Решение по дело №129/2021 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 18
Дата: 13 юли 2021 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Таня Тончева Живкова
Дело: 20211600500129
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Монтана , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева

Таня Т. Живкова
като разгледа докладваното от Таня Т. Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500129 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба
на И. Л. чрез пълномощника против решение на ЛРС по гр. дело № 89/20г.В
ЧАСТТА,с която съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.109 ЗС по отношение на
надстроения трети етаж от процесната сграда. Поддържа,че атакуваното решение
неправилно, като съдът не се е съобразил както с доказателствата по делото, така и с
нормативната база,като в тази насока са развити подробни съображения . Предвид
гореизложеното моли съда да отмени атакуваното решение и постанови ново, с което да
уважи исковата претенция в тази й част. В жалбата е направено искане за събиране на
доказателства, които съдът е отхвърлил с определението по насрочване на делото .
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор Л. Г. чрез процесуалния
представител ,в който се твърди,че решението е правилно и следва да бъде потвърдено,като
са развити подробни доводи в тази насока.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните осъдителни части съдебен
акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението , първоинстанционният съд е приел ,че в процесния
случай не е доказано твърдението на ищеца, че сградата на ответника Г. (нито с
първоначално построените първи и втори етаж, нито със започнатия, но недостроен трети
етаж) пречи по някакъв начин на ищеца да упражнява правото си на собственост,поради
1
което и е отхвърлил предявяния иск.
Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка и правните
му изводи са обосновани и законосъобразни .Настоящата инстанция възприема същите
изцяло, поради което и не намира необходимост да ги приповтаря .
Пред настоящата инстанция са направени няколко възражения от страна на
жалбоподателя, които следва да бъдат разгледани :
На първо място ,жалбоподателят твърди,че новостроящия се трети етаж на сградата е
опасен за неговия имот, тъй като самата сграда е застрашена от срутване ,не е устойчива и е
построена,без да е съобразено обстоятелството,че се намира в сеизмична зона.
Това твърдение е неоснователно по следните съображения :
Видно от представените по делото писмени доказателства,процесната сграда е
построена преди повече от 70 години, за същата няма действително строителни книжа, но
същата има удостоверение за търпимост/ Удостоверение изх. № 94-00-2400/1/ от 09.04.2015 г.
на Община *е посочено, че процесната двуетажна сграда е „търпим строеж при условията па § 16,
ал. 1 от ЗУТ“, т.е. че тя отговаря на строителните правила и норми/ .
От извършената експертиза се установява,че няма доказателства за срутване на
сградата, няма и образувана преписка по чл. 195 и чл. 196 от ЗУТ за премахване на строежа
като негоден за ползване и застрашаващ сигурността. Вещото лице установява, че носещата
конструкция на сградата може да издържи тежеста на третия етаж след поставяне на
стоманобетонни рамки .Същият в съдебно заседание пояснява,че „ ...на този етап така
изпълнен строежа не застрашава надстройката на третия етаж,не застрашава
сградата“.Липсват каквито и да е доказателства,че изграждането на третия етаж в
действителност поставя под заплаха собствеността на ищеца или пречи за пълноценното
използване на имота.Нещо повече, павилионът на ищеца също се намира на регулационната
граница и е залепен за сградата на ответника,което явно е разрешено от съответните
власти,преценили,че сградата е безопасна .
На второ място жалбоподателят поддържа ,че в случая процесната сграда на ответника
е незаконно изградена/ на регулационна линия,без съгласието на другия собственик,липсват
необходимите строителни книжа и пристроената част от сградатане може да бъде узаконена/
което обстоятелство е достатъчно,за да се приеме,че това действие /изграждането на трети
етаж/ създава положение ,увреждащо съседния имот. Това свое твърдение основава на
практика на ВКС , а именно решение № 115/21 г. по гр.дело № 3769/19г. и Решение №
430/27.10.2010 г. по гр.дело № 312/ 2010 г.
Съдът намира,че цитираната практика е неотносима в случая . В случая не се касае за
построяване на нов строеж, който се намира на границата на имотите,а за надстрояване на
вече съществуващ такъв. Безспорно се установява от доказателствата по делото,че
процесната сграда е построена/първия етаж/ преди 1944 г., когато не е имало одобрен
регулационен план /първият е от 1956 г./.
Ето защо съдът намира,че цитираната съдебна практика ,която визира като
единствено необходимо условие за основателност на иска по чл.109 ЗС незаконност на
строежа ,не следва да намери приложение.В случая не е налице особената хипотеза,
разгледана и в ТР № 4/2015 г. от 06.11.2015 г. по т.дело № 4/2015 г.,/ естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
упражнява правото си в пълен обем/,поради което и ищецът следва да докаже с какво
конкретно неоснователното въздействие (действие, бездействие или създадено състояние)
пречи на собственика да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Както
правилно е приел и първоинстанционният съд, в настоящата хипотеза липсват каквито и да
е доказателства,че ответникът пречи по някакъв начин на ищеца да упражнява правото си
на собственост.

2
Предвид гореизложеното съдът намира,че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Лом от 09.03.21г., постановено по
гр.дело № 89/2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3