Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 28.10.2020 г. град К.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански състав
На пети октомври година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия С.Г. гражданско дело № 1650 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искът е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно основание чл.69
от Закона за наследството /ЗН/.
Производството е по реда на чл.341 и сл. от ГПК във фаза след допускане на
делбата.
Ищцата Т.С.С., чрез пълномощника си адвокат А. А. моли съда да извърши
делбата чрез изнасянето на процесния имот на публична продан като неподеляем.
Ответника И.М.Т., чрез особения си
представител адвокат М. К. моли съда да
извърши делбата чрез изнасянето на процесния имот на публична продан като
неподеляем.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите
след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за
установено следното:
По извършване на делбата
Принципът за извършването на делбата е залегнал в нормата на чл. 69, ал. 2
от ЗН и според него всеки съделител трябва да получи по възможност дял в
натура, като неравенството на дяловете се изравнява в пари, а имотите които не
могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.
С влязло в законна
сила съдебно решение № 126/06.03.2019г., постановено по гр.дело №1650/2019г. по
описа на Районен съд – К., съдът е допуснал съдебна делба между Т.С.С., ЕГН ********** и И.М.Т., ЕГН ********** по отношение на
следния недвижим имот: двуетажна жилищна сграда с разгъната застроена площ
135 кв.м. и вграден гараж със застроена площ 16 кв.м., построена с отстъпено
право на строеж върху общинска земя, съгласно Договор за отстъпване право на
строеж върху държавна земя от 24.04.1986 г., представляваща Урегулиран поземлен
имот (УПИ) № в кварталпо плана на село Б., с площ кв.м., находящ се на ул., одобрен със заповед
№ г., при граници и съседи на имота: улица, и улица и съседи на жилищната
сграда от всички страни, при квоти 1 /2 идеална част за Т.С.С. и 1 /2 идеална част за И.М.Т..
В преклузивния срок по чл.346 от ГПК
никой от съделителите не е предявил претенции по сметки.
За да избере способ за извършване на делбата съдът назначи по делото
съдебно - техническа експертиза. От заключението на съдебно – техническа
експертиза, неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено се
установява, че процесния недвижим имот съобразно допуснатите квоти е
неподеляем. Посочено е, че процесният недвижим имот, допуснат до съдебна делба, отговаря на изискванията на ЗУТ за
груб строеж на жилищна сграда. От заключението се установява, че пазарната
стойност на процесния недвижим имот обект на делбата е 8 242 лева.
Пазарната стойност на всеки един от дяловете на съделителите е както следва :
за Т.С.С. - 4 121 лева, за И.М.Т. – 4 121 лева.
При така описаната фактическа обстановка, съдът счита, че допуснатия до делба
недвижим имот следва да бъде изнесен на публична продан на основание чл.348 от ГПК по следните съображения. На първо място до делба е допуснат недвижим имот,
който е неподеляем. На следващо място процесния недвижим имот не може да бъде
поставен в един от дяловете, тъй като не
са налице изискванията по чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, а и липсва искане в тази
насока.
С оглед изнасянето на процесния имот на публична продан за меродавна оценка
към настоящия момент предвид определянето на държавна такса, съдът приема
пазарната оценка на имота, дадена в заключението на съдебно – техническата
експертиза, а именно 8 242 лева, която оценка не е оспорена от страните.
Съгласно
чл.8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да заплати държавна такса, която е 4% върху
стойността на дела му.
Всеки от
съделителите следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К. 4 %
върху стойността на дела си, като се имат предвид квотите, при които е
допусната делбата по отношение на всеки от съделителите и паричната оценка на
тези квоти, дадени в заключението но вещото лице. Тъй като делбата е допусната
при равни квоти, стойността на всеки дял е 4 121 лева. Ето защо всеки
съделителите следва да заплати държавна такса в размер на 164.84 лева.
В производството по извършването на делбата всички страни са едновременни
ищци и ответници, за възнаграждението на вещото лице всеки от съделителите
дължи разноски по делото съразмерно с правата /квотите/ си. В случая разноските
по делото за възнаграждение за вещо лице възлизат на 150 лева. Следователно
всеки от съделителите съобразно квотите си дължи по 75 лева. Възнаграждението
на вещото лице обаче е заплатено изцяло от съделителят Т.С.С., т.е същия е заплатил със 75 лева повече от дължимото от
него съразмерно с дела й. Ето защо, с оглед принципа на равенство на страните, съделителя
И.М.Т. следва да бъде осъден да заплати на съделителя Т.С.С. сумата от 75 лева. съразмерно с правата /квотите/ в процесния делбен имот
на всеки от съделителите.
Ищецът
претендира съдебни разноски за особен представител на ответника, както и
възнаграждение за един адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно
стойността на дяловете. Разноските включват заплатените такси за свидетели,
вещи лица и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на
съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл. 78 ГПК, които включват и възнаграждение за
един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с
предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на чл. 355 от ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78 от ГПК. Според правилото на чл. 29, ал. 3 от ГПК разноските за особен представител на лице с неизвестен постоянен и
настоящ адрес първоначално се поемат от насрещната страна, респ. от ищеца
съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК. Заплащането им е продиктувано от
необходимостта процесът да продължи, без личното участие на ответника, но като
се гарантират процесуалните му права, поради което средствата за изплащане на
възнаграждение на лицето, назначено за особен
представител, който не действа в личен интерес на всички страни-съделители, а от
името и за сметка на представлявания, като брани неговите права. Разноските за
възнаграждението на особения представител
по естеството си най-много се доближават до тези за адвокатско възнаграждение.
Поради това възлагането им между страните в делбеното производство следва да е
идентично с това на разноските за адвокатска защита. Те не следва да се
разпределят според специалното правило на чл. 355, ал. 1 от ГПК между всички съделители съобразно
дела им, защото макар и да са необходими за движението на делбеното дело, не са
пряко свързани с предмета на иска за делба, а следва да се понесат от
представлявания / определение № 681/18.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5778/2015 г.
на ВКС, III г. о. /. По изложените
съображения съделителя И.М.Т..
следва да заплати на Т.С.С. сумата от 679.60 лева, представляваща
заплатеното възнаграждение за особения
представител.
Нормата
на чл. 355 ГПК има предвид разноските, направени по
повод на признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост – за
назначаване на експертизи, за извършване на оглед и др. Когато не се оспорват
правата на съделителите или способа на извършването на делбата, всеки съделител
понася сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат /
О-47-2015, І г.о.; О-152-2015, ІІ г.о.). По тези съображения неоснователно се
явява искането на ищцата за присъждане на разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот : Двуетажна
жилищна сграда с разгъната застроена площ 135 кв.м. и вграден гараж със
застроена площ 16 кв.м., построена с отстъпено право на строеж върху общинска
земя, съгласно Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от г.,
представляваща Урегулиран поземлен имот (УПИ) № в квартал по плана на село Б., с площ кв.м., находящ се на ул. №, одобрен със
заповед № г., при граници и съседи на
имота: улица, и улица и съседи на жилищната сграда от всички страни, при права /квоти/, както следва : 1
/2 идеална част за Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***
и 1 /2 идеална част за И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***.
Пазарната оценка на този имот е 8
242 лева.
ОСЪЖДА Т.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – К. сумата от 164.84
лева представляваща дължима държавна такса върху стойността на дела й.
ОСЪЖДА И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – К. сумата от 164.84 лева представляваща дължима държавна такса
върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА И.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на Т.С.С., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 754.60 лева,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: