№ 330
гр. С., 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20242200100041 по описа за 2024 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 432 от КЗ и цена на иска
26 000 лева, предявен като частичен от сумата 80 000 лева..
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.06.2022г. около 20.00 часа Т. Г. Г., при
управление на лек автомобил марка Рено модел Клио с рег.№***, в гр.С. на кръстовище
ул.Г.Д. и ул.П. е нарушила правилата за движение по пътищата и поради несъобразяване на
скоростта на движение с конкретните атмосферни условия, не е следяла непрекъснато
пътната обстановка и не е пропуснала, намиращият се на пътя с предимство велосипедист
И. Г. Д. и по този начин е причинила телесни увреждания на Д..Сочи е, че във връзка с
настъпилото ПТП е образувано наказателно производство, което е приключило с влязло с
влязло в законна сила наказателно споразумение, с което Г. е призната за виновна за
извършване на престъпление по чл.343,ал.1, б.б, вр.чл.342, ал.1 от НК за това че на
22.06.2022г. около 20.00часа Т. Г. Г., при управление на лек автомобил марка Рено модел
Клио с рег.№***, в гр.С. на кръстовище ул.Г.Д. и ул.П. е нарушила правилата за движение по
пътищата чл.50,ал.1 от ЗДвП и по този начин е причинила средна телесна повреда на Д.,
изразяваща се в счупване на дясната зигоматична /яблъчна, скулна/ кост с дислокация на
костните фрагменти, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Сочи се, че
вследствие на настъпилото ПТП на Д. са причинени телесни увреждания и прекия
причинител на вредата е извършил деянието виновно. Д. е бил приет непосредствено след
ПТП-то спешно в МБАЛ Д-р И.н С., където е установена черепно-мозъчна травма и лицева
травма, придружена с оток в областта на дясната скула, както и долната челюст и очницата,
както и разкъсно-контузни рани в тази област на лицето, както и натъртвания и охлузвания
по дясното рамо, десния хълбок и таз и по ръцете, коленете и подбедриците. Д. е имал и
мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, след ПТП-то и липса на спомен за ПТП-то и е
1
бил приет първоначално в невро-хирургично отделение, а след два дни прехвърлен в
отделение по лицево-челюстна хирургия, където му е била извършена операция за
наместване на счупените фрагменти на дясната скулна кост, а отворената рана на мястото е
била защита.Твърди се, че ищецът е изпитвал силни болки в областта на лицето, така и в
областта на цялото тяло, бил натъртен и скован, а силните болки в областта на лицето и
големия оток на скулата и челюстта затруднявали говоренето и храненото на ищеца.След
едноседмичен болничен престой Д. бил изписан за домашно лечение.Ищецът не можел сам
да се обслужва и имал нужда от чужда помощ, изпитвал болки при говорене и хранене и се
нуждаел от помощта на семейството си.Твърди се, че преди ПТП-то ищецът е бил опора за
родителите си и полагал грижи за тях, но след ПТП-то станал тежест на родителите си.
Причинените увреждания се отразили и на финансовото положение на семейството, което
разчитало на получаваните от него доходи. Сочи се, че вследствие на ПТП-то ищецът е
преживял силен стрес, уплаха и шок от случилото се, които не отшумели към момента на
подаването на исковата молба и са прераснали в остра стресова реакция и душевно
разстройство и са се отразили тежко на психическото съС.ие и устойчивост на пострадалия.
Твърди се, че лек автомобил марка Рено модел Клио с рег.№*** е имал сключена застраховка
Гражданска отговорност с ответното дружество и след предявяването на застрахователната
претенция пред ответното дружество, ответното дружество е отказало да заплати
застрахователно обезщетение.
Поискано е да бъде осъдено ответното дружество да изплати на ищеца сумата от 26
000лв, представляващо частичен иск, целия за сумата от 80 000лв, представляващо
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди-претърпени болки и
страдания от ПТП-то настъпило на 22.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от
23.10.2022.
Претендира разноските по делото.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител. Оспорен е иска като неоснователен, тъй като част от посочените
в исковата молба увреждания, въобще не били настъпили вследствие на ПТП- то. Твърди се,
че ищецът не е губил съзнание след ПТП-то. Оспорена е причинно следствената връзка
между ПТП-то и твърдените в исковата молба увреждания, вследствие на ПТП-то.
Направено е възражение, че предявения иск е завишен и не е съобразен с вида и характера
на получените увреждания. Посочено е, че възстановителния период на ищеца, съобразно
представените документи констатираните увреждания се характеризират с кратък
възстановителен период, не се е наложило поставянето на импланти, не са настъпили
усложнения, ищецът е изписан с добър статус. Направено е възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от ищеца, който непосредствено преди настъпването на ПТП-то се
е отклонил наляво, навлязъл е в насрещното платно за движение, където е бил блъснат и не
е носил предпазна каска на главата си с цел предпазване от черепно-мозъчни травми.
Поискано е да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан и да
бъдат присъдени на ответното дружество направените по делото разноски, при условията на
2
евентуалност е поискано да бъде намален размера на претендираното обезщетение.
В с.з. ищецът, редовно призован, се явява в първото с.з. и с процесуален
представител, който поддържа предявените искове.
В с.з. ответното дружество, редовно призовано се представлява от пълномощник,
който оспорва исковете по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С влязло в сила споразумение по АНД № 1598/2023 г. на СлРС, обвиняемата Т. Г. Г.
се е признала за виновна в това, че на 22.06.2022 г. в гр. С., бул. „Г. Д.“, при управление на
МПС- л.а. „Рено Клио“ с рег. № *** нарушила правилата за движение по пътищата- чл. 50,
ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на И. Г. Д. от гр. С.,
изразяваща се в счупване на дясната зигоматична кост с дисклокация на костните
фрагменти, довело до „Затрудняване на дъвченето и говоренето“- престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
На 22.07.2022 г. от адв. С. Ч.- пълномощник на ищеца е заявена претенция до
ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 22.06.2022 г. неимуществени вреди в размер на 80 000 лева. Изпратено е на
21.10.2022 г. до ищеца писмо от ДЗИ- Общо застраховане ЕАД, относно преписка №
43072952200137, с което го уведомяват , че към настоящия момент не е налице основание за
удовлетворяване на претенцията по щетата, тъй като представените документи са
недостатъчни за изясняване на всички факти и обстоятелства относно механизма на
настъпване на ПТП и последиците от него, както и вината на водача, управялвал
застрахования при дружеството автомобил.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свид. Илиев- баща на ищеца сочи, че пътният инцидент се случил в края на м. юни,
преди две години. Около 10.30-11.00 часа вечерта се обадили от полицията, че сина му е
претърпял инцидент до пощата в руския квартал. На мястото на инцидента имало
полицейска кола там и му дали да прибере колелото. За сина му казали, че са го закарали в
спешното. Оттам отишъл в полицията, където го разпитвали. Видял сина си на другия ден.
бил обинтован по главата. Имал болки в гърба. Преди инцидента ищецът имал заболяване
психично разстройство, диагностициран през 2019 г. От това психично разстройство синът
му ставал по-агресивен, но това било преди инцидента. Синът му първо бил в едно
отделение, после в друго отделение по челюстна хирургия, където му правили операция.
Синът му бил с болничен престой пет или шест дена. Когато се прибрал, ставал с проблем и
отИ.л сам в тоалетната. Хранел се с течна храна три или четири месеца. След като минала
операцията, синът му продължил да ходи при невролог. Оплаквал се от главоболие в
продължение на 5-7 месеца. Преди инцидента И. работел на магазина при майка си. След
инцидента не се върнал на работа. И. станал съвсем различен, стоял в къщи, ходел само на
контролните прегледи при психиатър д-р Т., гр. С.З.. Преди инцидента И. си направил в тях
3
една зала за трениране с лежанка, щанги, гирички, боксови круши. След това зарязал всичко.
Велосипед повече не карал. През деня гледал телевизия. Преди инцидента И. излизал с
приятели. Това затваряне се получило след инцидента. Преди това И. бил с 30 кг по-слаб,
поС.но тренирал и работел през цялото време на Ж.в..
Свид. Трендафилов сочи, че с И. се познават повече от 20 години. И. имал
биполярно разстройство. И. пиел хапчета. И. му казвал, че това нещо го имал от 17-
годишен. Инцидентът станал през м. юни 2022г. И. имал външни белези по дясната част на
главата. Болял го гърбът. С И. се видяли когато го изписали от болницата. Бил стресиран.
Казал му, че му се налагало в началото да му помагат, не можел да вдига тежко. Два месеца
след случая И. спрял да работи. След инцидента И. не продължил да тренира. Излизали с И.
4-5 пъти в месеца. По принцип И. бил малко затворен в себе си и невинаги му отговарял на
съобщенията. Преди инцидента по-скоро не билзатворен в себе си. Откакто станал
инцидента бил депресиран, не му се говорело, настроението му спаднало. Няма спомен И.
да му е казвал да ходи на лекар за тази депресия.
Преди инцидента двамата тичали, ходили из района, из планините и И. карал
активно велосипед. Откакто станала тази случка И. напълнял и изобщо не му харесвал в
момента. Стоял си само в къщи. Дясната ръка на И. в началото на юли и дясната половина
на лицето му били в рани. Тогава му казал, че го боли гърба. Настроението му паднало след
случката и нямал желание за нищо.
Разпитаната св. Т. Г. сочи, че инцидентът се случил на 22.06.2022г., около 20.00
часа, след ХЕИ-то, по ул. „П.Я.“ в посока бул. „Г.Д.“. Спряла на знака, огледала се наляво,
надясно, нямало коли и тръгнала на първа. При тръгването велосипедист минал пред колата.
След това видяла как се ударил в бордюра, спряла колата, излязла и се обадила се на тел.
112. Струпали се доста хора, дошла линейка и полиция. Настилката била суха, доста
натоварен бил трафика. След като паднал, велосипедистът не станал веднага. Изправил се и
дошла линейка и го взела. Имало видими наранявания по него. Тези наранявания били на
главата, на слепоочието. Велосипедистът се блъснал в левия тротоар, близо до пешеходната
пътека.
Не си спомня да е имало автомобил, който да завИ. от бул. „Г.Д.“ към нейната пряка,
вляво. Имало кола, която идвала от Военна болница, в посока наляво. Велосипедистът идвал
от бул. „Г.Д.“. С цел да я заобиколи, се ударил в бордюра. Огледала се, не видяла да има
други участници в движението, нищо не й пречело.
Вещото лице по изготвената и приета по делото съдебна автотехническа експертиза
дава заключение, че мястото на удара било в дясната лента за движение, гледано по посока
на движение на автомобила, на 12,1 m преди мерната линия на ориентира и на 4,9 m вляво
от дясната граница на платното за движение на бул. Г. Д.. В момента на удара
велосипедистът се е движил в близост до разделителната линия и в дясната пътна лента.
Максимално достигнатата скорост на движение на автомобила Рено след потегляне
от място е около 14 km/h, като ударът между велосипедиста и автомобила е реализиран
преди закъснителния режим на движение. Скоростта в момента на удара е била около 14
4
km/h. Скоростта на велосипеда преди удара в бордюра и преди ПТП е около 29 km/h.
Технически съобразеното отС.ие на движение на велосипеда от десния край на
платното за движение е 0,7 т.
В случая на описаната хипотеза велосипедистът е имал техническата възможност да
предотврати произшествието при движение възможно най-вдясно на технически съобразено
разС.ие от десния край на платното за движение, запазвайки посоката си на движение
направо. Двете превозни средства биха се разминали.
От изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза се установява, че ищецът
И. Г. Д., в резултата на ПТП , настъпило на 22.06.2022г. получил телесни увреждания както
следва: Контузия на главата протекла с мозъчно сътресение и загуба на спомен за време за
самия удар и за време след него- конкрадна и антероградна амнезия, контузия с хематом и
екскориации /охлузвания/ в лявата теменна област, две разкъсно- контузни рани в дясното
слепоочие, охлузване на дясното рамо, охлузване в лумбо-сакралната област /поясно-
кърстовата област/, фрактура на дясната зигоматична /скулна/ дясната орбита, фрактура на
предната и латерална стена на десния максиларен синус, с хемосинус/кръв в синуса/,
охлузвания по четирите крайника, периорбитален хематом, разкъсно- контузна рана на
дясната буза с оток на тъканите, малки ранички в дясната лицева област, охлузвания по
гърба на дланите на ръцете, коленете и подбедриците.
Ищецът е изпитвал болки в резултат на контузиите, като интензитета на същите не
може да се отчете /степенува/, няма скала- физикална, инструментална, апаратна и др., по
причина, че болката е субективно усещане и зависи от това какъв тип нервна система има
пострадалия, възрастта му, хронични заболявания, праг на дразнимост за болка и още дали
силата /интензитета/ съобщен от пострадалото лице е в негова полза или не, т.е. възможно е
да пресилва степента на болезненост.
По време на лечението ищецът е приемал обезболяващи медикаменти- една ампула
аналгин в НХО, който е туширал болката, а в ЛЧХ е приемал Нурофен- лично лекарство за
болка и възпаление в рамките на 3 дни.
След третия ден от лечението му в ЛЧХ няма сведения да е приемал обезболяващи
медикаменти.
Понастоящем, към момента на изготвяне на СМЕ, видно от сведенията дадени по
време на прегледа от д-р С. на 26.06.2024г. ищецът не съобщава да взема обезболяващи
лекарства.
Първоначално, ищецът е лекуван медикаментозно в рамките на 24 часа в НХО
поради контузията на главата, с мозъчно сътресение. След стабилизиране на общото му
съС.ие е приведен в ЛЧХ за оперативно лечение по повод фрактурата на дясната
зигоматична кост, фрактурата на десния синус и фрактурата на латералната стена на дясната
орбита. В ЛЧХ отделение е лекуван оперативно от 25.06.2022г., 10:40ч. до
27.06.2022г.10:50ч.- две денонощия.
Общо в двете отделения ищеца е лекуван 4,5 /четири денонощия и половина/, от
5
22.06.2022г., 21:25ч. до 27.06.2022г., 10:50ч.
На практика, получените телесни увреждани в резултат на преживяното от ищеца
ПТП не са създали трайни неудобства- продължителни във времето, с изключение на
дъвкателната способност, което увреждане му е създало проблем за около 1 до 3 месеца.
Има едва забележим белег /цикатрикс/ в дясната скулно- слепоочна област, който,
даже, не може да осъществи медико-биологичния признак- козметичен дефект.
Възстановителният период на ищеца е приключил отдавна във времето. Обективните
оплаквания от затруднено хранене са отзвучали в рамките на месец за храна с мековата
консистенция /супи, ястия/ и до три месеца за по- твърда такава.
Не се очаква ищеца да търпи болки и двигателни затруднения в бъдеще, потвърдено
и от самия него при прегледа и разпита по време на прегледа на 26.06,2024г., проведен от д-р
С..
Болките са отзвучали в рамките на около месец и не се е налагало да приема
обезболяващи медикаменти, освен по време на престоя му в болницата, а нараняванията
/охлузвания, натъртвания рани, отоци/, включително и постоперативните са отзвучали в
рамките на най- много месец.
Предпазна каска би ограничила получените от ищеца травматични вреждания,
предимно тези в областта на главата, но не и по тялото и крайниците.
Изготвена е и приета по делото съдебно- психиатрична експертиза, като вещото лице
дава заключение, че ищецът е фамилно обременен с психични заболявания. Със средно
образование. Освободен от военна служба. Неженен. Живее с родителите си. Работил
недиференцирана работа. От м. 09.2022 год. не работи поради закрИ.не на семейния
бизнес. Пенсионер по болест.
От 1999 год. с афективни колебания и промени в поведението - депресивни и
манийни епизоди. Многократно хоспитализиран в специализирани лечебни заведения.
Диагностициран като Биполярно афективно разстройство /БАР/.
По време на двете хоспитализации не са регистрирани психични отклонения.
По време на инцидента е регистрирана загуба на съзнание, като периодът на
коментираното събитие е покрит с амнезия /липса на спомен/. Това е съС.ие на количествено
нарушение на съзнанието, по време на което стимулите от заобикалящата среда не могат да
предизвикат емоционални реакции като „остра стресова реакция, уплаха и шок”.
След инцидента до сега редовно е проследяван от психиатър. При прегледите и при
последната хоспитализация в ДПБ Раднево, не са описани депресивни симтоми., а съС.ието
е преценявано като БАР - сегашен епизод хипоманиен или БАР- ремисия.
При направения преглед по повод настоящата експертиза също не се установява
депресивна симтоматика.
Коментираните от освидетелствания и свидетелите по делото промени в навиците и
стила на функциониране не са в резултат от афективни нарушения / в смисъл дистимия/
6
свързани с преживяното ПТП. Давността им е от м. 09.2022 год. когато прекъсва трудовата
му заетост.
Осв. И. Г. Д. не страда от депресивно съС.ие, остра стресова реакция, уплаха и шок,
вследствие на ПТП-то ?
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства ценени както по отделно, така и в тяхната
съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Безспорно се установи в производството, че на 22.06.2022 г. е настъпило ПТП с МПС
„ Рено“, модел „Клио“ с ДК№ *** с пострадало лице И. Г. Д..
За управляваното МПС е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество, което обстоятелство не се оспорва в производството.
Предявеният иск за неимуществени вреди е с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
Искът е допустим, а преценен по същество основателен и доказан, но предявен в завишен
размер.
Отговорността на застрахователя се претендира на основание договор за застраховка
„ГО“ на автомобилистите при действието на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.
Разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ във вр. чл. 496 и чл. 380 от КЗ, предвижда като
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя
на „ГО“ на виновния водач на МПС, изтичането на тримесечен рекламационен срок от
сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищеца по реда на чл. 380 от КЗ , но не се е
стигнало до извънсъдебно споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл. 498, ал.3 от КЗ и
приключване на процедурата за доброволно уреждане на спора, води до извод за
допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ГО“, при спазване
изискванията на чл.380 КЗ. Ищецът в случая е увредено лице по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрИ. отговорността на
7
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
За да бъде уважен предявеният пряк осъдителен иск на увреденото лице спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“, по делото следва да са установени предпоставките на
чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка с ответното дружество, ведно с
изпълнение на особените изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за
определяне размера на обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
Установи се , че с влязло в сила споразумение по АНД № 1598/2023 г. на СлРС,
обвиняемата Т. Г. Г. се е признала за виновна в това, че на 22.06.2022 г. в гр. С., бул. „Г. Д.“,
при управление на МПС- л.а. „Рено Клио“ с рег. № *** нарушила правилата за движение по
пътищата- чл. 50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда
на И. Г. Д. от гр. С., изразяваща се в счупване на дясната зигоматична кост с дисклокация на
костните фрагменти, довело до „Затрудняване на дъвченето и говоренето“- престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е видно, че
в резултат на ПТП, ищецът е получил телесни увреждания - Контузия на главата протекла с
мозъчно сътресение и загуба на , контузия с хематом и охлузванияв лявата теменна област,
две разкъсно- контузни рани в дясното слепоочие, охлузване на дясното рамо, охлузване в
лумбо-сакралната област , фрактура на дясната зигоматична /скулна/ дясната орбита,
фрактура на предната и латерална стена на десния максиларен синус, с кръв в синуса,
охлузвания по четирите крайника, периорбитален хематом, разкъсно- контузна рана на
дясната буза с оток на тъканите, малки ранички в дясната лицева област, охлузвания по
гърба на дланите на ръцете, коленете и подбедриците. Ищецът е приемал обезболяващи в
болничното заведение.
