Решение по дело №207/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

  № 1402

 

 

гр. Пловдив, 28.07. 2020 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р. П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 207 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба на Д.Х.Х., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-327/19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е изменено разпореждане №**********/Прот.№ N01309/01.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на началната дата на отпуснатата добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО на Д.Х.Х., като е отпусната добавка за чужда помощ за трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане над 90 на сто, от 24.04.2018г. със срок до 01.06.2021г., на основание чл. 103 от КСО и е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-412/22.11.2019 г. на Д.Х.Х. в останалата й част.

 

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като жалбоподателят счита, че пенсията за инвалидност и добавката за чужда помощ следва да бъдат отпуснати, считано от датата придобиване на правото, а именно от 26.05.2017г. В този смисъл се иска отмяна на оспореното решение и процесното разпореждане, и връщане на преписката на осигурителния орган за ново произнасяне.   

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ-гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Спасова, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. Изначално производството е започнало по повод заявление  вх. № 2112-15-778/24.04.2018 г. от Д.Х.Х., с което същият е направил  искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 74, ал. 1 от КСО и по повод заявление № 2177-15-665/.24.04.2018 г., с което Д.Х.Х. е направил искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО. Към заявленията са приложени следните документи: Трудова книжка, издадена на 01.04.1997 г., Трудова книжка, издадена на 01.02.1998 г., Служебна бележка № 153-96/30.03.2018 г., удостоверение обр. УП 2 № 8-020/23.03.2018 г. - "МИГ ЕООД, Пълномощно № 145/15.04.2016 г. и ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД.

С въпросното ЕР № 3336/149/25.09.2017г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД е определена дата на инвалидизиране - 26.05.2017 г., 94 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, и срок на определената трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 01.09.2019 г. Към същото е приложено заявление-декларация вх. № Пв-ВХ-6229/29.05.2017 г. на Д.Х.Х. до Регионална картотека на медицинската експертиза за освидетелстване.

ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД е обжалвано пред Националната експертна лекарска комисия. Териториалното поделение на НОИ е уведомено (вх. № 1029-15-47994/06.12.2017 г.), че в Националната експертна лекарска комисия е образувано административно производство по чл. 112 от Закона за здравето по повод обжалване на ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД.

С разпореждане № **********/Протокол № N01181 от 15.05.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на Д.Х.Х. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 от КСО в минимален размер, съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 24.04.2018 г. със срок на инвалидността -01.09.2019 г.

С ЕР № 0329/020/20.02.2019 г. на НЕЛК - София  е отменено ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД и е върната преписката за ново освидетелстване. ЕР на НЕЛК е входирано в ТП на НОИ - Пловдив на 30.04.2019 г.

С оглед отмяната на ЕР на ТЕЛК с разпореждане № **********/Протокол № 2146-15-233/13.05.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.Х.Х., считано от 30.04.2019 г.

С ЕР № 3576/120/27.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД е определена дата на инвалидизиране - 26.05.2017 г., 100 % трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане с необходимост от чужда помощ, и срок на определената трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане - 01.06.2021 г.

Медицинската комисия при ТП на НОИ - Пловдив, с решение № 07804 от 09.07.2019 г. е потвърдила ЕР на ТЕЛК № 3576/120/27.06.2019 г. към УМБАЛ „Пловдив" АД

С последващо заявление вх. № 2118-15-265/11.07.2019 г. Д.Х.Х.  е направил искане за отпускане на добавка за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО. Към искането е приложено ЕР № 3576/120/27.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД

При тези данни, Ръководителят на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановил спорното разпореждане, с което на Д.Х.Х. са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО и социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, като същата е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО от датата на отпускане, считано от 24.04.2018 г. (датата на заявлението на лицето). Също така с разпореждането на Ръководителя на Пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, на основание чл. 103 от КСО на Д.Х.Х. е отпусната добавка за чужда помощ, считано от датата на подаване на заявлението - 11.07.2019 г.

6. Този резултат е обжалван от Д.Х.Х. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-327/19.12.2019г. е изменил разпореждане №**********/Прот.№ N01309/01.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на началната дата на отпуснатата добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО на Д.Х.Х., като е отпусната добавка за чужда помощ за трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане над 90 на сто, от 24.04.2018г. със срок до 01.06.2021г., на основание чл. 103 от КСО и е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-412/22.11.2019 г. на Д.Х.Х. в останалата й част.

ІV. За правото:

7. Оспореният административен акт – Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство развило се на основание чл. 90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Пловдив. В случая процесните административни актове са не само валидни, но и законосъобразни. Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налага да се приеме, че фактическите констатации на органите на ТП на НОИ са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. Не се констатират нарушения на процесуалните правила. В пълнота е спазена целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесните такива.

8. Спорът по делото е от правен характер, като противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния закон, като спора се концентрира във въпроса от коя дата следва да бъдат отпуснати личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО,  социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, както и добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО на Д.Х.Х..

9. Според становището на ответния административен орган в тази насока личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО,  социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, както и добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО на Д.Х.Х., следва да бъдат отпуснати от датата на първоначално подаденото заявление, а именно от 24.04.2018г.

Обратно разбира се е становището на жалбоподателя, който поддържа, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО,  социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, както и добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО, следва да бъдат отпуснати от датата на придобиване на правото, а именно от 26.05.2017г.

В случая становището на административния орган е правилно, като събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност дават основание да се приеме, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал 1 от КСО,  социална пенсия за инвалидност по чл. 90а от КСО, както и добавката за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО на Д.Х.Х., следва да бъдат отпуснати от датата на първоначално подаденото заявление, а именно от 24.04.2018г.

10. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, ще следва в случая на първо място да бъде съобразена разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО съгласно която пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването  на заявлението.Първата хипотеза на посочената разпоредба предпоставя спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който следва лицето да подаде заявление и представи към него изискуемите документи за преценката на правото.Втората хипотеза включва случаите, когато двумесечния срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които са правно ирелевантни и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на определения в чл. 94 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на заявлението.

На следващо място следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, съгласно която пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ се отпуска от датата на заявлението за освидетелстване до ТЕЛК (НЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК).

11. Как изложеното до тук, се съотнася с конкретиката на текущия казус ?

Видно от събраните доказателства по административната преписка, противно на твърденията на жалбоподателя, в настоящия случай, не е спазен предвидения в чл. 94, ал. 1 от КСО двумесечен срок от придобиване право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В тази насока е необходимо да се посочи, че определената с ЕР № 3576/120/27.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД дата на инвалидизиране е 26.05.2017г. В случая посоченият в чл. 94, ал. 1 от КСО срок е изтекъл, както към датата на ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД, така  и към датата на подаване на заявления с вх. № 2112-15-778 и № 2177-15-665 на 24.04.2017г.

В казуса не е приложима и разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, доколкото ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД е обжалвано от Д.Х.Х., видно от уведомление на НЕЛК (вх. № 1029-15-47994/06.12.2017 г.), и жалбоподателят е подал заявлението за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил цитираното ЕР, извън срока по чл. 94, ал. 3 от КСО, а именно на  24.04.2018 г.

Предвид гореизложеното личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване и личната социална пенсия за инвалидност на Д.Х.Х. правилно са отпуснати, считано от 24.04.2018 г. (датата на подаване на  заявлението). С оглед влязло в сила ЕР № 3576/120/27.06.2019 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД, което е постановено по повод отмененото от НЕЛК  ЕР № 3336/149/25.09.2017 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив" АД, правилно с процесното решение на Директора на ТП на НОИ - Пловдив е изменена началната дата на отпуснатата добавка за чужда помощ на основание чл. 103 от КСО, като същата е определена, считано от датата на подаване на първоначалното заявление, а именно от 24.04.2018 г.

12.  Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалвания административен акт е законосъобразен, при което положение жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.Х., ЕГН ********** ***, против Решение № 2153-15-327/19.12.2019г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив, с което е изменено разпореждане №**********/Прот.№ N01309/01.08.2019 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив по отношение на началната дата на отпуснатата добавка за чужда помощ по чл. 103 КСО на Д.Х.Х., като е отпусната добавка за чужда помощ за трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане над 90 на сто, от 24.04.2018г. със срок до 01.06.2021г., на основание чл. 103 от КСО и е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-412/22.11.2019 г. на Д.Х.Х. в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: