Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
22.02.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело №
11827 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 70020 от 18.03.2020 г. по гр.д. № 23790/2019 г. Софийски
районен съд, 128 състав отхвърлил като неоснователни предявените от „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, ЕИК *******, срещу „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
492.06 лв., представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № 44011511806704 от 477.06 лв. и направени ликвидационни
разноски по определяне на обезщетението от 15.00 лв., ведно със законната
лихва, считано от подаване на исковата молба – 24.04.2019 г., до окончателното
плащане на дължимото, както и сумата от 20.50 лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 26.11.2018 г. до 24.04.2019 г. На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника
сумата 255 лв. – разноски по делото.
С определение № 20196668 от 11.09.2020 г. по същото дело, което не е
обжалвано от страните, по молба на ответника решението е изменено в частта за
разноските по реда на чл. 248 ГПК, като ищецът е осъден да заплати на ответника
и сумата 200 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, който
го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилно районният
съд приел, че по делото не е доказана причината за настъпване на пожара.
Собственикът на вещта можел да се освободи от отговорност само когато вредите
са резултат на непреодолима сила, на изключителна вина на пострадалия или на
трето лице, а в случая по делото липсвали данни за наличието на някоя от
хипотезите, изключващи отговорността на собственика, чиято гражданска
отговорност била застрахована при ответника. Моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски за двете инстанции съобразно представените списъци по чл.
80 ГПК.
Въззиваемата страна „Г.З.“ ЕАД с отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове - с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД за сумата от общо 492.06
лв., от които 477.06 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44011511806704,
и 15 лв. – ликвидационни разноски по определянето му, и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 20.50 лв., представляваща лихва за забава за периода
26.11.2018 г. – 23.04.2019 г. вкл.
Ищецът твърди, че на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, на ул.”*******,
възникнал пожар в л.а. „Пежо 207“, рег. № *******, застрахован при ответника по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В
резултат на пожара били нанесени имуществени вреди по паркирания в близост л.а.
„Киа Маджентис“, рег. № *******, застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“. Твърди, че по образуваната щета заплатил застрахователно обезщетение в
размер на 477.06 лв. и направил разноски за определянето му в размер на 15 лв.
По предявената регресна претенция ответникът отказал плащане с мотив, че от
представената служебна бележка от Първа РС ПБЗН – Пловдив не се установявала
отговорността на застрахования при тях за настъпилия пожар. Отказът бил
неоснователен предвид разпоредбата на чл. 477 КЗ.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове, като е релевирал възражение,
че уврежданията по застрахования при ищеца автомобил не са в резултат на пряко
проявление на вътрешни качества и свойства на л.а. „Пежо 207“, а от запалване
на последния. Искал е от съда да отхвърли исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо, но въззивният
съд го намира за частично неправилно.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти
и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой, а
съгласно ал. 2, т. 7 на чл. 493 застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, произтекли от
моторното превозно средство като вещ по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна (безвиновна), като
фактическият състав на същата не обхваща противоправно действие или бездействие
на лицето, упражняващо надзора върху вещта, тъй като ако увреждането е резултат
от допуснати нарушения на предписани или общоприети правила за ползване на
вещта, отговорността е по чл. 45, съответно по чл. 49 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на
отговарящите - собственик или надзираващ, а от връзката между вредите и
свойствата на самата вещ, тъй като увреждането е резултат от вътрешните
свойства на вещта. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при
ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила и са произлезли вреди от вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. В
този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината
за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Собственикът, респ.
покриващият гражданската му отговорност застраховател, може да се освободи от
отговорност само ако установи при условията на пълно главно доказване, че
вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от
противоправно поведение на пострадалия или на трето лице, или че е налице
непреодолима сила - действие на външен фактор, извън свойствата на вещта, който
да е бил непредвидим и непредотвратим (в този смисъл решение № 309 от
04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., ІV ГО на ВКС, определение № 39 от
23.01.2020 г. по т. д. № 3147/2018 г., ІІ ТО на ВКС и др.).
В случая, съгласно приетата служебна бележка с изх.№ 1185/05.09.2018 г. на
МВР – І РС ПБЗН – Пловдив, на 05.09.2018 г. в гр. Пловдив, на ул.”******* е възникнал
пожар в л.а. „Пежо 207“, рег. № *******, при който са нанесени щети и на л.а. „Киа
Маджентис“, рег. № *******. Съгласно приетото писмо на ОД МВР – Пловдив, ІV РУ,
на 05.09.2018 г. е получен сигнал за горящ автомобил на ул.”******* - л.а. „Пежо
207“, рег. № *******, като поради липса на данни за умишлен палеж, респ. за
престъпление по чл. 330 НК, е изготвена само докладна записка и не е образувано
досъдебно производство. От началника на смяната на І РС ПБЗН, която е потушила
пожара, е посочена като причина за пожара късо съединение в ел.захранването на
автомобила.
Съгласно приетото заключение на съдебна пожаро-техническа експертиза,
вещото лице не може да даде отговор на въпроса каква е причината за пожара поради
липсата на опожарения автомобил, както и на иззети от автомобила веществени
доказателства.
При така установеното, за да се
освободи от отговорност застрахователят на гражданската отговорност на собственика
на л.а. „Пежо 207“, същият е следвало да докаже, и то пълно и главно, че
вредите са възникнали не от естеството и свойствата на вещта, а от
противоправно поведение на пострадалия или на трето лице, или че е била налице
непреодолима сила. Това не е направено, нито по делото има каквито и да било
данни за подобни освобождаващи от отговорност обстоятелства. Поради това
въззивният съд намира, че предявеният главен иск е доказан по основание.
По отношение на размера му съдът взе предвид неоспореното заключение на
САТЕ, съгласно което действителната стойност на вредите по застрахования при
ищеца лек автомобил към датата на увреждането възлиза на 458.11 лв., а
ликвидационните разноски - на 15 лв., или общо 473.11 лв. До този размер
главният иск е основателен, а за разликата до пълния му предявен размер от
492.06 лв. правилно е отхвърлен.
Не се спори и по делото се установява, че на 26.10.2018 г. ищецът е
предявил регресната си претенция, като е представил изискваните от чл. 412 КЗ
документи. С изтичане на 30-дневния срок за плащане ответникът е изпаднал в
забава, поради което акцесорният иск също е доказан по основание. По реда на
чл. 162 ГПК съдът определя размера на дължимата лихва за забава за периода
26.11.2018 г. – 23.04.2019 г. вкл. на 19.58 лв., до който искът с правно
основание чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в горепосочените
отхвърлителни части и вместо това постановено друго, с което ответникът бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 473.11 лв. – главница, и сумата 19.58
лв. – лихви за забава.
При този изход, първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски за първата инстанция над сумата от 9.88 лв. Определението по
чл. 248 ГПК не е обжалвано от страните и е влязло в сила, поради което не може
да бъде отменяно от въззивния съд в настоящото производство. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца разноски за първата инстанция съразмерно
с уважената част от исковете. Направените разноски от ищеца са в размер на
100.00 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит за САТЕ, и 360 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Възнаграждението е в минималния размер по
чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., поради което възражението на ответника за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Или общо
разноските на ищеца са 710 лв., от които съразмерно с уважената част от
исковете ответникът му дължи 682.48 лв.
По разноските за въззивното производство: При този изход
и изричните претенции, разноски за настоящата инстанция се следват и на двете
страни. Направените от въззивника разноски възлизат на 50 лв. – за държавна
такса и 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС. Съразмерно с
уважената част от жалбата въззиваемият му дължи 394.10 лв.
По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, съобразявайки
извършената от юрисконсулта на въззиваемия дейност, съдът определя
възнаграждение в размер на 80 лв. Или, съразмерно с отхвърлената част, на
въззиваемия се следват разноски в размер на 3.10 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 70020 от 18.03.2020 г., постановено по гр.д. № 23790/2019 г. на
Софийски районен съд, 128 състав в
частта, с която предявеният от „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, срещу
„Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 411 КЗ е отхвърлен до размер от 473.11
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.04.2019 г. до
окончателното плащане, както и в частта,
с която предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен до размер от 19.58 лв., както и в
частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
е осъдено да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, разноски за първоинстанционното производство над сумата от 9.88 лв.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 411 КЗ
сумата 473.11 лв.
(четиристотин седемдесет и три лева и 11 ст.) – главница, от които 458.11 лв. –
регресно вземане по щета № 44011511806704, и 15 лв. - ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда на
24.04.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 19.58 лв. (деветнадесет лева и 58 ст.),
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 26.11.2018 г. –
23.04.2019 г. включително, както и да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 682.48 лв.
(шестстотин осемдесет и два лева и 48 ст.) – разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 70020 от 18.03.2020 г., постановено по гр.д. № 23790/2019 г. на
Софийски районен съд, 128 състав в останалите му части.
ОСЪЖДА „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата 394.10 лв. (триста
деветдесет и четири лева и 10 ст.), представляваща разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 78 ГПК сумата
сумата 3.10 лв. (три лева и 10 ст.),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.