Р
Е Ш Е Н И Е
№
754 / 11.11.2019г.
гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на десети октомври, две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Х.
Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдия Юрукова административно дело № 716, по описа на съда за
2019 г., намери за установено следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 6 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, по жалба на Х.С.Г.
против Разпореждане №
4506-40-237/11.06.2019г. на директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен
институт, с което е отказано изплащане на гарантирано вземане на
основание чл. 26, ал. 3 от ЗГВРСН. С жалбата, подадена по електронен път и
потвърдена с нарочна молба с вх. № 4363816.07.2019г. по деловодната система на
Административен съд Пазарджик, се твърди, че неправилно е отказано изплащане
на гарантирано вземане, тъй като е
налице начислен платен годишен отпуск за 2016, 2017, 2018 и 2019г., който не е
изплатен от работодателя. Посочва, че отпускът не е ползван, тъй като е ползван
отпуск по майчинство от 2017г. Към жалбата се прилагат Заповед №
00474/29.03.2019г. на работодателя „Хенди Тел“ЕООД, с която се прекратява
трудовото правоотношение по договор от 2015г. с Х.С.Г., считано от
29.03.2019г., като се посочва, че на лицето да се изплатят обезщетения за
неползван платен годишен отпуск за 2016 г. - 6 дни - 129,19 лева; 2017г. - 9дни
– 193, 78 лева; 2018г. – 20 дни – 430, 62 лева; 2019г. – 5 дни – 107, 66 лева;
По делото жалбоподателката не се явява, представя писмени молби, с които иска
преразглеждане на документите, отмяна на оспорения акт и изплащане на
гарантираното вземане по ЗГВРСНР.
Ответник – директор на ТП на НОИ Пазарджик, чрез юрк. С.
оспорва жалбата. Представя административната преписка и развива съображения по
съществото на спора за неоснователност на жабата и законосъобразност на
оспореното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателката е била служител в „Хенди Тел“ЕООД.
Дружеството е обявено в несъстоятелност с решение № 7/11.01.2019г. по т.д. №
237/2018г. на Окръжен съд Пазарджик, вписано в Търговския регистър на 14.01.2019г.(48-49л
по делото). Със заявление - декларация с вх. № 4502-12-208 от 15.04.2019г.(л.
13 от дело) жалбоподателката е поискала отпускане на гарантирано вземане, като
е декларирала, че работи при работодател „Хенти Тел“ЕООД от 21.04.2015г. на
длъжност асистент - продавач, като трудовото й правоотношение е прекратено на
29.03.2019г.
Представена е Заповед № 00474/29.03.2019г. на
Работодател „Хенди Тел“ЕООД, с която се прекратява трудовото
правоотношение по договор от 2015г. с Х.С.Г., считано от 29.03.2019г., като се
посочва, че на лицето да се изплатят обезщетения за неползван платен годишен
отпуск за 2016 г. - 6 дни - 129,19 лева; 2017г. - 9дни – 193, 78 лева; 2018г. –
20 дни – 430, 62 лева; 2019г. – 5 дни – 107, 66 лева;
Съгласно
справка с изх. № 4502-12-208#1/20.05.2019г.(л. 11) за размера на начислените,
но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ или други нормативни актове, на Х.С.Г. няма начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, в това число по чл.
40, ал. 5 от КСО, чл. 221, ал. 1 от КТ,
чл. 224, ал. 1 от КТ.
От
справка за актуалните договори на Х.С. Х.(Г.) с ЕГН **********, от регистрите
на НОИ се вижда, че жалбоподателката е била в трудово правоотношение с „Хенди
Тел“ЕОООД от 21.04.2015г. с дата на прекратяване 29.03.2019г.
Представени
са справка за данни от Регистъра на осигурените лица за Х. С. Г. януари 2019г.-
декември 2019г.; копие на ведомост за работни заплати за месеци февруари 2018г.
– декември 2018г.
С Разпореждане №
4506-40-237/11.06.2019г. директорът на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в Националния осигурителен
институт е отказал
изплащането на гарантирано вземане по заявлението на Х.Г.. Административният
орган е обосновал решението си с разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗПФИ. Преценил, че след като откритото
производство по несъстоятелност на „Хенди Тел“ ЕООД е вписано в на 14.01.2019г.,
то 36-месечният период, за който се гарантират начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, е от 01.01.2016г. до 31.12.2018г. За този
36-месечен период са начислени и изплатени от работодателя всички трудови
възнаграждения и /или парични обезщетения, поради което лицето не попада в
приложното поле на чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР и няма право на гарантирано
вземане.
Разпореждането е връчено на Х.Г. на 20.06.2019г., като
регистрационния индекс по деловодната система на НОИ на жалбата на г-жа Г. е от
20.06.2019г.
С оглед на фактическите установявания, Съдът намира,
че жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирана страна, имаща
право и интерес от оспорването, доколкото процесното разпореждане е
неблагоприятно за нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.
Административният акт е издаден от компетентен орган
по чл. 26, ал. 1 от ЗГВРСНР, при спазване на административнопоизводствените
правила, уредени в ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗГВРСНР право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и
служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока му и от продължителността на работното
време. Ал. 2 посочва, че лицата по ал.
1 могат да ползват права по този закон, при условие, че
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението
по чл.
6.
