Р Е Ш Е Н И Е
№ 3674/ 9.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18097 по описа на
Варненски районен съд за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 78941/ 29.11.2018 год. от А. „П.
И.“ – ОПУ гр. Варна, с адрес * срещу И.М.И., ЕГН: **********, с адрес ***, с
искане до съда да постанови решение с което да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1088.40 лева, формирана както следва: 871.41 лева - дължим наем за периода от
01.01.2015 год. по договор за наем от 18.11.2010 год., сключен между длъжника и
Директора на Областно управление – В.; 32.06 лева дължима такса за битови
отпадъци за 2015 год., 174.32 лева -
договорна неустойка за забавено плащане на наемната цена; 10.61 лева - дължима такса за битови отпадъци за 2016 год, ведно със законната лихва върху
главницата от
В исковата молба се излага, на 18.11.2010 год. год. между страните е сключен договор за наем по
отношение на ведомствено жилище с площ от 58.62 кв. м. предоставено за
ползване на ответника. Договорът е сключен за срок от пет години, при месечна
цена от 75.03 лв., платима до 15- то число на месеца. Договорът за наем е
прекратен с изтичане на срока, за което ответникът е надлежно уведомен на
04.01.2016. Независимо от последното, Костов не е изпълнил задължението си за
заплащане на дължимата наемна цена и такса битови за процесния период.
Ответникът – И.М.И., чрез особен представител, депозира писмен
отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с който излага съображения за
неоснователност на исковете. Възразява, че ответникът не дължи наемни вноски и
такси за процесния период, тъй като договорът е прекратен преди изтичане на
срока, още с прекратяване на трудовото правоотношение. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, са предявени
врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 8969/ 2016 г. на
ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 228 ЗЗД
договорът за наем е неформален, двустранен консенсуален договор, по силата на
който едно лице – наемодател предоставя ползване на недвижим имот или
непотребима движима вещ на друго лице – наемател, за определен период от време
срещу поето задължение от страна на наемателя да заплаща определена по размер
цена.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, съществуването на вземането, за което е издадена
заповедта заизпълнение и неговия размер, а именно: наличие на валидни
облигационни отношения между страните, по силата на договор за наем, по които е
изправна страна, т .е предоставяне ползване на наетия обект, и от които е
възникнало задължение за ответника за заплащане на търсените суми; отпадане на
основанията за ползване, от които е възникнало задължение за ответника за
опразване и предаване на държането върху имота.
В настоящата хипотеза, видно от
представения на л. 5 АДС № * апартамент № *, с
площ от * кв. м., находящ се в *, собственост на
Министерство на регионалното развитие и благоустройството е предостевен за
ползване на Изпълнителна А. „П.“.
От приобщения на
л. 6 договор от 18.11.2010 год. се установява наличие на наемно отношение между
ищцовото предприятие (като наемодател) и И.М. (като наемател), по силата на което
от страна на наемодателят е поето задължение за предоставяне на наемателя, за
временно и възмездно ползване, за жилищни нужди, на недвижим имот – жилище –
ап. *, с площ от *
кв. м., находящ се в *, ведно с избено помещение с полезна площ от *
кв. м.. Уговорено е предаване ползване на имота в 30- дневен срок от сключване
на договора. Уговорена е наемна цена 1.28 лв. за кв. м., или общо 75.03 лв.,
месечно, платима до 15- то число на месеца, за който се отнася, по конкретно
посочена банкова сметка. *** за заплащане на всички разходи и консумативи,
свързани с ползването на ведомственото жилище, а също и дължимите такси за
битови отпадъци. Договорът се сключва за срок от 5 години, считано от датата на
подписване на предавателния протокол. Между страните е постигнато съгласие още
за заплащане на неустойка, при забава в плащанията от страна на наемателя, в
размер на 2 % за всеки ден забава, не повече от 20 % общо.
На
01.12.2010 год. наетия имот е предаден на наемателя от комисия, съставена от
служители на наемодателя, видно от приобщения на л. 11 – 12 приемо –
предавателен протокол.
На 02.12.2015 год. от А. „П. И.“, ОПУ – В. е изпратена покана относно
прекратяване на договора за наем и изпълнение на задълженията по него от страна
на наемателя – предаване на ведомственото жилище и изплащане на дължимите
наемни и консумативни вноски. Видно от направеното на гърба на поканата
отбелязване, същата е връчена на лично на адресата на 04.01.2016 год.
Със Заповед № */ * год. на Председателя на УС на АПИ, трудовото
правоотношение с И.М.И. е прекратено.
Видно от приобщената на л. 78 обратна разписка, заповедта е получена лично
от работника на 27.02.2016 год.
По делото няма спор, а и от писмените
доказателства, представени от ищеца се установява, че в периода 01.12.2010 г. –
01.12.2015 г. страните са били обвързани от валидно наемно правоотношение,
възникнало по силата на сключения между тях на 18.11.2010 г. договор за наем на
недвижим имот, в изпълнение на който ищецът е предоставил на ответника
ползването на процесното жилище, поради което и за наемателя е възникнало
задължението да плаща уговорената наемна цена и такса битови отпадъци, за срока
на действие на договора. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от
датата на подписване на предавателния протокол – 01.12.2010 год., т. е. срокът
на действие е до 01.12.2015 год. В настоящата хипотеза, между страните е
постигнато съгласие за обвързване периода на действие на договора с определен
срок (в случая определен в години), а не с настъпването на конкретно
обстоятелство (каквото например е прекратяване на трудовото правоотношение).
От друга страна, съобразно изричните
изявления на наемодателя в молба 10.01.2019 год., налице е съгласие за
продължаване ползването на имота до изтичане на 15- дни от връчване на поканата
за предаване на жилището, поради което и приложение в отношенията между
страните следва да намерят условията на договора.
Горното обуславя извода, че за ответника е
възникнало задължение за заплащане на наемна цена и такса битови отпадъци, за релевирания
период, който размер е установен и в писмения договор, а и от заключението по
проведената съдебно – счетоводна експертиза, кредитирано от съда като
всестранно, обективно и компетентно изготвено.
На следващо място – ответникът не установи
погасяване на задължението в уговорените срокове, поради което и за наемателя е
възникнало и задължението по чл. 16, ал. 1 от договора – за заплащане на
неустойка в размер на 2 % от дължимата сума, но не повече от 20 % общо. В
случая в предвид периода на забавата – 16.01.2015 г. – 29.07.2016 год. е
начислен максимално уговорения размер от 20 на сто По изложените съображения, се налага извод за основателност на
предявяните искове, поради което и същите следва да бъдат уважени, а ответникът
осъден да заплати на ищеца сумите от 871.41 лв., представляваща дължима
наемна цена, за периода 01.01.2015 год. – 20.01.2016 год., 32.06 лв. –
такса битови отпадъци за 2015 год., 10.61 лв. – такса битови отпадъци за
2016 год., 174.28 лв. – неустойка за забава, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, в предвид
липсата на надлежно отправено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.М.И., ЕГН: **********, с адрес *** дължи на А.
„П. И.“ – ОПУ гр. В., с адрес * сумите от 871.41 лв. (осемстотин седемдесет и
един лева и четиридесет и една стотинки) - дължим наем
за периода от 01.01.2015 год. по договор за наем от 18.11.2010 год., сключен
между длъжника и Директора на Областно управление – В.;
32.06 лв. (тридесет и два лева и шест стотинки) - дължима
такса за битови отпадъци за 2015 год., 174.32
лв. (сто седемдесет
и четири лева и тридесет и две стотински) - договорна
неустойка за забавено плащане на наемната цена; 10.61 лв. (десет лева и шестдесет и една стотинки) - дължима такса
за битови отпадъци за 2016 год, ведно
със законната лихва върху главницата от 29.07.2016
г. до изплащане на вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 8969 по
описа на ВРС за 2016 год. е издадена Заповед № 4372/
02.08.2016 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: