Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
гр.
Перник, 14.10.2021 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар А.М. и с
участието на прокурор Бисер Ковачкки от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД
№ 124/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез
процесуалния представител юрисконсулт Катерина Атанасова срещу Решение № 260025
от 23.03.2021 година по АНД № 383 от 2020 година по описа на Районен съд-Радомир,
с което е отменено наказателно постановление № 14-05 т 30.11.2020г., с което
началник на отдел "Рибарство и контрол – Западна България" при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е наложил на В.В.Е.
административно наказание "Глоба" в размер на 1 500 лева на основание
чл. 70, ал. 1 от ЗРА за нарушаване на
разпоредбата на чл.
32, ал. 1 от ЗРА.
В
касационната жалба се изразява несъгласие с постановеното решение на
първоинстанционния съд и се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Прави се искане за отмяната му и за решаване на делото по същество чрез
потвръждаване на наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът-Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури,
редовно призован не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по жалбата-В.В.Е. редовно призован се явява лично и с адв. И.С.. Адв. И.С.
пледира решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Прави
искане за присъждане на съдебни разноски.
Представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната
жалба. Предлага решението на районния съд да
се отмени и да се потвърди наказателното постановление.
Административен
съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
касационни основание, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения за това
срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да
се разгледа по същество.
Съобразно
разпоредбата на чл. 218, ал. 2, предл. 1 и 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следи служебно за валидността и
допустимостта на решението на първата съдебна инстанция.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
По
същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
За да
постанови обжалваното съдебно решение съдът е приел от фактическа страна, че на
10.06.2020 година в 20:25 часа, при обход на язовир Пчелина в землището на с.
Поцърненци, свидетелите С.Т. и О.Й.установили, че В.Е. извършва любителски
риболов с три въдици, потопени във водата на язовира и контролирани от него.
Констатирано е уловена риба – сребриста каракуда с тегло 2,590кг., която е
пусната обратно във водите на язовира. За това е съставен АУАН №В 0008836 от
10.06.2020г. и въз основа на него е издадено наказателно постановление НП № 14-05
от 30.11.2020 година, с което началник отдел „Рибарство и контрол-Западна
България“ при ИАРА е наложил на В.Е. административно наказание
"Глоба" в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от ЗРА, като на основание чл.
90, ал. 1 от ЗРА в полза на държавата е отнета уловената риба. По делото са
събрани гласни доказателства като са разпитани актосъставителя С.Т. и
свидетелите по акта К.Т. и О.Й..
От правна страна, след извършване на служебна проверка за
законосъобразност и съобразявайки
доводите на страните, съдът е
приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение при административното
наказване, опорочаващо законосъобразността на обжалвания административен акт и
обосноваващо отмяната му.
Съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, касационната инстанция дължи произнасяне по отношение на изложените в
жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. По тази причина, касационния
състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Съобразно разпоредбата на чл. 220
от АПК настоящият съдебен състав възприема за установена от районния съд
фактическата обстановка, която съответства на събрания по делото доказателствен
материал.
Решението е правилно.
За да отмени наказателното постановление
съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на
жалбоподателя, от което следва, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено само на формално основание. Изложените правни изводи на
първоинстанционния съд се споделят от настоящия състав, поради което се препраща към тях.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗРА във водните обекти по
чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през
периода на тяхното размножаване, съгласно Приложение № 1.
Съгласно чл.
70, ал. 1 от ЗРА който лови риба и други водни организми в период на
забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1, се наказва с глоба
от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Както бе посочено по-горе чл. 32, ал. 1 от ЗРА забранява улова на
риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване, препращайки
към Приложение
№ 1 от същия закон. Според това приложение сроковете, през които водните
организми се размножават, са разделени на четири групи. Първите две – според
сезона, през който се извършва размножаването, като именно при тях всеки срок е
дефиниран според вида риби. Следващата група са други водни организми, различни
от рибите и четвъртата група са според рибностопански обекти в зависимост от
надморската височина. Критерият, който е използван в тази последна група, е
надморската височина, на която се намира съответният рибностопански обект. От описанието
на нарушението в процесния случай, в което присъстват точни координати в АУАН-а
и ориентировъчна надморска височина, може да се предположи, че наказващият
орган е приложил именно тези критерии за определяне на размножителния период,
през който е забранен уловът на риба и други водни организми. При посочване на
нарушената норма обаче е допуснат съществен пропуск - органът е посочил само чл. 32, ал. 1 от ЗРА, а това е бланкетна
норма, която препраща към Приложение № 1. Ако горното предположение на съда е
вярно, то нарушената норма е чл. 32, ал. 1 във вр. буква "Г", т. 17,
от Приложение № 1, където са регламентирани сроковете, през които е забранен
уловът на риба и други водни организми във водни обекти, намиращи се от 500 до
1500 м надморска височина. Вместо да посочи това, наказващият орган се е
позовал на административен акт, издаден от министъра на земеделието и храните –
заповед № РД 09-350 от 15.04.2020 г., която регламентира случаите визирани в чл. 32, ал. 4 от ЗРА, неотносими към
описаните в НП факти, доколкото като нарушена е посочена нормата на чл. 32, ал. 1, а не ал. 4 от ЗРА и по този начин допълнително е
объркал квалифицирането на деянието. Като е достигнал до аналогични изводи,
районния съд правилно е отменил наказателното постановление.
При извършената касационна проверка
не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен
съд Радомир е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния
закон, което ще бъде оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора ответната
страна има право на разноски. Същите са своевременно заявени и са придружени с
доказателства за заплащането им. Не е направено възражение за прекомерност от
ответната страна до приключване на съдебното дирене. Претенцията е за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., съгласно договор за правна
защита и съдействие №985286 от 29.09.2021г. и същата ще уважи.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен
състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260025 от 23.03.2021 година на Районен съд - Радомир,
постановено по АНД № 383 по описа съда за 2020г.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 1 да заплати на В.В.Е., с ЕГН **********,
с адрес *** съдебни разноски в размер на 400. 00 /четиристотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/