Съгласно чл. 6 от ЗГВРСНР правото на
гарантирани вземания за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1 възниква от
датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за: 1. откриване
на производство по несъстоятелност; 2.откриване на производство по
несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на
производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските
по производството.
Правото на гарантирано вземане се упражнява по реда
на чл. 25 от ЗГВРСНР с подаване
на заявление-декларация по образец до териториалното поделение на Националния
осигурителен институт по седалището на работодателя в 30-дневен срок от датата
на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и
служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито
производство по несъстоятелност по реда на законодателството на друга държава.
Пропускането на преклузивния срок за упражняване на субективното материално
право на гарантирано вземане води до погасяването му.
От посочената нормативна уредба, се установява, че
лицето Х.Г. е било в трудови правоотношения, както и че дружеството – работодател
е осъществявало дейност 12 месеца преди датата на неплатежоспособността. Датата
на вписване на решението за откритото производство по несъстоятелност е
14.01.2019г. Това се потвърждава от представените по делото доказателства,
както и от вписаните обстоятелства, отразени в Търговския регистър. Срокът за
подаване на заявление по реда на чл. 25 от ЗГВРСНР е 30-дни от 14.01.2019г.,
което свързано с подаденото заявление с дата 15.04.2019г. води до извод, че
същото е депозирано след законоустановения срок. Липсват доказателства за
информиране на работниците за откритото производство по несъстоятелност от
страна на работодателя. Тъй като разпоредбата на чл. 25 от закона определя две
алтернативни възможности за начало на срока за заявление, съдът приема(приетото
и от административния орган), че произнасянето на административния орган –
директор на фонд ГВРС, е по заявление,
подадено в срок.
Съгласно
чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР Гарантираните вземания
на работниците и служителите по чл.
4, ал. 1 са в размер на последните 6
начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения
през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл.
6.
Съгласно представената справка от работодателя
„Хенди - Тел“ЕООД до директор на ТП на НОИ, не е отразено да има начислени и
неизплатени трудови възнаграждения. Спор по тези факти също няма между
страните. В жалбата се възразява, че не са изплатени от работодателя паричното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, който е отразен и в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение.
Съгласно чл.
224 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за текущата календарна година, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за
неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е
погасено по давност.
Съгласно чл.
176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за
следващата календарна година от: 1. Работодателя – поради важни производствени
причини при условието на чл. 173, ал. 5 , изречение трето; 2. Работника или
служителя – когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието
на работодателя. Съгласно чл. 178 от КТ се забранява компенсирането на платения
годишен отпуск с парични обезщетения, освен при прекратянане на трудовото
правоотношение.
В конкретния
случай, жалбоподателката е ползвала отпуск по майчинство. Обезщетението за
неизползвания полагаем платен годишен отпуск е начислено при прекратяване на
трудовото правоотношение, което съгласно представената заповед е от
29.03.2019г.
Съгласно закона
периода по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР са последните 36 календарни месеца, предхождащи
месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от ЗГВРСНР. В конкретния случая
разглежданият период следва да е 36 месеца, предхождащи месец януари 2019,
когато е вписано решението на Окръжен съд Пазарджик за откриване производството
по несъстоятелност на „Хенди Тел“ЕООД. Тоест разглежданият период е този от
процесното разпореждане 01.01.2016г. – 31.12.2018г.
Начисляването
на неползвания отпуск става само при прекратяване на трудовото правоотношение.
То е станало на 29.03.2019г., което следва да се отрази през месец март
2019г.(което е и станало, видно от справката на л. 45 от делото). Безспорно в
случая е, че обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ е парично обезщетение от
29.03.2019г., което е начислено след датата на вписване на решението за откриване
на производство по несъстоятелност – 14.01.2019г.
Законът за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя определя, че гарантираните
вземания са за трудови възнаграждения и парични обезщетения пред последните 36
календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по чл. 6 от
закона. В случая паричното обезщетение на Х.Г. за неползван платен годишен
отпуск не попада в срока по чл. 22, ал. 1 от ЗГВРСНР, тъй като е начислено след
14.01.2019г., а именно март 2019г. Обезщетението за платен годишен отпуск,
определено със заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение от
29.03.2019г. на Х.Г., не е гарантирано вземане, тъй като е след месеца,
предхождащ вписване в ТР на решението на Пазарджишкия окръжен съд за откриване
производство по несъстоятелност на работодателя.
С оглед на липсата на начислени и неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения на Х.С.Г., от страна на работодателя „Хенди
Тел“ЕООД, съдът стига до правният извод, че оспореният административен акт е постановен в съответствие с приложимия
закон – чл. 22, ал. 1, във вр. с чл. 4, ал.1 от ЗГВРСНР.
Жалбоподателката няма право да иска изплащане като гарантирано вземане на
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, начислени след датата
на вписване на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
Разпореждането е издадено и в съответствие с целта на
закона, а именно гарантираните вземания на начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения са тези, възникнали и предхождащи
откриването на производство по несъстоятелност на работодателя, а не
последващи.
На ответника следва да се присъди своевременно
поисканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 АПК определя в размер на
100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4
от АПК , Административен съд Пазарджик,
VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.Г.
против
Разпореждане № 4506-40-237/11.06.2019г. на директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ в
Националния осигурителен институт.
ОСЪЖДА Х.С.Г. ***, да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ към Национален осигурителен институт юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
СЪДИЯ:/п/