№ 793
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА ДИМЧЕВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА ДИМЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110202551 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление (НП) № НП-90 от 07.12.2023г., издадено от Изп.
Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.
чл.117 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ) и чл.115, ал.3 от ЗЛЗ, за нарушение на чл.6,
ал.1, изр.1 от ЗЛЗ е наложена на Медико-дентален център „****“ ООД „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Недоволно от Наказателното постановление е останало наказаното лице - Медико-
дентален център „****“ ООД, което в жалба /подадена чрез адв. Д./ заявява, че
Наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в Акта не било посочено правното
основание /Заповед, друг документ, нормативен текст и др./, по силата на който
длъжностното лице, констатирало нарушението, да е надлежно овластено да издава този вид
акт. Поради това не било налице овластяване. В жалбата се твърди, че Заповед № РД-13-777
от 24.08.2023г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) не била надлежно
връчена на доц. д-р П.И. в качеството му на управител на Медико-дентален център „****“
ООД. Претендира се и за нарушение на чл.52, ал.1 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не
се бил произнесъл в месечен срок от получаване на преписката. Освен това в издаденото
Наказателно постановление изобщо не било направено изследване на обстоятелствата около
съставянето на Акта. Наказващият орган не бил аргументирал защо кредитира
констатациите на д-р С. Й-К Не били обсъдени възраженията срещу Акта и били отхвърлени
без ясни аргументи. Според жалбоподателя НП не отговаря на чл.57, ал.1, т.1, т.5 и т.6 от
1
ЗАНН. Не било посочено бащиното име на лицето, издало НП. Претендира се и за
нарушение чл.42, т.5 от ЗАНН. Според жалбоподателя полагането на подпис на д-р П.И. в
качеството му на управител на Медико-дентален център „****“ ООД при получаване на
Протокол за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г. било направено
единствено с цел да се потвърди получаването на документа, без да изразява съгласие или
потвърждение на констатациите, посочени в него. Определят се като „несъстоятелни“
твърденията за липса на легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Още от откриването на
лечебното заведение през 2016г. в кабинета по фетална медицина, акушерство и гинекология
имало разкрито легло, което ежедневно се използвало при извършването на ултразвукови
прегледи на бременни жени, като при необходимост същото можело да се ползва за
наблюдение и лечение на пациенти за срок до 48 часа или повече. Изтъква се и това, че
Дружеството – жалбоподател е страна по договори с други лечебни заведения, по силата на
които в случай на нужда от осигуряване на повече легла за наблюдение и лечение до 48 часа
да се ползват за нуждите на пациентите. По отношение на издаденото Удостоверение за
регистрация на лечебно заведение се казва в жалбата, че издаващият орган не определя
какъв е класът на лечебното заведение. Оспорва се твърдението от НП, че провереното
лечебно заведение е клас А поради липса на леглова база и се твърди, че Констативен
протокол № 489/16.09.2021г. не е връчван на Медико-дентален център „****“ ООД. В
жалбата се посочва, че от Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за
извънболнична помощ № 8474 от 02.02.2022г. на Изп. Директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор” е видно, че то е издадено на Медико-дентален център „****“ ООД
като лечебно заведение „медико-дентален център“, регистрирано на 02.02.2022г.
Протоколът, за който се твърди в НП, че определя класа на лечебното заведение, предхождал
регистрацията с 4 месеца, тъй като бил съставен на 16.09.2021г. Определя се за недопустимо
диренето на административно-наказателна отговорност чрез използване на бланкетни
състави на ЗЛЗ и действащият стандарт по „Акушерство и гинекология“, без да се издирят и
да се позоват на конкретни правила и норми, регламентиращи дължимото поведение от
страна на субекта – обект на проверката. Не било ясно и въз основа на какви критерии
длъжностните лица от ИАМН определят леглата за наблюдение и лечение до 48 часа като
подходящи за осъществяваната от лечебното заведение дейност и съответстващи на
потребностите на пациентите съобразно здравословното им състояние. В действащия
стандарт по „Акушерство и гинекология“ не били описани конкретни изисквания относно
легла за наблюдение до 48 часа, дали може да бъде обикновено легло – тип „кушетка“ или
трябва да бъде болнично/реанимационно легло с определени минимално допустими
изисквания за дължина, ширина, височина; дали трябва да разполага с вградени
възможности за автоматична промяна в позицията на отделни негови части; дали трябва да
има специално покритие (за лесно почистване и дезинфекция) или да е снабдено с
антидекубитален матрак; дали трябва да е разположено в отделно помещение с отделен
санитарен възел или не. Поради това, като се позовава на общи норми, които не
регламентират правила, а съдържат само общи принципи и без съставомерни признаци на
специални норми, наказващият орган бил нарушил правото на защита на жалбоподателя.
2
Оспорват се изцяло твърдението на наказващия орган касателно нарушените икономически
права на пациентката, още повече, че в случая е била извършена интервенцията, за която тя е
платила, като тя самата е решила да се възползва от предлаганата й интервенция с посочена
цена. За да е налице коректно, ясно и точно описание на нарушението, следвало в Акта и в
НП да е посочено кои точно медицински стандарти или добри практики е следвало да бъдат
приложени. Относно доказателствата, изброени в НП, се оспорва връчването на
Дружеството – жалбоподател на Удостоверение № У-282/23.09.2023г., издадено от СРЗИ. В
края на жалбата се иска да се приложи чл.28 от ЗАНН. С тези аргументи адв. Д. моли /от
името на Дружеството – жалбоподател/ да се отмени Наказателното постановление или
алтернативно да се изключи административно-наказателната отговорност на Медико-
дентален център „****“ ООД и да се освободи Дружеството от отговорност поради
маловажност на случая. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за
адвокатско възнаграждение.
Пред СРС, НО, 10 състав Медико-дентален център „****“ ООД се представлява от
адвокат М. Д.. В съдебно заседание на 07.05.2024г. тя заявява, че поддържа жалбата. По
време на съдебните прения пред СРС на 17.09.2024г. адв. Д. пледира за уважаване на
жалбата. По отношение на твърденията, възраженията и доказателства, представини от
въззиваемата страна, се казва, че се оспорват и че били неправилни, недоказани и
необосновани. Според адв. Д. административното производство било протекло при
непълнота на доказателствата. Претендира се и за съществено нарушение на процесуалните
правила. Наказващият орган бил длъжен да събере всички доказателства, необходими за
постановяването на правилен и законосъобразен акт. Според защитата това в случая не било
сторено. Заплатената от пациентката сума в размер на 300 лева била платена от нея в
резултат на взето решение да й се направи манипулация в медико-дентален център «****»,
като тя е била запозната с ценоразписа и платената от нея сума не надвишава посочената
цена в ценоразписа на медико-дентален център «****». Въпросният разход е бил
предварително очакван за пациента, тъй като св. С. е била наясно с ценоразписа на
лечебното заведение. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление изцяло.
Претендират се и разноски, за които се представя списък, договор и фактура – с препис за
другата страна. Пред съда адв. Д. казва, че ще развие доводите си в писмена защита, която
допълнително ще представи.
Въззиваемата страна Изп. Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”,
чрез процесуалния си представител Ю., в съдебно заседание на 07.05.2024г. оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 17.09.2024г. Ю. заявява,
че Наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което се иска съдът
да го потвърди. Процесуалният представител на въззиваемата страна прави възражение за
прекомерност, като същевременно иска /в случай на потвърждаване на НП/ да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.
На свой ред Ю. също заявява, че иска срок за депозиране на писмени бележки.
По делото са постъпили писмени бележки от Медико-дентален център „****“ ООД
3
чрез адв. Д. с вх. № 296354/20.09.2024г. В тях се посочва, че се поддържат аргументите от
жалбата и съдебните прения. Изтъква се, че твърдението на св. Й-Котносно лицата, които са
подписали Протокола за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г., се
опровергава от думите на св. Н. за това, че негов подпис липсва в документа. Твърди се, че
има противоречие в показанията на св. Й-К тъй като тя един път твърдяла, че не е
установено наличие на легла, а след това била казала, освен акушеро-гинекологичната
кушетка в кабинета. В писмените бележки са цитирани думите на св. А., че доц. И. показал
помещение, в което имало канапе, където пациентите се настаняват за изчакване след
преглед и манипулации. Същият свидетел бил заявил, че от лечебното заведение му
представили договори с други лечебни заведения. Този факт, обаче, не бил отчетен от
наказващия орган. По-нататък се коментират думите на св. Н. за това, че бил видял повече
от едно легло по акушерство и гинекология и че кабинетът бил просторен и добре
оборудван. Според защитата никой от свидетелите не можел да обоснове от къде се черпи
информация, че медико-дентален център „****“ е лечебно заведение от клас А1 след като в
Удостоверението за регистрация на лечебното заведение не е посочена такава информация.
Адвокатът иска съдът да не кредитира показанията на свидетелите Й-К Н. и А., тъй като
били в противоречие с писмените доказателства, представени от жалбоподателя. Платената
от пациента Л. С. сума от 300 лева била заплатена в резултат на взето решение да й бъде
проведена манипулация в медико-дентален център „****“, като е била предварително
запозната с ценоразписа на лечебното заведение. Заплатената от пациентката сума не
надвишавала цената според ценоразписа, а съответствала на нея. Поради това се прави
извод, че разходът за амниоцинтеза на пациентката е бил предварително очакван от нея. С
тези аргументи се иска от СРС да отмени Наказателното постановление и да присъди
разноски в полза на Дружеството - жалбоподател.
По делото са депозирани писмени бележки и от Ю. с вх. № 293020/17.09.2024г. Иска се
съдът да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Преразказва се сигналът на пациента Л. С., по повод на който била извършена извънредна
проверка на Медико-дентален център „****“ ООД. В хода на проверката било установено, че
на 13.06.2023г. на Л. С. е извършена амниоцинтеза от доц. д-р И.. От публичния регистър на
лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите било установено, че
проверяваното лечебно заведение осъществява дейността си въз основа на Удостоверение №
8474/02.02.2022г., издадено от Изп. Директор на ИАМН на основание чл.40, ал.1 и ал.13, вр.
чл.43 и чл.41 от ЗЛЗ. Предметът на дейност на медико-денталния център била :
осъществяване на специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ по
специалности съгласно Приложение № 1, а именно акушерство и гинекология, ортодонтия,
протетична дентална медицина и обща дентална медицина. Цитира се чл.8, ал.2 от ЗЛЗ и се
допълва, че в заявлението за регистрация на Медико-дентален център „****“ ООД не били
заявени легла за наблюдение и лечение до 48 часа и такива не били включени и в
Удостоверение № 8474/02.02.2022г. Прави се извод, че медико-дентален център „****“ не
разполага с такива легла. Въз основа на Констативен протокол № 489/16.09.2021г. от
Столична регионална здравна инспекция (СРЗИ) се приема, че лечебното заведение е от
4
клас А1 поради липсата на леглова база. Цитира се т.1.4. от глава I от Медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“. Освен това се коментира чл.10 от Правилника за дейността и
вътрешния ред на медико-дентален център „****“, както и разпитаните по делото свидетели,
според които на територията на медико-денталния център не е имало налични легла за
наблюдение и лечение до 48 часа. По отношение на извършената на 13.06.2023г.
амниоцинтеза се казва, че е от диагностично-лечебна дейност група Б, която може да се
извършва в лечебни заведения от клас А2 (лечебни заведения за специализирана
извънболнична помощ с разкрити легла за наблюдение и лечение до 48 часа) или лечебни
заведения от клас Б (лечебни заведения за болнична помощ). Изтъква се и това, че в
т.1.4.1.3. от Наредба № 9/27.04.2021г. било посочено „легла“ (в множествено число), което
означавало повече от едно легло да наблюдение и лечение до 48 часа. Според Ю. леглото
(кушетка) в помещението, където е извършена интервенцията, не представлява „легло за
наблюдение и лечение до 48 ч.“. Поради това се приема, че медико-дентален център „****“
не разполага с легла за наблюдение и лечение до 48 часа и не отговаря на изискванията на
цитираната по-горе Наредба, а формираният ценоразпис за извършване на амниоцинтеза
бил без валидно правно основание. В този смисъл изискването на сумата от 300 лева се
определя като „неправомерно“ и в нарушение на чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето. По-
нататък Ю. прави извод, че като е изискало и получило без правно основание сумата от 300
лв. от пациентката Л. С. в нарушение на Наредба № 9/27.04.2021г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, лечебното заведение не било осигурило
защита на икономическите права на пациента, с което е нарушило чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ.
По отношение на възраженията от жалбата се казва, че д-р И. е получил и подписал Заповед
№ РД-13-741 от 10.08.2023г. и Заповед № РД-13-777 от 24.08.2023г. на Изп. Директор на
ИАМН. Правилно било и това, че Констативни протоколи № 489 от 16.09.2023г. на СРЗИ (2
бр.) предшествали издаденото от Изп. Директор на ИАМН Удостоверение като в тази връзка
се сочи чл.40 и сл. от ЗЛЗ. Видно от издадените от СРЗИ протоколи от 16.09.2023г. на
лечебното заведение е определен клас А1, като и двата протокола били подписани от д-р И..
Според Ю., ако д-р И. не е бил съгласен с констатациите от Протокола за установени
фактически обстоятелства от 22.08.2023г., е можел да откаже да подпише документа или да
отбележи, че отразеното не отговаря на действителната фактическа обстановка, а това не
било сторено. Обстоятелството, че д-р Н. не бил подписал Протокола за установени
фактически обстоятелства не променял извода, че същият е възприел липсата на легла – с
оглед разпита му пред съда. В писмените бележки се посочва още, че Актът е съставен от гл.
инспектор Й-Кв качеството й на упълномощено лице по чл.37, ал.1, б. „б“ от ЗАНН съгласно
Заповед № РД-01-88 от 08.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН, като са били спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН и реквизитите по чл.42 от ЗАНН. Претендира се за правилно
приложение на административно-наказателните разпоредби и за съответствие на
имуществената санкция с целите по чл.12 от ЗАНН. Поради това се иска СРС да потвърди
НП като правилно и законосъобразно, както и да присъди в полза на ИАМН юрисконсултско
възнаграждение.
5
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна :
На 16.09.2021г. от СРЗИ извършили проверка по Медицински стандарт «Акушерство и
гинекология» на медико-дентален център «****» във връзка със заявление от август 2021г. за
добавяне на дейност от Медико-дентален център „****“ ООД. След посещение на място
служителите на СРЗИ установили, че медико-денталният център се намира в жилищна
кооперация с отделен вход в гр. София, ул. «Белмекен» № 2А, като се състои от чакалня с
рецепция, кабинет № 1 по акушерство и гинекология, кабинет № 2 по стоматология и
санитарен възел. Прието било, че организацията, оборудването, апаратурата,
квалификацията и образованието на медицинския персонал на медико-дентален център
„****“ отговарят на изискванията на утвърдения медицински стандарт „Акушерство и
гинекология“ - клас А1. Във връзка с тази проверка на Медико-дентален център „****“ ООД
били издадени два Констативни протокола с № 489/16.09.2021г. от СРЗИ, които били
предявени и подписани от д-р И..
На основание чл.40, ал.4 от ЗЛЗ от СРЗИ е издадено на Медико-дентален център
„****“ ООД Удостоверение № У-282 от 23.09.2021г. за изпълнение на изискванията на
Закона на лечебните заведения и на утвърдените медицински стандарти. Според него
лечебното заведение отговаря на здравните изисквания и на утвърдените медицински
стандарти по Наредба № 9/27.04.2021г. за утвърждаване на Медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, отговаря на здравните изисквания и липсва действащ
медицински стандарт по специалността „Ортодонтия“, „Протетична дентална медицина“ и
„Обща дентална медицина“, както и че лечебното заведение ще извършва дейност по
вземане, експертиза, опаковане, етикетиране, транспорт и предоставяне на хемопоетични
стволови клетки от кръв на пъпна връв за целите на автоложна трансплантация; вземане,
експертиза, опаковане, етикетиране, транспорт и предоставяне на хемопоетични стволови
клетки от тъкан на пъпна връв за целите на автоложна трансплантация.
На името на Медико-дентален център „****“ ООД са издадени от ИАМН
Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ
№ 8474 от 12.10.2021г. с Приложение № 1 и Приложение № 2, както и Удостоверение за
регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № 8474 от
02.02.2022г. с Приложение № 1 и Приложение № 2. Лечебното заведение е регистрирано
като медико-дентален център и има предмет на дейност : осъществяване на специализирана
извънболнична медицинска и дентална помощ по специалности съгласно Приложение № 1;
вземане, експертиза, опаковане, етикетиране, транспорт и предоставяне на хемопоетични
стволови клетки от кръв на пъпна връв за целите на автоложна и фамилна алогенна
трансплантация; вземане, експертиза, опаковане, етикетиране, транспорт и предоставяне на
стволови клетки от тъкан на пъпна връв за целите на автоложна и фамилна алогенна
трансплантация. В Приложение № 1 към Удостоверение за регистрация на лечебно
заведение за извънболнична медицинска помощ № 8474 са посочени медицинските
специалности, по които лечебното заведение осъществява дейност, а именно акушерство и
6
гинекология, ортодонтия, протетична дентална медицина и обща дентална медицина.
Според Приложение № 2 към Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за
извънболнична медицинска помощ № 8474 лице по чл.40, ал.1, т.5 от ЗЛЗ по специалност
„Акушерство и гинекология“ е д-р П.И..
Според ценоразпис на медико-дентален център „****“ /в сила от 05.04.2023г./ цената за
амниоцинтеза (ако не са близнаци) е 300 лева.
Въз основа на предварително взето решение, на 13.06.2023г. в медико-дентален център
„****“ била извършена амниоцинтеза на бременната тогава Л. С.. Тази манипулация била
извършена от доц. д-р И. и за нея пациентката С. платила 300 лева. В деня на манипулацията
пациентката не е била приемана в медико-денталния център, нито й е било дадено легло, на
което да лежи. Манипулацията й била извършена на кушетката в акушеро-гинекологичния
кабинет. В последствие Л. С. загубила плода.
На 01.08.2023г. Л. С. подала сигнал/жалба до ИАМН, по повод на която била назначена
проверка на медико-дентален център „****“. Със Заповед № РД-13-741 от 10.08.2023г.
Изпълнителният Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” разпоредил
извършването на извънредна проверка на Медико-дентален център „****“ ООД в периода от
14.08.2023г. до 25.08.2023г. включително - от комисия в състав : Д. Н., гл. инспектор С. Й-Ки
д-р А. А., като било наредено на комисията да състави Констативен протокол до 10 дни от
приключване на проверката. Със Заповед № РД-13-777 от 24.08.2023г. Изпълнителният
Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” изменил Заповед № РД-13-741 от
10.08.2023г. в частта относно периода на проверката, като удължил срока до 12.09.2023г.
включително.
С писмо изх. № 42-00-458 от 14.08.2023г. посочената по-горе комисия изискала от
Дружеството – жалбоподател Удостоверение за регистрация с Приложения № 1 и № 2,
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение; списък на
лекари и медицински сестри, работещи към лечебното заведение през 2023г.; договор за
възлагане на управлението на доц. д-р П.И. и образователно-квалификационни документи,
други трудови, граждански и консултантски договори; трудов, граждански или
консултантски договор, длъжностна характеристика и квалификационни документи на К.В.;
график на доц. д-р И. за май и юни 2023г.; цялата налична медицинска документация на
името на Л. С. (вкл. Амбулаторни листове, декларации за информирано съгласие, Епикриза,
Оперативен протокол и пр.), запис на дигитален носител на извършената амниоцинтеза;
справка от регистратура със записани прегледи първични /консултативни/ или вторични
/контролни/ на името на Л. С. за 2023г. (с приложени Амбулаторни листове);
манипулационен журнал със записани манипулации – първа страница и където фигурира
името на г-жа Л. С. за 2023г. – уточнение на място; справка за извършени плащания на
името на Л. С., финансови документи за извършени плащания по конкретния случай
(фактура, касов бон), становище от гл. счетоводител на лечебното заведение в случай на
неиздадени финансови документи; ценоразпис на лечебното заведение, утвърден със
Заповед на Изп. директор на лечебното заведение, актуален към юни 2023г. и становища по
7
случая от доц. д-р П.И. и К.В..
