Решение по дело №330/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 139
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500330
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. Ямбол, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500330 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С. Х. Д., ЕГН ********** от гр.*******, чрез адв.
Д. Е. - АК гр. Стара Загора, срещу Решение № 260341 от 08.09. 2021 г, постановено по гр. д.
№ 40/2020 г. по описа на PC – Ямбол, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. М. П.,
ЕГН ********** от гр.*****, С. Х. Д., ЕГН ********** от гр.******* и П. Х. Д., ЕГН
********** от гр.***** против Т. М. И., ЕГН ********** от гр.****** иск по чл.87, ал.З от
ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.532.36.3.8 по кадастралната карта
на гр.Ямбол, представляващ жилище-апартамент № 8, находящ се в гр.****, със застроена
площ 81,00кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси,
при съседни самостоятелни обекти в сградата същия етаж: ПИ с идентификатор №
87374.532.36.3.29 и ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.7,под обекта:ПИ с
идентификатор № 87374.532.36.3.5 и над обекта:ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.11,
стар идентификатор:няма, заедно с прилежащото избено помещение № 8, с полезна площ
2,00 кв.м., при граници: на север-мазе № 4, юг- мазе № 9, изток-коридор, запад-абонатна
станция, както и 0,798 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор №
87374,532.36.3 по кадастралната карта на гр.Ямбол и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.532.36 по
1
кадастралната карта на гр.Ямбол, срещу предоставени от приобретателя на прехвърлителя
грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на настоящия договор, както и
срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота
му, лично или чрез трето лице, обективиран в нотариален акт №176, том I, рег.№ 1259, дело
№141 от 26.06.2019г. на нотариус Т.Д. - нотариус №169 с район на действие PC-Ямбол, като
неоснователен; ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. М. П., С. Х. Д., и П. Х. Д. против Т. М. И.
евентуален иск по чл.28, ал.1, изр.1 от ЗЗД, като неоснователен като ОСЪЖДА Р. М. П., С.
Х. Д., и П. Х. Д. на осн.чл.78, ал.З от ГПК да заплатят на Т. М. И. направените по делото
разноски в размер на 438лв.
Въззивникът счита решението за неправилно поради неговата необоснованост и
незаконосъобразност. Възразява, че ЯРС не е кредитирал показанията на свидетелите Х.Д.,
Р.Я. и Д.М.. Счита, че съдът неправилно е приел, че свид. Х.Д. в голямата си част
възпроизвежда факти, на които не е присъствал, т. к. не е ходил често в жилището на А. и
няма преки впечатления за тези факти. Изложил е съображения, че ЯРС необосновано е
кредитирал показанията на свидетелите на ответника, показанията на св. Д.М., която
описвала преките грижи, които Т. И. и тя са полагали за С.А., въпреки, че част от тези
показания били опровергани по безспорен начин със съдебно удостоверение и писмо с изх.
№ 224/04.02.2021 г. на МБАЛ "Св. Пантелеймон" АД гр.Ямбол, представени от ищците.
Смята, че свид. Минчева е от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, но това съдът е пропуснал
да обсъди. Въззивникът твърди, че макар и приети от съда, като писмени доказателства шест
броя разписки, в размер от по 100 лева, не става ясно, точно как съдът определя, че след
като по този начин ответникът е трансформирал задължението си за издръжка в този размер
добросъвестно и в цялост е изпълнявал задълженията си по договора. Възразява, че за да
отхвърли евентуалният иск съдът неправилно се е позовал само на свид.показания на
свид.А.Т. и е обсъдил показанията на свидетелите избирателно. Изложил е съображения, че
има несъответствия между доказателствата по делото и констатациите на съда, поради което
изводите му са необосновани. Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение и
постанови ново, с което да уважи изцяло въззивна жалба. Претендира присъждане на
направените в двете инстанции разноски по делото.
С молба-становище от Р. М. П. ЕГН ********** от гр.*****, И от П. Х. Д. ЕГН
********** от гр.**** чрез адв. А. Д., на основание чл. 265 ГПК същите се присъединяват
към въззивна жалба с вх. № 268380 / 29.09.2021г. депозирана от С. Х. Д., чрез процесуалния
му представител, против Решение № 260341 от 08.09.2021г. постановено по гр.д. № 40/
2020г. по описа на PC Ямбол. Изразено е становище, че споделят подробно изложените във
въззивната жалба аргументи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на
обжалваното решение. Молят ЯОС да приеме, че въззивната жалба е основателна и да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение, със съответните
законови последици. Ищците Р. П. и П. Д. са конституирани като въззивници по делото.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Т. М. И. от
гр.**** с ЕГН **********, депозиран чрез пълномощника му адв.М. Х. от ЯАК. В отговора
2
се излага становище за недопустимост и за неоснователност на жалбата, както и
съображения, че решението е валидно, допустимо и правилно. Моли ЯОС да остави без
уважение въззивната жалба като неоснователна и потвърди обжалваното решение.
Претендират се направените във въззивната инстанция разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
В о.с.з. въззивникът С.Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Д.Е.,
която моли съда да уважи въззивната жалба и представя списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. въззивниците Р.П. и П.Д., редовно призовани, не се явяват, представляват се
от адв.А.Д., която моли съда да бъде отменено първоинстанционното решение и съда да
уважи предявените искове.
В о.с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М.Х.,
която моли за потвърждаване на обжалваното решение на ЯРС като правилно и иска
присъждане на направените пред ЯОС разноски за адвокатско възнаграждение.
Производството е образувано по молба на С.Н.А. против Т. М. И., с която се иска на
основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД да бъде развален сключения с нот. акт № 176, т. 1, peг. № 1259,
дело № 141 от 26.06.2019г. на Т.Д. - Нотариус № 169 с район на действие - съдебният район
на PC Ямбол, вписан с вх. Per. № 3684 от 26.06.2019г., акт № 83, т.12, дело № 2119/ 2019г.
