неучастващо по делото лице, членовете на ТЕЛК,
издали посоченото решение, са с придобити медицински специалности
10
съответно ортопедия и травматология; психиатрия; вътрешни болести,
пневмология и фтизиатрия; вътрешни болести; нервни болести.При
съставянето им няма допуснати съществените нарушения на
административно-производствените правила, довели практически до липса на
волеизявление.
По нарушението на материално-правни разпоредби.
Всеки адм. акт следва да бъде съобразен с материално-правните
изисквания на приложимата при издаването правна норма, залегнали в
съдържанието на нейния хипотезис и при спазване на диспозицията
й.Произнасянето на ТЕЛК е в съответствие с дадената й компетентност да
установява причинната връзка между нетравматичното увреждане и
настъпилата смърт по повод на трудова злополука, както и по наличието на
причинна връзка между увреждането и условията на труд/извършваната
работа/ по време на злополуката.В НМЕ е указано въз основа на какви данни
тя се произнася при определяне на злополука като трудова, както и какво не
се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на цитирания чл.55,
ал.1 от КСО, дефиниращ понятието „трудова злополука“, а именно съгласно
чл.73, ал.2 от НМЕ не се считат за внезапно увреждане на здравето по
смисъла на чл.55 от КСО патологични състояния вследствие на заболяване от
каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест
на сърцето /всички клинични форми, включително миокарден инфаркт/,
мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане,
душевни болести.Наследодателят на ищците е починал от настъпила сърдечна
тампонада от руптура на долна стена на лява сърдечна камера в резултат от
преживян долен миокарден инфаркт, установен като подостър при
аутопсията, бил остър няколко дни преди тръгването му от България, но с
вагални симптоми, които са замаскирали клиниката му, и провокиран от
дългогодишния захарен диабет, от който е страдал /с начало на изписване на
лекарства за захарен диабет-2009г./.Миокардният инфаркт е изрично
изключен от внезапните увреждания по чл.55, ал.1 от КСО.Приемайки с
решението си, че патологичното състояние, от което е починал Р. А. Х. -
сърдечна тампонада от руптура на аневризма на лявата сърдечна камера,
вследствие от миокарден инфаркт е внезапно увреждане на здравето по
смисъла на чл.55 от КСО, ТЕЛК, като адм.орган, е постановила акт, който е в
радикално противоречие с цитираната разпоредба на чл.73, ал.2 от НМЕ,
11
което противоречие, съдът приема, че обуславя нищожността на акта поради
интензитета на цитираното материално-правно нарушение.От своя страна
разпореждане на НОИ по чл.60, ал.1 от КСО е акт, основан единствено на
решението на ТЕЛК, т.е. на един невалиден адм.акт, което обуславя съответно
и неговата невалидност.Поради невалидността на разпореждането липсват
материално-правните предпоставки за приемане настъпилата с наследодателя
на ищците злополука за трудова, съответно за присъждане на обезщетение по
реда на чл.200 от КТ, въпреки установените в производството, че са търпени
от смъртта му изключително силни емоционални болки и страдания от
ищците.
Предвид съвпадане крайните правни изводи на настоящата инстанция с
тези първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане, на ответното
дружество следва да се присъдят сторените разноски във въззивното
производство.Претендира се сумата от 6 650лв., представляваща
адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 10.10.2023г., заплатено по банков път на части, съответно
11.10.2023г.-2 000лв., 01.11.2023г.-2 000лв. и 01.12.2023г.-2 650лв.Направено
е в срок възражение за прекомерност от насрещната страна.Съдът приема
същото за неоснователно, т.к. материалният интерес по всеки от трите
предявени иска е в размер от по 25 000лв., минималното възнаграждение по
всеки, определено в размера по чл.7, ал.2, т.4 и на осн. чл.2, ал.5 от Наредба
№1/04г. на ВАдвС, възлиза на 2 650лв., съответно за трите общо на
7 950лв.Ако и материалният интерес да се приеме за един в общ размер на
75 000лв., то минималното възнаграждение би възлизало на 6 650лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 999/14.08.2023г., постановено по гр.д.
№101/22г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Ш. А. Х., ЕГН **********, К. Р. А., ЕГН **********,
непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка Ш. А. Х., ЕГН
**********, и А. Р. А., ЕГН **********, да заплатят на „Транс логистик
1“ЕООД, ЕИК *********, сумата 6 650лв., представляваща съдебно-
12
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ищците Ш. А. Х., К. Р. А. и А. Р. А. - Национален осигурителен
институт и Р.Й. И., в качеството й на ЕТ “Д-р Р. И. - амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ-Медика 55“.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13