На 22.08.2023г. на д-р А. и на гл. инспектор Й-Кбили предадени исканите документи.
Проверката продължила с посещение на място. На 22.08.2023г. комисията, определена
със Заповед № РД-13-741/10.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН, посетила медико-
дентален център „****“ и установила, че няма легла за наблюдение и лечение до 48 часа,
както и че няма информирано съгласие, подписано от пациентката С. за извършената й на
13.06.2023г. амниоцинтеза. За тези констатации бил съставен Протокол за установени
фактически обстоятелства от 22.08.2023г., подписан от гл. инспектор С. Й-Ки д-р А. А..
В хода на проверката проверяващите лица извършили и служебна справка в Дирекция
„Разрешения и регистрация на лечебни заведения“ в ИАМН и установили, че в подадените
заявления за промяна на обстоятелства от страна на лечебното заведение няма упоменато
наличие на легла за дейността на медико-денталния център. Освен това в преписката, водена
в ИАМН, имало приложени и Констативни протоколи от СРЗИ, в единия от които било
посочено, че лечебното заведение няма легла и отговаря на лечебно заведение от група А1,
т.е. специализирана медицинска помощ без наличие на легла.
С писмо изх. № 42-00-475 от 25.08.2023г. комисията, определена със Заповед № РД-13-
741/10.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН, изискала от Дружеството – жалбоподател още
документи, подробно посочени в цитираното писмо.
След приключване на проверката комисията, определена със Заповед № РД-13-
741/10.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН, издала Констативен протокол за извършена
проверка № КП-741 от 15.09.2023г., в който били констатирани общо седем нарушения и
били дадени четири предписания. С писмо изх. № 41-00-507 от 15.09.2023г. този
Констативен протокол бил изпратен на Управителя на Медико-дентален център „****“ ООД.
С писмо изх. № 41-00-570 от 16.10.2023г. от ИАМН изпратили до Медико-дентален
център „****“ ООД покана за съставяне и връчване на 26.10.2023г. на Акт за установяване
на административно нарушение.
На 26.10.2023г. св. С. Й-К(в присъствието на д-р А. А. - свидетел при съставянето на
Акта) съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № А-
220/26.10.2023г. на Медико-дентален център „****“ ООД за две нарушения - 1) нарушение
по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ, извършено на 13.06.2023г. - за това, че е изискало и получило без
правно основание сумата от 300 лева от пациентката Л. С. в нарушение на Наредба №
9/27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, като
лечебното заведение не е осигурило защита на икономическите права на пациентката и 2)
нарушение по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ, извършено на 02.05.2023г. - за това, че е изискало и
получило без правно основание сумата от 1000 лева от пациентката Виктория Велева за
извършена оперативна интервенция „Цезарово сечение“ в друго лечебно заведение.
Този АУАН е предявен на управителя на Медико-дентален център „****“ ООД д-р П.И.
и е подписан от него на 26.10.2023г.
Въз основа на т.1 от цитирания по-горе АУАН (и с отбелязването, че за т.2 от АУАН №
8
А-220/26.10.2023г. е било сключено Споразумение) срещу Медико-дентален център „****“
ООД е издадено обжалваното Наказателно постановление № НП-90 от 07.12.2023г., с което
Изпълнителният Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” на основание
чл.53 от ЗАНН, вр. чл.117 от ЗЛЗ и чл.115, ал.3 от ЗЛЗ е наложил на Дружеството -
жалбоподател „имуществена санкция” в размер на 2000 лева за нарушение на чл.6, ал.1,
изр.1 от ЗЛЗ, извършено на 13.06.2023г.
Наказателното постановление е изпратено по пощата и е получено на 12.12.2023г.
(видно от писмо от „Български пощи“ с вх. № 128448/17.04.2024г. и известие за доставяне на
НП на лист 192-193 от делото), след което е обжалвано с жалба, подадена по електронна
поща директно в СРС на 28.12.2023г.
С Разпореждане от 29.12.2023г. на Заместник председателя на СРС е изискана
административно – наказателната преписка от наказващия орган и с писмо вх. № 55622 от
20.02.2024г. е изпратена на съда, след което – на 21.02.2024г. е образувано настоящото дело.
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства : показанията на свидетелите Й-К А., Н. и С., както и приобщените по реда
на чл.283 от НПК писмени доказателства – писмо с изх. № 41-00-507 от 15.09.2023г.;
Констативен протокол за извършена проверка № КП-741/15.09.2023г.; извадка от електронна
поща за подадена жалба; Протокол за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г.;
писмо изх. № 42-00-475 от 25.08.2023г.; Удостоверение за регистрация на лечебно заведение
за извънболнична медицинска помощ № 8474 от 02.02.2022г. с Приложение № 1 и
Приложение № 2; сигнал/жалба с вх. № 96-00-600 от 01.08.2023г.; Заповед № РД-13-741 от
10.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН; писмо изх. № 42-00-458 от 14.08.2023г.; списък на
документи, изискани с писмо изх. № 42-00-458/14.08.2023г. на ИАМН; Заповед № РД-01-88
от 08.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН с Приложение № 1, Приложение № 2 и
Приложение № 3; Трудов договор № РД-15-1328/26.09.2023г.; писмо – покана с изх. № 41-00-
570 от 16.10.2023г.; АУАН № А-220 от 26.10.2023г. с разписка за получаване; Удостоверение
№ У-282 от 23.09.2021г. за изпълнение на изискванията на Закона на лечебните заведения и
на утвърдените медицински стандарти, издадено от СРЗИ; данни за пациент Л. С. в медико-
дентален център „****“; извлечение за плащания от Л. С.; преводно нареждане от Л. С.;
ценоразпис на медико-дентален център „****“ /в сила от 05.04.2023г./; писмо от „Български
пощи“ с вх. № 128448 от 17.04.2024г. и известие за доставяне на НП; Констативни
протоколи с № 489/16.09.2021г., издадени от СРЗИ; Заповед № РД-13-777 от 24.08.2023г. на
Изп. Директор на ИАМН, Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за
извънболнична медицинска помощ № 8474 от 12.10.2021г. с Приложение № 1 и Приложение
№ 2, както и заявления до СРЗИ с № АУ-1639-251/3 от 06.12.2021г. и с № АУ-3041-727 от
14.11.2023г.
Показанията на свидетелите Й-К А. и Н. са информативни, еднопосочни, обективни и
намират опора в кредитираните по-долу писмени доказателства. Поради това съдът им се
доверява напълно и приема, че на място в проверяваното лечебно заведение не са били
открити легла (освен кушетката в кабинета по акушерство и гинекология, както и канапе, на
9
което пациентите се настаняват за изчакване след преглед или манипулация), че на
13.06.2023г. там е била направена амниоцинтеза на Л. С., за която тя е платила 300 лева, а в
последствие лицето е подало жалба до ИАМН. Неоснователни са възраженията на адв. Д.
относно показанията на тези трима свидетели. Съдът не намира вътрешно противоречие в
показанията на св. Й-Котносно липсата на легла в медико-денталния център. Това, че
свидетелката казва, че е видяла акушеро-гинекологична кушетка не изключва и не е в
противоречие с твърдението й /заявено на няколко пъти по време на разпита й пред СРС/, че
лечебното заведение не разполага с легла за наблюдение и лечение до 48 часа. В същия
смисъл са и показанията на св. А., който заявява пред съда, че на практика нито едно легло
не е било установено в хода на проверката и че кушетката и/или гинекологичният стол не са
болнични легла. Следва да се допълни, че и така нареченото от св. А. „канапе“ за изчакване
не може да се приравни на легло за наблюдение. Доколкото св. Н. твърди, че във връзка с
конкретната проверка медико-денталният център е бил посетен от проверяващите повече от
един път, то липсата на подпис на св. Н. в Протокола за установени фактически
обстоятелства от 22.08.2023г. не е от естество да дискредитира неговите показания относно
това, че не са установени легла и помещения за наблюдение, а само е имало легла за преглед
– кушетка и акушерски стол. Не е налице противоречие между показанията на св. Й-К/от
една страна/ и думите на св. Н. /от друга страна/, тъй като и двамата явно са останали с
впечатлението, че Иван Н. като член на комисията, назначена от Изп. Директор на ИАМН, е
подписал Протокола за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г. Освен това е
възможно да е налице объркване с другия документ, подписан от членовете на комисията –
Констативен протокол за извършена проверка № КП-741 от 15.09.2023г., в който фигурира
подпис на Иван Н.. Доколкото лицата, които са подписали Протокола за установени
фактически обстоятелства от 22.08.2023г. могат да се установят от самия документ, е без
съществено значение за решаването на спора по същество какъв спомен имат за това
обстоятелство свидетелите Й-Ки Н..
Не е вярно и твърдението на защитата, че никой от свидетелите Й-К А. и Н. не можел
да обоснове от къде се черпи информация, че медико-дентален център „****“ е лечебно
заведение от клас А1. Видно от показанията на св. Й-Кв хода на проверката е била
направена служебна справка в Дирекция „Разрешения и регистрация на лечебни заведения“
в ИАМН и комисията е установила, че в подадените заявления за промяна на обстоятелства
от страна на лечебното заведение няма упоменато наличие на легла за дейността на медико-
денталния център. Освен това в преписката, водена в ИАМН, имало приложени
Констативни протоколи от извършени проверки от СРЗИ, в единия от които било посочено,
че лечебното заведение няма легла и отговаря на лечебно заведение от група А1, т.е.
специализирана медицинска помощ без наличие на легла. В тази част показанията на св. Й-
Кзвучат достоверно, безпристрастно и намират опора в приложените на лист 199-203 и лист
229-233 от делото Констативни протоколи на СРЗИ. Същевременно тази част от показанията
на св. Й-Кне се опровергава от останалите гласни и писмени доказателства. Поради това
съдът кредитира посочената по-горе част от показанията на св. Й-К
10
Констативните протоколи с № 489/16.09.2021г. на СРЗИ са обективни и достоверни
писмени доказателства. Направените с тях констатации се потвърждават и от кредитираните
по-горе гласни доказателства. Поради това СРС им се доверява напълно и установява, че
през септември 2021г. от СРЗИ са извършили проверка по Медицински стандарт
«Акушерство и гинекология» на медико-дентален център «****», установили са, че същият
се намира в жилищна кооперация с отделен вход, че се състои от чакалня с рецепция, два
кабинета (кабинет № 1 по акушерство и гинекология и кабинет № 2 по стоматология,) както
и че има санитарен възел. Именно в един от тези два Констативни протоколи от СРЗИ са
направили извод, че лечебното заведение отговаря на клас А1. Видно от лист 200, лист 203,
лист 231 и лист 233 от делото двата Констативни протокола с № 489/16.09.2021г. на СРЗИ са
били предявени и подписани от д-р И.. Поради това неоснователно в жалбата се сочи, че
тези Констативни протоколи не били връчени на представител на Медико-дентален център
„****“ ООД.
Заявленията до СРЗИ с № АУ-1639-251/3 от 06.12.2021г. и с № АУ-3041-727 от
14.11.2023г. също са обективни и достоверни писмени доказателства, които не се
опровергават от нито едно друго, събрано по делото доказателство. Поради това СРС ги
кредитира и установява, че и в тях не е посочено в медико-дентален център „****“ да има
легла за наблюдение и лечение до 48 часа.
Приложените по делото Удостоверение № У-282 от 23.09.2021г. за изпълнение на
изискванията на Закона на лечебните заведения и на утвърдените медицински стандарти,
Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ
№ 8474 от 12.10.2021г. с Приложение № 1 и Приложение № 2, както и Удостоверение за
регистрация на лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ № 8474 от
02.02.2022г. с Приложение № 1 и Приложение № 2 са издадени от държавни органи и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и
установява, че на Медико-дентален център „****“ ООД са издадени тези документи, от
които следва, че лечебното заведение е регистрирано като медико-дентален център,
извършва специализирана извънболнична медицинска и дентална помощ по акушерство и
гинекология, ортодонтия, протетична дентална медицина и обща дентална медицина, като
лекар по специалност „Акушерство и гинекология“ е д-р П.И..
Относно оспорването в жалбата на връчването на Удостоверение № У-282 от
23.09.2023г., издадено от СРЗИ, на Медико-дентален център „****“ ООД следва да се
посочат две обстоятелства. Първо – самият документ не съдържа като реквизит разписка за
връчване на документа на лицето, за което е издадено. Второ – ако Медико-дентален център
„****“ ООД твърди, че не е получило Удостоверение № У-282 от 23.09.2023г., издадено от
СРЗИ, то това означава, че твърди, че е извършвало дейност без това Удостоверение, което е
неблагоприятно обстоятелство за Дружеството – жалбоподател. Поради това СРС приема, че
въпросното оспорване е лишено от смисъл и житейска логика, поради което не следва да се
коментира в хода на това производство.
Протоколът за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г., Констативният
11
протокол за извършена проверка № КП-741/15.09.2023г. (касателно констатациите за т.6.2.) и
АУАН № А-220 от 26.10.2023г. (относно констатациите за т.1) са взаимно допълващи се,
обективни и се потвърждават от кредитираните по-горе гласни и писмени доказателства.
Поради това СРС им се доверява и приема, че проверяващите не са установили в медико-
дентален център „****“ легла за наблюдение и лечение до 48 часа, както и информирано
съгласие от Л. С. за извършената й на 13.06.2023г. амниоцинтеза. Тук е моментът да се
посочи, че в коментираните тук документи е направен извод, че лечебното заведение е
изискало и получило без правно основание сумата от 300 лева от пациентката Л. С. в
нарушение на Наредба № 9/27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология“, като лечебното заведение не е осигурило защита на
икономическите права на пациентката. Този извод не обвързва съда. Съдебният състав
следва сам да прецени дали установените по делото факти водят до подобно заключение или
не. Поради това касателно направените в Констативния протокол и в АУАН изводи съдът не
кредитира тези документи, тъй като те съдържат изводи, а не твърдения. При така
направеното уточнение от цитираните тук писмени доказателства, доколкото намират опора
и в свидетелските показания, съдът приема за доказано, че е извършена проверка на медико-
дентален център «****», че не са били установени легла, че св. С. е била пациент в това
лечебно заведение, направена й била амниоцинтеза, за която заплатила сумата от 300 лева. В
подкрепа на тези констатации от Протокола за установени фактически обстоятелства от
22.08.2023г., Констативния протокол за извършена проверка от 15.09.2023г. и АУАН са не
само показанията на свидетелите Й-К А. и Н., но и показанията на св. С., сигнал/жалба с вх.
№ 96-00-600 от 01.08.2023г., данни за пациент Л. С. в медико-дентален център „****“,
извлечение за плащания от Л. С., преводно нареждане от Л. С. и ценоразпис на медико-
дентален център „****“ /в сила от 05.04.2023г./
По отношение на подписа на д-р И. на лист 162 от делото в Протокола за установени
фактически обстоятелства от 22.08.2023г. двете страни по спора придават различно правно
значение. В случая съдът споделя тезата на жалбоподателя, че подписът на д-р П.И. в
качеството му на управител на Медико-дентален център „****“ ООД удостоверява
получаването на този Протокол и доказва, че при проверката на 22.08.2023г. е имало
представител на медико-денталния център. Съдебният състав не споделя тезата на Ю., че ако
д-р И. не бил съгласен с констатациите от Протокола за установени фактически
обстоятелства от 22.08.2023г. е можел да откаже да го подпише или да отбележи, че
отразеното не отговаря на действителната фактическа обстановка, тъй като графата, в която
е поставен подписът на д-р И. е „Лице, представляващо обекта на проверка“, а не „съгласен
с констатациите“ или нещо подобно. Доколкото във въпросния Протокол няма реквизит за
възражения, неотбелязването на такива не може да се счита за съгласие по отношение на
констатациите. В случая това няма никакво значение за доказването на спора по същество,
тъй като констатациите в Протокола за установени фактически обстоятелства от 22.08.2023г.
се потвърждават от редица други гласни и писмени доказателства. Поради това е без
значение дали д-р И. приема или отрича написаното в Протокола.
12
Показанията на св. С. са обективни, непредубедени, звучат достоверно и намират
опора, както в показанията на свидетелите Й-К А. и Н., така и в Констативните протоколи с
№ 489/16.09.2021г. на СРЗИ, Протокола за установени фактически обстоятелства от
22.08.2023г., Констативния протокол за извършена проверка № КП-741/15.09.2023г., АУАН
№ А-220 от 26.10.2023г., сигнала/жалба с вх. № 96-00-600 от 01.08.2023г., данните за пациент
Л. С. в медико-дентален център „****“, извлечението за плащания от Л. С., преводното
нареждане от Л. С. и ценоразписа на медико-дентален център „****“ /в сила от 05.04.2023г./.
Поради това СРС кредитира напълно показанията на св. С.. От тях се доказва не само колко
помещения е имало в медико-дентален център „****“, но и че след направената й
амниоцинтеза С. не е била приета в лечебното заведение, нито й е било предоставено легло,
а е била освободена да се прибере вкъщи. Пак от показанията на св. С. се доказва, че тя и
съпругът й са взели решение за амниоцинтезата и са платили 300 лева за нея. Редно е да се
посочи, че думите на свидетелката С. относно това как е протекла бременността й не следва
да се поставят в основаната на фактическите и правните изводи на съда, тъй като стоят в
страни от предмета на доказване по това дело.
Приложените по делото сигнал/жалба с вх. № 96-00-600 от 01.08.2023г., данни за
пациент Л. С. в медико-дентален център „****“, извлечение за плащания от Л. С., преводно
нареждане от Л. С. и ценоразпис на медико-дентален център „****“ /в сила от 05.04.2023г./
са обективни, достоверни и непредубедени писмени доказателства, които намират опора и в
показанията на св. С., както и в останалия доказателствен материал. Поради това СРС ги
кредитира и приема, че Л. С. е подала жалба до ИАМН, по повод на която е започнала
проверката на медико-дентален център „****“, като преди това в лечебното заведение е била
направена амниоцинтеза на С., за която същата платила 300 лева.
Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”
с № РД-13-741/10.08.2023г. и с № РД-13-777/24.08.2023г. имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и приема, че Изп. Директор
на ИАМН е разпоредил с тези две Заповеди да се извърши извънредна проверка на Медико-
дентален център „****“ ООД в периода от 14.08.2023г. до 12.09.2023г. включително от
комисия в състав : Д. Н., гл. инспектор С. Й-Ки д-р А. А..
Писмо изх. № 42-00-458 от 14.08.2023г., списък на документи, изискани с писмо изх. №
42-00-458/14.08.2023г. на ИАМН и писмо изх. № 42-00-475 от 25.08.2023г. се отнасят до
изисканите в хода на проверката документи от проверяваното лице. Тези писмени
доказателства са обективни, взаимно допълващи се и намират потвърждение в показанията
на свидетелите Й-К А. и Н.. От писмата от 14.08.2023г. и от 25.08.2023г. се установява какви
документи е изискала проверяващата комисия от Дружеството – жалбоподател, а от списъка
на лист 86-87 от делото се доказва какви документи на 22.08.2023г. са били предадени от
Медико-дентален център „****“ ООД на д-р А. и на гл. инспектор Й-К
Писмото с изх. № 41-00-507 от 15.09.2023г., поканата с изх. № 41-00-570 от 16.10.2023г.
и разписката за получаване на АУАН имат достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира
и приема, че на Медико-дентален център „****“ ООД са били изпратени две отделни писма
13
– едното за връчване на екземпляр от Констативния протокол, а другото съдържащо покана
да присъства представител на Дружеството на съставянето и връчването на Акта. От
разписката на лист 143 от делото се доказва, че Актът е съставен на 26.10.2023г. в
присъствието на д-р И. и същият е подписал АУАН, като е получил и екземпляр от него.
Наличните по делото извадка от електронна поща за подадена жалба, писмо от
„Български пощи“ с вх. № 128448/17.04.2024г. и известие за доставяне на НП имат
достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и приема, че Наказателното постановление
е изпратено по пощата, получено е на 12.12.2023г. и е обжалвано с жалба, подадена по
електронен път директно в СРС на 28.12.2023г. Това означава, че жалбата на Медико-
дентален център „****“ ООД е депозирана на първия следващ работен ден след изтичане на
14-дневния срок за обжалване на Наказателното постановление и тъй като той е бил
официален почивен ден, то подадената на 28.12.2023г. жалба се явява депозирана в срок.
Съдът се доверява напълно на приложените по делото Заповед № РД-01-88 от
08.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН с Приложение № 1, Приложение № 2 и Приложение
№ 3, както и на Трудов договор № РД-15-1328/26.09.2023г., тъй като Заповедта е официален
документ с доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства, а трудовият договор е
документ с удостоверителни функции. От Заповед № РД-01-88 от 08.08.2023г. на Изп.
Директор на ИАМН и приложенията към нея се установява, че на св. С. Й-Ке било
възложено извършването на проверки и съставянето на АУАН за нарушения на ЗЛЗ. От
Трудов договор № РД-15-1328/26.09.2023г., пък, се доказва, че Иванка Д. Динева е заемала
длъжността Изпълнителен Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”.
Поради това и с оглед разпоредбата на чл.117 от ЗЛЗ, настоящият съдебен състав приема, че
процесните АУАН и НП са издадени от опровомощени за това лица.
На лист 165-166 от делото са приложени документи относно професионалната
квалификация на д-р И.. Не съществува спор относно тяхната достоверност, но съдът
приема, че те нямат пряко отношение към предмета на доказване по конкретното дело,
поради което се явяват неотносими и като такива не следва да се подлагат на анализ.
Според този съдебен състав приложените на лист 209-215 от делото Договори и Анекс
също са неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като в случая
амниоцинтезата на св. С. не се твърди да е била извършена на място, различно от медико-
дентален център „****“. Поради това е без значение дали и с кои лечебни заведения
Дружеството – жалбоподател е имало сключени договори.
Съдът остави извън доказателствената маса Становищата на лист 60-62, лист 88-94 и
лист 175-181 от делото, тъй като в тях се съдържат свидетелски показания, дадени не устно
и непосредствено пред съда, а в писмен вид. Поради това те не представляват нито гласни,
нито писмени доказателства.
Молбата – искане на лист 68 от делото и Възражението на лист 69-73 и лист 145-149 от
делото не са доказателства, а писмени изявления от страна на Дружеството-жалбоподател. В
тях се съдържат искания и правни становища, поради което те не представляват
14
доказателства и съответно не следва да се подлагат на анализ от съда.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе анализ на
доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на Наказателното
постановление. Последното представлява административен акт, подлежащ на проверка от
СРС по реда на ЗАНН. Жалбата изхожда от оправомощено за това лице. Поради това тя се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Видно от мотивите, изложени по-горе, конкретните АУАН и Наказателно
постановление са съставени/издадени от оправомощени лица.
Според жалбоподателя в Акта не било посочено правното основание /Заповед, друг
документ, нормативен текст и др./, по силата на който длъжностното лице, констатирало
нарушението, е надлежно овластено да издава този вид акт. Доколкото в чл.42, ал.1 от ЗАНН
няма изискване в Акта да се цитира Заповедта, с която актосъставителят е определен за
такъв от Изпълнителния директор на ИАМН, то непосочването в АУАН на Заповед № РД-
01-88 от 08.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН не представлява съществено процесуално
нарушение. Не е вярно, че С. Й-Кне е била овластена да съставя АУАН и направения по-горе
анализ на Заповед № РД-01-88 от 08.08.2023г. на Изп. Директор на ИАМН опровергава това
твърдение от жалбата.
Процесното нарушение се твърди да е извършено на 13.06.2023г. Свидетелката Й-
Кпосочва пред СРС, че нарушението е установено на 12.09.2023г. Същото твърдение
фигурира и в Акта. Поради това съставеният на 26.10.2023г. АУАН се явява изготвен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Доколкото от съставянето на Акта на 26.10.2023г. до
издаването на Наказателното постановление на 07.12.2023г. са минали по-малко от 6 месеца,
съдът приема, че е спазен и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Срокът по чл.52, ал.1 от ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен. Поради това
неспазването му не съставлява съществено процесуално нарушение – основание за отмяна
на НП на това основание и релевираният в тази връзка довод в жалбата се явява
неоснователен.
В хода на служебната проверка съдът установи, че са спазени изискванията на чл.40,
ал.1 и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Вярно е, че в Наказателното постановление са посочени само собственото и
фамилното име, както и длъжността на лицето, което е издало НП. Липсата на бащино име,
обаче, не е съществено процесуално нарушение, както се твърди в жалбата, тъй като и без
него става ясно кой и в какво качество е издал процесното Наказателно постановление.
Въпреки това съдът счита, че в случая има допуснати съществени процесуални
нарушения, свързани с липсата на реквизити по чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН, респ. чл.57,
ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Няма съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Описаното с думи е повече от правната квалификация на нарушението. Това е
така, защото посочената като нарушена норма (чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ) съдържа общо
15
правило за поведение. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че неговата
административно-наказателна отговорност е била ангажирана чрез използване на бланкетен
състав от ЗЛЗ, без да се сочат конкретни правила и норми, регламентиращи дължимото
поведение от страна на Медико-дентален център „****“ ООД. Макар в обстоятелствената
част на АУАН и НП да е посочено с думи какви действия са извършени в лечебното
заведение с Л. С., какъв клас е лечебното заведение и как за извършената манипулация
Дружеството – жалбоподател е изискало и получило пари без да има право да прави
амниоцинтеза, този състав на СРС счита, че в случая правната квалификация на
нарушението не е пълна, тъй като няма препращане към конкретно правило от Наредба № 9
от 27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.
Самата Наредба /като име/ е цитирана в АУАН и НП, но не става ясно кое точно правило от
нея е нарушено, кой точно медицински стандарт по „Акушерство и гинекология“ не е спазен
при въпросната амниоцинтеза. В самата Наредба № 9 от 27.04.2021г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ не се съдържа думата „амниоцинтеза“.
Не става ясно от къде актосъставителят, респ. наказващият орган са приели, че
амниоцинтезата като манипулация е от диагностично-лечебна дейност – група Б. Поради
това СРС приема, че между словесното и цифровото описание на нарушението няма пълно
припокриване и въпреки многословното описание на нарушението, за него не е била дадена
съответна пълна правна квалификация. Това, че в чл.86, ал.1, т.1 от Закона за здравето са
изброени правата на пациента и че този текст от закона е цитиран при описание на
нарушението също не допринася съществено за това да се разбере административно –
наказателното обвинение. Не става ясно от къде актосъставителят и наказващият орган
правят извод, че изискването и получаването на сумата от 300 лева за амниоцинтеза е без
правно основание и че така лечебното заведение не било осигурило икономическите права
на пациента. Това, че в лечебното заведение е извършена манипулация, каквато не можело
да се извърши там, не означава, че няма правно основание за заплащането й. Манипулацията
е извършена от лекар – специалист, цената на услугата е фиксирана в ценоразпис и
пациентът я е заплатил. Сложната конструкция, формулирана в АУАН и НП, че щом в
лечебното заведение не е можело да се извършва амниоцинтеза, то изискването и
получаването на заплащане за нея е без правно основание, от където пък се прави извод, че
лечебното заведение не е осигурило защита на икономическите права на пациента е
изключително тромава, объркана и неразбираема. Поради това, наред с направения по-горе
извод, че разпоредбата на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ е бланкетна и в случая не препраща към
конкретно правило за поведение, вменено на лечебните заведения, съдът приема, че е
налице неяснота на административно – наказателното обвинение. Нарушено е не само
правото на защита на наказаното лице да разбере обвинението срещу себе си и да
организира защитата си, но и съдът е поставен в невъзможност да направи по същество
преценка за доказаността на обвинението. Изложеното по-горе дава основание на СРС да
приеме, че са налице основания за отмяна на НП на формално основание.
По съществото на спора следва да се посочи, че събраните и кредитирани по-горе
16
доказателства установяват по безспорен начин, че в проверявания медико-дентален център
не е имало легла за наблюдение и лечение до 48 часа. Правилно процесуалният представител
на въззиваемата страна се позовава на т.1.4.1.2. и т.1.4.1.3. от Наредба № 9 от 27.04.2021г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, в които се говори за
легла в множествено число. Следва да се маркира, обаче, че т.1.4.1.2. от Наредба № 9 от
27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ се
споменава не в Акта и НП, а едва в писмените бележки на Ю. с вх. № *********.09.2024г.
Правилно е становището на наказващия орган, че кушетката в кабинета по акушерство и
гинекология, акушеро-гинекологичният стол или канапето, на което пациентите се
настаняват за изчакване след преглед или манипулация не следва да се приемат за легло за
наблюдение и лечение до 48 часа, тъй като те по своето предназначение служат за временно
пребиваване на пациента на тях – за определена цел и докато трае определена манипулация.
Неоснователна е тезата на жалбоподателя, че не било ясно дали леглата за наблюдение до 48
часа следвало да са тип „кушетка“ или болнично/реанимационно легло, дали да разполагат с
вградени възможности за автоматична промяна в позицията на отделни негови части или да
са със специално покритие и пр. В случая в проверяваното лечебно заведение не е имало
никакви легла, на които пациент да може да легне не само докато трае прегледа му при
акушер-гинеколог, а с цел да се проследи във времето неговото здравословно състояние и
реакцията на организма след извършването на дадена манипулация. Поради това, както и с
оглед на направения по-горе доказателствен анализ, СРС приема, че в медико-дентален
център „****“ не е имало легла за наблюдение и лечение до 48 часа. В този смисъл са всички
свидетелски показания. На основание т.1.4.1.2. от Наредба № 9 от 27.04.2021г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ гореизложеното
означава, че медико-дентален център „****“ представлява лечебното заведение от клас А1.
Същият извод се налага и от Констативните протоколи с № 489/16.09.2021г. на СРЗИ.
Това, че лечебното заведение е от клас А1, а в него е била извършена амниоцинтеза
(което се доказва от писмените и гласните доказателства, а същевременно не се оспорва и от
жалбоподателя) не означава, че са нарушени икономическите права на пациента. В случая
правилно от страна на жалбоподателя се възразява, че манипулацията е платена по цена,
отговаряща на тази от ценоразписа, като пациентката сама е решила да се подложи на
въпросната манипулация именно в медико-дентален център «****». Според т.2.2.3.2.6.3. от
Наредба № 9 от 27.04.2021г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и
гинекология“ лечебното заведение следва да има ценоразпис. В случая проверяваното
лечебно заведение е имало такъв. Дали в него са били вписани дейности, които медико-
денталният център не е можел да извършва е друг въпрос, който не е изрично уреден в
цитираната по-горе Наредба, поради което и не може въз основа на нея да се приеме, че
формираният ценоразпис /конкретно за амниоцинтеза/ е бил без валидно правно основание.
Доколкото амниоцинтезата е извършена от д-р И., на когото св. С. е била пациентка и с
когото е коментирала въпросната манипулация, както и защото платената от пациента сума
отговаря по размер на посочената в ценоразписа на лечебното заведение, не може да се
приеме, че изискването и получаването на сумата от 300 лева за извършената амниоцинтеза
17
е „неправомерно“ и от там, че са нарушени икономическите права на пациента. Тук не става
въпрос за двойно плащане или плащане без насрещна престация. Доколкото амниоцинтезата
е извършена, макар и в лечебното заведение - клас А1, пациентът е бил длъжен да плати за
манипулацията. Поради това съдът не споделя извода на наказващия орган, че били
нарушени икономическите права на пациента. Водим от изложеното съдът не намира
основания по съществото на спора, за да потвърди НП, тъй като счита, че не е доказано от
обективна (а следователно и от субективна страна) да е реализирано процесното нарушение
по чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ – така, както е предявено на нарушителя.
Така мотивиран, съдът прие, че и поради съществени процесуални нарушения, и
поради недоказаност на административно-наказателното обвинение по същество,
обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143
от АПК, който е част от Дял III - „Производства пред съд“ и за неуредените в този дял
въпроси се прилага ГПК /според чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е
поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 17.09.2024г. е представен
списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и изплатено възнаграждение
за адвокат на жалбоподателя – 500 лева според Договора за правна защита и съдействие на
лист 276 от делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК и с оглед изхода на делото, органът,
издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за
един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) при „имуществена санкция“ от 1000 до 10 000
лева (както в случая – 2000 лева) адвокатското възнаграждение е „400 лв. + 10 % за
горницата над 1000 лв.”, т.е. 500 лева. Уговореното и изплатено възнаграждение на адв. Д. в
случая е именно 500 лева. Поради това в полза на Дружеството - жалбоподател следва да се
присъдят разноски за адвокат в размер на действително направените. Релевираното от Ю.
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно не само с оглед на
цитираната по-горе норма, но и предвид факта, че адв. Д. е взела участие и в трите
заседания пред СРС и на основание чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа (преди : Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения) за всяко заседание след второто адвокатът е имал
право на допълнително възнаграждение от 250 лв., каквото в случая няма данни да е
получил и да се претендира, но това показва, че уговореното и платено възнаграждение на
адв. Д. в размер на 500 лева не е прекомерно и не следва да се намалява. Поради всичко това
Изпълнителна агенция „Медицински надзор” следва да бъде осъдена да заплати на Медико-
дентален център „****“ ООД за направени от него по делото разноски за адвокат сумата от
500 лева.
18
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-90 от 07.12.2023г., издадено от Изп.
Директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор”, с което на основание чл.53 от
ЗАНН, вр. чл.117 от ЗЛЗ и чл.115, ал.3 от ЗЛЗ, за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗЛЗ на
Медико-дентален център „****“ ООД е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000
(две хиляди) лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор” да заплати на Медико-
дентален център „****“ ООД с ЕИК ********* сумата от 500 (петстотин) лева за направени
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд - София
град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19