Агенция по вписванията - Служба по вписванията гр.Ямбол, договор за прехвърляне на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
87374.532.36.3.8 по кадастралната карта на гр.Ямбол, представляващ жилище-апартамент №
8, находящ се в гр.*****, със застроена площ 81,00 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
коридор, сервизно помещение и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
същия етаж: ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.29 и ПИ с идентификатор №
87374.532.36.3.7, под обекта: ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.5 и над обекта:ПИ с
идентификатор № 87374.532.36.3.11 стар идентификатор: няма,заедно с прилежащото
избено помещение № 8, с полезна площ 2,00 /два/ кв.м., при граници: север - мазе № 4, юг -
мазе № 9, изток - коридор, запад - абонатна станция, както и 0,798 % ид.ч. от общите части
на сграда с идентификатор № 87374.532.36.3 по кадастралната карта на гр.Ямбол и
съответните идеални части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с
идентификатор № 87374.532.36 по кадастралната карта на гр.Ямбол, срещу предоставени от
приобретателя на прехвърлителя грижи и издръжка за минал период до датата на
сключването на настоящия договор, както и срещу задължението на приобретателя да гледа
и издържа прехвърлителя до края на живота му лично или чрез трето лице, поради
неизпълнение. При условията на евентуалност моли да бъде унищожен сключеният на
26.06.2019г. между С.Н.А. и Т. М. И. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, описан по-горе, на основание чл. 28, ал. 1, изр. първо от
ЗЗД - поради грешка в предмета.
В хода на производството ищцата е починала, като на нейно място са конституирани
нейните наследници Р. М. П., С. Х. Д. и П. Х. Д., които поддържат подадената искова
молба.
3
Ответникът оспорва исковете като неоснователни, оспорва всички изложени в
исковата молба твърдения, освен че между страните има сключен договор за гледане и
издръжка, обективиран в нот.акт №176, т.1, рег.№ 1259, дело №141 от 26.06.2019г. на Т.Д. -
Нотариус №169 с район на действие - ЯРС. Излага, че се познават от 2000г., когато
ответникът заживява в имота под наем, че изпълнявал своето задължение лично до
18.12.2019г., чрез осигуряване на спокоен и нормален живот, а след тази дата, чрез
престиране на парични средства, че кредиторът С.А. била в забава поради неоснователен
отказ да приеме изпълнение от страна на отв.И., поради което и И. правомерно изпълнил
задължението в пари. За ответника възникнал правния интерес от предявяване на иск за
парична трансформация на задължението за гледане и издръжка по договор от 26.06.2019г.
обективиран в Нот.акт № 176, т.1, рег.№ 1259, дело № 141 от 26.06.2019г. на Нотариус Т.Д. с
рег.№ 169 и район на действие - ЯРС, който иск предявил пред ЯРС и било образувано гр.д.
№ 75/2020г. по описа на ЯРС.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Представеният нотариален акт №176, том I, рег.№ 1259, дело №141 от 26.06.2019г. на
нотариус Т.Д. - нотариус №169 с район на действие PC-Ямбол обективира договор, с който
С.Н.А. е прехвърлила на Т. М. И. следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 87374.532.36.3.8 по кадастралната карта на гр.Ямбол,
представляващ жилище-апартамент № 8, находящ се в гр.****, със застроена площ 81,00
кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, при
съседни самостоятелни обекти в сградата същия етаж: ПИ с идентификатор №
87374.532.36.3.29 и ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.7, под обекта: ПИ с
идентификатор № 87374.532.36.3.5 и над обекта: ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.11,
стар идентификатор: няма, заедно с прилежащото избено помещение № 8, с полезна площ
2,00 кв.м., при граници: на север - мазе № 4, юг - мазе № 9, изток - коридор, запад - абонатна
станция, както и 0,798 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор №
87374,532.36.3 по кадастралната карта на гр.Ямбол и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.532.36 по
кадастралната карта на гр.Ямбол, срещу предоставени от приобретателя на прехвърлителя
грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на настоящия договор, както и
срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота
му, лично или чрез трето лице. Приобретателят Т.М.И. е заявил, че е съгласен и приема
описания недвижим имот срещу предоставени от него на прехвърлителя грижи и издръжка
за минал период до датата на сключване на настоящия договор, както и срещу задължението
да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му, лично или чрез трето лице.
Данъчната оценка, посочена в нотариалния акт на имота е 27 924.90лв.
При прехвърлянето на собствеността С.Н.А. се е легитимирала като собственик на
имота с нот.акт №161, том III,, рег.№ 7615, дело № 391/23.07.2003г. на нотариус Т.Д. и нот.
Акт №76, том V, рег.№ 10026, дело №652/18.09.2003г. на нотариус Т.Д., приложени и
4
приети по делото с нотариалната преписка.
Представени са от ответника медицинска бележка от 09.01.2020г. на АИППИМП д-р
Моллова ЕООД, в която е посочено, че при посещенията на пациентката С.Н.А. тя е била
придружавана от Т. М. И., както и фиш за спешна медицинска помощ оказана на С.А..
Ответникът е представил разписки, подписани от С.Н.А. от 25.06.2019 г., 25.07.2019 г.,
26.08.2019 г., 27.09.2019 г., 25.10.2019 г., 26.11.2019 г., с които тя е декларирала, че на тези
дати е получила от Т. М. И. сумата от по 100 лева, представляваща финансово подпомагане
за лични нейни нужди за месеците юни, юли, август, септември, октомври и ноември 2019г.,
като е заявила, че по този начин е напълно удовлетворена от помощта, която й се оказва за
покриване на месечните й разходи. Ответникът е представил два броя парични преводи,
които е правил на С.А. на 27.12.2019г. - 154.00лв. на 20.01.2020г. - вноска по дело 141 за
гледане и издръжка м.декември и на 20.01.2020г. от 100лв. - вноска по дело 141/26.06.2019
за м.януари за гледане и издръжка.
От приложената преписка 4174/2019г. на Районна прокуратура -Ямбол, е видно, че
същата е образувана по подадена от Т. М. И. жалба, в която поискано съдействие за достъп
до прехвърленото жилище, т.к. съседката Д. и племенницата на прехвърлителката Р. не ги
пускали. По преписката е постановено постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 31.12.2019г., т.к. не са налице данни за извършено престъпление от общ
характер по смисъла на НК.
Видно от приложеното гр.д. № 76/2020г. по описа на ЯРС същото е било образувано
по искова молба подадена от Т. М. И. против С.Н.А. вх.№ 797/16.01.2020г., с която е
поискано допускането на трансформация на задължението за издръжка и гледане по
алеаторния договор в паричен еквивалент. С определение от 23.07.2020г. производството по
делото е било прекратено поради отпадане на правния интерес от иска във връзка със
смъртта на С.А..
Пред ЯРС са разпитани свидетели на страните. Свидетелката Р.Я. дава следните
показания: - Нямам родство със страните. Познавам страните. Познавам С. - тя е леля на
моята приятелка на Р. П.. Не познавам Т.. Често посещавам дома на С., защото с
племенницата й сме много близки. Когато сме се уговаряли с Р. да излизаме, почти винаги
сме я вземали да излизаме. Когато сме ходили у тях, не съм заварвала ответната страна там.
На дата 27.06.2019 г. бяхме при този господин - адв. Т.ов. Бяхме аз и Р. П.. Отидох и взех от
леля й, разговаря ли са, и като я взех това, което леля Т. каза е: „Непременно да отидем при
адвокат." Тя искаше да отидем, защото предния ден е подписала нещо, но беше в
недоумение какво е. Тя не беше наясно какво е подписала. Разбрах го по начина, по който
ме гледаше, тя недоумяваше. Като отидохме при него, за да видим какво е подписала,
разбрахме че е ставало дума за прехвърляне на апартамента. Той каза, че прехвърлянето на
апартамента е в резултата на това, че Т. е гледал леля Т. и това, което ни успокои в този
договор, е че той се задължава да гледа леля Т.Д. края на живота й, да я издържа и да се
грижи за нея. Р. искаше да осигури добри старини на леля си. Аз не се върнах при леля Т., Р.
се върна, даже и по телефона говорихме. Р. е разказала на леля Т., предала е разговора с
5
адвоката, а тя й казала, че като че ли не е разбрала какво е станало. Знам много неща за леля
Т.. Мисля че беше през 2005 г., тогава тя беше на операция на дебелото черво. За 2019 г.,
относно здравословното й състояние - аз ходих, но не съм се качвала горе, защото Р. каза:
„Не се качвай, не е за теб това." Зная, че се грижеше и преди това за нея, а след това, когато
тя се залежа, Р. непрекъснато беше там, сменяше памперси, грижеше се за нея. Д. и Р. се
грижеха последните месеци за леля Т.. С Р. непрестанно сме във връзка и от нея знам. Леля
Т. живее на ул. „Полковник Бакланов", но не знам номера. Къщата - вътре качвам се във
входа, на два етажа е, качвам се по стълбите, преди това няма етаж, влизам вътре, стълбите
са постлани с пътека, била съм предимно в хола. Тя беше възрастна жена, но много се
грижеше за дома си, той блестеше от чистота. Вътре, като влезем има коридор малък,
отсреща две стаи - срещу мен е хола. Той е с прозорец, който гледа към улицата, диван,
маса. Има стаи и други, но там не съм ходила. Аз съм влизала само в коридора и хола. Три
стаи и кухня, мисля че има. През 2019 г. не съм си водила бележки колко пъти съм ходила,
но много често. С. почина на 21.01.2020 г. Моята приятелка я посещаваше, когато беше вече
много тежко състоянието й. Съветвала съм я да положи и малко грижи за себе си. Тя самата
не беше добре, но въпреки всичко беше неотлъчно до леля си. Тя е пенсионер, работеше в
„Ямболен". Хола е срещу вратата на стълбите.
Свидетелят А.Т. - Работя като адвокат към АК Ямбол от двадесет години. Познавам
страните по делото. Преди две години, първо дойде Т. и каза, че е във взаимоотношения на
преговори с една възрастна жена, за която се грижи от около 10 години. Тя искала да му даде
имот срещу тези грижи, които той е полагал сега и така смятали, че ще бъде за в бъдеще.
Обясних му правилата прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, тъй като разбрах от
него, че става дума за доста възрастен човек, и като че още по-важно - за лице, което не е в
роднинска връзка с Т.. Поисках да бъде доведена госпожата, която според него ще му
прехвърли имот, за да разбера дали това е нейната воля. Тя беше доведена в кантората ми,
мисля че два пъти се случи това преди сделката. Аз влязох в разговор c нея и детайлно
обясних какъв е смисъла на договора за прехвърляне на имота. Попитах я дали носенето на
хранителни продукти, дали грижите като метене, готвене, чистене от страна на една
госпожа, която беше с Т. е правено досега, или смята за в бъдеще да го правят, и дали тя ще
си даде имота, това действително осъзната воля ли е. Тя категорично отговори, че това е
нейната воля, че иска да прехвърли имота срещу минали грижи, които Т. е полагал за нея,
както и за онези които ще бъдат полагани от този човек, и както тя каза: „...който ми е като
син." и за в бъдеще. Според мен, относно прехвърлянето на имота по сделката, госпожата
беше абсолютно наясно с това какво подписва, че срещу предоставяне в миналото на грижи,
дава имота си, а така също за онези, които преобритателя ще полага за нея за в бъдеще. По
повод на изповядване на сделката -в този ден, тъй като бях обяснил на нотариуса, който
като видя ЕГН-то, аз й казах, че не са в родствена връзка. Когато тя дойде, нотариуса я
попита как се казва, на колко е години, от къде е родом. Всички тези въпроси целяха да се
увери нотариуса, че тя е в пълно съзнание, след което естествено тя гласно прочете
съдържанието на договора. Попита дали одобрява написаното, и по-специално за
прехвърлителката - накратко й обясни написано. Жената каза: „Госпожо нотариус, той се
6
грижи за мен от повече от 10 години, затова ще давам имота си. Да, той го прави ежедневно
почти, надявам се да го прави и за в бъдеще." Според мен, това беше осъзната воля.
Нотариуса беше Т.Д.. След като се прибрах в кантората, роднина на прехвърлителката дойде
да ме попита какво се е случило и защо съм го направил така. Аз нищо не правя, аз в
писмена форма изразявам волята на клиентите си. Това беше от 30 минути до 60 минути
след като сделката приключи. Едната госпожа беше с гипс, другата - не си спомням. Рядко
идва някой да ми държи сметка какво и защо съм написал. Заедно двете жени стояха на един
стол при мен в кантората и едната ми направи впечатление, че е със счупена ръка. Задаваха
въпроси защо се е случило това. Стана дума, че по време на сделката друго желание не е
имало, освен срещу задължение за гледане и издръжка. Стана ясно от възрастната жена, че
тя ще иска всеки месец да й е гарантирана една парична сума, която да й бъде давана извън
хранителните продукти, които са й носени. Става въпрос за едни 100 лв. - за отопление и
осветление на някаква къща според мен. Аз изработих такива разписки, за да има
преобритателя на имота документ какви суми и за какво е давал. Тези разписки категорично
не си спомням кога точно ги изготвих. Знам, че двете госпожи идваха при мен, но дали е
било на същия или на другия ден, не мога да кажа кога ги изработих. Някаква негова
приятелка, жена с която има взаимоотношения приятелски - с тази жена чистеха и метяха на
възрастната госпожа.
Съдът изцяло кредитира показанията на свид.Т.ов като ги намира за обективни.
Свидетелката Д.М. - Нямам роднинска връзка със страните. Познавам С.. Аз съм й
комшийка и от години я познавам. Познавам и Т. - от 20 години. Със С. бяхме в много добри
отношения. Всеки ден посещавах дома й. Тя ми се обаждаше и аз ходех. Аз бях сама и тя
сама. Привързахме се. Т. познавам от 2000 г. Ние живеем в един и същ вход. Страните се
познават от 2014 г. Валентина ги запозна. През 2014 г., Т. се появи. Той живееше 10 години
с една моя комшийка. С. и Т. откакто се познават, бяха в добри отношения. Т. ходеше на
работа, грижеше се за нея. Тогава тя беше много добре - пазарувахме, лекарства й
купувахме, водихме я на лекар, но тя му даваше пари. Храна не й носеше. Купуваше й,
когато тя поиска. Т. я води до гробища срещу 20 лв. за бензин. Отделно тя плащаше и за
услугата, че той й пазарува. Тогава имаше пари. Т. е живял в жилището на С. от 2014 г.
Валентина ги запозна, и от тогава той живее в дома на С.. Той не е правил ремонти там, ВиК
услуги е правил, но всичко срещу заплащане. Той й пазареше срещу заплащане. И на мен
ми е давала пари, за това, че съм ходила да й пазаря. Отделно пари не ми е давала, освен
стойността на лекарствата. Казвала ми е, че иска да остави апартамента на този, който я
гледа. За Т. нищо не е казвала. Чувала съм Т. да казва, че С. ще му прехвърли апартамента,
дори съм присъствала на такъв разговор. Мисля, че февруари месец даже са ходили на
консултации при адвокат, за това как ще стане това. Ходили са Т., Д. и Т. при нотариус през
февруари месец. Тогава те се разбраха, че трябва да отидат при съдия, за да разберат как
стават нещата - тези. Знам кога стана прехвърлянето на апартамента - на 26.06 - доброволно
стана това, но срещу гледане. С. не осъзнаваше какво е станало тогава. Тя ходи февруари
месец на консултация, после на 26.06, те ги извикаха. Тя каза, че ще го остави на него и че
7
ще го наследи след нейната смърт. Т. продължаваше да я посещава, но не както беше преди,
по-малко идваше след сключване на сделката. Казвала ми е това - след като С. прехвърли
имота, тя доброволно отиде и подписа, тя знаеше, но искаше да е срещу гледане и да го
наследи след нейната смърт. След това започнаха да се карат, защото вече не идваше да я
гледа. Не е имала по-големи претенции. Тя беше болна жена, 92 годишна жена. Тя почина в
моите ръце на 21.01 и ми каза: „Аз си отивам излъгана - от Т.." Беше на легло от 11.12,
много тежко беше състоянието й. Тя имаше нужда от много гледане, аз я гледах. От края на
септември я гледах аз, до смъртта й. Аз оставах денонощно при нея, 24 часа. Тя беше в
ужасно състояние. През това време Т. идваше, но започваха да се карат и той си отиваше. Тя
му казваше: „Нали ти дадох апартамента, за да ме гледаш?" Той си призна, като каза, че той
си е в апартамента. Един ден каза: „Той си е мой апартамента." Много се караха, че той не я
гледа. Аз я къпех, готвех, перях сменях й памперсите. Когато ходеше при нея, той идваше в
07,30 ч. и в 08,00 ч. отиваше на работа, мереше й кръвното. Т. не ми е плащал, за да я
гледам. Той не я гледаше, нито искаше аз да я гледам. Той я стави в толкова тежко
положение, в много тежко състояние. Д. също не е идвала, носеше в едно бурканче, от
бебешките, храна. Оставяше го и си отиваше. Докато беше на легло, не е носила нищо.
Никога не е идвала Д. да мете, да чисти. Тя ми е казвала на мен Д. - „Аз съм медицинска
сестра, не съм болногледач." Т. знаеше в какво състояние е С.. Той дойде на 25.06., повече
не го видях, не се обади дори по телефона от благоприличие. Не беше дори на погребението
й. Памперсите и лекарствата ги купуваше и ги носеше Р.. Преди това, тя нямаше нужда от
гледане. Когато имаше нужда, той вече не идваше и отказваше да идва. Ремонтите в къщата
ги правеше Х.. ВиК - ремонтите ги сменяше Т.. Знам за разписките, които С. разписваше на
Т.. На 26.06, той дойде и тогава каза какво пише тук -пишеше „За финансова помощ".
Попитах С. дали получава такава, но тя каза, че така й казал адвоката. Т. ми казваше, че не
получавала пари от Т.. Само се е разписвала на тези бележки. Не съм се обаждала на Т., че е
починала. По нейно желание не залепихме некролози. Тя се страхуваше да не й разбият
къщата, като разберат, че е починала. Докато я гледах, той не се е обаждал. Той се караше
със С. и после си излизаше и си отиваше. Аз я успокоявах. Р. не се е обаждала за ключовете
за къщата, той си имаше ключове. Р. не е забранявала на Т. да идва в къщата. Присъствала
съм когато му е давала пари за услугата. На мен ми е плащала по 5,10,20 лв. за услугата. Аз
й пазарих, и той пазареше -давала ми е пари, но много рядко.
Свидетелят Х.Д. - Със С. имам далечна роднинска връзка. Водих нейна племенница.
С Т. нямам роднинска връзка. Съпругата ми почина 2011 г. Познавам С. - на месеца по два,
три пъти виждам С.. Познавам Т. от 1954 г., но по-обстойно - от 2014 г. Знам, че Т. и С. се
познават от 2014 г. Той живя с Валентина на съпружески начала в имот на С.. Той я
посещава. В началото бяха в нормални отношения, след това отношенията им се обтегнаха.
Това стана през 2019 г. Той живееше с една госпожа, която се държи лошо - обиждаше С..
Обиждаше С. и тя искаше да я гони. През 2019 г., януари месец, към 17,30 ч. отидохме у тях.
На предния ден я беше обидила и не искаше да живее вече там. Беше заключено и беше
сменен патрона на апартамента, беше тъмно. Преди да тръгне Т. на работа, светна лампата,
върна се обратно и стана кавга. Те бяха в лоши отношения. Жената с Т. се казваше Д. или Д.
8
и казваше: „Аз съм медицинска сестра, а не болногледач." Тя го е казвала това на А.. Не
един път го е казвала. След това, Т. идва, а тя стои в колата долу. Пред мен не го е казвала.
