Решение по дело №1999/2019 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 231
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 11 март 2021 г.)
Съдия: Андрей Георгиев Андреев
Дело: 20195610101999
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                                                     05.08.2020 г.                       гр.Димитровград

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

             Димитровградският районен съд ......................... колегия в публичното

заседание на двадесет и четвърти юни    ........…….................................................

през две хиляди и двадесета година в състав :     

      

                                                                   Районен съдия :  Андрей Андреев

                                                                    Съдебни  заседатели:                                                                                  

 

 

при  секретаря Теодора Димитрова ............................................ и в присъствието на прокурора …..………............................................ като разгледа докладваното  от съдия Андреев ............................................…...........…    гр.д. № 1999 по описа

за  2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                        Предявен e иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.183 вр. чл.79, ал.1  ЗЗД.  

                        ИЩЕЦЪТ – „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД гр.Пловдив твърди, че с ответника на 07.12.2016 г. бил сключен Договор за покупко-продажба извън търговски обект, като ответникът закупила 1 бр. матрак 130/200 см. на стойност 900 лева, 1 бр. одеяло 160/200 см. на стойност 500 лева, 2 бр. възглавници на стойност 100 лева 1 бр. пътническо одеяло на стойност 100 лева или на обща стойност 1700 лева, която следвало да бъде заплатена със задатък от 500 лева и остатъка от 1200 лева купувачът поискала да бъде заплатен на 6 вноски по 200,00 лева, до 10-то число на месеца и последна вноска до 10.06.2017 г. Ответникът не платила нито една вноска и възразила в образуваното заповедно производство. Моли за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1548/2019 г. на РС-Димитровград в размер на 1200,00 лева, ведно със законната лихва. Претендира деловодни разноски.  

                        ОТВЕТНИКЪТ –     В.Б.Т. *** подава отговор, с който не оспорва сключването на договора, но твърди, че същият е прекратен едностранно с нарочно уведомление. Желанието й било да закупи матрак с посочена ширина, но доставеният  бил с по-големи размери, а закупеното одеяло не отговаряло на мострата, а другото вместо подарък, било включено в цената. Договорът бил прекратен поради неточно изпълнение за част от продуктите и поради измама. Несъответствието се установило след разопаковане на продуктите и продуктите били върнати. Счита конкретни разпоредби от договора за неравноправни и нищожни по чл.145 ЗЗП. Моли за отхвърляне на иска

 

                        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                        По заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № 1548/2019 г.  на РС-Димитровград и срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите: 1200 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й изплащане, както и 25.00 лева разноски. 

                        За вземането е посочено, че произтича от сключен на 07.12.2016 г. Договор за покупко-продажба извън търговски обект, по силата на който длъжникът закупила 1 бр. матрак 130/200 на стойност 900 лева, 1 бр. одеяло 160/200 на стойност 500 лева, 2 бр. възглавници на стойност 100 лева и 1 бр. пътническо одеяло на стойност 100 лева. Общата продажна цена възлизала на 1 700 лева и следвало да бъде платена по следния начин: задатък в размер на 500 лева и остатък за доплащане в размер на 1200 лева. Длъжникът поискала остатъка да бъде заплатен на вноски, страните договорили тя да заплати 6 месечни вноски по 200 лева всяка, дължими до 10-то число на съответния месец. Последната вноска следвало да бъде платена до 10.06.2017 г. Длъжникът не платила нито една вноска, освен задатъка и останала за плащане сума от 1200 лева, които не са платени до датата на подаване на заявлението. Разноски по делото: внесена ДТ – 25,00 лева.         

                        Заповедта е връчена на ответника, който е подал възражение по чл.414 ГПК, поради което и в изпълнение на указанията на съда, ищецът е предявил настоящия иск в 1-но месечния срок.

                        Видно от представения Договор за покупко-продажба извън търговски обект, същият е сключен на 07.12.2016 г. в гр.Димитровград между „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД гр.Пловдив и В.Б.Т. ***, с предмет на договора: стоки по спецификация:  1 бр. матрак 130/200 см. с цена 900 лева с ДДС,  1 бр. одеяло 160/200 см.  с цена 500 лева, 2 бр. възглавница с единична цена 100 лева и 1 бр. пътническо одеяло с цена от 100 лева, аксесоар: 2 бр. колан, всичко на обща стойност 1700 лева с ДДС, задатък 500 лева и оставащо плащане 1200 лева.

                        Остатъкът от продажната цена е следвало да бъде заплатен съгласно чл.3.3 чрез вноски към дружеството разсрочено при 6 бр. месечни погасителни вноски в размер на 200 лев всяка, платими до 10-то число на месеца, за който се дължи вноската – в брой или по посочена сметка.  

                        Продавачът се е задължи да достави на купувача стоката предмет на договора, който следва да отговоря на разгледаната от купувача мостра в срок от 14 работни дни от сключването на договора. Стоката е следвало да бъде доставена на купувача на адрес, посочен от последния, като се подписва приемо-предавателен протокол, служещ като доказателство за извършената доставка.

                        Съгласно чл.7 от Договора, стоката се доставя запечатана поради съображения свързани с хигиената и защита на здравето. При разпечатване/отваряне на  опаковката на стоката, купувачът губи правото си на отказ от сделката по смисъла на ЗЗП на основание чл.57, т.5 ЗЗП. Погасяването на отказ не лишава купувача от правата му срещу продавача, в случай че продадената вещ има недостатъци.

                        Според чл.8 купувачът има право да разопакова и прегледа стоката за недостатъци преди нейното приемане и подписването на приемо-предавателен протокол за нейната доставка. С подписването на протокола се счита, че стоката е приета без забележки по смисъла на чл.194 ЗЗД.

                        Чл.19.1 гласи: потребителят има право да се откаже от договора извън търговски обект в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката от потребителя или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, и при условие, че стоката не е отворена, разопакована и/или ползвана. Съгласно чл.57, т.5 ЗЗП, правото на отказ се погасява с разопаковането на стоката. Страните се съгласяват, че под разопаковане на стоката ще разбират всяко нарушаване целостта на контролната пломба на опаковката.   

                        Ищецът представя приемо-предавателен протокол от датата на сключване на договора за предаване на стоки:  одеяло, 2 бр. възглавници, матрак, шалте, 2 бр. колани с посочени номера на контролни пломби.  Съгласно протокола -  купувачът е разопаковал, прегледал стоката и я приема без забележка от доставчика.

                        По искане на ответницата бяха разпитани свидетелите С. Г. Ж. и В. В. Т..

                        Свид. Ж. – съседка на ищцата,  установява че били заедно  на презентацията, на която показали един матрак, одеяло, възглавници. В. си поръчала матрак за приста с размер 120 см, който заявила на представителя. Всичко било в комплект. Когото поръчваш матрака, получаваш и одеяло, което трябвало да бъде с две лица и шалте. На следващия ден се установило, че одеялото е с едно лице, като вместо подарък шалтето било включено в цената и струвало 100 лева. Продуктите били доставени около 22.00 ч., валял дъжд, в момента на разтоварването нямало възможност да се отворят продуктите, затова подписали приемо-предавателните протоколи. Поръчаният от съседката й матрак се оказал по-широк с една педя. Бил потъресн контакт с фирмата, но такъв не могъл да бъде осъществен. Продуктите били изпратени обратно до фирмата.

                        От показанията на свид. В. Т. се установи, че присъствал на презентацията със съпругата си, където били показани мостри на матраци и възглавници. Те поискали да закупят матрак за приста с размер 1,20 м. на 2,00 м., което било записано в договора, одеяло с две лица и 2 бр. възглавници, като било обещано шалте като подарък. Бил подписан договор и трябвало отвън да изчакат колата. Шофьора предал стоките, поискали да отворят същите, но той заявил, че бърза. В дома си отворили стоките, но се оказало, че матрака не отговаря на размера – бил по-голям, не могли да го ползват. Няколко пъти се опитали да се свържат с фирмата по телефона, но никой не отговарял. Върнали продуктите без да ги ползват, опаковали в доставната опаковка и тяхна. Изпратили ги по куриер, но се обадили, че не са ги получили. 

                        Ответникът представи уведомление до ищеца от 15.12.2016 г., с което разваля сключения договор едностранно в частта относно посочени продукти, поради неизпълнение. Поискано е възстановяване на платената сума. Посочва се, че продуктите се връщат в цялост и същата опаковка, но без пломба.  

                        Представен е отговор от 25.07.2017 г. на уведомително писмо № 1137/19.07.2017 г., с който се посочва, че договорът е прекратен едностранно с изпратено уведомление в срока по чл.50 ЗЗП, като продуктите се намират в склад на куриерска фирма, като ще бъде заплатено за услугата да се получат след извършен преглед от получаващия.

                        Съгласно удостоверение  от 01.08.2017 г. на Спиди АД до ответницата, пратката с посочена товарителница е със статус неуспешна доставка. Същата е била изпратена на 16.12.2016 г. с икономична услуга и отбелязано съдържание „дюшек“ за доставка на 19.12.2016 г. На 19.12.2016 г. и на 28.07.2017 г. е извършен неуспешен разнос, тъй като при извършените посещения на адреса на доставка, пратката е отказана за получаване от страна на получател, като същата е оставена в офис на фирмата в гр.Пловдив на посочен адрес.        

                        При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:

                        Категорично по делото се установи, че на 07.12.2016 г. между ищеца като продавач и ответника като купувач е сключен договор за покупко-продажба извън търговски обект на: 1 бр. матрак 130/200 см. с цена 900 лева с ДДС,  1 бр. одеяло 160/200 см.  с цена 500 лева, 2 бр. възглавница с единична цена 100 лева и 1 бр. пътническо одеяло с цена от 100 лева, аксесоар: 2 бр. колан.

                        При сключване на договора купувачът е заплатил задатък в размер на 500 лева, а останалата част от цената е поел задължение да заплати на 6 бр. вноски по 200,00 лева всяка, платими до 10-то число на месеца, за който се дължи вноската. Последната вноска е следвало да бъде платена до 10.06.2017 г.

                        Между страните е сключен договор за покупко-продажба по смисъла на чл.183 ЗЗД, с който  продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

                        Касае се за продажба на движими вещи на изплащане по смисъла на чл.205 ЗЗД, но в случая продавачът не е запазил собствеността на продадената вещ.

                        В деня на сключване на договора е бил подписан между страните и премо-предавателен протокол за преглед на стоката и приемане на същата без забележка.

                        Основните твърдения на ответника са за това, че упражнил правото си на отказ от договора.

                        Възможността на потребителя да упражни правото си на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговски обект (в случая) е регламентирана в разпоредбите на чл.50-56 ЗЗП.

                        Разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЗП предвижда правото на потребителя да се откаже от договора извън търговски обект без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл.54, ал.3 и чл.55, в 14-дневен срок, които тече от различни моменти, в случая от приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя – при договор за продажба.

                        Съгласно чл.52, ал.5 ЗЗП тежестта на доказване за упражняване правото на отказ от договора от разстояние или от договора извън търговския обект се носи от потребителя.

                        В случая следва да се приеме, че потребителят доказа, че е упражнила правото си на отказ от договора по отношение на стоките, с изключение на 2 бр. възглавници.  

                        От правото на отказ за потребителя са предвидени изключения в чл.57 ЗЗП.

                        Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗЗП правото на отказ не се прилага за договори за доставка на запечатани стоки, които са разпечатани след доставката им и не могат да бъдат върнати поради съображения, свързани с хигиената или защитата на здравето.

