Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
02.07.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 10634 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от
17.02.2020г., постановено по гр.дело № 28107/2019г. по описа на СРС, ГО, 56-ти
с-в, е отменена по иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр.
с чл. 188, т. 2 КТ, предявен от Г.И.М. срещу „И.по К.и Х.Т.” заповед № РД
04-18/19.04.2019г., издадена от директора на „И.по К.и Х.Т.”, с което й е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” за извършени
дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 2 КТ и чл. 187, ал. 1, т.
7 КТ.
Със същото
решение ответникът „И.по К.и Х.Т.” е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Г.И.М. сумата от 320 лв., представляващи разноски по делото, както и
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС сумата от 80 лв.,
представляващи държавна такса.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника срещу „И.по
К.и Х.Т.”. Поддържа се, че първоинстанционният съд е достигнал до погрешни
изводи въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, а именно, че в мотивите на процесната
заповед не е посочено, а и от доказателствата по делото не установява ищцата да
е отправила обидни квалификации пред трети лица, които не са служители на ИКХТ.
Излагат се съображения, че такива трети лица са председателят на ФНСЗ - КНСБ и
министъра на земеделието, храните и горите. Сочи, че следва да се вземат
предвид в тази връзка свидетелските показания на Д.М.и Б.Д.. Твърди освен това,
че в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на ищцата е посочено,
че Г.М. е отправила заплаха към председателя на синдикалната организация към
КНСБ-ФНЗС в ИКХТ, като последният е трето лице за работодателя. Излагат се
съображения, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода,
че посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищцата по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ не би
могло да се квалифицира като съставомерно нарушение
на трудовата дисциплина. Поддържа се, че цитираните изказвания от страна на
ищцата съпътстват противопоставянето на действията по преместването на
апаратурата, а не ги изчерпват. Сочи, се от свидетелските показния на М.и Д.се
установява, че обидните изрази, отправени от ищцата, са повече от тези посочени
в заповедта, както и се установяват конкретните действия, с които Г.М. се е
противопоставяла да извърши определени действия по преместване на апаратурата,
като е отказвала дължимото съдействие, физически е възпрепятствала изпълнението
на дейностите и е нагнетявала обстановката чрез обиди. Моли се
първоинстанционното решение да бъде отменено, като на негово място бъде
постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендират се
разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК ищцата Г.М., чрез процесуалния си представител адв. С.К., е подала отговор на въззивната жалба, в който
твърди, че същата е неоснователна. Излага подробни съображения, че ищцата е
сезирала така посочените от ответника трети лица в качеството й на
добросъвестен служител и член на КНСБ с докладни записки, в които е споделила
безпокойствата си от организацията на работния процес. Сочи, че в докладните
записки не се съдържат обидни
квалификации, уронващи доверието на трети лица, злепоставящи по този начин
работодателя. Поддържа освен това, че са неверни и твърденията на ответника, че
ищцата е отправила заплаха към председателя на СО към КНСБ-ФНС в ИКХТ и че
същият е трето лице извън юрисдикцията на работодателя. Сочи се, че
председателя на СО към КНСБ-ФНС в ИКХТ е С.И., която е служител на ИКХТ, което
е посочено и в приетия по делото като писмено доказателство доклад №
53/25.02.2019г., изготвен именно от С.И.. Твърди се освен това, че неописаните
в заповедта дисциплинарни нарушение, които ответникът поддържа да са били
извършени от Г.М. не могат да се вземат предвид при преценката дали ищцата е
препятствала изпълнението на Заповед № РД 04-12/12.02.2019г.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за
разглеждане иск с правно основание чл. 357, ал. 1 вр.
с чл. 188, т. 2 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
Спорните по
същество във въззивното производство въпроси са
свързани с това дали процесната заповед за налагане
на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е мотивирана и с наличието
на твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина.
Според
задължителните за съдилищата разяснения, дадени т. 1 на Тълкувателно решение №
1/2013 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 год., ОСГТК,
изключение от забраната за служебна проверка на правилността на решението на
първостепенния съд е допустимо единствено при нарушение на императивна материалноправна норма – порок, който може да бъде
констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като
основание за предприетото обжалване. В случая, въззивният
съд, като инстанция по същество, следва да обсъди и спазването на императивната
норма на чл. 193 КТ при налагане на дисциплинарното наказание.
На първо
място, съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава
правото на защита срещу налагането на наказанието „предупреждение за уволнение”
на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на
законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът.
Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно
определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи
за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено
изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките
му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата,
при които е извършено, както и времето на извършването му.
Въззивният съд намира
подобно на първоинстанционният такъв, че заповедта, с която й е наложено
дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, отговаря на
изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно е от съдържанието на
заповедта, че нарушението е индивидуализирано достатъчно ясно и подробно –
описани са неговите фактически признаци – в процеса на изпълнение на Заповед №
РД 04-12/12.02.2019г. на Директора на ИКХТ ш периода от 18.02.2019г. до
22.02.2019г. е използвала обидните квалификации: „некадърен доцент”, „некадърници”, „продажници”,
„луди”, „неормални”, „некомпетемтни”,
„пустиняци”, „пъдари” към двете хабилитирани лица,
заемащи ръководни позиции в ИКХТ, в присъствието на техни подчинени, с което е
уронила авторитета им на ръководители; същата е отправила заплаха към
Председателя на СО към КНСБ – ФНСЗ в ИКХТ, че „ще компроментира
дейността му пред ръководството на КНСБ”. Служителят е направил опит за
възпрепятстване на изпълнението на цитираната заповед, като се е противопоставял на действията при
преместване на апаратурата в новите помещения, заявявайки „съпикясайте
се” и „закривате пивоварната индустрия”. В заповедта е посочено още, че
използваните от лицето обидни квалификации са многобройни, остри, изричани
многократно в присъствието на множество служители, като отправените заплахи
засягат не само ръководството на ИКХТ, но и представител на обществеността
(синдикален деец с ръководни функции).
Съобразно чл.
195, ал. 1 КТ работодателят е посочил и законовия текст, под който счита, че се
подвеждат описаните нарушения – чл. 187, ал. 1, т. 7 и т.8 КТ, но евентуалното
несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по
себе си не води до незаконност на наказанието, а е от значение за това дали
визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина,
обосноваващо налагане на дисциплинарно наказание – правната квалификация на
описаното дисциплинарно нарушение се определя от съда.
На следващо
място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент
на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително
изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя.
Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е
работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на
дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните
дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е
било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят
следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения
за конкретно посочено нарушение /двете форми на изслушване на равностойни по
правното си значение, от преценката на работодателя зависи коя от тях да
избере/, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи
последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.
Достатъчно за
изпълнение на изискванията на чл. 193 КТ е преди налагане на наказанието
работодателят да поиска обяснения от работника или служителя за действия или
бездействия, които счита за нарушения на трудовите задължения /като тези
обяснения, респ. отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до
субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание/,
без обаче да е необходимо в искането за обяснения нарушенията на трудовата
дисциплина да бъдат индивидуализирани от обективна и субективна страна по
идентичен начин като в последващата заповед за на
налагане на дисциплинарно наказание. Достатъчно е по разбираем за работника
начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват
обясненията /В този смисъл Решение № 220 т 26.04.2011 г. на ВКС по гр.дело №
1917/2010 г., ІV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо
задължителна съдебна практика/.
В частност е
несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищцата преди издаване на
процесната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата не се е възползвала от правото
си на защита и не е депозирала писмени обяснения, с които да оспори
извършването на соченото от работодателя дисциплинарно нарушение.
Въззивният съд споделя
изводите на първостепенния такъв, че процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ е била
спазена от работодателя преди налагането на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, като е ирелевантно
обстоятелството, че на ищцата не са били предоставени исканите от нея доклад с
вх. № 52/25.02.2019г. и доклад с вх. № 53/25.02.2019г., посочени от ИКХТ в процесната заповед за дисциплинарно наказание. Това е така,
тъй като в писмо с вх. № 42/05.03.2019г. от директора на ИКХТ, с което е
поискано обяснение от ищцата, са описаните вменените й нарушения на трудовата
дисциплина с техните съществени признаци по достатъчно разбираем начин за
служителката, за да може същата да разбере за какво нарушение на трудовата
дисциплина се изискват от нея обяснения.
Следователно
предметът на съдебен контрол е очертан, обезпечено е правото на защита на
наказания служител и проверката по същество на спора – за осъществяване на
нарушенията и съответствието им с наложеното наказание, което работодателят
следва да установи чрез пълно доказване /чл. 154, ал. 1 ГПК/ – може да бъде
осъществена.
Разпоредбата на чл. 186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина,
като "виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата
на чл. 187 от КТ посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата
дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че атакуваната от ищцата заповед за налагане на
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" е
незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание се явява
незаконно по следните съображения: Ищцата оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното й от работодателя
дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В случай на
оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя,
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание
тежи върху работодателя.