Т. не е правил ремонти в къщата, само едно кранче в банята и тоалетната е сменил. С. му
дава пари и той отива и купува, когато има време и се връща - лекарства и храна. Както е
казвала, че за всяко нещо си е плащала, плюс транспортните разходи на автомобила. Тя
казваше: „Аз си плащам абсолютно всичко." Това е и за лекарствата и за транспортните
разходи. Когато са ходили с колата и един път са му съставили акт, тя му плати и акта. На
гробища, когато я е карал, тя му даваше 20 лв. За почистване на къщата, за поправка на
покрива, не е давал нищо. Един път е закарал човек, за да свърже акумулиращата печка.
Къщата нямаше нужда от ремонт. Знам, че са ходили при нотариус. Знам, че С. е
прехвърлила имота на Т. срещу гледане и след нейната смърт имота ще го получи той. Тя
ми го е казвала. Ноември месец, като прочетох нотариалният акт, й казах, че това не е вярно,
а той е прехвърлен от подписването на договора. Тя имаше пари в едно черно портмоне.
Тогава ми каза: „Да изхвърлиш багажа на Т.." Тя си отиде разочарована от него. След юни
2019 г., Т. е купувал неща до септември, когато на нея й е било необходимо. Тя му дава пари
и той отива. До септември, когато една вечер Р. се обади на Т. и му каза: „Какво ще правим,
леля е в много лошо състояние?" Той каза, че ще вземе мерки за нейното гледане и
здравословно състояние. За нея се грижеше Д. - от септември 24 часа беше при нея. Тя й
готвеше, хранеше я, миеше, къпеше. През това време, Т. не е идвал да полага грижи за нея.
Д. не съм я виждал. През тези три месеца никой не е дошъл. След телефонния разговор само
благодари и каза, че ще вземе отношение и мерки. Т. имаше ключ за къщата и до ден
днешен е в него ключа. Не му е забранявано да идва. На погребението не беше. Не знам
дали е уведомен за смъртта й. През ноември разбрах за нотариалния акт. Тя искаше
нотариалния акт, да го види, какво пише в него. Той не беше при нас, ние нямахме
нотариален акт. Тя нямаше нотариален акт. Някой го беше донесъл в нейната къща и ме
помоли да й го прочета. Аз присъствах на телефонния разговор с П.. Тя се обади и каза: „Т.,
какво ще правиш?" И от септември не е идвал в къщата, за да се грижи за С., и за нея се
грижи само Д.. Не съм присъствал на подписване на разписки, знам че има, но не съм
присъствал. Д. каза, че има и други такива и адвоката казал, че трябва да се подпишат.
Говорил съм със С. и тя каза, че никога не е получавала такива пари. Не познавам Д.Д..
Ноември разбрах за разписките от Д. и С.. Те ми казаха, че всеки месец подписвала
служебни бележки и разписки, но не знам за какво. Те казаха, че се подписвала за 100 лв. Аз
не съм ги виждал тези разписки. Аз я питах: „Ти виждала ли си тези пари?", тя каза: „Не,
даже аз му давам."
Относно показанията на свидетеля Х.Д., съдът счита, че същите са заинтересовани,
т.к. същият е баща на ищците С. Х. Д. и П. Х. Д., и не ги кредитира.
Свидетелят Д.Д. - Живея на ул. „Полковник Бакланов" № 23А, срещу вратата на С.,
къщата на С.. Познавам се с нея, защото живеем близо. Т. го запознах като постоянно
спираше колата отпред. Виждал съм го да носи разни работи. Със С. водим разговори на
една скамейка отпред. Разговарял съм с него и казва, че „Мерил на Т. кръвното." Т.
9
постоянно идваше. Не мога да кажа всеки ден, но много често се случва - ходи, влиза,
излиза. „Как е бабата?" питам го, грижеше се за нея. Т. не се е оплакала, нищо не ми е
казала, явно е била доволна. Даже имаше един случай, беше паднала. Докато линейката
дойде, той дойде и пое грижите за нея. Знам, че Т. се грижи за нея, защото той като чужд
човек идва, пазари и разбрах, че той се грижи за нея. Нейната племенница, познавам я, и нея
съм виждал с колата като идва. Не знам какви са им отношенията. През 2019 г. той се
грижеше за нея. Д. живее по-навътре, на същата улица. Те също със С. стояха на скамейката,
като комшийки, да си приказват. Не знам какви са им отношенията. Не разбрах кога почина
баба С.. Не съм разбрал кога С. е умряла. Покрива на къщата не знам кой ги сменя
керемидите. Имам места около Ямбол. Повечето време съм в Търнава и Разсадника. Не
всеки ден, но повечето време съм там. Не можах да разбера кога почина бабата, не знаех, че
е на легло и е много болна. През зимата, Д. съм я виждал на скамейката. В къщата съм
влизал един, два пъти, преди години. Повечето Т. съм виждал да ходи.
Съдът кредитира показанията на свид.Димов, който е незаинтересован и е пряк
свидетел.
Свидетелят А.Д. - Живея под баба С.. Всеки ден, по три пъти съм виждал Т. с чантите
за храна да й носи, каквото й трябва, всичко й носеше. Някой път се засичаме отпред. Тя
казваше: „Много ме гледа." Тук, в градината, до тяхното село я водеше, не я оставяше.
Каквото имаше, всичко оправяше. Нямаше кой да се грижи за нея. Някой път съм виждал Р.
да идва, но рядко. Т. идваше със жената, с която живееше, и тя помагаше с грижите - с
лекарства, мереха кръвното, закараха я в болницата. Когато я беше хванала пневмония, той я
закара в болницата - това беше преди две, три години. През 2019 г., Т. се грижеше за нея,
изобщо не я оставаше без храна. Накрая не го пускаха там. Родата на баба С. не го пускаше
Т. до нея. Този човек го виждам редовно - сутрин и вечер стои отвънка и чака в колата, каза,
че не го пускат в имота. Обажда се до адвокат, до полицията се обажда. Това стана три,
четири месеца преди да почине бабата. Не съм виждал родата на бабата, не ги знам дали са
били горе. Баба С. не я щеше много за приятелка Д., но тя е нахална. Тя ми каза, че не я
одобрява, но Д. казвала, че иска да бъде „на топло, да не си пали печката у тях." Оплакваше
се баба С.. Тя я хранеше - за баба Д. говоря. Не съм се качвал горе, но предполагам, че затова
е стояла у тях. Изобщо не разбрах кога е починала баба С., дори, че е била болна. Кога я
погребаха, нищо не съм разбрал. Нямаше некролог залепен. Не сме ги видели изобщо, никой
в махалата, никой нищо не разбра. Този свидетел Х., не съм го виждал в махалата да идва.
Само една жена, с едно „Рено Сценик" идва. Колата виждам, но това е за малко. Тази жена,
която е в залата /свидетелят посочва ищцата Р. П./, съм виждал за малко, че е идвала при
баба С.. От другите свидетели, не съм виждал никой да е идвал. Не познавам Х.Д.. Живея в
същата къща, на приземния етаж. Терасата й е отгоре. Приземният етаж е на моята баба.
Къщата не е само на баба С.. Живея там от много време, от двадесет години. Терасата е
точно отгоре, над мен. Работя на кафе-автомати - с това се занимавам. Разпокъсано работно
време имам, на договор съм, но ми се налага да се прибирам и да излизам, когато има
аварии. В дома на С. съм влизал, имаше авария от ВиК, и Т. идваше да оправя аварията,
10
беше зимно време, но чак до нас слезе водата. Отвън се виждаме само на пейката, горе не се
качвам. Виждам го с чантите да й носи, и лекарства й носеше. Той ги купува, на него не му
пречи, като се готви в къщи, да й закара по едно канче храна.
Съдът кредитира показанията на свид.Д., който е незаинтересован и е пряк свидетел.
Свидетелката Д.М. - Познавам баба С., и Т. познавам от 5 години. От тогава познавам
и нея. И двамата се грижим за нея. Тя ми даде ключ, защото понякога съм ходила сама,
носела съм й храна, купувала съм хранителни продукти по два, три пъти най-малко сме
ходили. Аз съм медицинска сестра. Веднъж я карахме за бронхопневмония. Т. беше отишъл
да я види и ми се обади и каза, че бабата има кашлица, и за като отидох и измерих
температурата имаше 37,2-37,3, закарахме я да я прегледат, лекувахме я с антибиотик.
После, жената - Д., настанена у тях от племенницата Р. каза, че достатъчно сме я натъпкали с
антибиотик, и че повече не било необходимо да се трови с лекарства. Аз й казах, че трябва
да продължи с лекарствата. Ние го взехме, антибиотика, и го давахме. Д. казваше: „Т., обади
се по телефона племенницата и каза да занесеш ключа." Това беше 2019 г., но след
болницата и след като беше в Спешен център, понеже не пиеше ред лекарства. Това беше
след прехвърлянето на имота. Викахме Спешен център, защото й се надуха краката.
Хапчетата за кръвно се пият в определено време. Накрая намерихме скрити хапчета, защото
Р. казваше, че освен аналгин, друго не й трябва. Племенницата й казва на Д. да не й дава
хапчетата. Бабата ме викаше, а пък Р. не ма искаше да ходя там, взе ми ключа и го даде на
Д. - съседката и я „внедри" там. Тази Д. седеше на топло там, и се хранеше там, и спеше там,
от време на време си ходеше, а ние все пазаруваме, водим я на лекари, купуваме
лекарствата. И преди това сме ги купували, това беше и след сделката, докато в едни момент
Т. се връща от работа и вижда, че врата е заключена, звъни по телефона и не се отговаря.
Декември месец, отивам при бабата, заключено е, на телефона не се отговаря. След това, на
другия ден пак отиваме, Д. каза, че бабата спи. На следващото ни отиване й казвам, че
искаме да говорим с нея и чувам бабата да му казва: „Абе Т., защо не идваш да ме видиш?"
Той каза: „Не ме пускат." и тя каза, че ще накара Д. да слезе да отвори. Т., от десет години се
занимава с нея, а аз от пет години се занимавам с нея. Бабата нямаше нищо против мен, не
ме е пъдила. Т. беше на работа, когато Р. казала да ида и да занеса ключа на леля й. Отивам,
и Р. казва: „Дай ключа!" И аз го дадох. Казах й, че ще изчакам, да се нахрани бабата, а Р.
каза: „Отивай си, че искам да говоря насаме с леля." И аз си тръгнах и дадох ключа. Това
стана октомври 2020 г., но не съм сигурна. Бабата не беше болна. Нищо не знаем, ние дори
не знаем кога е починала. Когато минаваме, нямаме ключ, не можем да влезем, обадихме се
на адвокат, обадихме се на полицията и се обадихме и на дежурен прокурор. Тогава писахме
жалба до Прокуратурата. Срещнахме се с прокурор и той ни отговори писмено. През това
време, докато мине делото, решихме че не можем да я оставим без пари и отидохме до
пощата и пратихме 50 лв. но след няколко дни ни ги върнаха от пощата. На следващия месец
пак пратихме - тя искаше по 100 лв., за да си купи нещо. Ние й давахме тези пари и имаме
бележките, където бабата се е подписвала. Тя имаше 16000 лв. вкъщи и 116 гр. Злато, които
искаше да ги даде на Т., защото се е грижел за нея. Те стояха в нас, докато Д. беше
11
„внедрена" в къщата. Обади се на Т. и каза, че парите да са в него, ако се случи нещо с нея.
Докато чакахме нещо да се промени и как да я гледаме, един ден забелязахме, че прозореца
на бабата е тъмен, това е още през декември. И като видяхме, че няколко дена след това,
прозореца беше тъмен, аз се усъмних, а пък на другата баба прозорците светеха. И казах на
Т.: „Има няколко варианта - тя не искаше нито при племенницата си, нито в старчески дом,
освен да е починала." Усъмнихме се и отидохме на гробищата. Видяхме, че е погребана в
гроба на дъщеря й. Ние не знаехме, че е починала и така го установихме. Всички гробове на
нейните близки ние ги поддържаме и затова знаем къде са. Баба С. казваше за баба Д., че
„...постоянно е тук и не може да си почине от нея. Но тя е бедна жена и не мога да й откажа.
Загубих един Т., Господ ми прати друг Т.!". Той ми е казвал, че е искала да го осиновява.
След като леля С. искаше да прехвърли имота на Т., решихме да отидем при нотариус и
разбрахме, че първо адвокат трябва да изготви документите. Отидохме първо при нотариус
Т.Д. - до киното. Имахме уговорка с леля Т.Д. я заведем в 2 ч. През това време, Д. отива и
разбира, че ще се ходи някъде и се обажда на племенницата си и тя идва веднага с колата.
Отиваме племенницата, аз, Т. и леля С., но казаха, че първо трябва да отидем при адвокат. Р.
казва: „Аз искам да дойда.", и аз „Добре.", но С. каза: „За какво ми е да идва, няма нужда."
