№ 8975
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20211110126582 по описа за 2021 година
В. ЮЛ. Т. и В.Г. Павлова - Т. са предявили против ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД осъдителни искове с правно основание чл. 463 от КЗ във
вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците
и служителите за риска „Трудова злополука“ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на всяка една от ищците следните суми:
сумата от 16960.48 лв., частичен иск от сумата от 47383.56 лв.,
представляваща разликата между платеното и действително дължимото
застрахователно обезщетение, съгласно застрахователна полица №
0501230201700012/08.09.2017 за настъпилата на 07.03.2018 г. трудова
злополука, в резултат на която е починал общия наследодател Юлий Елинчев
Танев ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 13.05.2021 г. до окончателното заплащане, сумата от
4513.73 лв., лихва за забава начислена върху претендираната главница за
периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г., както и сумата от 193.21 лв., лихва
за забава върху изплатената застрахователна сума в размер на 19320 лв. за
периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018 г.
Ищците твърдят, че техния наследодател Юлий Елинчев Танев по силата
на трудов договор от 24.02.2017 г. е заемал длъжността „Работник,
обслужващ спомагателни съоръжения „приемни ями“ в „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, който на 07.03.2018 г. в резултат на злополука е загинал.
Злополуката била призната за трудова с разпореждане на НОИ, ТП – Перник,
което било потвърдено съгласно определение № 147 от 26.06.2018 г. по описа
на АС - Перник. Работодателят на загиналия имал сключен договор за
задължителна застраховка „Трудова злополука“ с ответника. Посочва се, че
на 05.04.2018 г. била заявена претенция № 0501-230-0001-2018 в резултата на
което ответникът на 16.10.2018 г. бил заплатил на всяка една от ищците
1
сумата от по 19320 лв. Посочва се, че след получаване на сумите с молби от
05.11.2018 г. и от 26.01.2021 г. е поискано от ответника преизчисляване на
получените обезщетение, доколкото същото не било изчислено правилно,
което не било сторено, поради което била подадена жалба пред КФН. Ищците
посочват, че с решение № 45 от 08.04.2021 г. по гр. д. № 1580/20 по описа на
ВКС били уважени техни искове с правно основание чл. 200 КТ срещу
работодателя на техния наследодател, като било образувано от тяхна страна и
изпълнително дело пред ЧСИ Мендов за събиране на сумите. Твърди се, че
съгласно чл. 8, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ размерът на дължимото обезщетение
следвало да се определи като брутното трудово възнаграждение на починалия
работник в размер на 1588.18 лв. се умножи по 84 месеца, от която сума
следвало да се приспадне вече заплатеното от ответника обезщетение. Поради
забава от страна на ответника се дължала и мораторна лихва. Претендират
разноски. Пред съда процесуалният представител на страните поддържа
исковата молба претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове, като счита същите за
недопустими и неоснователни. Посочва, че с плащането на сумата от 19320
лв. на всяка една от ищците ответникът е изпълни задължението си по
застрахователния договор. Посочва се, че имало груба небрежност от страна
на пострадалия при настъпването на злополуката, като с поведението си
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. При определяне на
размера на обезщетението следвало да се вземе предвид изключителния
принос на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат. Посочва се,
че исковете били предявени в завишен размер. Неоснователни били и
акцесорните искове за лихва за забава. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
отговора на исковата молба, претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно правоотношение по застраховка
„Трудова злополука“ между ответника и „Мини открит въгледобив“ ЕАД
съгласно застрахователна полица № 0501230201700012/08.09.2017,
настъпването в срока на договора /07.03.2018 г./ на застрахователно събитие -
трудова злополука, в резултат на която е починал общия наследодател на
ищците Юлий Елинчев Танев, заплащането от ответника на всяка една от
ищците на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 19320 лв.,
извършено на дата 16.10.2018 г., както и че по предявените искове по чл. 200,
ал. 1 от КТ от страна на ищците срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД има
постановено решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020
г. по описа на ВКС, което е влязло в сила на 08.04.2021 г.
Представен е препис-извлечение от акт за смърт на Юлий Елинчев Танев,
2
от който е видно, че същият е починал на 07.03.2018 г.
Съгласно удостоверение за наследници с изх. № 1553 от 13.03.2018 г.
издадено от община Перник се установява, че Юлий Елинчев Танев след
смъртта си е оставил наследници по закон: В.Г. Павлова – Т. – съпруга и В.
ЮЛ. Т. – дъщеря.
Съгласно разпореждане № 24 от 02.04.2018 г. на ТП на НОИ – Перник се
приема, че декларираната злополука от осигурителя „Мини открит
въгледобив“ ЕАД, станала с Юлий Елинчев Танев се приемала за трудова
злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
По делото е представен трудов договор № 22/24.02.2017 г., сключен
между Юлий Елинчев Танев и „Мини открит въгледобив“ ЕАД, съгласно
който наследодателя на ищците е назначен на длъжност „работник,
обслужващ спомагателни съоръжения“ /приемни ями/ с основно месечно
възнаграждение в размер на 460 лв. и допълнително възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит в размер на 0.8 % за всяка прослужена
година.
От представеното удостоверение с изх. № 0102/0104 от 26.04.2018 г.
издадено от „Мини открит въгледобив“ ЕАД се установява, че лицето Юлий
Елинчев Танев работи на трудов договор и получава брутен доход в размер на
1588.18 лв. /за м.09.2017 г./.
По делото е представено решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по
гр. д. № 1580/2020 г. по описа на ВКС, съгласно което е отменено въззивно
решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в. гр. д. № 563/2019 г. по описа
на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която „Мини открит въгледобив“
ЕАД, е осъдено да заплати на В.Г. Павлова - Т. и на В. ЮЛ. Т., обезщетения
за причинени от смъртта на техния наследодател Юлий Елинчев Танев, в
резултат на трудова злополука, станала на 07.03.2018 г., неимуществени
вреди, както следва: за разликата над 60 680 лв. до 80 680 лв. за първата ищца
и за разликата над 36 680 лв. до 50 680 лв. за втората ищца, както и в частта, с
която е присъдена на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 730
лв. и вместо това са отхвърлени предявените от В.Г. Павлова - Т. и В. ЮЛ. Т.
срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, искове с правно основание чл. 200,
ал.1 КТ, за сумите от 20 000 лв. за първата ищца и 14 000 лв. за втората ищца,
представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния наследодател Юлий Елинчев Танев, настъпила в резултат
на трудова злополука на 07.03.2018 г., като е оставено в сила въззивно
решение № 19 от 16.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 563/2019 г. по описа
на Пернишкия окръжен съд в останалата обжалвана част.
Представено е удостоверение по изп. д. № 20208460400060 по описа на
ЧСИ Орлин Мендов, от което се установява, че ищците се явяват взискатели,
а „Мини открит въгледобив“ ЕАД се явява длъжник и при съобразяване на
решение № 45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020 г. по описа
на ВКС и извършените прихващания към 24.08.2021 г.по изпълнителното
дело нямало събрани принудително суми или доброволни плащания и дългът
бил в общ размер на 130596.13 лв.
3
По делото е представена застрахователна полица по застраховка
„Злополука“, подвид „Трудова злополука“ № 0501230201700012 от 08.09.2017
г., сключена между ответника и „Мини открит въгледобив“ ЕАД за 671 бр.
работници и служители по средно списъчен състав. Застраховката е сключена
при определена застрахователна сума в размер на 48688405.08 лв. за период
от 12 месеца от 09.09.2017 г. до 08.09.2018 г. Представени са и Общи условия
на застраховка „Злополука“.
Представена е и застрахователната преписка на ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД във връзка с настъпилото застрахователно събитие, като към нея са
приложени уведомление за настъпило застрахователно събитие от 05.04.2018
г. Представена е и жалба с вх. № 541 от 16.08.2018 г. от В.Г. Павлова – Т., с
което се иска заплащане на застрахователно обезщетение. Представена е
молба с вх. № 800 от 05.11.2018 г. от В.Г. Павлова – Т. до ответника, с която е
поискано разяснение за определяне на размера на полученото обезщетение.
Представен е отговор на ответника с изх. № 16-1013 от 21.11.2018 г., в който е
посочено, че изплатеното обезщетение е определено на база трудов договор
№ 22 от 24.02.2017 г. и отговаряло на условията на чл. 8, т. 2 от Наредбата за
задължителното застраховане на работници и служители.
Представено е и писмо с изх. № 99-9957/09.02.2021 г. от ответника,
съгласно което на ищеца В.Г. Павлова – Т. е посочено, че обезщетение е
определено на база трудов договор № 22 от 24.02.2017 г. и отговаряло на
условията на чл. 8, т. 2 от Наредбата за задължителното застраховане на
работници и служители.
Представена е и покана за доброволно изпълнение с вх. № 16-5 от
26.04.2021 г., съгласно която ищците са покани ответникът да им заплати в
седем дневен срок от получаването сумата от 33920.96 лв., представляваща
разликата между изплатеното и дължимото застрахователно обезщетение,
сумата от 386.4 лв. лихва за забава върху изплатеното застрахователно
обезщетение за периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018 г. и сумата от 9027.47
лв. лихва за забава върху неизплатеното застрахователно обезщетение за
периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г. Във връзка с поканата е представено
е и писмо с изх. № 99-11708 от 28.04.2021 г. от ответника, съгласно което
размерът на определеното застрахователно обезщетение оставал непроменен.
По делото е постъпила справка от „Мини открит въгледобив“ ЕАД,
съгласно която средно списъчния състав на дружеството към 08.09.2017 г. е
670 човека.
Представено е и поименно щатно разписание на работниците и
служителите на обогатителна фабрика при „Мини открит въгледобив“ ЕАД
към 08.09.2017 г., от което е видно, че Юлий Елинчев Танев е заплата по щат
460 лв.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че
размерът на трудовото възнаграждение, получено от Юлий Елинчев Танев за
месец 09.2017 г. /месеца на сключване на застрахователната полица/ е както
следва: основана заплата 460 лв., работа по график на официални празници
4
50.84 лв., бонус 19 лв., заработка по норма 878 лв., извънреден труд 136.18
лв., нощен труд 44.16 лв. или общо 1588.18 лв. Вещото лице е посочило, че за
изчисляване на обезщетението следвало да се определят трудовите
възнаграждения с постоянен характер, каквото се явявала основната заплата,
а график на официални празници, заработка по норма, извънреден труд и
нощен труд не били възнаграждения с постоянен характер. Вещото лице е
посочило, че по отношение на заработка по норма е поискало допълнителна
информация за начина на изчисляване, като същата не била постоянна и
еднаква всеки месец, като зависела от вида ж.п. вагони, които са били
обработени от бригадата през работния месец, както и от количеството
разтоварени въглища. През конкретния месец било работено по три различни
разценки за тон разтоварени въглища, като нормения работник заработвал
първо основната си заплата и изработеното над нея била заработката му по
норма. Тя можел а да бъде различна всеки месец, а можела и да няма такава,
ако работникът не покриел основната си заплата. Вещото лице е посочило, че
при изчисляване на размера на обезщетението по Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите е 38640 лв., като
е взела предвид, конкретния размер на брутното трудово възнаграждение с
постоянен характер /460 лв. основно възнаграждение/, които суми били
заплатени на 16.10.2018 г.съгласно заключението размерът на лихвата за
забава върху главницата от 38640 лв. за периода от 11.09.2018 г. до 16.10.2018
г. бил 386.40 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че при
вариант на определяне на застрахователното обезщетение на база
застрахователната сума, посочена в застрахователната полица, разделена на
общия брой лица – 671, то застрахователната сума за едно лице е 72560.96 лв.
От така посочената сума като се приспаднело заплатената на ищците сума на
16.10.2018 г. в размер на 38640 лв., то оставали неплатени суми в размер на
33920.96 лв. Вещото лице уточнява, че размерът на лихвата за забава върху
сумата от 33920.96 за периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г. е 9328.27 лв.
С договора за задължителна застраховка „Трудова злополука“
работодателят застрахова живота, здравето и работоспособността на своите
работници и служители. Договорът се сключва между работодателя и
застрахователя, в полза на работниците и служителите. При реализиране на
застрахователния риск /трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, причинила
смърт, трайно намалена неработоспособност или временна
неработоспособност/, застрахованият работник или служител, а при смърт -
законните му наследници, имат право да получат договорената
застрахователна сума. За да се ангажира отговорността на застрахователя в
доказателствена тежест на ищеца по иска с чл. 463 във вр. с чл. 9, ал. 1 от
НЗЗРСРТЗ е да докаже следните обстоятелства: наличието на действителен
застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“ между
застрахователя и работодателя /„Мини открит въгледобив“ ЕАД/, настъпване
в срока на застраховката на застрахователно събитие по смисъла на ОУ,
неразделна част от застрахователния договор, което да е довело до смърт,
трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност,
вследствие на злополука по смисъла на ОУ по визирано в застрахователната
5
полица застрахователно покритие.
Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника
за недопустимост на производството, доколкото за същите неимуществени
вреди вече бил осъден работодателя „Мини открит въгледобив“ ЕАД.
Независимо, че деликтното право и прякото право принадлежат на едно лице
и възникват едновременно с общи елементи във фактическия състав, който ги
поражда, от различните им основания следва, че при отсъствието на изрична
законова разпоредба, уреждаща поредността или връзката помежду им в
съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, те
съществуват успоредно, като конкуриращи се, а не взаимно изключващи се и
се погасяват в един и същи момент. Затова с упражняване на деликтното
право не се погасява прякото му право срещу застрахователя и обратното,
като изборът на предпочетен ответник е въпрос на едновластна преценка на
техния носител, характерна за всички субективни права, независимо от
принадлежността им към един или друг отрасъл на обективното право. От
изложеното следва, че по действащото ни право законодателят не е въвел
процесуална пречка, ограничаваща при успешно приключило производство
за вреди, да се предяви пряк иск и срещу застрахователя по задължителната
застраховка и той ще е допустим, предвид различния му предмет, правно
основание и различен ответник, нямащ, по аргумент от чл.121, ал.1 ЗЗД,
качеството на солидарен длъжник. Правният интерес на ищеца в този случай
ще е обусловен както от липсата на реално извършено от делинквента
плащане на деликтното обезщетение към датата на предявяване на пряката
искова претенция срещу застрахователя, така и от общото процесуално
правило, че при всеки осъдителен иск той се презюмира само въз основа на
твърдението в исковата молба за неудовлетворено притезание срещу
конкретен ответник. Затова, доколкото вредата се смята за обезщетена не
когато е установена с влязло в сила решение, то всяко едно от тези права
следва да се счита за погасено само след окончателно удовлетворяване на
увреденото лице, което настъпва с реалното плащане пълния размер на тази
вреда, съответно плащане до размера на застрахователната сума,
ограничаваща договорната отговорност на застрахователя в хипотезата на
предявен пряк иск, но не и с уважаването на който и да е от двата иска. За
пълното следва да се посочи, че дори и при пълното удовлетворяване на
увреденото лице чрез извършено от застрахования плащане на присъденото
обезщетение, искова претенция срещу застрахователя, не е недопустима, тъй
като основателността на иска не е процесуална предпоставка за надлежното
му упражняване. С оглед на гореизложеното възражението е неоснователно.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер,
са отделени за безспорни между страните, което е извършено с доклада по
делото. За този извод сочи и извършеното от ответника плащане на сумата в
размер на 38640 лв. /по 19320 лв. за всяка ищца/, което по същество
съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото
основание. Още повече по делото е представено и влязлото в сила решение №
45 от 08.04.2021 г. постановено по гр. д. № 1580/2020 г. по описа на ВКС. Ето
6
защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за
доказано.
