РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив , 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300501460 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Й. С. М., и
насрещна въззивна жалба, подадена от Е. Д. С., срещу решение
№261471/30.11.2020 г., постановено по гр.дело № 18514/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, І бр. състав, с което е прекратен гражданският брак, сключен
между Е.Д. М. и Й. С. М. с акт за граждански брак № 0217/01.05.2010 г. като
дълбоко и непоправимо разстроен, осъден е бащата Й. С. М. да заплаща на
всяко от децата В.Й. М. и Е.Й. М., чрез тяхната майка и законен представител
Е.Д. М., месечна издръжка в размер на по 700 лв., считано от влизане на
решението в частта за прекратяване на брака в сила до настъпване на
законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, като са отхвърлени исковете за разликата до пълния предявен размер
от по 1000 лв.; определен е режим за лични отношения между децата В.Й. М.
и Е.Й. М. и бащата Й. С. М., както следва: всеки първи и трети петък, събота,
неделя и понеделник от месеца, като ги взима в петък от съответното учебно
заведение, което посещават, и ги води в понеделник в съответното учебно
заведение, което посещават; в случай, че нямат занятия - в петък от 17:00 часа
до понеделник в 10:00 часа; през Коледните празници на всяка нечетна
година за времето от 09:00 часа на 24-ти декември до 18:00 часа на 26-ти
1
декември, а през четните календарни години за същия период децата да бъдат
при майката; през новогодишните празници за всяка четна календарна година
за времето от 09:00 часа на 29-ти декември до 18:00 часа на 02-ри януари на
следващата година, а през същия период през нечетните календарни години
децата ще бъдат при майката; през Великденските празници на Православния
Великден - на четните календарни години, а за същия период през нечетните
календарни години децата ще бъдат при майката; на рождените дни на децата
- В. - 11 февруари и Е. - 28 февруари, децата ще празнуват и с двамата
родители заедно; на всеки от личните празници на родителите /рождени и
имени дни/, децата ще бъдат с родителя, който има съответно личен празник,
с преспиване при съответният родител; през летните месеци бащата ще взима
децата за 30 дни, които да не съвпадат с лятната отпуска на майката; през
периода, в който през лятната отпуска на майката същата е с децата на
ваканция, бащата няма да се ползва от режима на лични отношения.
Утвърдено е постигнатото между съпрузите споразумение по чл.49, ал.4 от
СК, което да се счита неразделна част от решението, както следва:
предоставено е упражняването на родителските права по отношение на децата
В.Й. М. и Е.Й. М. на майката Е.Д. М., като е определено и местоживеене на
децата при майката; постановено е съпругата Е.Д. М. да възстанови
предбрачното фамилно име, а именно: С.; предоставено е ползването на
семейното жилище, находящо се в гр. ********** на Е.Д. М. и след развода
съпрузите не си дължат издръжка един на друг; разрешено е на децата В.Й. М.
и Е.Й. М. да пътуват извън пределите на Република България с майка си Е.Д.
М. за неограничени периоди от време до всички държави, считано от влизане
на решението в сила, без да е необходимо за целта съгласие на бащата Й. С.
М., като в тази връзка се разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на децата и
е разрешено на децата В.Й. М. и Е.Й. М. да пътуват извън пределите на
Република България с баща си Й. С. М. за неограничени периоди от време до
всички държави, считано от влизане на решението в сила, без да е
необходимо за целта съгласие на майката Е.Д. М., като в тази връзка се
разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на децата. С решението са осъдени
страните да заплатят разноските по делото и е постановено предварително
изпълнение на същото съгласно чл. 242 ал.1 от ГПК в частта относно
присъдената издръжка.
Срещу решението в частта относно определената издръжка на
всяко от децата и в частта относно режима на лични отношения между бащата
и децата е депозирана въззивна жалба от Й. С. М. чрез пълномощника му адв.
С.З. Навеждат се доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че
размерът на издръжката е завишен, такава от 500 лв. общо за двете деца би
задоволила нуждите им, като се излага съображения в тази насока. Сочи се,
че режимът на лични отношения е крайно недостатъчен. Иска се намаляване
размера на издръжката съгласно исковата молба - общо за двете деца в размер
на 500 лв. и определяне на режим на лични отношения съобразно посоченото
в исковата молба. Претендира се и присъждане на разноските по делото.
2
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба, и едновременно с това е подадена и насрещна въззивна
жалба от Е. Д. С. чрез адв. Г.Б., като се обжалва решението в частта, с която
са отхвърлени исковете за издръжка за разликата над 700 лв. до 1000 лв. за
всяко от децата. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете
изцяло. Излагат се подобни съображения в тази насока. Иска се въззивната
жалба да се остави без уважение, да се потвърди режимът на лични
отношения между децата и бащата. Претендират се и разноски.
В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор на
насрещната въззивна жалба, като се излагат съображения, че следва да бъде
оставена без уважение, а решението в атакуваната му част да се отмени, като
се намали размерът на издръжката на 500 лв. общо за двете деца.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение,
V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок,
изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е
дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за
постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в
жалбите въззивни основания, прие за установено следното:
Пред районния съд производството се е развило по реда на глава
26 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Й. С. М., ЕГН **********,
против Е.Д. М., ЕГН **********, с правно основание чл.49 от СК. Твърди се,
3
че гражданският брак между страните е сключен на 01.05.2010 г. От брака
имат родени две деца, които не са навършили пълнолетие. Живели в гр.
******. През 2007 г. съпругът регистрирал ЕООД. Ответницата се грижила за
децата, а ищецът осигурявал финансово семейството. През 2018 г. съпругата
започнала да работи. М. бил ангажиран в работата, имал желание да осигури
висок стандарт за децата, а съпругата му била недоволна, че не прекарва
достатъчно време при семейството. Съпрузите спорели често. Ищецът
напуснал семейното жилище на 20.03.2019 г. След раздялата продължавал да
осигурява средства за децата. Купувал дрехи, заплащал за домашна
помощница, превеждал 500 лева издръжка. Пътувал до различни дестинации
с децата. Прави искане бракът да бъде прекратен. Предлага режим на лични
отношения, сочи, че издръжка от 300 лева следва да се определи на В. и 200
лева на Е. Предявява и искове по чл.127а СК.
В отговора ответницата сочи, че съпругът не отделял време и
внимание на семейството, не помагал достатъчно. Майката също работела и
двамата родители трудно разпределяли отговорностите. Моли бракът да бъде
прекратен. Желае да упражнява родителските права. Не приема режима на
лични отношения, предложен от бащата. Претендира издръжка за децата в
размер на по 1000 лева за всяко от тях. Желае да бъде предоставено
ползването на семейното жилище. Прави искане да възстанови предбрачното
фамилно име.
Страните са постигнали частично споразумение относно някои от
въпросите, свързани с прекратяване на брака, а именно: съгласие
упражняването на родителските права по отношение на двете деца да бъде
предоставено на майката, на съпругата да се предостави ползването на
семейното жилище, да възстанови предбрачното си фамилно име след
прекратяване на брака, съпрузите не претендират издръжка един от друг.
Спорни между страните пред първостепенния съд са били уреждането на
режима на лични отношения между бащата и децата и размера на издръжката,
която бащата да заплаща на всяко от двете си деца. Същите въпроси са
предмет и на въззивното производство.
Въз основа на събраните пред районния съд доказателства е
прието за установено следното:
Страните са сключили граждански брак в гр. П. на 01.05.2010 г. с
акт за граждански брак №0217/01.05.2010 г.
От приложените по делото удостоверения за раждане се
установява, че страните имат родени две деца - В.Й. М., *********, и Е.Й. М.,
*********, малолетни понастоящем.
Съпрузите са във фактическа раздяла от 20.03.2019 г.
От показанията на свидетелката В. М., майка на ищеца, се
4
установява, че Е., на шест години, посещава частна детска градина, а В. била
в трети клас. Основно бащата купувал необходимите за децата учебници,
дрехи, помагала. Осигурявал екскурзии. Имал много добри отношения с тях.
След раздялата бащата участвал в посрещане на разходите. Заплащал таксата
от 500 лева за детска градина. Купувал им дрехи и помагала. Заплащал на
жена, която помагала в чистенето, по 80 лева седмично. Ищецът работел от
сутринта до вечерта. Родителите не винаги били на едно мнение относно
допълнителните дейности, които децата да посещават.
Свидетелят М.С. посочва, че децата се отглеждали при висок
стандарт. Майката основно се грижела за децата, а бащата ги осигурявал
финансово. Семейството няколко пъти в годината ходело на почивка в скъпи
хотели. Бащата имал успешна фирма и работел от рано сутрин, понякога и в
почивните дни. Съпрузите спорели относно ангажиментите към децата и
семейството. За децата се купували маркови дрехи, биохрани, ходели на
екскурзии извън страната. Малкото дете посещавало частна детска градина.
Голямото дете ходело на уроци по английски и пиано, а през лятото на
занималня. Ищецът заплащал таксата за детската градина, както и 300-400
лева на домашна помощница. Бизнесът на М. се развивал успешно и не било
проблем да покрива разходите. М. водела децата на училище и допълнителни
занимания. След раздялата децата прекарвали време с баща си, били заедно на
почивка, отношенията им били нормални. Ответницата работела като офис
асистент във фирма за стъклопакети.
Към делото са приложени доказателства от ТД НАП Пловдив за
доходите на родителите. Изготвен е и социален доклад.
Пред въззивната инстанция са представени отчет за приходите и
разходите на дружеството, управлявано от М., обяви за работа от същото
дружество и резервация за самолетни билети за бащата и децата за пътуване
зад граница. Същите не водят до промяна в установените факти.
За да се произнесе по направените искания, въззивната инстанция
взе предвид следното:
Относно режима на лични отношения на бащата с малолетните
деца – определеният от състава на районния съд такъв е идентичен с
поискания от жалбоподателя М. с исковата молба, като разликата касае
единствено ежемесечните срещи – в исковата молба е поискано всяка втора и
четвърта седмица от месеца, считано от понеделник в 7.30 часа до 18.00 часа
с преспиване при бащата, а от съда е определен всеки първи и трети петък,
събота, неделя и понеделник от месеца, като ги взима в петък от съответното
учебно заведение, което посещават, и ги води в понеделник в съответното
учебно заведение, което посещават; в случай, че нямат занятия - в петък от
17:00 часа до понеделник в 10:00 часа. При определяне на този режим на
лични отношения от районния съд е отчетена възрастта на децата и добрите
5
взаимоотношения с родителите. Определянето на режим, при който децата
една седмица живеят с баща си, а следващата – с майка си, ще доведе до
несигурност и объркване. Това няма да е в интерес на децата, доколкото
според отбелязаното в социалния доклад те са заявили, че преживяванията си
споделят с двамата родители, но „подчертават, че задължително всичко
споделят с майка си“. Не се спори между страните, че по време на брачния им
живот майката се е грижела за децата. Отделянето им от нея за по –
продължителен период няма да е в интерес на децата. Нещо повече – с
постигнатото между страните споразумение е предоставено упражняването на
родителските права на майката, като е определено местоживеене на децата
при майката. На практика режим на лични отношения, при който се иска
децата да живеят една седмица с единия родител, а другата – с другия,
противоречи на постигнатото споразумение. Определеният режим на лични
отношения, който е разширен, ще съдейства за запазване на отношенията
между бащата и двете му дъщери, без да води до негативи за децата. Според
решение №30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК,
производството по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 от СК, по
общо правило започва и се развива по молба на някой от двамата родители,
когато те не живеят заедно … и не са постигнали споразумение, утвърдено от
съда, относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие техни деца,
упражняването на родителските права, личните отношения с децата и
издръжката им. Именно по същите тези въпроси съдът следва да се произнесе
и с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК. По същия комплекс въпроси (и също,
освен ако не утвърди споразумение между родителите по тези въпроси) съдът
се произнася служебно и с бракоразводното решение - чл. 59, ал. 2 от СК…
Във всички тези случаи (включително и при утвърждаване на споразумението
между родителите) законодателят възлага на съда служебно да следи за
защитата във възможно най-голяма степен на интересите на децата, като
изхожда изключително от тези интереси. Също с оглед защитата интересите
на децата, в рамките на посочените спорни съдебни охранителни
производства, в които тези въпроси се разрешават от съда, служебното начало
има значителен превес над диспозитивното начало. Именно интересите на
децата налагат във всички тези случаи - или със споразумението между
родителите, но утвърдено от съда, или по реда на спорната съдебна
администрация - с охранителното съдебно решение - да бъдат
уредени/разрешени всички тези въпроси - в тяхната съвкупност и цялост, като
единен комплекс, а не поотделно или само някои от тях. Законът не изключва
възможността част от тези въпроси да бъдат уредени с утвърдено от съда
споразумение между родителите, а друга част от тях да бъдат разрешени с
решение на съда, но и в тези случаи регламентацията им като краен резултат
следва да е цялостна и пълна, и в интерес на децата. Когато не е постигнато
между родителите и утвърдено от съда споразумение за съвместно
упражняване на родителските права (което също следва да е в интерес на
детето), е изключена възможността съдът с решението си да постанови такова
6
съвместно упражняване на родителските права от двамата родители. Във
всички случаи, когато липсва утвърдено от съда споразумение между
родителите при развод…, съдът служебно следва да предостави
упражняването на родителските права (полагането на непосредствените
ежедневни грижи, възпитание, надзор и пр. - чл. 125 от СК) само на единия
родител, при когото (по общо правило - чл. 126 от СК) следва да определи и
местоживеенето на детето, като определи режим на лични отношения
(контакти) с другия родител и осъди последния да заплаща припадащата му
се част от издръжката на детето (тъй като той не полага непосредствените
грижи за него и не го издържа непосредствено - чл. 143 от СК). Доколкото
родителите в настоящия случай не са постигнали споразумение за съвместно
упражняване на родителските права, не следва на практика да се постановява
такова упражняване с определяне на искания режим на лични отношения.
Решението в тази част е правилно и законосъобразно, като следва да се
потвърди.
Относно издръжката:
Съгласно чл.143, ал.1 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето, а според ал.2 родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. В случая
спор между родителите трябва ли да се плаща издръжка за децата няма.
Разминаванията касаят единствено размера на същата.
Съдебната практика посочва, че нуждите на лицата, които имат
право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот и
са конкретни; освен от възрастта и образованието, зависят още и от всички
обстоятелства, които са от значение за случая, а възможностите на лицата,
които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им
състояние и квалификация, като възможността винаги е конкретна и
обективна. Следва да се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето - да се имат предвид усилията, които се полагат от родителя
при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. Размерът на
издръжката следва да съдейства за правилното развитие, възпитание и
отглеждане на детето, за покриване на нуждите така, както те биха били
задоволени, ако родителите живеят заедно (в този смисъл - решение № 204 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК).
Правилно при определяне издръжката на децата са взети предвид
тяхната възраст – съответно 10 и 7 години към настоящия момент, разходите,
свързани със закупуване на дрехи, храна, посещение на допълнителни
дейности и спорт. Не се установяват специфични нужди с оглед на възрастта
и здравословното им състояние, които да налагат завишаване размера на
7
издръжката. Безспорно е, че М. е осигурявал висок стандарт за децата си
преди, а и след раздялата на съпрузите. Не се оспорва, че именно той заплаща
таксата за детска градина, както и, че закупува необходими вещи – дрехи,
пособия. Споделя се, че определената от съда издръжка следва да е в интерес
на децата и да им осигури условия и стандарт, не по-лоши от тези, които са
имали преди прекратяване на брака. Това обаче не означава, че заплащаната
издръжка следва да осигурява излишество и лукс. Изхождайки от
заплащаните от бащата суми след фактическата раздяла, съставът на
районния съд е приел, че те са около 1400 лв. месечно, като в „основната си
част“ тази сума е необходима за нуждите на децата. Целта на издръжката е
осигуряване на израстване и спокоен живот на децата, като не следва да се
присъжда такава в размери, стимулиращи към лукс и даващи възможност
сумите да се използват за цели извън издръжката (т.4 от ППВС
№5/16.11.1970 г.; т.1 от ППВС №5/31.11.1981 г.). С оглед възрастта на децата,
посочените в социалния доклад нужди за странични занимания, заплащани от
родителите, липсата на здравословни проблеми, изискващи допълнителни
средства за лечение, настоящият състав счита, че за издръжката на В. са
необходими средства в размер, не по – малък от 800 лв., а за Е. – не по –
малък от 650 лв. От тях бащата следва да поеме 500 лв. за В. и 400 лв. за Е., а
остатъка да се осигурява от майката. По – малкото участие на въззиваемата
страна се обуславя от това, че същата полага грижи за децата, а те са в
сравнително ниска възраст. Същевременно, с оглед възрастта на Е., същата би
следвало да започне обучение в училище, като няма да посещава детска
градина. Неоснователни са доводите на майката, че по – високия размер на
издръжката от 1000 лв. на дете е необходимо за почивки, бензин и други
нужди. В случай, че майката желае да заведе децата на почивка, не
съществува пречка да прави това. Същата е здрава и трудоспособна и може да
осигури доходи поне в размер на средната за страната работна заплата. Ако
самата тя е имала нужда от издръжка или допълнителни средства, не е
съществувала пречка страните да се уговорят в постигнатото между тях
споразумение, но това не следва да става чрез издръжката на децата.
Неоснователно е и искането за определяне на издръжка в размер
на 300 лв. за В.и 200 лв. за Е. – посочените суми не са в състояние да
задоволят дори и елементарни нужди на децата.
Поради изложените съображения настоящия състав прие, че са
налице предпоставките за присъждане на издръжка в посочените размери.
Същите са съобразени с възможностите на родителите, нуждите на децата и
стандарта на живот, който са имали преди раздялата. Касае се за издръжка в
общ размер, значително надхвърлящ минималната за страната работна
заплата. Въззивната жалбата е частично основателна, а насрещната въззивна
жалба – неоснователна. Налице са предпоставките за изменение на решението
в частта, с която исковете са уважени и е осъден бащата да заплати
дължимата за производството държавна такса, като същата се намали на 1296
8
лв., или общо в размер на 1316 лв. заедно с дължимата държавна такса по
брачния иск.
Разноски са поискани от двете страни. Касае се за спорна съдебна
администрация – двустранно спорно производство, като се дължат разноски
съобразно общите правила (определение №306/04.09.2017 г. по ч.гр.д.
№2722/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.; определение №252/25.09.2015 г. по ч.гр.д.
№3895/2015 г. на ВКС, II г.о., определение №18/07.01.2014 г. по ч.гр.д.
№3859/2013 г. на ВКС, III г.о. и др.). С оглед отхвърляне на насрещната
въззивна жалба не следва да се присъждат на въззиваемата страна. Поради
отхвърляне на част от исканията на въззивника, следва да се присъдят по
справедливост 400 лв. за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна
такса.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261471/30.11.2020 г., постановено по
гражданско дело № 18514/2019 г. по описа на РС-Пловдив, І брачен състав, в
частта, с която осъден е бащата Й. С. М., ЕГН **********, да заплаща на
всяко от децата В.Й. М. и Е.Й. М., чрез тяхната майка и законен представител
Е. Д. С., ЕГН **********, месечна издръжка, като НАМАЛЯВА размера на
издръжката от 700 лева на 500 (петстотин) лева за В.Й. М., *********, и от
700 лева на 400 (четиристотин) лева за Е.Й. М., *********, считано от
влизане на решението в частта за прекратяване на брака в сила до настъпване
на законоустановена причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна
вноска, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 500 лв. до 700 лв. за В.Й.
М. и над 400 лв. до 700 лв. за Е.Й. М.а като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261471/30.11.2020 г., постановено
по гражданско дело № 18514/2019 г. по описа на РС - Пловдив, І брачен
състав, в частта, в която са отхвърлени исковете за издръжка - за разликата
над 700 лв. до 1000 лв. за всяко от децата В.Й. М. и Е.Й. М., както и в частта,
в която е определен режим на лични отношения на бащата Й.М. с децата В.Й.
М. и Е.Й. М..
В необжалваната му част първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
ОТМЕНЯ решението в частта, в която Й. С. М., ЕГН **********,
е осъден да заплати държавна такса по сметка на Районен съд Пловдив, за
разликата над 1316 (хиляда триста и шестнадесет) лева до 2026 лв.
9
ОСЪЖДА Е. Д. С., ЕГН **********, от град ******, да заплати
на Й. С. М. от град Пловдив, със съдебен адрес **********, ЕГН **********,
разноски за въззивното производство в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО в частта, касаеща режима на лични отношения на
бащата с децата, подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10