Ние отидохме веднъж при адв. Т.ов - аз и Т.. Адвоката я разпитва леля С. за живота й, и тя
му разказа за дъщеря си. Той първо я разпита дали е в час и тя всичко му обясни. Каза, че
хората й не я поглеждат. Тя му каза за Т., и че иска да му препише къщата. Той пак я пита.
Уговориха се кога да направят документите. Тя каза, че иска да е само лично на него, аз и не
искам. След това, Т. продължи да се грижи за нея. Това беше през юни, и от там нататък
беше болницата, бронхопневмонията и за сърцето. Всичко беше след подписването.
Въпреки, че ми взеха ключа, той продължи да ходи. Докато звъняха до полицията, той
продължи да се грижи за нея. Той всъщност, като се обадиха до полицията, след един, два
дена, като ми отговори Д. по телефона, тя вдига телефона на бабата, и лъже Т., че спи
бабата, но един път все пак го е чула и като попита „защо не идва Т.", каза: „Сега ще слезе
Д. да ти отключи." Аз чаках в колата, той се качи горе. Влиза се в двора, има стълбище,
площадка и после се влиза. Насреща е спалня. Тя живееше във всекидневната, където имаше
бокс. Имаше мивка и печка. От там се излиза на терасата. Има две единични легла - на
едното тя, а на другото - Д.. Във вътрешната стая бабата се хранеше на по-високата маса.
Откакто съм с Т., не се е местила в друга стая да живее. Той си имаше ключ, после и на мен
дадоха ключ. Взеха моя ключ, Т.вия си остана. След сделката, бабата лежа в болницата от
бронхопневмония. Никой друг не е живял в тази къща. Последно видях бабата, когато ми
взеха ключа и вече настаниха Д.. От тогава не съм ходила. Иначе ходя с него и не влизам.
След това пак ходехме двамата, защото той като отключи, аз влизам с него. С неговия ключ
също съм влизала, на ден по два три пъти сме ходили. Една вечер, като беше спрял тока, сме
ходили и Д. все там беше. Последните месеци общо взето беше в добро състояние. Спънала
се на ръба на спалнята и паднала. Не е била на легло. Ние отидохме и я вдигнахме.
Занесохме я до леглото. И през ноември и декември, някъде към средата, сме ходили, когато
не ни пускаха. И след това вдигна телефона Д. и го даде на бабата и тя го повика да се качи
горе. Аз не се качих, чаках в колата. Отвътре вратата е с ключ и въртележка. Никога не сме
12
се карали със С., напротив аз й носех храна. Дори бяхме си купили свинско и купихме и на
нея, но тя каза, че било жилаво и не можела да го яде. Искаше да ни го даде. Аз го
приготвих и на нея й хареса. Купувах и за протезите чашка да си ги слага. Там никога не сме
яли, защото й се скубеше косата и имаше много косми, от които се задръстваше канал. След
сделката викахме Бърза помощ, когато й оттекоха краката - за сърцето. Ние извикахме Бърза
помощ, аз се обадих на тел. 112. Даже колежката като дойде, каза аз да направя инжекцията.
Аз го пращам с кутийка храна, но Т. я върна, защото тя казала: „Няма да ми носите повече
храна." Тя, вече Д. беше настанена там и предполагам, че я обработвала. Предвидливо, Д. ми
каза: „Т., вземи да върнеш апартамента доброволно, защото ще те съдят." В деня преди
сделката, бабата казала: „Тя сега ще ме търси, чакай да й кажа, че ще ходя на лекар, Д. да не
идва." Докато станат тези работи, Т. е минал през адвоката и Д. му се обажда на адв. Т.ов и
той отива там. Тя го пита: „За леля С., тука нещо чувам, че искала да му прехвърли
апартамента, нещо направено ли и е?" и той казва: „Работим по въпроса." Попитала дали
може да се развали. На Т. каза, че "...Ще има дело, готви се." След това поискаха
документите за прехвърлянето и аз му казах да ги даде, да видят документите като искат, да
ги видят. Тя беше много „с акъла си жената" - казваше, че „...моите хора не ма имат за нищо,
чакат ме да умра и да ми вземат всичко. Т. ми е като син." Ангел, комшията, живее в същата
къща, в другия вход. Те са два входа на една и съща къща, на калкан са, той живее в другата
портичка.
С писмо изх.№ 224/04.02.2021г. на МБАЛ"Св.Пантелеймон"АД гр.Ямбол на искането
за справка дали С.А. е била в болница през периода 26.06.2019г. - 01.12.2019г. е отговорено,
че С.Н.А. не е била хоспитализирана в болницата през посочения период.
При така установената фактическа страна, ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК
преклузивен двуседмичен срок от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. По същество, въззивната жалба е неоснователна.
Решението на ЯРС е валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.87, ал.З от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на
недвижим имот. Предявен е и иск по чл.28, ал.1, изр.1 от ЗЗД - да бъде унищожен договора
поради грешка в предмета.
С нотариален акт №176, том II рег.№ 141/26.06.2019г. на нотариус с рег.№ 169 на НК
С.Н.А. е прехвърлила на ответника Т. М. И. процесния недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 87374.532.36.3.8 по кадастралната карта на гр.Ямбол,
представляващ жилище-апартамент № 8, находящ се в гр.****, със застроена площ 81,00
кв.м., състоящ се от: три стаи, кухня, коридор, сервизно помещение и две тераси, при
съседни самостоятелни обекти в сградата същия етаж: ПИ с идентификатор №
87374.532.36.3.29 и ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.7, под обекта: ПИ с
идентификатор № 87374.532.36.3.5 и над обекта: ПИ с идентификатор № 87374.532.36.3.11,
стар идентификатор: няма, заедно с прилежащото избено помещение № 8, с полезна площ
13
2,00 кв.м., при граници: на север - мазе № 4, юг - мазе № 9, изток - коридор, запад - абонатна
станция, както и 0,798 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор №
87374,532.36.3 по кадастралната карта на гр.Ямбол и съответните идеални части от
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот с идентификатор № 87374.532.36 по
кадастралната карта на гр.Ямбол, срещу предоставени от приобретателя на прехвърлителя
грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на този договор, както и срещу
задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му,
лично или чрез трето лице. В този случай при прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка,
както за минало време, така и за в бъдеще, договорът е единен. Специфичното при него е, че
грижите и издръжка до датата на сключването му са вече дадени и те са приети от
прехвърлителя такива, каквито са дадени и по отношение на тях прехвърлителят не може да
разваля договора по чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и
продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на
прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на
алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато
неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Според установената съдебна
практика, кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в
размера, съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и
грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да
поиска трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване на
решение е длъжен да продължи изпълнението в пари именно, защото нуждата на кредитора
от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. (решение № 327/25.02.2015
г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 1205/2014 г.)
Въззивният съд намира, че длъжникът по процесния договор е доказал по делото, че е
изпълнявал задълженията си по договора да дава ежедневно и непрекъснато грижи и
гледане на прехвърлителя до 18.12.2019г. като след тази дата е престирал на прехвърлителя-
кредитор С.А. парични средства, тъй като същата неоснователно е отказвала да приеме
изпълнение от негова страна. Изпълнението на задължението за гледане и издръжка в
натура изисква и съдействие от страна на кредитора. Когато последният не оказва такова
съдействие, длъжникът има право да трансформира задължението за гледане и издръжка в
паричен еквивалент и да го изпълнява чрез заплащане на съответна сума по установения
ред. Неоказването на съдействие от страна на кредитора, обаче не освобождава длъжника от
поетите с договора задължения. За да е изправна страна, той трябва да продължи
изпълнението и да престира в пари, без да чака решение за трансформация, защото нуждата
на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. (решение №
284 от 1.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1892/2014 г., IV г. о.) В случая длъжникът при
неоказване съдействие от прехвърлителя да изпълни задължението си за гледане и грижи, го
е трансформирал в парично. По делото се установяват от показанията на свидетелите Д.Д. и
А.Д., които са съседи на С.А. и не са заинтересовани, и които сочат факти, на които са
14
станали преки свидетели, непосредствените грижи, които ответникът е полагал за А. през
2019г., както и, че в последните месеци роднините на А. не го пускали при нея. Също така
свид.Д.М., последователно описва преките грижи, които ответникът и тя, докато са й взели
ключа, са полагали за С.А.. След това ответникът е продължил да й носи храна и да ходи
при нея за да полага грижи, въпреки насТ.ването в дома й на свидетелката Д.М.. Така е било
и през месец декември, когато достъпът на Т. И. до жилището бил преустановен. На
23.12.2019г. той е сезирал прокуратурата за това, че на три пъти не бил допускан в
жилището, т.к. къщата била заключена, последното от които на 18.12.2019г., поради което
същият е повикал полиция и потърсил съдействие. Образувана била преписка №4174/2019г.
на ЯРП. След получаване на постановлението на прокуратурата за отказ от образуване на
наказателно производство от 31.12.2019г., ответникът предявил срещу С.А. иск по чл.97 във
вр. с чл.95 от ЗЗД за трансформация на задължението за издръжка по алеаторния договор в
паричен еквивалент на 16.01.2020г, образуван в гр.д. № 75/2020г. по описа на ЯРС.
Производството по това дело е било прекратено, поради смъртта на ответницата А.. По
делото е установено с писмени доказателства, че след 18.12.2019г. ответникът сам е
започнал да изплаща чрез пощенски записи парични средства на А., като по този начин е
изпълнявал задълженията си по договора. Ето защо, въззивният съд намира, че ответникът е
изпълнявал задълженията си по алеаторния договор до 18.12.2019г. като е полагал грижи за
прехвърлителката, носил й е храна, лекарства, продукти, медицински грижи и др., от които е
имала нужда, както лично, така и чрез свид. Д.М., като този начин на предоставяне на грижи
е бил уговорен между страните. Освен това, ответникът-въззиваем е заплащал всеки месец и
по 100 лв. за лични разходи на А.. След 18.12.2019 г. ответникът сам е трансформирал
задълженията си в парични, тъй като А. не е оказвала необходимото съдействие за
изпълнение на задължението и се е поставила в забава да приеме изпълнение на договора от
страна на ответника. Поради изложеното, въззивният съд намира, че предявеният иск за
разваляне на договора поради неизпълнение е неоснователен и следва да се отхвърли.
По иска по чл.28, ал.1, изр.1 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в
предмета, въззивният съд намира следното:
Съгласно чл.28, ал.1, изр. първо от ЗЗД, грешка в предмета е основание за
унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия.
В исковата молба се твърди, че прехвърлителката останала с грешна представа за
сключената сделка, като нейното желание било да завещае имота на ответника, като той
стане собственик на имота след нейната смърт, като волята й била опорочена от
съществуването на невярна представа, тя нямала представа, че си прехвърля имота срещу
издръжка и гледане, нито че това е и за полагани от ответника минали грижи и издръжка.
От нотариален акт №176, том II рег.№ 141/26.06.2019г. на нотариус Т.Д. с рег.№
169 на Нотариалната камара се установява, че С.Н.А. е прехвърлила на ответника Т. М. И.
процесния недвижим имот в гр.Ямбол, срещу предоставени от приобретателя на
прехвърлителя грижи и издръжка за минал период до датата на сключването на този
договор, както и срещу задължението на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя
15
до края на живота му, лично или чрез трето лице. Нотариалният акт, с който е оформена
една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора. Той има характеристиките на официален
свидетелстващ документ в частта на нотариалното удостоверяване, което поради това се
ползва с обвързваща съда формална и материална доказателствена сила, на основание
чл.179 ГПК. Волята на прехвърлителката по процесния договор, обективиран в нотариален
акт №176, том II рег.№ 141/26.06.2019г. на нотариус Т.Д. с рег.№ 169 на Нотариалната
камара, се установява също от показанията на свидетеля адв.А.Т., изготвил договора и
присъствал на сделката при сключването й от нотариуса, който установява, че
прехвърлителката С.А. е била напълно наясно със съдържанието на договора и последиците
от него, че волята й е била да прехвърли имота, именно защото ответникът от 10 години се
грижи за нея и тя го чувства като син, като се надява и в бъдеще да го прави. При тези данни
по делото ЯОС намира за неоснователен и предявеният иск за унищожаване на договора
поради грешка в предмета по чл.28, ал.1, изр.1 от ЗЗД, който също следва да се отхвърли.
ЯОС намира за неоснователни възраженията, че решението на първоинстанционния
съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по делото доказателства е постановил
правилен и мотивиран съдебен акт. Поради изложеното първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено като правилно.
Предвид изхода от делото, на въззиваемия следва да се присъдят направените от
него разноски пред въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв..
На основание горното, ЯОС
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260341 от 08.09. 2021 г, постановено по гр. д. №
40/2020 г. по описа на PC – Ямбол.
ОСЪЖДА Р. М. П., С. Х. Д., и П. Х. Д. да заплатят на Т. М. И. направените по
делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
16
2._______________________
17