В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни и
категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата Г.И.М. с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе разпоредби на
чл. 187, ал. 1 т, 7 и т. 8 от КТ, обосновали налагането на дисциплинарно
наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса доказателствен
материал /писмени и гласни доказателства/ не може да обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на ищцата
дисциплинарно наказание. Противно на изложеното във въззивната жалба, в
процесния случай не се установява по несъмнен начин обстоятелството, че ищцата
е извършила посочените в процесната заповед нарушения
на трудовата дисциплина, които да са основание за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 188, т. 2 от КТ -
предупреждение за уволнение. Описаните в процесната
заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от работодателя-
ответник като извършени от ищцата дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат
подведени под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и
съответно- да бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на
чл. 186 от КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е
виновното неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл. 187 от КТ , в който са посочени конкретните
дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на дисциплинарна
отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока доказателства
не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените дисциплинарни
простъпки.
В настоящия случай от страна на ответника „И.по К.и Х.Т.”, чрез неговия процесуален представител, не са ангажирани и представени в
първоинстанционното производство доказателства, обосноваващи извод за
законосъобразност на наложеното на ищцата Г.И.М. дисциплинарно наказание и в частност - за извършването от нейна страна на
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната преценка
на събрания в процеса доказателствен материал налага
приемането на правен извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е
наложено, без наказаният работник да е извършил вменената му от работодателя
дисциплинарна простъпка.
При тези данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната
отговорност на ищцата Г.И.М. е ангажирана за извършването на
действия, които от една страна не могат да бъдат квалифицирани като
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 186 от КТ и чл. 187, ал. 1, т. и т. 8,
пр. 2 от КТ, и от друга страна - не са безспорно установени при условията на
пълно доказване от страна на ответника.
Неоснователни са наведените от ответника възражения във въззивната жалба,
че ищцата е била извършила нарушения на трудовата дисциплина, посочени в процесната заповед № РД-04-18/19.04.2019г., а именно – по
чл. 187, ал. 1,т. 8, пр. 2 КТ – уронване на доброто име на предприятието –
използване на многобройни обидни квалификации срещу служители на ръководни
длъжности в присъствието на служители и отправяне на заплахи срещу тях., както
и по чл. 187, ал. 1 , т. 7 КТ- неизпълнение на законно нареждане на
работодателя - заповед № РД
04-12/12.02.2019г., изразяващо се в противопоставяне на действията по
преместването на апаратурата в новите помещения , заявявайки „сапикясвайте се” и „закривате пивоварната индустрия”.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1, т. 8, пр. 2 от КТ нарушение на
трудовата дисциплина представлява и
уронване на доброто име на предприятието. Това е деяние, с което работникът или
служителят може да създаде у трети лица неблагоприятна представа за
предприятието, като дали такава представа е създадена или не, е без значение за
наличието на това нарушение, тъй като то е формално и при него не е необходимо
да има някакъв неблагоприятен резултат. Не е от значение и формата на вината
при извършването на такова нарушение на трудовата дисциплина и такова ще бъде
налице, когато същото уронва доверието на трети лица и работодателят се
злепоставя пред тях.
В конкретния случай в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение” е посочено, че служителката е използвала обидни
квалификации: „некадърен доцент”, „некадърници”, „продажници”, „луди”, „ненормални”, „некомпетентни”, „пустиняци”, „пъдари” към двете хабилитирани лица доц. Д-р Д.М.и
доц. Д-р С.И., имащи ръководни позиции в ИКХТ, в присъствието на техни
подчинени, с което е уронила авторитета им на ръководители. За да е осъществено
така соченото от работодателя нарушение е необходимо същото да е било извършено
пред трети лица, каквото обстоятелство не е посочено в мотивите на процесната заповед, а и от доказателствата по делото не се
установява обидните квалификации да са отправени в присъствието на трети лица,
пред които да е било уронено доброто име на работодателя. Не следва да
се приема и довода на работодателя, че тъй като в процесната
заповед е посочено, че е отправена заплаха към председателя на синдикална
организация към КНСБ-ФНСЗ в ИКХТ, същият се явява трето лице. Това е така, тъй
като председателят на синдикална организация към КНСБ-ФНСЗ в ИКХТ всъщност е
доц. д-р С.И., което е видно от представените по делото писмени доказателства.
В конкретния случай същата е служител на ответното дружество и членуването й
или заемането на ръководен пост от същата в синдикална организация не може да
се приравни на трето лице по смисъла на закона.
Не могат да се вземат предвид и доводите на въззивника
– ответник, че при преценката дали е извършено дисциплинарното нарушение следва
да се вземат предвид и писмените доказателства по делото – доклад № 52 и доклад
№ 53, докладна записка №94-418 от 14.02.2019г. и докладна записка № 99 от
09.04.2019г., като се твърди, че ищцата била отправила докладните записки по
председателя на ФНСЗ - КНСБ и Министъра на земеделието, храните и горите с
оглед отправяне на сигнали до последните за работата в предприятието, явяващи
се трети лица. Доколкото тези обстоятелства не са включени в мотивната част на заповедта за налагането на наказанието и
не са станали пряка причина за налагането на същото, то същите не са предмет на
разглеждане от съда.
Следва да се допълни единствено, че съгласно константната практика освен
това изрично се приема, че отправянето на писмени заявления и сигнали от
работника или служителя до различни инстанции за допускани нарушения в
предприятието или учреждението, по същество не
представлява злоупотреба с доверието или уронване доброто име на предприятието,
както и разпространяване на поверителни за него сведения по смисъла на чл. 187,
т. 8 и чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ /решение № 909 от 16.12.1992г. по гр.д. №
753/1992г. на ВКС, III ГО/.
Неоснователно е и наведеното от въззивника –
ответник възражение, че е било извършено и дисциплинарното нарушения на
трудовата дисциплина от служителката съгласно разпоредбата на чл. 187, т. 7 КТ.
Съществен елемент на трудовата
дисциплина е задължението на работника или служителя да се подчинява на
законните нареждания на работодателя – чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ /виж и чл. 126,
т. 7 КТ/. Това задължение произтича от специфичният характер на дължимата от
работника или служителя престация – да се постави на
разположение на работодателя за изпълнение на определена работа, включително да
се подчинява на указанията му относно начина на изпълнението.
В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е посочено, че
служителката не е изпълнила законно нареждане на работодателя - заповед № РД 04-12/12.02.2019г. и
изразяващо се в противопоставяне от ищцата на действията по преместването на
апаратурата в новите помещения, заявявайки
„сапикясвайте се” и „закривате пивоварната
индустрия”. Въззивният съд намира, че изводът на първоинстанционият съд, че не е извършено и това нарушение
на трудовата дисциплина от служителя е правилен, тъй като употребените от
ищцата изрази не могат да се ценят като неизпълнение на процесната
заповед № РД 04-12/12.02.2019г. , регламентираща дейностите по обособяване и въвеждане в екплоатация на новата лаборатория.
В конкретния случай едва с въззивната жалба ответникът твърди, че при
извършването на дисциплинарното нарушение
по чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ -
неизпълнение на законни нареждания има
предвид осъществен отказ от оказване на дължимо действие от служителката,
налице е физическо възпрепятстване изпълнението на дейностите от страна на
служителката и нагнетяване на обстановката с използване на обидни квалификации
от страна на служителката. Доколкото същите не са включени в мотивната част на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание „предупреждение за уволнение” на ищцата, както и същите се явяват
недоказани от събрания по делото доказателствен материал, то същите тези доводи се явяват
неоснователни.
Нещо повече, по делото бе
установено, че ищцата е била включена като част от комисия от 8 човека със
заповед № РД 04-12/12.02.2019г. със
задача комисията да организира обособяването на специализирана лаборатория за
идентифициране и изпитване на биологично – активни субстанции, оборудвана със
съществуващата в ИКХТ съвременна аналитична техника; новата лаборатория да се
разположи в помещение № 12, като намиращите се там апаратура, оборудване и
консумативи да се разпределят в помещения № 15 и № 3 и помещения 1 и 2 от блок
3 и др. Имайки предвид, че комисията, назначена от работодателя се е състояла
от 8 човека, един от членовете на същата е липсвал по време на извършените
дейности по преместването, както и че в заповедта не са конкретизирани какви
задължения поотделно има всеки един от служителите /а доказателствената тежест в тази насока е била на
работодателя/, то не може да се вмени като неизпълнение на задълженията цитираните по –
горе действия от служителката – като е казвала, че трябва да се изчака
комисията да се събере в пълен състав, че същата е трябвало да оказва на
останалите членове как да разполагат апаратурата и другите вменени от
работодателя нарушения.
Следователно и
при приложението на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателествената тежест настоящият съдебен състав
счита, че ищцата не е извършила вмененото й дисциплинарно нарушение по чл. 187,
ал. 1, т. 7 КТ, поради което и релевираната претенция
се явява основателна и подлежи на уважаване.
При това положение наложеното на Г.И.М. дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение" се явява
незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният съд, като е достигнал до същия правен
извод е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.
При този изход
на спора жалбоподателят няма право на разноски. При направено искане за
присъждане на разноски от въззиваемата страна за въззивното производство,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. С.К. – САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв възнаграждение в размер на 600 лв.
На основание
чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.02.2020г., постановено по гр.дело № 28107/2019г. по описа на
СРС, ГО, 56-ти с-в.
ОСЪЖДА „И.по
К.и Х.Т.”, ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, бул. „****да заплати на адв. С.К. – САК, на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл. 280, ал.
3, т. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/