                        В този смисъл са разпоредбите на чл.7 и чл.19.1 от договора за покупко-продажба извън търговски обект. В чл.7 е предвидено, че стоката се доставя запечатана поради съображения свързани с хигиената и защита на здравето. При разпечатване/отваряне на опаковката на стоката, купувачът губи правото си на отказ от сделката по смисъла на ЗЗП на основание чл.57, т.5 ЗЗП, а в чл.19.1 от договора:   потребителят има право да се откаже от договора извън търговски обект в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоката от потребителя или трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя, и при условие, че стоката не е отворена, разопакована и/или ползвана. Съгласно чл.57, т.5 ЗЗП, правото на отказ се погасява с разопаковането на стоката. Страните се съгласяват, че под разопаковане на стоката ще разбират всяко нарушаване целостта на контролната пломба на опаковката.

                        В конкретния случай съдът намира цитираните клаузи от договора за неравноправни, съгласно чл.143 ЗЗП, тъй като е налице уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като са изброени неизчерпателно хипотези на неравноправни клаузи.

                        При извършване на преценка дали една клауза е неравноправна, следва да се вземат предвид видът на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или друг договор, от който той зависи.

                        Според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Клаузите, които не са уговорени индивидуално са дефинирани в чл.146, ал.2 ЗЗП- клаузи изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможността да влияе върху съдържанието им.  

                        В случая клаузите на договора не са уговорени индивидуално, а са изготвени предварително.

                        Стоките, предмет на договора за покупко-продажба извън търговски обект са матрак, одеяла, възглавници, пътническо одеяло/шалте, по отношение на които не би могло да се приеме, че същите не могат да бъдат върнати като разпечатани след доставката поради съображения, свързани с хигиената или защитата на здравето. Не се касае за „медицински изделия“. По отношение на продаваните от ищеца стоки не може да се приеме, че е налице изключение от приложение на гарантираното право на отказ, обосновано с приложението на чл.57, ал.1, т.5 ЗЗП, поради което и текстовете на чл.7 и чл.19.1 от договора като противоречащи на чл.50 ЗЗП са неравноправни на основание чл.143, ал.1, т.2 ЗЗП и нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 ЗЗД.

                        Потребителят е упражнил в срок правото си на отказ в посочената част от договора, като веднага е потърсил контакт по телефона с представител на ищеца, след което е изпратила уведомление за отказ, като едновременно с това по куриер е върнала обратно част от стоките, но пратката е отказана от получателя.

                        Неоснователно е възражението на пълномощника на ищеца, че означеното съдържание на пратката „дюшек“ било различно от доставените стоки. Между страните е водена кореспонденция, в.т.ч. и писмена, при което очевидно ищцовото дружество е било уведомено за желанието за отказ на потребителя и връщане на доставените стоки.

                        Предвид изложеното предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 1200 лева, представляваща незаплатена част от продажната цена по договор за покупко-продажба извън търговски обект от 07.12.2016 г. и законната лихва върху нея от 09.09.2019 г. до окончателното й изплащане следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

                        В полза на ищеца не следва да се присъждат и разноски за заповедното производство, а в полза на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 300,00 лева, съгласно представен списък, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. 

                        Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

                                                           Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“154, ет.3, оф.25/В4/, представлявано от М. С.-управител против В.Б.Т. ***, ЕГН ********** иск за съществуване на вземане за сумата от 1200,00 лева – представляваща незаплатена част от продажната цена по Договор за покупко-продажба извън търговски обект от 07.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми по ч.гр.д. № 1548/2019 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. 

                        ОСЪЖДА „УООЛ ПРЕМИУМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“Марица“154, ет.3, оф.25/В4/, представлявано от М. С.-управител да заплати на В.Б.Т. ***, ЕГН ********** направените в настоящото деловодни разноски в размер на 300,00 (триста и петдесет) лева.

 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен  съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.     

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: