№ 11810
гр. София, 16.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20231110136356 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба на Л. Б. Р., с която против „фирма“
ООД е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – частичен иск при
пълна цена на иска от 395 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до погасяването, представляваща получена от ответника и платена от
ищеца неустойка по договор за потребителски кредит № (номер) от (дата) г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит. Твърди,
че въз основа на нищожна като противоречаща на закона и добрите нрави клауза по
договора ответникът е получил неустойка в размер на 327 лева поради непредставяне
в срок на уговорено обезпечение, при начална липса на основание, поради което
предявява посочения иск.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
Според чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне. Следователно предпоставките за уважаването на иска са: 1. да е сключен
процесният договор за кредит; 2. в договора да се съдържат клаузи, уговарящи
неустойка; 3. тези клаузи да противоречат на закона или да го заобикалят; 4. ищецът да
е заплатил, а ответникът да е получил сумата от 50 лева за неустойка въз основа на
тези клаузи без изначално основание за това.
1
Не се оспорва от ответника, а и от представения по делото договор за
потребителски кредит № (номер) от (дата) г., се установява, че между ищеца като
кредитополучател и ответника „фирма“ ООД като кредитодател е сключен договор за
кредит. От заключението на вещото лице по техническата експертиза се установява, че
договорът е подписан с електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 на Регламент (ЕС)
№ 910/2014. По силата на този договор ответникът е предоставил на ищеца в заем
сумата от 1000 лева, а ищецът се е задължил да я върне на 3 месечни вноски в срок до
31.01.2019 г., заедно с възнаградителна лихва като крайният размер на всяка вноска е
356,00 лева. Уговорен е фиксиран лихвен процент в размер на 40,36 % и годишен
процент на разходите – 48,72 %. Следователно налице е първата предпоставка за
уважаване на иска.
На следващо място трябва да се установи дали този договор съдържа клаузи,
уговарящи неустойка и дали същите противоречат на закона или го заобикалят. Според
чл. 4.3 от договора, в срок до края на следващия работен ден от сключване на договора
кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита
съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да
бъде за сума в размер на 1068 лева със срок на валидност до 01.02.2019 г.
Според чл. 6, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят не предостави
на кредитора гаранция по кредита в установения срок и условия, той дължи неустойка
в размер на 327,00 лева. Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на
срока по чл. 4, ал. 3 от договора. Според чл. 6, ал. 5 начислената неустойка се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения
погасителен план.
Сключеният между „фирма” ООД и ищеца договор, представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което са приложими
разпоредбите на този закон. Посочената неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, представлява неустойка за неизпълнение на акцесорно
задължение (доколкото основното задължение по договора за заем е връщането на
заетите пари), което не е свързано пряко с претърпени вреди. Тя обезпечава едни
евентуални вреди от непредставянето на гаранция. Освен това, вземайки предвид
размера на отпуснатия кредит и размера на неустойката, съдът счита, че тази
неустойка излиза извън присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели само и единствено да постигане неоснователното обогатяване на
търговеца. Подобна клауза е нищожна като противоречаща на закона и целяща
неговото заобикаляне.
Освен това изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок, в
който следва да бъдат предоставени – деня след подписване на договора, на практика
правят задължението неизпълнимо. Така уговорена неустойката се дължи независимо
от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно
уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената
неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е
предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на
добросъвестността. Обстоятелството, че същата се включва наред с основното
2
задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на
кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно
основание заобикаля закона, с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК вр.
параграф 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Отделно от това, с така
уговорената неустойка се цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП относно
оценката на кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде
извършена преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно неравноправна. По
аргумент от чл. 19 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи и бъдещи (лихви, преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения),
като в него не се включват разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на
договора. Уговарянето на възнаграждение за присъщи на основния предмет на
договора услуги заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не е по-висок
от пет пъти размера на законната лихва, т.е. 50%).
В случая видно от заключението на вещото лице по ССчЕ с включването на
договорната лихва, таксите и неустойката, размерът на ГПР по процесния договор за
кредит е 153,38 %. С включването само на договорната лихва спрямо датата на
плащане, ГПР е 38,36%. Очевидно е налице съществено разминаване между посочения
в договора ГПР (48,72%) и действителния ГПР (153,38%). По този начин е нарушен чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент, тъй като
същия формира ГПР. Не е посочен и реалният ГПР, което пък се явява нарушение на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С включването на неустойката в ГПР неговият размер
надвишава максимално допустимия размер от 50%, което пък е в противоречие с чл.
19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, целият договор за кредит следва да бъде приет за
недействителен – арг. чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само
чистата стойност на кредита- в процесния случай 1000 лева, като не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице се установява още, че на 30.11.2018 г. ищецът
е заплатил на ответника сумата от 1033,63 лева, с което е погасена главница от 1000
лева и договорна лихва от 33,63 лева. Следователно не е налице последната
предпоставка за уважаване на иска, а именно ищецът да е заплатил сумата от 327 лева
– неустойка. Пo тези съображения предявеният иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има
право на разноски с оглед отхвърлената част от иска – в пълен размер. Той е заплатил
150 лева за депозит за вещо лице по техническата експертиза и е бил представляван от
юрисконсулт, на когото съдът определя възнаграждение в размер на 50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. Б. Р., ЕГН: **********, адрес (град), (адрес) срещу
„фирма“ ООД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес), за
осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
сумата от 50 лева – частичен иск при пълна цена на иска от 395 лева, ведно със
3
законната лихва от датата на подаване на исковата молба (29.06.2023 г.) до
погасяването, представляваща получена от ответника и платена от ищеца неустойка по
договор за потребителски кредит № (номер) от (дата) г.
ОСЪЖДА Л. Б. Р., ЕГН: **********, адрес (град), (адрес) да заплати на
„фирма“ ООД, ЕИК: (номер), със седалище и адрес на управление (град), (адрес),
сумата от 200 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4