ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 116
гр. ХАСКОВО, 25.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600138 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-Харманли против
Определение № 260000/07.01.2022 г., постановено по НОХД № 99/2021 г. по описа на
Районен съд-Харманли, с което е било прекратено съдебното производство по същото дело,
като е върнато на прокурора за ново разглеждане заради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила,
накърняващи правото на защита на подсъдимия.
Протестът е постъпил в срок, като наведените в него доводи са за необоснованост
и неправилност на съдебния акт. Поддържа се от прокурора, че съдът не е изложил по
предвидения в закона ясен и разбираем за страните начин формираното у него вътрешно
убеждение относно редовността на обвинителния акт, вместо което препратил към
постановеното по ВНОХД № 528/2020 година на Окръжен съд-Хасково съдебно решение,
приемащо, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са нарушили правата на подсъдимия и които
като отстраними налагали връщане на делото в досъдебната му фаза. В този смисъл
определението било необосновано, а и неправилно, защото изводът за невъзможност
подсъдимият да разбере в какво престъпление е бил обвинен не съответствал на
действителното съдържание на обвинителния акт. Противно на приетото от съда,
прокурорът намира, че при изготвянето на иницииращия съдебното производство документ
са били спазени разясненията, дадени с ТР № 1/2013 г. и ТР № 2/2002 г. – били описани
1
времето, мястото и начинът на извършване на престъплението, а също и размерът на
причинените вредни последици, които съгласно указанията, съдържащи се в първия от
посочените два тълкувателни акта, представлявали допълнителен съставомерен елемент.
Затова и неправилно било виждането, че включването на „вредните последици“ в
диспозитивната част на обвинителния акт води до смесване на обективните признаци на два
различни състава – по ал.1 и по ал.2 на чл.172б от НК, още повече, че в случая обвинение за
причиняването на „значителни вредни последици“ от престъплението категорично не било
налице. Следователно, обвинителният акт изпълнявал изискванията, нормативно определени
относно неговото задължително съдържание, като фактите, съставляващи елементите на
деянието, били описани изчерпателно, а обстоятелствата, значими за субективните
измерения на дейността, били представени разбираемо и в контекста на приложимия
материален закон. Следвало да се има предвид също, поддържа по-нататък прокурорът, „че
несъвършенствата в изказа и в корелиращия му нормативен еквивалент“ не са недостатъци
от категорията „съществени процесуални нарушения“, поради което „заявените претенции“
/вероятно се има предвид претенции за отстраняването им/ били проява на юридически
формализъм. Твърди се още в протеста, че подробното изписване на вредните последици
било проява на „излишна прецизност“, която обаче в контекста на „мотивираната
съответност на обвинителния акт с предявеното от установения нормативен регламент“ не
изпълнявало визираното в чл. 348, ал. 1, т. 3 /вероятно се има предвид чл. 248, ал. 1, т.3/ от
НПК основание за връщане на делото. В подкрепа на всичко изложено по-горе били и
изявленията на подсъдимия в проведеното на 07.01.2022 г. съдебно заседание, според които
той разбирал в какво престъпление е обвинен и не поддържал да са били нарушени
процесуалните му права в досъдебната фаза на процеса. Така обосновано, искането в
протеста е атакуваното определение да бъде отменено.
Възражения против протеста не са постъпили.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваното
определение по повод направените оплаквания и след служебната му проверка, констатира
следното:
Съдебното производство по НОХД № 99/2021 г. е образувано пред Районен съд-
Харманли по обвинителен акт на прокурора от РП-Харманли, с който против подсъдимия Н.
М. Ш. е предявено обвинение за това, че: на 07.06.2018 г. в гр. Х. без съгласието на
притежателите на търговските марки /изброени наименования на търговци/, използвал в
търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 от ЗМГО, а именно съхранявал
в лек автомобил марка „Пежо“ с рег.№******** с цел продажба 101 броя флакони с
парфюми, носещи тези търговски марки /изброени наименованията на същите/, които са
обект на това изключително право, като от деянието са причинени вредни последици в общ
размер от 15 758 лева – престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. Горепосоченото съдебно
производство е било второто по ред, провеждано пред първоинстанционния съд, след като
постановената по същия обвинителен акт Присъда № 260003/04.09.2020 г. по НОХД №
347/2019 г. на РС - Харманли е била отменена от Окръжен съд - Хасково, а делото е било
2
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия на разпоредителното
заседание. Именно в това заседание, проведено на 07.01.2022 г., новият съдебен състав на
първоинстанционния съд е постановил атакувания сега съдебен акт – определение по
въпросите в чл. 248, ал. 1 от НПК, в което, позовавайки се на дадените с Решение №
260026/26.02.2021 г. по ВНОХД № 528/2020 г. указания от Окръжен съд-Хасково, е приел,
че в хода на досъдебното производство са били допуснати нарушения на процесуалните
правила от категорията на съществените и отстранимите и затова е прекратил
новообразувания съдебен процес и върнал делото на прокурора за ново разглеждане. Тук е
мястото да се отговори на първия наведен в протеста довод – за необосноваността на
съдебния акт. Твърдението на прокурора е, че в определението на съда липсвали ясни и
разбираеми за страните съждения относно начина, по който изброените недостатъци на
обвинителния акт рефлектирали върху правото на защита, което самият подсъдим не
твърдял да е било нарушено. Доводът е принципно основателен, но несъответен на
конкретната процесуална ситуация. Както вече се отбеляза и както е било известно на
прокурора, основанията, заради които обвинителният акт е намерен за несинхронизиращ със
стандартите за яснота и последователност и най-вече с изискването за фактическа и правна
непротиворечивост, са били изложени в отменителното решение на Окръжен съд-Хасково и
именно него е имал предвид първоинстанционният съд при преценката на посочения в т.3 на
чл. 248, ал. 1 от НПК въпрос. Вярно е, че съгласно норматива съдът е длъжен да изложи
своите собствени и базирани на вътрешното му убеждение изводи по визираната в закона
процесуална проблематика, но когато този съд е получил указания от въззивния съд и тези
указания по приложението на закона са касаели най-важния разискван в разпоредителното
заседание въпрос, то съблюдаването им не може да бъде третирано като накърняващо
процеса на формиране на вътрешното убеждение, а препращането към известния на
страните въззивен акт – като необоснованост и неяснота на съобразителната част от
определението, с което съдебното производство е било прекратено. По-същественото в
случая е дали същото това определение е правилно и съответстващо на съдържанието на
обвинителния акт, чиято прецизност прокурорът поддържа, заради спазените спорен него
изисквания, заложени в разпоредбата на чл.246 от НПК, в ТР № 2/2002 г. и ТР № 1/2013 г.
на ВКС. И макар доводите, изложени в протеста относно този въпрос, да не са съвсем ясни,
то следва да се посочи, че: На първо място, съвсем неправилно е виждането на обвинителя,
че разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г., на практика въвеждат допълнителен съставомерен
признак в престъпния състав на чл. 172б, ал. 1 от НК и това бил признакът „вредни
последици“. Внимателният, а не фрагментарен прочит на т. III от цитирания в протеста
тълкувателен акт, сочи, че ВКС, както всъщност и самият закон, разглежда понятията
„размер на вредите“ и „обем на значителните вреди последици“ и това е така, защото в нито
един текст от наказателния закон „вредните последици“ не са съставомерен признак, освен в
случаите, в които те са „значителни“, но не по размер /защото последиците не могат да имат
такъв/, а по характер и обем. Безпредметно е настоящият съд за пореден път да разяснява
терминологичната разлика между понятията „вредни последици“ и „вреди“, но въпреки това
явно е наложително да се посочи, че понятието „вредни последици” няма легално
3
определение, а неговото съдържание е дефинирано по тълкувателен път в ТР № 6/73 г. на
ОСНК на ВС, както и в други съдебни актове на ВКС. Според посоченото решение
понятието „вредни последици” е по-широко от понятието „вреди”, защото то обхваща освен
имуществените вреди за дадено лице и всички други негативни изменения, които са
настъпили за обществото като цяло – засягане на правния ред, накърняване авторитета на
държавните органи, създаване на недоверие у гражданите в организационните и
регулаторни способности на държавата. Именно заради последното, вредните последици
/независимо дали те са значителни или не/ не могат да имат стойностен израз – те не са
оценими като цяло, макар в себе си да включват и размера на причинените вреди. Ето защо,
използването в диспозитива на обвинителния акт на „допълнителен“ и непредвиден от
диспозицията на правната норма обективен елемент е не само ненужно и затормозяващо
обвинението, но и накърняващо защитата, поставящо я в положение да се брани против
повече от законово предвидените съставомерни белези. В този смисъл твърденията в
протеста за проявен от съда /а вероятно се има предвид и от въззивния съд/ правен
формализъм са изцяло несъстоятелни.
Не само това обаче е причината, налагаща връщането на делото на прокурора,
защото изложената в обвинителния акт фактология далеч не е такава, че да позволява
провеждане на пълноценно съдебно следствие и доказателствена дейност, концентрирана
върху предмета на доказване. Противно на твърдяното от прокурора, съдът намира, че
необходимите съгласно норматива на чл.246 от НПК и възприети в ТРОСНК 2/2002 г.
стандарти за пълнота, последователност и непротиворечивост на уличаващата фактология,
не са спазени. На първо място, в обвинителното изложение отсъства каквато и да е
фактическа подкрепа на възприетата разновидност на изпълнителната дейност „използване
в търговската дейност“ на търговска марка, а именно – съхранение на стоки, носещи
защитени по съответния ред марки, с цел продажба и пускане на пазара. В тази връзка
следва да се отбележи, че цялостното описание на реализираната от подсъдимия
изпълнителна дейност се състои в следното: на инкриминираната дата подсъдимият Ш.
съхранявал в лекия автомобил „Пежо“ и транспортирал с цел продажба 101-те броя флакони
с парфюми, носещи знаците на различни търговски марки, като при извършената му
полицейска проверка, тези вещи били открити и доброволно предадени. При тази
лаконичност на описаната от прокурора фактическа картина /въпреки значителния обем на
обвинителния акт, дължащ се на излишно и утежняващо документа няколкократно копиране
на превозваните стоки, техния брой и марки/, очевидно заявката, че Ш. е съхранявал стоките
с цел продажба и пускане на пазара, се оказва лишена от каквато и да е фактическа
аргументация. Вярно е, че в обвинителния документ присъстват твърдения /но не и
изложение на факти/, свързани с начина, по който стоките са били съхранявани от
подсъдимия, с вида и естеството на опаковките и мястото на съхранение, но всички това е
отнесено към изводите, касаещи намерението за пазарна реализация, а не към
изпълнителната дейност, чиято пестеливост представените по-късно по хронология
фактически и правни заключения не са били в състояние да отстранят.
4
Констатира се и друг, не по-малко съществен пропуск в обвинителния документ.
Той касае две от пострадалите юридически лица, които очевидно според прокурора са били
засегнати от инкриминираната дейност. В тази връзка съвсем правилно се посочва в
протеста, че при определени договорни условия правата на пострадало от престъплението
по чл. 172б, ал. 1 от НК юридическо лице възникват и за лицензополучателя по аргумент от
чл. 75, ал. 1 и ал. 3 от ЗМГО. Именно такава хипотеза – договор за лицензия, се установява в
случая. Тя касае лицата „Beaute Prestige international“ и „Loreal 14“. За първото съгласно
заключението на назначената експертиза била налице вписана лицензия, предоставена от
притежателя на марката „Narciso Rodriguez For Her“, за второто – такова вписване експертът
не е установил, но пък свидетелката П. П. е заявила в своите показания, очевидно
обосновавайки накърнени права и на този търговски субект /вж. л.46 от ДП/. За нито едно от
тези две дружества-лицензополучатели договор за лиценз не е представен, но по-важното е,
че такъв не е коментиран от обвинението. При това положение, защо последното приема, че
наред с вписания по съответния ред притежател на съответната марка /Narciso Rodriguez
corporation и Giorgio Armani Spa/ и лицензополучателят е също пострадал от
престъплението, е въпрос, на който обвинителният акт очевидно не дава отговор. А такъв,
съгласно коректно цитирания от прокурора текст от ТР № 1/2013 г., според който правата на
пострадал възникват и за лицензополучателя, но само при определени в договора условия,
безспорно е бил наложителен. Отделен е въпросът, че на стр. 4-5 от обвинителния акт
прокурорът изрично е отхвърлил тезата за налични и вписани по надлежния ред
лицензионни договори, поради което участието на лицата „Beaute Prestige international“ и
„Loreal 14“ изначално е следвало да бъде изключено, поради противоречието му с
възприетата обвинителна фактология.
Проблемът с кръга на пострадалите не се изчерпва с казаното дотук. За неговото
задълбочаване принос е имал и съдът, който без каквото и да е изводимо от съдържанието
на обвинителния акт или от доказателствата по делото основание е призовал, съответно
приел за участие в процеса юридическото лице с наименование „Филип Плейн“. Данни
марка с такова словно наименование или графично изображение да е била неправомерно
използвана от подсъдимия не се откриват по делото, освен тези, сочещи, че безпричинното
добавяне на това лице към списъка на пострадалите е допуснато още при първото
разглеждане на делото. Възражения срещу участието на тази страна не са били направени,
но бъдещото й призоваване в процеса следва да бъде обмислено от съда. Прокурорът пък
следва да изложи по такъв начин фактите, касаещи засегнатите от неправомерното ползване
на марките лица, че да не възникват въпроси за това кои от тях са притежатели на
защитената марка и кои са носители на произтичащи от лиценз права, при това и с отговор
на въпроса - по силата на какви договорни отношения увредата е налична за всяко едно от
тях.
Не може да не се отбележи, че обвинителният акт съдържа и други недостатъци,
които първоинстанционният съд не е констатирал. Един от тях е механичното записване /на
стр.4, абзац втори/ на теоретичните разбирания относно термините „марка на Общността“ и
5
„марка, регистрирана по реда на Мадридската спогодба“, без да е отбелязано кои от
словните марки, използвани от подсъдимия, се считат защитени на едно от тези две /или пък
на друго/ законово основание, т.е. коя е юридическата предпоставка за възникване на
защитата им и на територията на Република България. Дори този пропуск да се приеме за
несъществен, той може и следва да бъде отстранен от прокурора след връщането на делото
за ново разглеждане от него.
Изложеното по-горе относно негодността на обвинителния акт да бъде основание
за образуване на съдебно производство, налага извода, че протестираното от прокурора
определение, допълнено с настоящите съображения, е правилно и затова то следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 07.01.2022 г., постановено в разпоредителното
заседание по НОХД № 99/2021 г. по описа на Районен съд-Харманли, с което съдебното
производство по същото дело е било прекратено, а делото върнато на прокурора за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи
процесуалните права на подсъдимия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6