Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 148
гр. Габрово, 11.11.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на тринадесети октомври две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 133 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Х.Д. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 106 от 16.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 350 по описа за 2021 година. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 07.04.2021 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Х.М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева. Не се установява твърдяното в касационната жалба изменение на размера на глобата от въззивния съд.
В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи за издаване на процесното НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице; липса на посочена дата на откриване на нарушението; недоказаност на вмененото на М. нарушение от обективна и субективна страна; липса на мотиви в НП относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В депозирана чрез процесуален представител молба-становище се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество /л. 21/.
Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са отговор на касационната жалба /л. 7/ и писмено становище /л. 18/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба, прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е допустима като подадена в
срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално
легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за
валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното
решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната
жалба за неоснователна.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на
решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло
от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи,
довели до потвърждаване на процесното НП.
На административнонаказаното лице
е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/,
описано в АУАН и НП, че в периода 23.05.2020
до 28.09.2020 година не следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в подробно описан отдел,
като в посочен подотдел e
направен извозен път с посока югоизток, ширина 2.90
метра и дължина 80 метра, неотразен в технологичния план.
За да потвърди процесното НП,
въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и
субективна страна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и от
събраните писмени доказателства действително следва, че наказаното лице е лице
по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч в процесния отдел
и подотдел, със срок за провеждане на сечта от 23.05.2020 до 30.12.2020 година.
Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и
опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след
получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на М. нарушение като период на
извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на
извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е
съставен констативен протокол, като е логично ползването на извозни пътища,
отразени или не в технологичния план, да съпътства извършването на сеч в имота,
като такава е разрешена от 23.05.2020 година. В случая нарушението се изразява в
продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи
за спазването на одобрения технологичен план. В случая е ирелевантно кой и кога
точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е прекарал този неотразен в
технологичния план извозен път, след като е установено, че наказаното лице не е
изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на одобрения
технологичен план. Наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в
случая не е имало, поради което се е стигнало до прокарване на нерегламентиран
извозен път в подотдела, като от показанията на свидетелите Бакалова и Иванова се
установява, че по установения новосъздаден извозен път, неограничен на място с
видим знак и неотразен в технологичния план, е имало следи от преминаването на техника
и влачене на дървета, а покрай него е констатирана незаконна сеч на няколко
броя дървета.
Вмененото на касатора нарушение не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение
чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на
опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на
чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния
съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, като не е необходимо да
ги преповтаря или допълва.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил
валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на
материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството
доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде
уважено, като касационният жалбоподател
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и
предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 106 от 16.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 350
по описа за 2021 година.
ОСЪЖДА Х.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.