Спорният въпрос по делото касае размера на застрахователното
обезщетение, което се дължи на ищците по процесната застраховка. Съгласно
т. 21. 2 и т. 21. 3 от Общите условия на застраховка „Злополука“, са
предвидени два начина на застраховане при групови застраховки- по
средносписъчен състав и по приложен поименен списък на застрахованите
лица, като в случая от представената застрахователна полица е видно, че
същата е сключена за 671 бр. работници и служители по средно списъчен
състав. Действително в т. 37 от Общите условия е предвидена възможност
при груповите застраховки застрахователната сума да бъде еднаква за всички
застраховани лица, но доколкото в процесната полица не е посочен конкретен
размер на дължимото обезщетение, като е посочено единствено, че при смърт
се изплаща застрахователна сума и полицата е сключена на основание
Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за
риска „трудова злополука“ и се препраща към НЗЗРСРТЗ, което е изрично
посочено в нея, поради, което в случая застрахователната сума следва да бъде
определена именно в реда предвиден в НЗЗРСРТЗ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от
НЗЗРСРТЗ застрахователната сума по застраховка „Трудова злополука“ се
определя на базата на месечната брутна работна заплата на застрахованите
работници и служители към момента на сключване на застраховката, а в ал. 2
е предвидено, че застрахователната сума не може да бъде по-малка от 7-
кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник
или служител.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на трудовото възнаграждение, получено от Юлий
Елинчев Танев за месец 09.2017 г. /месеца на сключване на застрахователната
полица/ е както следва: основана заплата 460 лв., работа по график на
официални празници 50.84 лв., бонус 19 лв., заработка по норма 878 лв.,
извънреден труд 136.18 лв., нощен труд 44.16 лв. или общо 1588.18 лв.
Настоящият състав намира, че в случая при определяне размера на брутното
трудово възнаграждение, служещо като база за определяне на процесното
застрахователно обезщетение следва да се включи единствено основаната
заплата, доколкото същата единствения елемент от заплатата с постоянен
характер. По отношение на останалите елементи формиращи
възнаграждението в месеца на сключване на застрахователния договор, а
именно работа по график на официални празници, извънреден труд и нощен
труд същите не се явяват възнаграждения с постоянен характер и не следва да
се включват в брутното трудово възнаграждение определящо размера на
дължимата сума. Следва да се посочи, че по отношение на заработка в размер
на 878 лв. за месец 09.2017 г., то същата представлява допълнително
възнаграждение, което няма постоянен характер и като такова не следва да
бъде включено в брутното му трудово възнаграждение. Същата сума не може
да бъде определена и като възнаграждение над основната работна заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда/ с оглед на чл.
17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ/ след като освен посочената в трудов договор №
7
22/24.02.2017 г. основна работна заплата при пълно работно време, няма
данни, а и твърдения да е договаряна друга система за заплащане на труда
според количеството на изработеното или да има смесена система на
заплащане. С оглед на гореизложеното седемкратния размер на брутната
работна заплата на пострадалия е 7х12х460 лв. е 38640 лв., в който размер
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, тъй като така
посочената сума се явява определения максимален лимит по
застрахователната полица. Доколкото по делото е безспорно, че на ищците на
16.10.2018 г. е била заплатена от ответника застрахователна сума в размер на
38640 лв., то предявените искове по искове с правно основание чл. 463 от КЗ
във вр. с чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ се явяват неоснователни.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД на ищците за
осъждането на ответника да заплати на всяка една от тях сумата от 4513.73
лв., лихва за забава начислена върху претендираната главница за периода от
11.09.2018 г. до 26.04.2021 г., се явяват акцесорени по отношение на главните
искове по чл. 463 от КЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ и доколкото
главните искове се явява неоснователни, то такива се явяват и тези искове,
поради което следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на претенциите на ищците за осъждането на ответника да
им заплати на всяка от тях сумата от 193.21 лв., лихва за забава върху
изплатената застрахователна сума в размер на 19320 лв. за периода от
11.09.2018 г. до 16.10.2018 г., настоящият състав намира следното. Подадено
е заявление за изплащане на застрахователно обезщетение на 05.04.2018 г. с
приложени документи, по което ответникът образувал щета и се произнесъл с
изплащането на сумата от 38640 лв. на 16.10.2018 г. Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ
застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ, а
съгласно т. 64 от Общите условия застрахователят следва да заплати
обезщетение в срок до 15 дни след пълното окомплектоване на преписката по
щетата с необходимите документи. Видно от ангажираните по делото
доказателства писмо от 21.08.2018 г. и писмо от 08.04.2021 г., допълнително
изисканите документи са постъпили при ответника на 20.08.2021 г., като
ответникът не е изискал представянето на други документи, поради което
следва да се приеме, че е изпаднал в забава от деня следващ изтичането на 15
дневния срок, т. е. на 04.09.2018 г. Ищците претендират мораторна лихва по
чл. 86 ЗЗД, считано от по-късна дата 11.09.2018 г., като размерът на
дължимата лихва за забава дължима на всеки един от ищците за
претендирания от тях период е 193.21 лв. /изчислена по реда на чл. 162 от
ГПК/, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени в пълен
размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца В.Г. Павлова - Т. следва
да се присъдят и направените в настоящото исково производство разноски,
доколкото само по отношение на този ищец са представени доказателства, че
8
реално е сторил такива, като се претендират сумите от 1733.39 лв. държавна
такса, 150 лв. депозит за вещо лице и 1827.47 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. С оглед частичната основателност на исковата молба на
ищеца В.Г. Павлова - Т. следва да се присъди сумата от 33.09 лв. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 100 лв. депозит за вещо лице и както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, което настоящият състав определи с оглед
на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед частичната неоснователност
на исковата молба на ответника следва да му се присъди сумата от 247.77 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на В. ЮЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Студентски град“ бл. 33, вх. А, ет. 6, ап. 606, по предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от сумата от 193.21 лв., лихва за забава
върху изплатената застрахователна сума в размер на 19320 лв. за периода от
11.09.2018 г. до 16.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. ЮЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Студентски град“ бл. 33, вх. А, ет. 6, ап. 606 против „ОЗК-
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, искове с правно
основание чл. 463 от КЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на В.
ЮЛ. Т. сумата от 16960.48 лв., частичен иск от сумата от 47383.56 лв.,
представляваща разликата между платеното и действително дължимото
застрахователно обезщетение, съгласно застрахователна полица №
0501230201700012/08.09.2017 за настъпилата на 07.03.2018 г. трудова
злополука, в резултат на която е починал общия наследодател Юлий Елинчев
Танев ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 13.05.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата
от 4513.73 лв., лихва за забава начислена върху претендираната главница за
периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на В.Г. Павлова - Т., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул.
„Чипровско въстание“ № 14, по предявения иск с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от сумата от 193.21 лв., лихва за забава върху изплатената
застрахователна сума в размер на 19320 лв. за периода от 11.09.2018 г. до
16.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Г. Павлова - Т., ЕГН **********, с адрес
гр. Перник, ул. „Чипровско въстание“ № 14 против „ОЗК-Застраховане“ АД, с
9
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, искове с правно основание чл.
463 от КЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, за осъждане на „ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на В.Г. Павлова - Т.
сумата от 16960.48 лв., частичен иск от сумата от 47383.56 лв.,
представляваща разликата между платеното и действително дължимото
застрахователно обезщетение, съгласно застрахователна полица №
0501230201700012/08.09.2017 за настъпилата на 07.03.2018 г. трудова
злополука, в резултат на която е починал общия наследодател Юлий Елинчев
Танев ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 13.05.2021 г. до окончателното заплащане, както и сумата
от 4513.73 лв., лихва за забава начислена върху претендираната главница за
периода от 11.09.2018 г. до 26.04.2021 г.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет. 5, да заплати на В.Г. Павлова - Т., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул.
„Чипровско въстание“ № 14, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 33.09 лв. - разноски в производство.
ОСЪЖДА В.Г. Павлова - Т., ЕГН **********, с адрес гр. Перник, ул.
„Чипровско въстание“ № 14 и В. ЮЛ. Т., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж.к. „Студентски град“ бл. 33, вх. А, ет. 6, ап. 606, да заплатят на „ОЗК-
Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, на основание чл. 78,
ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата в размер на 247.77 лв. - разноски в
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10