Р Е Ш
Е Н И Е
Номер V-151 Година
2019, 11 януари гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, пети въззивен граждански състав
на
тринадесети декември
година две хиляди и осемнадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
секретар
Таня Михова
като
разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 1799 описа за 2018 година
Производството е по чл.258
и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Б.Х.Х., с постоянен
адрес ***, чрез пълномощника й адв.Е.Т. от БАК,
против решение № 192 от 31.10.2018 г. по гр.д.817/2018 г. по описа на Айтоски
районен съд, с което е отхвърлена
молбата на въззивницата по чл.19, ал.1 от
ЗГР, за промяна на имената й на Л.Д.. Твърди се, че обжалваното
решение на АРС е неправилно, постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, необосновано, както и - несправедливо. Твърди се, че същият
съд през 2016 г., при същите твърдения като основание за подадената молба, е
допуснал промяна на имената на децата на молителката, съответно – със сега
обжалвания акт съдът нарушава собствената си практика. Излагат се оплаквания, че
съдът е пренебрегнал събраните по делото доказателства, както и практиката на
ВКС, че важните обстоятелства, налагащи промяна на името на лицето, са освен
известността на лицето в обществото, и субективното му желание да носи
определено име. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
решение, с което молбата се уважава. С писмена молба-становище, с приложени към
нея писмени бележки от процесуалния представител на въззивницата, въззивната
жалба се поддържа и се претендират разноски. Не са ангажирани нови
доказателства.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК, по делото не е подаден отговор на въззивната
жалба от Община Айтос и от Районна прокуратура гр.Айтос.
В
откритото съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
обжалваното решение.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок поради което е допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът приема за утановено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния АРС е образувано по молбата, подадена от въззивницата Б.Х.Х.,
за допускане на промяна в собственото, бащино и фамилното й име от Б.Х.Х. на Л.Д..
Мотивира искането си с твърдението, че от около две години и половина тя и
двете й деца живеят и пребивават в Англия, в среда предимно на лица с
англоезични или други имена, но не и с турско-арабски, както и в негативна обществена
нагласа спрямо лицата с турско-арабски имена поради засилената мигрантска вълна
и във връзка с тероризма. Твърди, че носените от нея имена й причиняват
значително неудобство, поради което желае смяната им.
Молбата е с
правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР.
Заинтересованата
страна Община Айтос е представила писмен отговор на молбата, в който не е
заявила становище относно основателността на исканата промяната в имената на
молителката.
РП-Айтос е
изразила становище за неоснователност на молбата.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е
отхвърлил молбата на въззивницата с мотиви, че не са налице основания за
допускане на исканата промяна в имената на молителката.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Съдът приема, че фактическата обстановка е установена
от първоинстанционния съд в пълнота, а изводите на съда са обосновани и
съобразени с материалния закон.
Конкретните оплаквания във
въззивната жалба се изразяват в това, че: Първоинстанционният съд е нарушил
собствената си практика, като при едни и същи твърдения, през 2016 г. е
допуснал промяна в имената на децата на молителката, а сега е отказал да го
стори за самата молителка; решението е необосновано, тъй като съдът е
пренебрегнал събраните по делото доказателства, че молителката е известна в
обществото с името „Лили“; решението е в противоречие с практиката на ВКС, че
важните обстоятелства, налагащи промяна на името на лицето, са освен известността
на лицето в обществото, и субективното му желание да носи определено име.
Съдът намира за неоснователно първото оплакване на
въззивницата. По всяко дело съдът се произнася в съответствие както с
наведените от страните твърдения, така и със събраните конкретни доказателства.
Ето защо не може да се приеме твърдението на въззивницата, че по трите дела
(гр.д.302/2016 г., гр.д.303/2016 г., и настоящото гр.д.817/2018 г., всички на
АРС), фактите са идентични, още повече, че се касае за различни лица, на
различна възраст, а съгласно практиката на ВКС, значимостта на обстоятелствата
по чл.19, ал.1 от ЗГР, следва да се преценява в контекста на всеки отделен
случай.
Съдът намира за неоснователно и второто оплакване на
въззивницата – за необоснованост на обжалваното решение. Настоящият състав също
не кредитира твърденията на свидетелката Исмаилоглу, че молителката била
известна от много време, от 15 години с името „Лили“, с което я наричали в
семейството, а и познатите й. Св.Исмаилоглу е сестра на молителката и съдът
преценява показанията й, съгласно чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по
делото. На първо място, същата свидетелка споделя затрудненията на молителката,
а и собствените си, по летищата, заради турското име, като сочи, че „това я
кара (молителката) да иска промяна на името си“. На второ място, през 2016 г.,
когато е искала промяна на имената си по гр.д.304/2016 г. на АРС, молителка не
е искала собственото й име да бъде променено на „Лили“, а на „Джулия“. Ето
защо, и като има предвид, че до преди 2 години и половина – до преди
преместването си в Англия, молителката е живяла със семейството си в Република
Турция, съдът не кредитира твърденията на св.Исмаилоглу, че молителката била
известна от 15 години с името „Лили“.
Неоснователно, според съда, е и третото оплакване на
въззивницата – за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС.
Макар в едно от цитираните от въззивницата решения на ВКС да
е прието, че субективното
желание на дадено лице да носи определено лично име може да се квалифицира като
„важно обстоятелство” по смисъла на Закона за гражданската регистрация,
настоящият състав приема, че само наличието на такова субективно желание за
промяна на името, не е достатъчно основание за допускане на промяна на името.
Съдът приема, че в тези случаи е необходимо да се изследват важните обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР,
като ВКС изрично е посочил, че тези обстоятелства следва да са лично и обществено значими, например: известността на лицето в
обществото с име, с което се идентифицира; носенето от лицето на различни имена
в различни периоди от време в резултат на станала не по волята му промяна и пр.
В настоящия случай молителката е възстановила турските
си имена през 1991 г., и от този момент до 2016 г. не е имала нужда, желание
или интерес да иска промяната им. През 2016 г. е обосновала искането си за
промяна на турските си имена (с „Джулия Денис“), с предстоящото й преместване в
Англия. Най-малкото в периода от 1991 г. до 2016 г., молителката е носила
имената Б.Х.Х.,
била е известна в обществото и в семейството си тях, още повече, че в този
период е живяла и в Турция. Съдът приема, че от 2016 г. до настоящия момент не
се доказаха важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1
от ЗГР за промяна на имената на молителката на „Л.Д.“, по
изложените по-горе съображения.
При така изложените съображения, съдът намира молбата
за неоснователна и поради съвпадането на изводите на двете инстанции, и при
споделяне на мотивите на първоинстанционния съд, към които съдът препраща на
основание чл.272 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 192
от 31.10.2018 г. по гр.д.817/2018 г. по описа на Айтоски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.