Присъда по дело №411/2023 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 43
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Дело: 20235330200411
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 43
гр. Пловдив, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева - Вангелова
СъдебниКоста Т. Костов

заседатели:Таня В. Колева
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
и прокурора Георги Людм. Коджаниколов
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Наказателно
дело от общ характер № 20235330200411 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Й. Б., роден на *** г. в гр. ***, с адрес в
гр. ***, ***, българско гражданство, завършен 3-ти клас - грамотен,
безработен, неженен, осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на
18.03.2022 г. в град Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва –
мъжка чантичка от плат на стойност 3 лв. ведно с поставени в нея вещи:
мъжки портфейл „Арт“ на стойност 3лв; мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy A20 S“ на стойност 140лв; 7бр. секретни ключа на обща стойност
24,50лв.; 3 бр. ключодържатели на обща стойност 1,50лв. и сумата от 350лв. –
всичко на обща стойност 522лв. /петстотин двадесет и два лева/ от владението
на Р. А. Т., ЕГН:********** без негово съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив –
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
1
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, поради което и на
основание чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А‘‘ и б.„Б“, вр.
чл. 58а ал. 1 вр. чл. 54 ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ лишаване
от свобода, което наказание да изтърпи на основание чл. 57 ал. 1 т.2 б. б от
ЗИНЗС при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
На основание чл. 59 ал. 1 т.1 вр. ал. 2 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подс. И. Й. Б. наказание времето, през което е бил задържан за
24 часа по реда на ЗМВР, за 72 часа по НПК и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” считано от 22.03.2022 г. до 09.06.2022 г.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА – 2 бр. CD – дискове от камери
за видеонаблюдение, приложен по делото ДА ОСТАНАТ по делото до
изтичане срока за тяхното съхранение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 от НПК подс. И. Й. Б. да заплати
направените по делото разноски в размер на 323,20 лева по сметка на ОД на
МВР – Пловдив в полза на бюджета на Държавата.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 43/ 21.02.2023 г. по НОХД № 411/ 2023 г. по
описа на Районен съд Пловдив, НО, Пети състав

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу
И.Й.Б,ЕГН ********** за това, че на 18.03.2022 г. в град Пловдив е отнел
чужди движими вещи, както следва - мъжка чантичка от плат на стойност 3
лв. ведно с поставени в нея вещи: мъжки портфейл „Арт“ на стойност 3 лв;
мобилен телефон марка „Samsung Galaxy А20 S“ на стойност 140 лв; 7бр.
секретни ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3 бр. ключодържатели на обща
стойност 1,50лв. и сумата от 350лв. - всичко на обща стойност 522лв.
/петстотин двадесет и два лева/ от владението на Р.А.Т., ЕГН: ********** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„А“ и б.„Б“ от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите
от обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказано
извършеното престъпление. Предлага на подсъдимия да се определи
наказание в размер на 3 години „лишаване от свобода“, което да се редуцира
с 1/3 до 2 години.

Защитникът на подсъдимия - адв. П., сочи, че следва да се съобрази
стореното от подсъдимия самопризнание, като се определи наказание близко
до минимума.

Подсъдимият Б. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му. В последната си дума моли да му се наложи наказание под 4
години лишаване от свобода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:

1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият И. Б. Й. е роден на *** г. в гр. ***, с адрес в гр. ***, ***,
българско гражданство, завършен 3-ти клас - грамотен, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: **********.

В периода 2005-2021 г. подс. Б. бил осъждан множество пъти,
преимуществено за престъпления против собствеността, включително:
по силата на присъда № 27/27.01.2017 г. по НОХД № 6749/2016 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, II наказателен състав, с която за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието
ефективно изтърпяване е приключило на 27.03.2018 г.;
по силата на присъда № 300/17.12.2018 г. по НОХД № 6872/2018 г. по
описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVIII наказателен състав, с която за
извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години и осем месеца, чието
ефективно изтърпяване е приключило на 11.12.2020г.

Св. Р.А.Т. стопанисвал търговски обект кафе-фреш „Танита“, находящ
се на ул. „Райко Даскалов“ № 8 в гр. Пловдив. В качеството си на управител
отговарял за стоковата обезпеченост на обекта и цялостното му
функциониране, поради което регулярно го посещавал. На инкриминираната
дата 18.03.2022 г. св. Т. обичайно бил паркирал личния си автомобил марка
„Ланчия“, модел „Дедра“ с ДКН № *** пред заведението си. Оставил го
отключен докато зареждал със стоки обекта.
На 18.03.2022г. в гр. Пловдив около 9:00ч. подс. Б. се разхождал в
района на ул. „Райко Даскалов“ № 8. Забелязал паркирания пред кафене
„Танита“ лек автомобил марка „Ланчия“, модел „ Дедра“ с ДКН № ***,
собственост на св. Т.. Воден от стремежа си за набавяне на средства по
неправомерен начин, подс. Б. се доближил до паркирания автомобил, отворил
отключената задна лява врата и взел със себе си черна на цвят мъжка
чантичка. Поставил я под якето си. С намиращите се в нея вещи - 1бр. мъжки
портфейл „Арт“ на стойност 3 лв; 1 бр. мобилен телефон марка „Samsung
Galaxy А20 S“ и IMEI: 354998112131245 на стойност 140 лв; 7 бр. секретни
ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3 бр. ключодържатели на стойност 1,50лв.
и сумата от 350 лв. - всичко на обща стойност 522 лв., собственост на св.
Р.А.Т., се отдалечил от местоизвършване на деянието.
Св. Т. първоначално не забелязал липсващите вещи. Около 9:30 ч. на
същия ден се отправил в посока ул.“Васил Левски“ № 97 в гр. Пловдив, блок
„големия гигант“, където се намирал офисът му. След като паркирал
автомобила си установил липсата на черната мъжка чанта. Опитал се да
набере мобилния си телефон, но същият бил изключен. За инцидента Т.
сигнализирал 04 РУ при ОД на МВР - Пловдив.
2
На същата дата, около 11 ч. подс. Б. посетил заложна къща „Вангели“,
намираща се на бул. „Васил Левски“ №12 в гр.Пловдив. Там пред свидетеля
Г.Н. в качеството му на комисионер-оценител, заложил 1 бр. мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy А20 S“ и IMEI: 354998112131245. На името на подс.
Б. бил издаден заложен билет № 3797/18.03.2022 г. за сумата от 100 лв. По-
късно на същия ден подс. Б. и св. М.М. посетили отново заложната къща с цел
да откупят заложената от обвиняемия вещ. М. заложил личния си мобилен
телефон за сумата от 250 лв., а подс. Б. откупил по-рано заложения откраднат
мобилен телефон срещу сумата от 120 лв. Инкриминираната вещ (мобилен
телефон марка „Samsung Galaxy А20 S“ и IMEI: 354998112131245) останала
във владение на св. М.. След около седмица М. решил пак да го заложи,
защото му трябвали пари. Не намирал личната си карта, поради което
помолил сестра си - С.А. М.а за съдействие. На 22.03.2022г. двамата посетили
заложна къща „Кеш и корект“ ЕООД, находяща се в гр.Пловдив, ул.
„Делянка“ № 1. Пред свидетеля Д.П. в качеството му на „касиер-заемодател“
инкриминирата вещ била заложена за сумата от 110лв. Бил издаден заложен
билет № 67997/22.03.2022г. на името на С.А. М.а.
С протокол за доброволно предаване от 22.03.2022г. свидетелката
Д.Д., която работела като управител на обект - дюнер „Алекс фуудс“ на ул.
Райко Даскалов № 8 в гр. Пловдив, намиращ се в непосредствена близост до
местоизвършване на деянието, предала на органите на предварителното
производство записите от охранителните камери на обекта. Докато сваляла
файловете успяла да ги прегледа, като възприела визуално обв. Б. като
лицето, отнело инкриминираните вещи.
На 22.03.2022 г. Д. видяла подс. Б. на светофара на кръстовището на
бул. „6-ти Септември“ и ул.„Опълченска“ до площад „Съединение“ в гр.
Пловдив и го разпознала като лицето от записите. Сигнализирани били
органите на МВР. На сигнала се отзовали полицейските служители св. Й.П. и
Р.А.. Св. Д. им посочила подс. Б., като лицето от записите, извършило
инкриминираното деяние от 18.03.2022 г. Подсъдимият Б. бил задържан със
заповед № 441 зз-41/ 22.03.2023 г.
С протокол за доброволно предаване от 30.03.2022 г. мобилен телефон
марка „Samsung Galaxy А20 S“ и IMEI: 354998112131245 бил предаден на
органите на досъдебното производство от св. Д.П.. С разписка от 20.07.2022г.
вещта била възстановена във владение на собственика й - св. Р. Т..
В хода на разследването били приобщени записи от изграденото
видеонаблюдение на заложна къща „Вангели“, намираща се на бул. „Васил
Левски“ №12 в гр.Пловдив и заведение за бързо хранене дюнер „Алекс
Фуудс“, намиращо се на ул.“Райко Даскалов“ № 8, гр. Пловдив. По делото са
назначени и приобщени две съдебно-технически експертизи .
От заключението на извършената по делото стоково - оценителна
скспертиза/СОЕ е видно, че общата стойност на вещите, предмет на
инкриминираното деяние към момента на извършване на престъплението
(18.03.2022г.) възлиза на 522 лева (петстотитн двадесет и два лева).