След третия ден от лечението му в ЛЧХ няма сведения да е приемал обезболяващи
медикаменти.
Проведено е в ЛЧХ оперативно лечение по повод фрактурата на дясната
зигоматична кост, фрактурата на десния синус и фрактурата на латералната стена на дясната
орбита. Общо в двете отделения ищеца е лекуван 4,5 денонощия. На практика, получените
телесни увреждани в резултат на преживяното от ищеца ПТП не са създали трайни
неудобства- продължителни във времето, с изключение на дъвкателната способност, което
увреждане му е създало проблем за около 1 до 3 месеца.
Възстановителният период на ищеца е приключил отдавна във времето. Обективните
оплаквания от затруднено хранене са отзвучали в рамките на месец за храна с мековата
консистенция и до три месеца за по- твърда такава.
Не се очаква ищеца да търпи болки и двигателни затруднения в бъдеще, потвърдено
8
и от самия него при прегледа и разпита по време на прегледа на 26.06,2024г., проведен от д-р
С..
Разпитаните по делото свидетели сочат, че ищецът е приемал течна храна три или
четири месеца. Оплаквал се от главоболие и болки в гърба в продължение на 5-7 месеца. И.
станал съвсем различен, стоял в къщи, Преди инцидента излизал с приятели. Това затваряне
се получило след инцидента. Бил депресиран, не му се говорело, настроението му спаднало.
Безспорно е, че в резултата на ПТП ищецът е получил посечените от вещото лице по
СМЕ физически травми.
Справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства, като: вид, характер, степен на увреждане, възраст на увредения, начин и
обстоятелства при които е получено увреждането, продължителност на претърпените болки
и страдания и техния интензитет и пр. Като съобрази интензитета и продължителността на
преживяните болки и страдания и техния характер, възрастта на ищеца , съдът намира за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания в
резултат на настъпилото ПТП сумата 25 000 лева. Касае се средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясната зигоматична кост с дислокация на костните фрагменти,
доверо до „затрудняване на дъвченето и говоренето“ , което увреждане му е създало
проблем за около 1 до 3 месеца и няколко леки телесни повреди, като се установи, че е
налице пълно възстановяване на ищеца към момента. Възстановителният период е
приключил отдавна във времето. Обективните оплаквания от затруднено хранене са
отзвучали в рамките на месец за храна с мековата консистенция и до три месеца за по-
твърда такава.
Не се очаква ищеца да търпи болки и двигателни затруднения в бъдеще, потвърдено
и от самия него при прегледа проведен от в. лице д-р С..
Не се установи в производството преживяното при инцидента на 22.06.2022 г. да се
отразило негативно върху психичното му съС.ие, като твърденията на разпитаните по
делото свидетели са, че в резултат на преживяното, ищецът се е затворил, не е излизал
никъде и е променил навиците си.
От заключението на в. лице по изготвената съдебно- психиатрична експертиза се
установи, че ищецът не страда от депресивно съС.ие, остра стресова реакция, уплаха и шок,
вследствие на настъпилото ПТП . Промените в навиците и стила на функциониране не са в
резултат от афективни нарушения , свързани с преживяното ПТП. Давността им е от м.
09.2022 год. когато ищецът е прекъснал трудовата си заетост.
Ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба е направило
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 , ал.2 от ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на посочената норма,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
9
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.
51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като
неблагоприятен резултат.
Имайки предвид заключението на вещото лице по изготвената СТЕ, съдът приема, че
в момента на удара велосипедистът се е движил в близост до разделителната линия и в
дясната пътна лента. Технически съобразеното отС.ие на движение на велосипеда от десния
край на платното за движение е 0,7 м.
В случая на описаната хипотеза велосипедистът е имал техническата възможност да
предотврати произшествието при движение възможно най-вдясно на технически съобразено
разС.ие от десния край на платното за движение, запазвайки посоката си на движение
направо. Двете превозни средства биха се разминали.
Анализираните от вещото лице обективни данни за мястото на удара между
велосипеда и лекия автомобил сочат, че ищецът е допуснал грубо нарушение на
императивното изискване на чл. 80, т. 2 от ЗДвП - да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение. Тук следва да се отбележи, че изискването на
закона за мястото на движение на велосипедите по пътното платно в лента за активно
движение е сред основните задължения на водачите на ППС и е предназначено за да бъде
избегната опасността от настъпването на инциденти от типа на процесния. Ако пострадалият
бе спазил изискванията на закона и бе управлявал велосипеда възможно на- близо до десния
край на пътното платно, както изисква чл. 80, т. 2 от ЗДвП, а не в най- левия край на
пътното платно, както се установява да е действал – то очевидно двете превозни средства
биха се разминали.
Предвид извършеното от страна на ищеца при управление на ППС нарушение на чл.
80, т.2 от ЗДвП , съдът намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат , поради
което съдът счита, че приносът за настъпване на ПТП от страна на ищеца е в размер на
20%.
Поради това съдът приема, че ищецът със своето поведение е допринесъл за част от
уврежданията и, че е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като
определеният справедлив размер на възнаграждението за неимуществени вреди следва да се
намали с 20% и да се присъди обезщетение в размер на 20 000 лева.
В останалата си част до пълния размер на сумата 26 000 лева, предявен като
частичен от сумата 80 000 лева, искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Обезщетението се дължи ведно с законната лихва за забава , която съдът следва да
присъди.
Лихвата за забава, която се покрИ. от застраховката "Гражданска отговорност на
автомобилистите", се дължи считано от момента на уведомяването на застрахователя, за
настъпването на застрахователното събитие, а не от някакъв по- ранен момент. Разпоредбата
10
на чл. 380, ал. 1 от КЗ определя изричното задължение на претендиращия застрахователно
обезщетение, да представи пред застрахователя доказателства за настъпването на
застрахователно събитие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" както и да посочи своя банкова сметка, за изплащане на
застрахователното обезщетение. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ определя краен
тримесечен срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок тече от
момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и на номера на
банковата сметка на претендиращия. Считано от момента на изтичането на определения в
чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за произнасяне - самият застраховател би изпаднал в
забава на собствено основание, ако не се произнесе по надлежно предявената пред него
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ.
В разглеждания случай, ищецът е предявил писмена претенция за изплащане на
обезщетение на 22.07.2022 г., а на 22.10.2022 г. ответното дружество е постановило отказ. С
оглед изложеното, върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от – 23.10.2022 г. от която дата е
заявена претенцията на ищеца до окончателното изплащане.
На ищеца е оказана безплатно адв. помощ, като при направено искане, на осн. чл. 38,
ал. 2 ЗА адвокатът на ищеца има право на възнаграждение, което съдът определя на 3450
лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., което се дължи съразмерно с уважената
част от иска, или в размер на 2653.85 лв.
Ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати дължимите държавни такси в
размер на 800 лв. по сметка на СлОС и сумата 576.92 лева разноски за вещи лица, платени
от БС на съда.
Ответното дружество претендира и доказва разноски общо 2572 лв. съгласно
представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК.
Предвид крайния изход на материално правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска разноски в общ размер на сумата 593.54 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. Д. с ЕГН
********** и адрес с. Ж.в., общ. С., ул. „Д.Д. **, сумата 20 000 лева / двадесет хиляди
лева /, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени веди, в резултат на
настъпило на 22.06.2022 г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 23.10.2022 до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск до пълният му претендиран размер от 26 000 лева,
11
предявен като частичен от сумата 80 000 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на СлОС сумата 800 лева д.т. и 593.54 лева разноски за вещи
лица.
ОСЪЖДА „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *** и седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. С. М.- САК, ЕГН
********** с адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 8, ет.4 възнаграждение на осн. чл. 38, ал.2
от ЗА в размер на 2653.85 лв.
ОСЪЖДА И. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес с. Ж.в., общ. С., ул. „Д.Д. ** да заплати
на „ДЗИ- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *** направените по делото разноски в
размер на 593.54 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Б. в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
12