РЕШЕНИЕ

 

Номер    262390                        Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 21.10                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 24.09.2021 г. в следния състав:

 

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  12432  по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422  във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът *** - гр. *** моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът М.З.Б. ***, чрез особения си представител адв. М.Л. - З., оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан и моли съдът да прекрати производството по делото, а ако приеме иска за допустим – да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за нищожност на подписаните между страните Договори и допълнителни споразумения към тях и на претенцията на ищеца за заплащане на неустойка.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № ***. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., както и разноските по делото в размер на 25 лева – държавна такса, и 360 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение. Тъй като в срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражение против Заповедта, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК. Поради това, доколкото по настоящето дело ищецът претендира да бъде установено, че ответникът му дължи точно сумата, която е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недопустимост на иска поради разминаване на претенцията по настоящето дело с тази в заповедното производство.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните са били сключени Договори за мобилни услуги № *** г., № *** г., № *** г. (и Допълнително споразумение № *** г. към него) и № *** г. (и Допълнително споразумение № *** г. към него), както и Договори за лизинг на 17.04.2017 г. и на 27.02.2018 г., и Общи условия към тях – които са били представени от ищеца в оригинал и в заверен препис, явяват се редовни от външна страна, а от особения представител на ответника не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ответникът не е подписвал тези договори, не е ползвал предоставяните по тях услуги, не е закупувал устройства на лизинг – поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за липсата на ответника на качеството на клиент (потребител) на предоставяните от ищеца услуги.

 Както се установява от съдържанието на подписаните между страните договори и приложения към тях, и от заключението от 17.09.2021 г. на вещото лице по ССЕ М.М., ответникът дължи на ищеца общата сума, която е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, включително и за неустойки за предсрочното прекратяване на договорите поради неизпълнение на задълженията му, като неустойките и размерите им са определени в съответствие със Спогодба между ищеца и Комисията за защита на потребителите от 11.01.2018 г. по гр. дело № 15539/2014 г. и гр. дело № 16476/2014 г., и двете по описа на *** съд, а условията, при които предсрочно се прекратяват договорите са уредени в самите тях и в Общите условия – поради което съдът намира, че направеното от ответника възражение за нищожност на клаузите за неустойка в Договорите и Допълнителните споразумения към тях, както и за прекомерност на претендираните от ищеца размери на неустойките, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Тъй като именно ответникът не е заплащал своевременно задълженията си по Договорите, поради което и същите са били предсрочно прекратени, съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответника доводи за недължимост на сумите по Заповедта поради неизпълнение на задължения по Договорите от страна на ищеца.

До приключване на устните състезания по делото ответникът – респективно особеният му представител, не са ангажирали доказателства, от които да се установява, че М.Б. е заплатил на ищеца сумите по Заповедта.

При така установената фактическа обстановка – доколкото размерът на задълженията на ответника установени от събраните по делото доказателства съвпада с размера на общата сума, която е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповедта за изпълнение,  съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по двете дела размер общо на 1 300 лева– платени ДТ, депозити за възнаграждение на особения представител на ответника и за ССЕ и платени адвокатски възнаграждения.

На особения представител на ответника адв. М.Л. - З. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева, а на вещото лице по ССЕ М.М. – РКО за внесеният от ищеца допълнителен депозит за експертизата в размер на 80 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.З.Б., ЕГН ******, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***, представляван от особения представител *** М.Н.Л. - З.,***, ЧЕ ТОЙ ДЪЛЖИ НА ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, сграда **, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. К. и Члена на Съвета на директорите М. С., със съдебен адрес:***, **З. Ц., сумата 485, 71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направените от особения представител на ответника възражения за нищожност на сключените между страните Договори за мобилни услуги № *** г., № *** г., № **** г. (и Допълнително споразумение № *** г. към него) и № *** г. (и Допълнително споразумение № *** г. към него), както и Договори за лизинг на 17.04.2017 г. и на 27.02.2018 г., и Общи условия към тях, И НА претенцията на ищеца за заплащане на неустойка.

ОСЪЖДА М.З.Б., с посочените ЕГН, последен известен постоянен и настоящ адрес и особен представител, ДА ЗАПЛАТИ НА „***, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото– ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО частно гр. дело № *** г. по описа на ПРС – ХVІІ гр. състав, В РАЗМЕР НА 1 300 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХVІІ гр. състав частно гр. дело № *** г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – *** М.Н.Л. - З. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева, А на *** по ССЕ М.М. – РКО за внесения от ищеца допълнителен депозит за ССЕ В РАЗМЕР НА 800 лева.

 

                                            

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

            Вярно с оригинала!

            Н.К.