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
3
Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК и във фазата на ДП, както
и от събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
показания на свидетелите Р.А.Т., Г.Х.Н., Я.Д.Д., Й.Г.П., Д.Н. Д., М.А. М.,
Д.Г.П.;
- от приложените по ДП писмени доказателства включително
Протокол за доброволно предаване от 30.03.2022 г.; Заложен билет № 67997;
Епикризи; Протокол за оглед на веществени доказателства; справки за
съдимост; характеристична справка;
- от заключенията на съдебно-техническите експертизи и
заключението на съдебно-оценъчната експертиза;
- от веществените доказателства - дискове, находящи се на л. 24 от
ДП.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Самопризнанието напълно се подкрепя от приобщените в хода на
разследването видеозаписи и от заключението на съдебнотехническите
експертизи, които съдът кредитира напълно като изготвени от вещо лице
специалист в съответната област и отговорило обосновано на поставените
въпроси.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика - т.4 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. по т. д. № 1/
2008 г., ОСНК на ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява от правна
страна, че подсъдимият Б. е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. с
4
чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, букви „А“ и „Б“ от НК за това, че на 18.03.2022
г. в град Пловдив е отнел чужди движими вещи, както следва - мъжка
чантичка от плат на стойност 3 лв. ведно с поставени в нея вещи: мъжки
портфейл „Арт“ на стойност 3 лв; мобилен телефон марка „Samsung Galaxy
А20 S“ на стойност 140 лв; 7бр. секретни ключа на обща стойност 24,50 лв.; 3
бр. ключодържатели на обща стойност 1,50 лв. и сумата от 350 лв. - всичко на
обща стойност 522лв. /петстотин двадесет и два лева/ от владението на Р.А.Т.
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като
деянието е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по -
малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и
след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер и поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл.66 НК.
От обективна страна, с действията си подсъдимият е реализирал
признаците от състава на престъплението “кражба”, тъй като е отнел
инкриминираните вещи, като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт. Налице е отнемане на чужди движими вещи
от владението на собственика им – свид. Р. Т., като е налично прекъсване на
фактическата власт на последния и установяване на трайна такава от страна
на подсъдимия. Последният е установил трайно фактическо владение върху
вещите. Липсвало е и съгласие от страна на собственика на вещите,
подсъдимият да придобие тези вещи.
Кражбата е извършена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
букви ,,а“ и ,,б“ НК, доколкото подсъдимият е осъждан както за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година,
изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, така и след като е
бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, изпълнението и на двете от които не е било отложено по чл. 66
от НК. Подсъдимият е осъждан с присъда № 27/ 27.01.2017 г. по НОХД №
6749/ 2016 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, II наказателен състав,
влязла в сила на 14.02.2017г., с която за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, чието ефективно изтърпяване е приключило на 27.03.2018г., което е
достатъчно да обуслови приложението на б. „А“ на чл. 29 от НК, доколкото
не е изтекъл и 5-годишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяване на
наказанието. Рецидивната деятелност по отношение на настоящото деяние по
б. „Б“ на чл. 29 от НК се обуславя от своя страна с описаното по-горе
осъждане, както и с осъждането по присъда № 300/17.12.2018 г. по НОХД №
6872/2018 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, XVIII наказателен състав,
влязла в сила на 03.01.2019г., с която за извършено престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК на подс. Б. му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и осем
месеца, чието ефективно изтърпяване е приключило на 11.12.2020г.
От субективна страна деецът е действал с пряк умисъл - съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
противоправните последици и пряко ги е целил. Отнемането е извършено със
5
специфично намерение - вещите да бъдат противозаконно присвоени, като
същото е изводимо от прибирането на същите от страна на подсъдимия и
напускането на местопроизшествието, които действия са му позволили да
използва отнетите вещи и да се разпорежда с тях както счете за удачно.
Престъпният умисъл е формиран в съзнанието на извършителя, който е
осъзнавал, че отнема вещи, които не са били негови. Същият е знаел, че
отнемането на чуждите вещи е противозаконно, но независимо от това е
направил всичко възможно за постигане на негативния резултат, искайки и
насочвайки усилията си за неговото настъпване.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б. „А“ и б. „Б“ НК, извършено от подсъдимия Б., се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до десет години. При определяне на размера на
наказанието, съдът обсъди степента на обществена опасност на деянието и на
дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени изразеното съжаление за
стореното. Като смекчаващо обстоятелство съдът в случая не цени
направеното самопризнание, доколкото в производство, протекло по чл. 371,
т. 2 от НК, каквото е настоящото, стореното формално самопризнание не се
отчита при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а
впоследствие се взема предвид при редукцията по чл. 58а от НК - така и т. 7
от ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. В конкретния случай същото не може да се
отчете като смекчаващо такова при индивидуализация на наказанието,
доколкото подсъдимият не е спомогнал своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговите извършители още в хода
на досъдебното производство, а същото е било разкрито благодарение
основно на ефективната дейност на компетентните органи. Съдът не цени
като смекчаващо обстоятелство и възрастта на подсъдимия, доколкото
същият към момента на извършване на деянието се установява да е бил на 32
години, което не предполага достатъчна близост до възрастта за пълнолетие,
което да обуслови, че извършването на деянието е било продиктувано от
краткия му като време житейски опит. В случая възрастта на дееца в
достатъчна степен е позволила на същия да придобие необходимите
представи и да се формира като личност, за да не се отчете същата като
смекчаващо обстоятелство.
Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства
предходните осъждания на подсъдимия, който е осъждан многократно, при
това за същото престъпление, включително търпял е наказание „Лишаване от
свобода“ при строг режим. Отегчаващо обстоятелство е и квалификацията и
по двете букви - „а“ и „б“ на чл. 29 от НК. Следва да се посочи, че наличието
на предходна съдимост поначало е съставомерен елемент от състава 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ НК, обуславящ
квалифициращия признак на кражбата, поради което и наличието на две
предходни осъждания не би следвало да се отчита при индивидуализацията
на наказанието. В случая обаче не се касае само за две, а за много повече - 14
6
отделни осъждания, преди извършването на настоящото деяние, поради което
и следва същите да бъдат отчетени от съда като отегчаващо обстоятелство.
Като смекчаващо обстоятелство съдът цени невисоката стойност на
отнетото – вещи в общ размер на 522 лева, като част от тях са възстановени
на пострадалото лице.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимия Б. настоящият състав споделя трайната практика на
ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен
формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. В този
смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната
специфика.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дееца и гореизложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, по отношение на подс. Б. следва да се определи наказание,
ориентирано към минимума, а именно - наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 3 години. Според настоящия състав, с оглед на всички
гореизложени обстоятелства, определянето на наказание над този размер би
се явило несправедливо тежко, докато определянето на наказание под този
размер не би отговорило на обществената опасност на деянието и на дееца и
не би могло да постигне целите по чл. 36 от НК.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определеното наказание в размер на
три години лишаване от свобода следва да се редуцира с 1/3 и на подсъдимия
Б. да се наложи наказание лишаване от свобода в окончателен размер от 2
години.
Съдът намира, че така определеното наказание, редуцирано с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието
съответства и на степента на обществена опасност на престъплението и на
дееца.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК, доколкото по делото не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най - лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Констатираното смекчаващо отговорността обстоятелство в никакъв случай
не е повече на брой от типичните случаи, нито пък е изключително по своя
характер, което налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК в
посочените размери. Още повече, че по делото са констатирани и значителен
брой отегчаващи обстоятелства.
На основание чл.57, ал.1, т.2, буква „Б“ от ЗИНЗС следва да се
постанови така определеното и наложено на подсъдимия Б. наказание две
години лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим.
7
На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК следва да се приспадне от така
определеното и наложено на подсъдимия Б. наказание две години лишаване
от свобода времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР, по НПК и с
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по настоящото дело, считано
от 22.03.2022 г. до 09.06.2022 г.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Веществените доказателства -2 бр. СД - дискове, находящи се на л. 24
от досъдебното производство, следва да останат по делото до изтичане на
срока за тяхното съхранение.

ПО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК следва да се осъди подсъдимият Б.
да заплати сумата от 323,20 лева по сметка на ОДМВР - Пловдив за
направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
8
Съобщи за изтекли лични данни