№ 1362
гр. Пловдив, 15.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502669 по описа за 2021 година
Производство по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Т. Д. П., против определение за повторно
прекратяване на гражданско дело № 3473/2021г. по описа на РС Пловдив.
С определение № 7233 от 18.09.2021 г., РС Пловдив, XVI гр.състав, връща искова
молба с вх. № 8679/ 23.02.2021 г., уточнена с молби с вх. № 11755/10.03.2021 г. и № 51415/
10.09.2021 г., подадени от Т. Д. П., поради неизпълнение в дадения срок на указанията за
отстраняване на нередовността им и прекратява повторно, като недопустимо,
производството по гр. дело № 3473/ 2021 г. по описа на ПРС, XVI- ти гр. състав.
Жалбоподателят счита това определение за неправилно, като моли да бъде отменено
и делото да бъде възобновено. Твърди, че е изпълнил указанията на съда, като точно това,
което му е указано, го е сторил. Излага съображения, че сигналоподателят може да бъде
жертва на дискриминация, тъй като лице, с качеството сигналоподател, може да бъде
носител на защитените признаци, изброени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
дискриминация, както и несъгласие с позицията на ПОС, поради което моли да бъде
преразгледана.
Окръжен съд Пловдив, след като разгледа доказателствата по делото и прецени
направените доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, доколкото е
депозирана от страна по делото, в срок и при наличие на правен интерес, а разгледана по
същество за основателна.
Пъровинстанционния съд е бил сезиран с иск по чл.71, ал.1 от Закона за защита от
дискриминацията. В исковата си молба и подаденото уточнение ищеца твърди, че е
дискриминиран от полицай Т. от РУ на МВР- с. .......... по признака обществено положение-
сигналоподател, тъй като ответникът отказвал да го призове и разпита по подаден от него
1
сигнал срещу кмета на с. ......................, с което ищецът бил третиран неравноправно в
сравнение с други сигналоподатели.
Районен съд Пловдив е приел, че описаните от ищеца обстоятелства сочат на
несъгласие с действията на полицейския орган при провеждане на разследване, проверката
за законосъобразност на които следва да се осъществи по друг ред, поради което и не
обуславят необходимост от провеждане на исков процес по предявен иск по Закона за
защита от дискриминация, поради което с определение от 19.03.2021 г. е върнал исковата
молба, поради неизпълнение на дадените указания за отстраняване на нередовността и в
срок, и прекратил производството поради недопустимост. Това определение е отменено от
ОС Пловдив, като въззивният състав е приел, че дали твърдените от ищеца факти
съставляват дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация е въпрос по
съществото на делото. В акта си въззивният съд е посочил също, че споделя становището на
първоинстанционния съд за нередовност на исковата молба и след подаденото уточнение,
поради това, че от изложените от ищеца твърдения не става ясен в достатъчна степен
признакът, по който той счита, че е бил дискриминиран. Посочено е в същото определение,
че в случая от твърденията на жалбоподателя се налага изводът, че „сигналоподател“ е
качеството на ищеца в конкретното административно или евентуално наказателно
производство, образувано по сигнала му, а не неговото обществено положение, като това
качество /на сигналоподател по конкретен сигнал/ само по себе си не може да бъде признак
от кръга на тези по чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, на който да се основава
дискриминацията. Дадени са конкретни указания за оставяне повторно исковата молба без
движение до уточняване от страна на ищеца на твърденията му за признака, на който се
основава дискриминацията, т.е. защо и поради наличието на кой от признаците по чл.4 от
Закона за защита от дискриминация той счита, че като сигналоподател е неравноправно
третиран в сравнение със сходни случаи, както и, че в случай, че това е заради общественото
му положение, то ищецът следва да посочи какво е конкретното му обществено положение,
което е станало причина той да бъде дискриминиран по повод подадения от него сигнал.
След връщане на делото Районен съд, с Разпореждане от 28.05.2021 г. е посочил, че
във връзка с определение № 162/ 14.05.2021 г., постановено по в.ч. гр. дело № 1053/ 2021 г.
на Окръжен съд- Пловдив, VII състав, следва да се укаже на ищеца да посочи на кой от
признаците, посочени в чл. 4 ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, твърди, че се
основава неговото неравноправно третиране и защо счита, че именно съответното му
качество е причина той да бъде дискриминиран, като оставя исковата молба без движение
до отстраняване на горепосочените нередовности на исковата молба.
В молба от 10.09.2021 г. ищецът посочва признака по който твърди, че се основава
неговото неравноправно третиране, а именно по признака обществено и лично положение,
тъй като е лице подало сигнал, с характерна черта, която го прави разпознаваем –
гражданската му активност. Посочено е защо счита, че именно това качество е причина да
бъде дискриминиран – съдържанието на жалбата, тъй като сигналът му касае пряко работата
на самия ответник и това, че е активен гражданин, поради което може да доведе до
2
неприятности, тъй като сигналът му е за лошата работа на МВР в съответното населено
място.
Районен съд е приел, че с новата уточняваща молба отново не са изпълнени дадените
указания на съда, като макар и формално признаците обществено и лично положение да са
въведени като самостоятелни основания за дискриминация, тези два признака се
аргументират от страната с едни и същи обстоятелства, които не са променени - ищецът да е
бил дискриминационно третиран, защото подал сигнал срещу властта и имал активна
гражданска позиция, а качеството на лице, подаващо сигнал, не може да бъде признак от
кръга на тези по чл. 4 ал. 1 от ЗЗД, на който да се основава дискриминацията, като именно в
тази връзка са били и указанията до страната да конкретизира признака за дискриминация.
Освен това сочи, че не е уточнено конкретното обществено положение на жалбоподателя,
което е станало причина за дискриминацията и липсва каквато и да е конкретика откъм
обстоятелства, на база на които се излагат твърденията за по - неблагоприятното третиране
на ищеца спрямо други лица - кои са тези лица, какви са техните сигнали, как е било
процедирано по тях. Направен е извод, че без яснота по тези факти няма как да се прецени
дали действително твърденията на ищеца могат да формират предпоставка за завеждане на
производство по защита от дискриминация, както и, че са дадени достатъчно възможности
да уточни твърденията си, които са били точни и конкретни, но исковата молба е останала
нередовна.
С оглед данните по делото настоящият състав намира, че действително ищецът не е
изпълнил дадените от съда указания и исковата молба е останала нередовна, въпреки
постъпилите уточняващи молби. Предвид изложените обстоятелства в последната
постъпила молба от ищеца и с оглед за..........нението му да приведе исковата молба в
съответствие с изискванията на чл. 129 от ГПК, е следвало първоинстанционният съд преди
да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, да прецени
необходимостта от ползване на правна помощ от ищеца. Ищецът е проявил активност за
изпълнение на дадените му указания, като видно и от подадената жалба, счита, че е
изпълнил точно каквото му е указано от съда, но въпреки положените усилия, дадените от
съда указания са останали неразбираеми за страната. Съгласно чл. 129 от ГПК, когато
исковата молба не отговаря на изискванията на закона, на ищеца се съобщава да отстрани в
срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има
необходимост и право на това. След като прецени наличието на необходимост от ползване
на правна помощ, съдът следва да напъти ищеца за обстоятелствата, при които има право да
ползва такава, съгласно чл. 129, ал. 2 и чл. 99 от ГПК, както и да му даде възможност да
ангажира доказателства относно останалите предпоставки на закона за допускането и -
семейното, материалното и здравословното си състояние.
Предвид посочените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено
като неправилно, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за извършване на
следващите се процесуални действия съобразно гореизложеното.
По изложените съображения съдът,
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7233 от 18.09.2021 г. на РС Пловдив, XVI гр.състав,
постановено по гр. дело № 3473 по описа на съда за 2021 г.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия
по него, съобразно изложените мотиви в определението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4