Решение по дело №351/2020 на Районен съд - Самоков

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е - 171

 

Гр.С. 14.09.2021

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

         С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито съдебно заседание ,проведено на шестнадесети февруари две хиляди двадесета и първа година ,в състав:

 

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Г. ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 351/2020 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:

 

         „А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д.П.Д.” № ..,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.Р., е предявило срещу И.С.П. ***, искове за признаване за установено по отношение на него ,че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 415,05 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2118479, сключен на 06.08.2014 год., сумата 37,71 лева договорна лихва ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год./ падежа на последната погасителна вноска/, сумата 253,85 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год., сумата 138,29 лева ,представляваща обезщетение за забава, за периода от 18.09.2014 год. до 02.08.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението в съда, сумата 45.00 лева ,представляваща такси разходи, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -03.08.2017 год. до окончателното изплащане на вземането.Претендира направените по делото разноски.

         Твърди се в исковата молба ,че процесните вземания се основават на договор за паричен заем № 2118479 ,сключен на 06.08.2014 год. между „И.А.М.“ АД като заемодател и ответника И.С.П. като заемател.По силата на този договор заемодателят се е задължил да предостави на ответника паричен заем в размер на 500 лева ,а последният се е задължил да върне тази сума ,ведно с договорна лихва в размер на 55,66 лева ,или общо 555,66 лева.Съгласно клаузите на договора за паричен заем ,заемателят /ответникът /се е задължил да върне кредита в срок до 11.02.2015 год. ,на 27 равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 20.58 лева, като падежът на първата погасителна вноска е 13.08.2014 год. , а падежът на последната погасителна вноска е 11.02.2015 год.С този договор ответникът също така се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по заема да предостави на заемодателя ,едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора.За неизпълнение на това задължение в договора била уговорена неустойка и на ответника е начислена такава за неизпълнение в размер на 319,95 лева ,която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски ,всяка в размер на 11,85 лева ,платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.Начислената неустойка е с конкретно определен размер в договора за заем ,като не е начислена в процентно съотношение.Така погасителната вноска ,която следва да заплати ответникът е в общ размер на 32,43 лева.Наред с това се твърди в исковата молба ,че в договора било уговорено ,че съгласно тарифа на заемодателя, при забава на плащанията на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни ,се начисляват разходи за събиране ,представляващи такси и разноски за напомнителни писма ,електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на по 9 лева за всеки 30 дневен период ,до максимален размер от 45 лева.На основание цитираните по –горе разпоредби на длъжника и ответник по делото е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45.00 лева.

         Сочи се ,че в съответствие с разпоредбите на сключения договор на ответника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва ,за периода от 18.09.2014 год. до 02.08.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението в съда.Общият размер на начислената лихва е 138,29 лева, който е съвкупност от лихвите за забава ,изчислени за всяка отделна падежирала ,неплатена погасителна вноска ,включваща главница и договорна лихва.

         Ищецът сочи ,че ответникът не е заплатил изцяло дължимия заем по сключения договор за паричен заем от 06.08.2014 год.Сумата ,която е погасена до настоящия момент е в размер на 169,00 лева ,с която са погасени както следва:неустойка за неизпълнение в размер на 66,10 лева, договорна лихва в размер на 17,95 лева , главница в размер на 84,95 лева.

         Сочи се ,че между заемодателя „И.А.М.“ АД и ищеца е бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 16.11.2010 год., въз основа на който на 01.12.2015 год. е било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,по силата на което „И.А.М.“ АД е прехвърлило на ищеца „А.С.В.“ ЕАД всички вземания по договора с ответника ,ведно с техните привилегии,обезпечения и принадлежности.Сочи се ,че ответникът е уведомен по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД за извършената цесия.

         В исковата молба се сочи ,че ищецът „А.С.В.“ ЕАД е упълномощена ,в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 год. да изпраща уведомления за извършената цесия ,съгласно изрично пълномощно от законния представител на „И.А.М.“ АД.До ответника е изпратено Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2118479  от 03.07.2017 год. от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.С.В.“ ЕАД .Уведомлението е изплатено чрез Български пощи и видно от известие за доставяне ,ответникът го е получил на 10.07.2017 год.

         След като придобил вземанията ищецът подал за тях заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по което е било образувано г.гр.д.№ 844/2017 год. по описа на РС-И.Съдът издал заповед за изпълнение ,която била връчена на ответника –длъжник в заповедното производство при условията на чл.47,ал.5 от ГПК ,поради което и на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на заявителя –настоящ ищец са дадени указания за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си .Тези обстоятелства обосновават според ищеца правния му интерес от предявяване на установителни искове с предмет-заявените в заповедното производство вземания.

         В срока по чл.131 от ГПК особения представител на ответника адв.И.Т.,е представил отговор на исковата молба ,с който е оспорила исковете по основание и размер и е заявил становище за тяхната неоснователност.Сочи се ,че до предявяване на исковете ответникът не е бил надлежно уведомен за извършената цесия,поради което същата не е породила действие спрямо него и ищецът не се явявал материално легитимиран кредитор по процесните вземания.Релевирал е възражение за изтекла погасителна давност на вземането.В хода на производството по делото е починал адв.Т..Съдът е назначил за особен представител на ответника адв.Л.Г., която в с.з. поддържа отговора на исковата молба по изложените в него съображения и оспорва предявените искове. 

         В с.з. не се явява представител на ищеца. В писмено становище, постъпило на 06.11.2020 год. ,преди даване хода на делото в открито съдебно заседание юрисконсулт П.Б.–пълномощник на ищеца заявява ,че поддържа исковете и изразява становище за неоснователност на съображенията ,изложени в отговора на исковата молба и направените възражения.

         Съдът ,след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1,чл.86,ал.1 и чл.92 ,ал.1 от ЗЗД.Исковете са допустими с оглед установените от приложеното ч.гр.д.№ 844/2017 год. по описа на РС-С. обстоятелства ,че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника –настоящ ответник при условията на чл.47,ал.5 от ГПК,поради което на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК на зяавителя-настоящ ищец е указана възможността да предяви установителни искове за вземанията по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.

         Исковете са основателни.

         Между „И.А.М.“ АД –гр.С. и И.С.П. е възникнало валидно облигационно отношение ,въз основа на сключен между тях на 06.08.2014 год. договор за паричен заем № 2118479.Страните са се съгласили ,че по силата на този договор заемодателят „И.А.М.“ АД предава в собственост на ответника заемната сума 500 лева ,като ответникът се е задължил да върне тази сума ,ведно с договорна лихва в размер на 55,66 лева ,или общо 555,66 лева ,на 27 равни седмични погасителни вноски ,всяка в размер на 20,58 лева, платими на конкретно посочени в договора дати от 13.08.2014 год. до 11.02.2015 год.Не е спорно по делото ,а и се установява от съдържанието на чл.3 от договора ,който му придава характер на разписка за получаване на заемната сума ,както и от заключението на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза ,че ответникът е получил уговорената заемна сума от заемодателя „И.А.М.“.„ АД.

         Съгласно чл.4 /1/ от договора ответницата се е задължила в срок от 3 дни ,считано от датата на сключване на договора ,да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/поръчителство от две физически лица ,всяко от които да отговаря на посочените в договора условия  или 2/Банкова гаранция с бенефициер –заемателя за обща сума на главницата и договорната лихва ,със срок на валидност 30 дни след крайния срок  за плащане на задълженията по настоящия договор.

         В чл.4/2/ от договора страните са уговорили ,че при неизпълнение в срок на задължението на заемателя за предоставяне на обезпечение ,той дължи на заемодателя неустойка в размер на 319,95 лева ,платима разсрочено ,заедно с всяка от погасителните вноски ,като към размера на всяка от тях се добавя сумата 11,85 лева ,т.е. размерът на всяка вноска става 32,43 лева .

         В рамките на правомощията си в настоящото исково производство и независимо от липсата на възражения от ответника за недействителност на тази неустоечна клауза,съдът намира ,че тя е изцяло действителна.

         При положение ,че присъщ за неустойката е предварително определен в договора размер на вредите от неизпълнение на конкретно договорно задължение ,без да е необходимо те да се доказват ,е допустимо отнапред да се уговори и начин за разсроченото й плащане в случай на такова неизпълнение.От уговорка за разсрочено плащане на неустойката не може да се направи извод,че страните отнапред са приели ,че задължението ,чието неизпълнение е скрепено с неустоечна клауза ,няма да бъде изпълнено и че поради това в действителност с тази клауза се уговаря размер на годишната договорна лихва ,който да води до значително надвишаване на максимално допустимия съгласно разпоредбата на чл.19,ал.4 от ЗПК годишен процент на разходите по кредита при заобикаляне на тази разпоредба.

         Уговорената в договора чл.4/2/ договорна неустойка е за неизпълнение на конкретно договорно задължение на ответницата.Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК тя не се включва в годишния процент на разходите по кредита и нейният размер не води до увеличаване на ГПР над максимално допустимия праг по чл.19,ал.4 от ЗКП, което съгласно чл.19,ал.5 от ЗКП да обуславя нищожност на тази уговорка за неустойка.

         Неустоечната клауза от договора не е и неравноправна по смисъла на чл.145,ал.2,т.5 от ЗЗП.Както се установи на 06.08.2014 год. на ответника е предоставена в заем сума в размер на 500 лева ,без представени от негова страна доказателства за трудова ангажираност, размер на месечен доход, без да декларира притежава ли движимо или недвижимо имущество ,МПС, като заема в този размер му е предоставен веднага ,още същия ден срещу лична карта.Ответникът не е изпълнил задължението да обезпечи паричните си задължения с едно от обезпеченията ,визирани в договора и така заемът е станал напълно необезпечен.Вредите за заемателя от неизпълнение на задължението на ответника по договора за предоставяне на обезпечение са реални и непосредствени, тъй като същият не може да удовлетвори вземанията си за главница и договорна лихва по общ непогасен размер 889,90 лева.По тези съображения съдът намира ,че неустойката по чл.4/2 от договора за паричен заем не противоречи на изискването за добросъвестност ,нито води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните ,тъй като уравновесява пълната необезпеченост на заем ,отпуснат веднага на физическо лице и поискан от него размер без никакви доказателства за неговата кредитоспособност.

         От горното следва ,че за ответника валидно е възникнало договорно задължение да заплаща на заемодателя „И.А.М.“ АД месечни погасителни вноски ,всяка в размер на 32,43 лева ,в който са включени части от главницата ,от договорната лихва и от неустойката по договора .

         Видно от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза, общият размер на задълженията на ответницата са ,както следва:за главница-415,05 лева ,договорна лихва –37,71 лева, неустойка -253,85 ,45.00 лева такса разходи по договора за паричен заем.За периода 14.08.2014 год. до 12.09.2019 год. ответникът е заплатил общо сумата в размер на 169.00 лева.

Посредством използване на автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се установява, че за периода от 18.09.2014 г. (посочен в исковата молба като начален момент на периода) до 02.08.2017 г. (денят, предхождащ подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 844/2017 г. по описа на РС – Ихтиман) обезщетението за забавено изпълнение на задължението за главница в размер 415.05 лв. е 121,17 лв.

Ищецът се явява материално легитимиран да търси установяване дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение на основание сключения договор за цессия на 16.11.2010 год. и подписаното на 01.04.2015 год. Приложение № 1 към рамковия договор. За да се прояви действието на договора за цесия е достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор.От момента на постигане на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права. Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо ,но за да има действие спрямо него цесията следва да бъде съобщена от предишния кредитор-чл.99,ал.3 и ал.4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира изълненение на задължението му спрямо лице,легитимирано по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД.В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл.99,ал.3 от ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от цедента.В този смисъл е решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д.№ 5759/2014 год. На ІІІ г.о.,ВКС.В случая доказателствата по делото сочат ,че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Изпратеното до длъжника уведомително писмо не е връчено на длъжника.Следва категорично да се подчертае ,че уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията не е елемент от фактическия състав на договора за цеция, нито е условие за неговата действителност и всякакви съображения за обратното противоречат на закона. Действителният смисъл на разпоредбата на чл.99,ал.4 от ЗЗД е ,че длъжник, който е уведомен за цесията ,следва от датата на уведомяването му да изпълнява на новия кредитор ,поради което след тази дата престирането на стария кредитор не го освобождава от задължението и обратно –че длъжник ,който не е уведомен за цесията ,би изпълнил надлежнж ,т.е. с погасителен ефект, задължението си на предишния кредитор въпреки сключения договор за цеси Изпратеното до длъжника Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/2118479 от 03.07.2017 год., изпратено чрез Български пощи по постоянния адрес на длъжника, е получено от ответника на 10.07.2017 год., видно от известието за доставяне.

 Липсата на уведомяване на ответника за извършено прехвърляне на вземанията е без каквото и да е било правно значение по делото –не само относно възникването на вземанията на ищеца ,но дори и относно тяхното изпълнение.Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предяваване на иска ,на основание чл.235,ал.3 от ГПК.По делото следва да се приеме,че длъжникът е уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, въпреки че това е станало по реда на чл.47 от .За уведомяването на длъжника законът не изисква спазването на особенна форма и нарочен ред за връчването на съобщенията до него.В хода на висящ исков процес връчването на съобщения до ответника се извършва по разписаните в чл.37 и сл. ГПК правила.Когато ответникът не е открит на постоянния и настоящия адрес и не е установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществява стопанска дейност като регистриран търговец ,са налице предпоставките за залепване на уведомление по чл.47,ал.1 ГПК, като с изтичането на двуседмичния срок по ал.2, съобщението до него се смята за редовно връчено.Уведомяването на длъжника за цесията на вземанията от цесионера ”А.С.В. ЕАД е извършено надлежно чрез назначения му по реда чл.47,ал.6 ГПК особен представител на длъжника, а и уведомяването му не е условие за действието й по отношение на длъжника. Същите като част от приложенията към исковата молба са получени от назначения особен представител и получаването им от нея съгласно чл.45,изр.ІІ-ро ГПК се смята за лично връчване.Съображения в такава насока се визират в Определение № 567/18.09.2018 г. по дело № 3153/2017 г. на ВКС, т. к., ІІт. о., а .

Ето защо към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приме, че ищецът е титуляр на задълженията по кредита, както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответника и има действие спрямо него.

Ето защо исковете за установяване съществуването на вземанията на ищеца срещу ответника за сумата 415,05 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2118479, сключен на 06.08.2014 год., сумата 37,71 лева договорна лихва ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год./ падежа на последната погасителна вноска/, сумата 253,85 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -03.08.2017 год. до окончателното изплащане на вземането ,са основателни и следва да бъдат уважени

Претенцията за лихва за забава е частично основателна .

Посредством използване на автоматизирана система за изчисляване на законна лихва (www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се установява, че за периода от 18.09.2014 г. (посочен в исковата молба като начален момент на периода) до 02.08.2017 г. (денят, предхождащ подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 844/2017 г. по описа на РС – Ихтиман) обезщетението за забавено изпълнение на задължението за главница в размер 415.05 лв. е 121,17 лева.До този размер искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен като основателен и доказан, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от 138,29 лв. за същия период – отхвърлен.

  Искът за установяване съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата от 45.00 лева ,представляващи такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение е неснователен.В тежест на ищеца е да докаже в настоящото производство всички обстоятелства ,относими към основанието и размера на всяко от процесните вземания,тяхното съществуване към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към момента на предявяване на исковете и към момента на приключване на устните състезания.При липсата на ангажирани от ищеца доказателства за основанието и размера на вземането за такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в претендиран размер 45.00 лева, установителният иск за това вземане е недоказан и като неоснователен следва да се отхвърли.

По възражението на особения представител за изтекла погасителна давност на претендираното вземане.

Съдът счита, че отпуснатият кредит е станал изискуем с настъпването на падежа на последната погасителна вноска на 11.02.2015 год., т.е. към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК -03.08.2017 г. той вече е бил  настъпил.

При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на вземанията –за главница, за неустойки ,за договорни възнаградителни лихви и за обезщетение за забава в размер на законовата лихва, следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012г. на ВКС по т. д. № 3/2011г. на ОСГК.

Неоснователно е направеното възражение за погасяване по давност на главното вземане.

Съгласно посоченото решение периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД са „вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се прилага тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време,а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.Винаги, когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.“

Процесното вземане за главница произтича от договор за „паричен заем“, разновидност на общата фигура на договора на заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна съдебна практика, като съгласно Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД.В същото решение е прието и, че за разлика от периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.

Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, като давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл е и съдебната практика. В решение №161 от 08.02.2016г. на ВКС по т.д.№1153/2014г., II т. о., ТК, се приема, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска става изискуема с настъпването на съответния падеж.В Решение №90 от 31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г., IV г.о., ГК, се сочи, че: „Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. Задължението, поето от ответница…, е да внася анюитетните вноски за погасяване на задълженията по договорите за кредит и следователно давността тече отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането е било дължимо по отношение на банката.“.

 Към настоящия момент от главницата по договора за паричен заем,сключен на 06.08.2014 год. остава дължима сумата от 415,05 лева.,тя е станала изискуема на 11.02.2015г. и към датата на подаване на заявлението – 03.08.2017 г. не е изтекъл петгодишният давностен срок, поставен в течение с изтичането на крайния срок на кредита на 11.02.2015г.

Кратката погасителна давност е приложима само за вземането за лихви и неустойки /арг. от чл.111, б.“б“ и „в“/.В настоящия случай тази три годишна давност не е изтекла за вземанията на неустойка ,договорна лихва и лихва за забава.Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК е подадено на 03.08.2017 г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл.111 от ЗЗД тригодишен давностен срок.

По разноските.

Отговорност за  разноски:

Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, съобразно уважената част от исковете.

Ищецът е представил списък и претендира разноски в размер на 75 лв. за заповедното производство и в общ размер на 1075 лв. в исковото производство.Относно претендираните разноски в настоящото исково производство обаче съдът счита, че претенцията е частично основателна, доколкото съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37 ЗПП препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25 и чл. 26 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 150 лева, а в исковото - от 100 до 300 лева.Съгласно чл.1 от Наредбата съдът следва да определи възнаграждението в зависимост от вида и количеството на извършената работа, като в настоящия случай съдът определя възнаграждението в размер от 200 лв., като общият размер на разноските в исковото производство е 925.00 лв.Съразмерно на уважените искове в полза на ищцовото дружество следва да се определят разноски по съразмерност в заповедното и исковото производство, както следва: сумата от 59.55 лева- разноски в заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 734.00лева - разноски в исковото производство, съразмерно на уважения размер на исковете.

Воден от горното

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че И.С.П. *** дължи на „А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д.П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, сумата 415,05 лева главница, представляваща неизплатено задължение по договор за паричен заем № 2118479, сключен на 06.08.2014 год., сумата 37,71 лева договорна лихва ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год./ падежа на последната погасителна вноска/, сумата 253,85 лева ,представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение ,за периода от 17.09.2014 год. до 11.02.2015 год.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда -03.08.2017 год. до окончателното изплащане на вземането.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че И.С.П. *** дължи на „А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д.П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, сумата 121,17 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода от 18.09.2014 год. до 02.08.2017 год./денят ,предхождащ датата на подаване на заявлението в съда, като отхвърля иска за разликата над 121,17 лева до пълния предявен размер.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д.П.Д.” № ..,офис сграда Л.,ет.2,офис 4, срещу И.С.П. *** иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК ,вр.чл.79,ал.1 ЗЗД за установяване съществуването на свое вземане срещу ответника за сумата 45.00 лева ,представляваща такси и разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение по договор за паричен заем № 2118479 от 06.08.2014 год.

ОСЪЖДА И.С.П. *** да заплати на от „А.С.В.” ООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,бул.”Д.П.Д.” № 25,офис сграда Л.,ет.2,офис 4 сумата 59,55 лева- разноски в заповедното производство съразмерно на уважения размер на исковете и сумата от 734.00 лева - разноски в исковото производство, съразмерно на уважения размер на исковете.

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: