Решение по дело №12376/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1384
Дата: 23 март 2023 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20221110212376
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1384
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20221110212376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. С., ЛНЧ **********, чрез адв. Х. Х. срещу
наказателно постановление (НП) № 22-4332-015198/12.08.2022 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел "Пътна полиция" СДВР, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени
административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП,
поради което се претендира неговата отмяна. Поддържа се бланкетно
нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Намерено е за
невярно отразеното в АУАН и НП обстоятелство, че жалбоподателят е
отказал да му бъде извършена проверка, като в тази връзка от защитата е
предложено собствено изложение на събитията през призмата на
жалбоподателя. На следващо място защитата намира, че е нарушено и
правото на защитата на жалбоподателя, доколкото същият е чужд гражданин
и не му бил осигурен нито устен, нито писмен превод в хода на
производството.
В съдебното заседание жалбоподателят, се явява, представлява. Явява се
и адв. Х., която поддържа жалбата и направените с нея възражения.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
1
законоустановения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 29.07.2022 г., около 10.21 часа, жалбоподателят С. С. управлявал МПС
– товарен автомобил „Ивеко“, с рег. № *** в гр. София, по ул. „Даскал Стоян
Попандреев“, с посока на движение от бул. „България“ към ул. „Кумата“, като
до резиденция Бояна бил спрян за проверка от полицейските служители Е. В.
С. и И. С. Н.. Жалбоподателят бил приканен от полицейските служители да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test 5000” за
установяване употреба на наркотични вещества или техните аналози, но
същият отказал, като им заявил, че преди няколко дни пушил трева. Във
връзка с отказа на жалбоподателя да му бъде направена проба, свидетелят И.
Н. издал талон за изследване № 093635/29.07.2022 г., на основание чл. 3, ал. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, в който бил отразен отказът, както и обстоятелството, че
жалбоподателят желае да му бъде извършено медицинско и химическо
изследване. В талона било указано на жалбоподателя, че следва до 45 минути
да се яви във ВМА – София, за да му бъде извършено изследването.
Екземпляр от талона бил връчен на жалбоподателя, което обстоятелство се
удостоверява с подписа му.
С отказа от страна на жалбоподателя да му бъде извършена проверка с
техническо средство „Drug Test 5000” за установяване употреба на
наркотични вещества или техните аналози, св. С. приела, че водачът е
извършил нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, поради което съставила
в негово присъствие АУАН Серия GA № 731075/29.07.2022 г., в присъствието
на свидетел очевидец на нарушението – св. И. Н.. АУАН бил предявен на
жалбоподателя на същата дата и място, който подписал акта без възражения.
Такива не постъпили и в допълнително предоставения по ЗАНН срок.
Въз основа на съставения АУАН началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР издал обжалваното НП № 22-4332-015198/12.08.2022 г., с
което на С. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП били наложени
административни накзания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
НП било връчено на жалбоподателя на 29.08.2022 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от гласните
доказателствени средства по делото – частично обясненията на
жалбоподателя; показанията на свидетелите Е. С. и И. Н., талон за изследване
№ 093635 от 29.07.2022 г., справка картон на водача, декларация от М.Н.К., в
качеството на управител на „Рая Интернешънъл“ ЕООД, с приложени
писмени документи; заповед № 513з-4720/19.06.2018 г., заповед № 8121К-
13180/23.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдът кредитира гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като
същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе
фактическа обстановка.
2
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Е. С. и И. Н.а
относно правнозначимите факти, доколкото показанията им се подкрепят от
останалия доказателствен материал. Същите посочват изрично, че
жалбоподателят е отказал да му бъде направен тест за употреба на
наркотични вещества, като св. С. допълва, че отказът от страна на
жалбоподателя е бил мотивиран, с оглед употреба в предходни дни на
марихуана, от страна на водача, което се потвърждава и от обясненията на
самия жалбоподател. Свидетелят Н. разяснява, че в случай на отказ, от страна
на водача, да му бъде направен тест, последният следва сам да се яви за
даване на проба в съответното медицинско заведение. В тази връзка съдът
намира, че не следва да кредитира обясненията на жалбоподателя в частта, в
която твърди да е бил подведен от полицейските служители, доколкото
същите не се подкрепят от доказателствения материал, а напротив
опровергават се. На жалбоподателя са били разяснение причините за
проверката, както и обстоятелството, че следва да му извършена проверка за
употреба на наркотици. Във връзка с отказа му са били съставени конкретни
документи – талон за изследване № 093636 от 29.07.2022 г., със съдържанието
на който е бил запознат, както и с обстоятелството, че може да му бъде
извършено медицинско и химическо изследва до 45 минути във ВМА –
София.
Съдът кредитира изцяло приетите по делото писмени доказателства,
доколкото същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
С оглед така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението
са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби,
респективно не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, видно от
представените по делото заповеди. АУАН и НП са издадени в
законоустановения срок.
На следващо място съдът намира, че не е било нарушеното правото на
защита на жалбоподателя, с оглед оплакването на защитата, че не му бил
предоставен устен и писмен превод в производството. Действително
жалбоподателят е чужд гражданин. В същото време от събрания
доказателствен материал по делото, включително обясненията на
жалбоподателя, става ясно, че последният живее от продължително време в
Република България, включително и, че учи в българско учебно заведение.
От другата страна от работодател на жалбоподателя беше изискана справка,
от която се установя, че комуникацията между страните се е осъществявала
единствено на български език, като видно от приложените документи –
длъжностна характеристика, трудов договор и др. посоченото се
потвърждава. При така изложеното съдът намира, че жалбоподателят е имал
необходимите знания по български език – писмен и устен, което не е налагало
3
да му бъде предоставян писмен и устен превод в производството.
По приложението на материалния закон:
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП съдържа два самостоятелни и
алтернативни състава на административно нарушение, един от които е
отказът за тестване с тест за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, за което именно е ангажирана
административнонказателната отговорност на жалбоподателя в конкретния
случай, без значение дали същият желае да даде биологична проба за
установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Описаното както в АУАН, така и в НП поведение на С. - отказ да бъде
тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство, осъществява фактическия състав на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като за възникване на отговорността по
чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП не е необходимо да е реализиран кумулативно
и състава по предл. 4 - водачът да не изпълни предписанието за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. Наказанието е наложено за
реализиран административно наказателен състав по предл. 2 на посочения
член, като фактическите обстоятелства във връзка с този състав са точно и
безпротиворечиво описани в АУАН и НП.
Следва да се отбележи, че в АУАН и в диспозитива на НП е посочено и
цифрово кое точно предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е нарушено от
жалбоподателя, като непосочването му в обстоятелствената част на НП не
препятства жалбоподателят да разбере за какво точно е сакциониран. Още със
съставянето на АУАН, с който се образува административнонаказателното
производство и се повдига административното обвинение, жалбоподателят е
бил наясно точно за коя хипотеза на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се ангажира
отговорността му. Повдигнатото административно обвинение е за
нарушението, което жалбоподателят безспорно е извършил и за което е
санкциониран - отказ на водача да му бъде извършен тест с техническо
средство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че С. С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
На жалбоподателя е наложено наказание лишаване от право да управлява
МПС и глоба в конкретно предвидения в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП размер,
поради което не е налице възможност за намаляване на наложените
административни наказания за това нарушение на ЗДвП.
Съгласно чл. 189з от ЗДвП /в сила от 23.12.2021 г./ за нарушения по ЗДвП
не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното обжалваното НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
4
Водим от горното, СРС, НО, 115 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 22-4332-
015198/12.08.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел "Пътна
полиция" СДВР, с което на С. С., ЛНЧ **********, на основание чл. 174, ал.
3, пр. 2 от ЗДвП са му наложени административни накзания глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5