РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Смолян, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Величка Маркова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440101050 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата З.П.С. от гр. Смолян е предявила срещу ответника „****“ ЕАД,
представлявано от С.Р.Я. обективно съединени искове в условия на евентуалност –
съответно обуславящ с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
нищожност на договор за потребителски кредит № *****г. и обусловен с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
договора.
Предявила е също срещу ответника „***“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност на договор за предоставяне на
поръчителство.
Претендира за деловодните разноски.
Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до
следното:
Страна е по Договор за потребителски кредит № 2331154/03.01.2021 г., сключен с
„****“ ЕАД. Съгласно Договора е следвало да върне обща сума в размер на 6 622,56 лева,
при сума на получаване 4526,56 лева, ГПР 47,61 %, годишен лихвен процент 39,58 %, при
срок на кредита от 24 месеца.
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит между ищцата и „***“
ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство за обезпечение на кредита, по
който е следвало да заплати 4 997,55 лв., разпределени на 24 месечни вноски, включени и
1
начислени към вноските по договора за кредит.
Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. ЗПК, а при условията на евентуалност счита
за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит. Освен това счита за нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл.трето ЗЗД поради неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и
чл. 146, ал. 1 ЗЗП по подробните съображения изложени в исковата молба.
Счита, че договорената сума по договора за поръчителство не е включен в ГПР на
договора за кредит, а е следвало да бъде включен като такъв разход и по този начин е
заобиколен определеният в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит на ГПР. По този начин и посочвайки
ГРП в договора за кредит различен от действителния е била въведена в заблуждение от
кредитодателя, като й е предоставена невярна информация за ГПР. Твърди, че клаузата за
обезпечение на кредита не е индивидуално договорена.
Ответникът „***“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска
срещу него като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до
следното: Задължението за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е възникнало по силата на посочения договор, с който този ответник е поел
солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на ищцата по договора за кредит
срещу възнаграждение в размер на 208,23 лв.. Ищцата предварително се е запознала с
договора и е имала възможност да избере между необезпечен кредит или кредит обезпечен с
банкова гаранция. Сама е избрала договора за предоставяне на поръчителство и го е
сключила, поради което дължи да заплати и възнаграждението по същия на този ответник, а
не на ответника „****“ ЕАД. Оспорва като неоснователен иска за нищожност на договора за
кредит. Могла е да се откаже от договора за кредит в 14- дневен срок, но не го е направила.
Претендира за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв..
Ответникът „****“ ЕАД подава отговор, с който оспорва като неоснователни
предявените срещу него искове. Твърди, че не са нарушени посочените от ищцата норми и
договорът за кредит не е нищожен на посочените от нея основания. С отговора обявява
вземанията по договора за кредит за изцяло изискуеми на основание чл. 3.1 от договора
поради липсата на плащания от страна на ищцата. Евентуално счита, че ищцата следва да
върне чистата стойност на отпуснатия кредит в размер на 4 526,56 лв. на осн. чл. 23 ЗПК.
Предявява насрещен иск за главницата по кредита в размер на 4 526,56 лв., ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното плащане. Правното основание
на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗЗД – иск за реално изпълнение. Претендира за разноски.
Фактически твърдения по насрещния иск: На 03.01.2021 г. З.С. е отправила заявление
за отпускане на кредит от разстояние към ответника „****“ ЕАД след изпълнение на
предвидената процедура на 03.01.2021 г. е сключен договора за кредит № 2334454, при
спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕП, ЗПК. Дружеството е предоставило на ищцата
кредит в размер на 4 526,56 лв., която същата следвало да върне на 24 месечни вноски в
размер на 275,94 лв. всяка, при ГЛП 39,58 %, ГПР 47,61 % и заедно със застраховка Живот с
еднократна премия 526,56 лв.. Кредитът е усвоен на 04.01.2021 г. – факт, признат от ищцата.
2
Ищцата не е заплатила нито една от вноските по кредита, поради което с исковата молба
ответникът „****“ ЕАД обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем.
В срока по чл. 131 ГПК ищцата от своя страна депозира отговор на насрещната
искова молба, с който оспорва иска на ответника „****“ ЕАД като неоснователен, като
счита, че липсват основания за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и че самата тя
е отправяла искания до този ответник за заплащане на вноски, покриващи само главницата,
но от страна на този ответник не са положени усилия за доброволното уреждане на спора.
Счита, че с поведението си не е станала причина за воденето на делото.
В съдебно заседание ищцата не се представлява. В писмено становище
пълномощникът адв. М. моли предявените от ищцата искове да бъдат уважени, а
насрещните искове да бъдат отхвърлени по изложените в него съображения. Претендира за
присъждане на направените от ищцата разноски, съобразно представения списък, както и
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..
Ответникът „****“ ЕАД не се представлява, в писмено становище моли исковете на
ищцата да бъдат отхвърлени като неоснователни, а предявените насрещни искове да бъдат
уважени по изложените писмени съображения. Претендира за разноски по представения
списък.
Ответникът „***“ ЕООД моли да бъдат отхвърлени предявените от ищцата искове,
претендира за разноски по представения списък.
След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства,
Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.01.2021 г. между „****“ ЕАД като кредитор и З. П. С. като кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит № 2331154, по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 4 000 лева, който дължи да плати ведно
със застрахователна премия в размер на 526,56 лв. с краен срок за издължаване 20.01.2023
г., платими на 24 месечни вноски в размер на 275,94 лв.. Кредитополучателката се е
задължила да върне кредита ведно с лихва от 39,58 % и ГПР 47,61 %. Общият размер на
всички плащания възлиза на 6 622,56 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че
кредитополучателят е посочил в заявлението за отпускане на кредита, че ще предостави
обезпечение посредством сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „****" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението, срокът
за одобрение на заявлението за отпускане на кредита е 24 часа от предоставянето на
обезпечението. Съгласно чл. 4, ал. 2, ако в уговорения срок не се предостави обезпечението,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от кредитора и договорът за кредит не поражда
действие между страните. Съобразно чл. 4, ал. 3 в случай, че кредитополучателят е заявил
кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни от подаване на заявлението, като в
случай, че заявлението не бъде одобрено до изтичане на срока, договорът не поражда
действие между страните.
3
На основание чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е сключен договор за поръчителство
между „***“ ЕООД и З.П.С., с който „***“ ЕООД се задължило да сключи договор за
поръчителство с „****“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно за задълженията на
кредитополучателя-потребител по договора за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1 и чл. 6,
ал. 1 от същия договор е предвидено, че поръчителят има право на възнаграждение за
изпълнение на задълженията по договора, а потребителят е длъжен да плати на поръчителя
дължимото по договора възнаграждение. В договора за предоставяне на поръчителство е
посочено, /чл. 8, ал. 1 и ал. 4/, че потребителят заплаща възнаграждение за обезпечаването
по един от следните начини: по банкова сметка на поръчителя (която не е посочена), по
банкова сметка на „****“ ЕАД (описана в договора) или по начините, установени в
Договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на поръчителство
„****“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. В нито един текст от
договора за предоставяне на поръчителство не е посочена сумата, дължима като
възнаграждение от страна на ищцата. Видно от приложението към договора за
поръчителство, възнаграждението се заплаща на 24 равни месечни вноски за периода на
действие на договора, платими на датата на падежа на съответните вноски по договора за
кредит съгласно погасителния план. Възнаграждението на поръчителя е в размер на 208,23
лв. на месец за периода на действие на договора за кредит или общо дължимото
възнаграждение за 24 –те месеца възлиза на 4 997,52 лева и надхвърля размера на
отпуснатия кредит от 4 000 лева, както и сбора от размера на отпуснатия кредит и
застрахователната премия от 526,56 лв. за целия срок на договора. Така месечната вноска по
договора за кредит и месечната вноска по договора за поръчителство са обединени в един
погасителен план от „****“ ЕАД /л. 10-12/ и общият им размер възлиза на 484,17 лв..
Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партида на кредитора и
на поръчителя, от която се установи, че „****“ ЕАД и „***“ ЕООД са свързани дружества,
тъй като едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД е „****“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни
изводи:
Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между
надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по
договора за поръчителство.
Относно исковете за нищожност на договора за кредит, евентуално за нищожност на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, предявени срещу ответника „****“ ЕАД:
Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „****“ ЕАД е
бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е
кредитор.
Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния
4
характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими
изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит
представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и
изискванията на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.
20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй
като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.
Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключила през
2021 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.
Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с
изложените твърдения от ищцата за нищожност на клаузата за неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
5
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 47,61 % не е действителният
такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е
заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на гаранция.
Предвиденият в чл. 4, ал. 1 от договора 10-дневен срок за обезпечаване на кредита с
банкова гаранция е трудно изпълним, поради което и към момента на сключването на
договора за кредит съществува сигурност за сключването на договор за поръчителство с
одобрено от кредитора юридическо лице – поръчител. Именно поради тази причина в деня
на сключването на договора за кредит е бил сключен и договорът за предоставяне на
поръчителство /л. 31-34/, като ищцата е нямала друг избор под страх за задействане на
клаузата на чл. 4, ал. 2, предвиждаща неодобрение на кредита при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение.
По начина, по който е формулирана клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит не
става ясно каква точно е функцията на поръчителя и дали се касае за двустранно или
тристранно споразумение. Самият договор за кредит е сключен между кредитора „****“
ЕАД и кредитополучателя З.С., а тази клауза обвързва и третото за кредитното
правоотношение лице – „***“ ЕООД, като договорът за кредит е двустранен и е сключен от
страните по него, но не и от поръчителя. Отделното сключване на договора за предоставяне
на поръчителство на датата на сключване на договора за кредит, въпреки предвидения 10-
дневен срок за предоставяне на обезпечение на кредита с банкова гаранция, респ. 2-дневен
срок за представяне на договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице,
също сочат на невъзможност поради недостатъчното време и липсата на информация за
конкретните условия по този договор за поръчителство, ищцата да може спокойно и
разумно да прецени дали договорът за кредит, съдържащ и тази клауза, е изгоден за нея и
дали изобщо би искала да го сключи при тези условия. Именно поради липсата на конкретни
6
данни в договора за кредит за условията на гаранцията са направили невъзможно ищцата да
се запознае с всички условия по кредита и да вземе мотивирано решение за сключването му.
По този начин клаузата на чл. 4, ал. 1 е неточна, неясна и двусмислена, тъй като не
предвижда конкретни права и задължения за потребителя; не дава възможност на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора досежно
поръчителството, а освен това и не е индивидуално уговорена, в какъвто смисъл ответникът
не ангажира доказателства. Освен това съдът счита, че конкретният избор на поръчител е
фиктивен, тъй като поръчителят „***“ ЕООД изначално е предложен на потребителя от
кредитополучателя и то като свързано с кредитора лице. При това положение клаузата на
чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП и
като такава е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради нищожност на основанието за сключването на договора за поръчителство е
нищожен и самият договор за предоставяне на поръчителство.
Клаузата за предвиденото по договора за предоставяне на поръчителство
възнаграждение е сключена при изначална липса на еквивалентност на насрещните
престации и поставя в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна по
договора - потребителя. Срещу заплащането на възнаграждение за тази допълнителна
услуга, реално потребителят не получава еквивалентна насрещна престация. Обратното
кредитодателят получава обезпечение чрез поръчителство от предложено от него свързано
лице, което е избрано от него и от потребителя поради липса на друга възможност за
последния, срещу което потребителят в негова вреда се задължил да заплати
възнаграждение в размер многократно надвишаващ допустимия размер и то почти равен на
половината от отпуснатия кредит.
Освен това същата като заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 1 и 2 ЗЗП и
представляваща нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, тъй като противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност, което противоречи на
забраната на чл. 68в ЗЗП, поради което е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо
и второ ЗЗД.
Съдът счита, че посоченият в договора за кредит ГПР от 47,61 % не е действителният
такъв разход и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Посоченият ГПР е
заблуждаващ и не отчита реално оскъпяването на договора за заем с дължимото
възнаграждение за допълнително сключения договор за предоставяне на поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.
2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане,
включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит,
които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен
реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на
7
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин.
В чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е определено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1. В ал. 4 е предвиден горен праг на ГПР – не по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
В § 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗПК са дадени легални дефиниции на понятията „Общ разход
по кредита за потребителя“ и „Обща сума, дължима от потребителя“. Общият разход по
кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на Кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси. Общата сума, дължима от потребителя е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
Както се посочи, в договора за кредит, не е включено възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчител. В случая то е в размер на 4 997,52 лева, при
предоставен кредит в размер на 4 000 лв. и го надхвърля. Това възнаграждение
представлява косвен бъдещ разход по кредита, поради което следва да бъде изрично
посочено и включено в ГПР, което в случая не е сторено. Реалното включване на този
разход в ГПР автоматично увеличава неговия размер, надхвърлящ значително предвидения
законов горен праг от 5 кратния размер на основния лихвен процент на БНБ, увеличен с
допълнителни 10 пункта, което е в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Определяйки отделно
стойността на поръчителството и то в отделен договор, се цели заобикаляне на посочените
законови разпоредби.
Съдът счита, че нищожността на клаузите, определящи ГПР и въвеждащи
задължение за ищцата да предостави обезпечение на кредита не влекат нищожност на целия
договор. Нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи,
че сделката би била сключена и без недействителните й части, съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
Тъй като липсват повелителни норми за уреждане на отношенията по договора за
8
посочените уговорки, съдът приема, че договорът за кредит би бил сключен и без
нищожните уговорки за осигуряване на обезпечение на кредита и за определяне на ГПР.
Поради което и обуславящият иск по чл. 26, ал. 1, предл.първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
нищожност на договор за потребителски кредит № 2331154/03.01.2021 г. е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на обуславящият иск съдът дължи произнасяне по
обусловения евентуален иск.
Искът за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП е основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прогласена нищожността на клаузата.
Относно иска за нищожност на договора за поръчителство, предявен срещу
ответника „***“ ЕООД:
Въпреки обстоятелството, че всеки един от процесните два договора - този за
кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни
договори, те следва да се разглеждат като един комплексен договор. Връзката между двата
договора е определена от клаузата за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне
на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с определено
от кредитора юридичесо лице - поръчител, както и сключването на договора за
предоставяне на поръчителство е в същия ден, в който е сключен и договорът за кредит.
Нещо повече, предвидена е изрична уговорка за приоритетно изплащане на
възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита,
изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от Договора за поръчителство. В този смисъл и
доколкото двата процесни договора се намират във взаимовръзка по между си и като
комплекс от правоотношения между страните, последиците от прогласяването на
недействителността на договора за потребителски кредит рефлектират и по отношение на
договора за предоставяне на поръчителство.
Кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението, за
когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря условията, при които
„***“ ЕООД да му предостави поръчителство. Поръчителят по договора за предоставяне на
поръчителство, който е и икономически по-силният субект, разполага и със защитата на чл.
143, ал. 1 от ЗЗД, която му дава възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на
плащането, което е и договорено в чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 2. Така поетият от поръчителя риск
при предоставянето на поръчителство е напълно покрит от предвидената законова защита, а
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Следва също да се отбележи, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява вземане на кредитора по договора за кредит, тъй като е
договорено да бъде плащано ведно с вноските по кредита. Това възнаграждение е
9
договорено да се заплаща от ищцата по банковата сметка на „****“ ЕАД /чл.8, ал. 4, т. 2/,
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане по икономическата си и правна
същност, макар и наречено възнаграждение за поръчителя, представлява допълнителна
печалба за кредитора в размер на сума, която е по-висока от главницата по кредита. Когато
търговецът създава предпоставки за получаване на допълнителна парична облага във връзка
с предоставения кредит и когато това се прави с цел да се избегнат законови ограничения –
ЗПК, да се реализира по – голяма печалба от страна на кредитодателя, чрез договаряне на
по-високо възнаграждение, независимо от начина на нейното наименуване, тази облага
представлява печалба за него и като такава следва да бъде калкулирана като елемент на
договорна лихва.
По изложените съображения съдът приема, че договорът за предоставяне на
поръчителство от 03.01.2021 г., сключен между „***“ ЕООД и ищцата, е нищожен на две
основания, предвидени в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради заобикаляне на закона и поради
противоречие с добрите нрави, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, поради което следва да
бъде прогласена неговата нищожност.
Относно предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД на ответника „****“
ЕАД срещу ищцата за сумата от 4 526,56 лв. – предсрочно изискуема главница, ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2022 г. до окончателното плащане:
Съдът счита насрещния иск за неоснователен като недоказан, поради което следва да
бъде отхвърлен. От страна на ответника „****“ ЕАД – ищец по насрещния иск не се проведе
пълно главно доказване на настъпването на условията на договора за кредит и общите
условия към него за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, респ. за размера на
кредита. От страна на „****“ ЕАД не се ангажират доказателства колко и какви вноски е
платила ищцата към момента на приключване на съдебното дирене, респ. какви пера от
вноските са погасени с тях, респ. липсата на каквито и да е плащания по договора за кредит.
Относно разноските:
И трите страни са заявили искане за присъждане на деловодните разноски.
Предвид изхода от спора на ответника „***“ ЕООД не се дължат разноски, както и
ответника „****“ ЕАД за отхвърления иск.
Ищцата е направила разноски за платена държавна такса в размер на 110 лв..
С оглед изхода от спора и уважаването на евентуалния иск и на иска срещу втория
ответник, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцата държавната такса върху уважените искове в размер на 110 лв..
С оглед изхода от спора и уважаването на евентуалния иск и на иска срещу втория
ответник, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ще следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищцата държавната такса върху уважените искове в размер на 80 лв..
Адв. Михайлов – пълномощник на ищцата е заявил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.. Съдът счита същото за основателно,
10
тъй като осъществената правна защита и съдействие от страна на адв. Михайлов е безплатна
за ищцата като материално затруднено лице, за което се представят и доказателства.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът „****“ ЕАД да заплати
на адв. М. 300 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск, предявен от ищцата, както и
546,86 лв. за отхвърления насрещен иск.
С оглед изхода от спора ще следва да бъде осъден ответникът „***“ ЕООД да заплати
на адв. М. 300 лв. адвокатско възнаграждение за уважения иск.
Мотивиран от гореизложеното Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.първо
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №
2331154 от 03.01.2021 г., предявен от З.П.С., ЕГН **********, от гр. ***** срещу „****”
АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление ***** представлявано от С.Р.Я. и Г. Х.К.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП клаузата на чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №
2331154/03.01.2021 г., по иска предявен от З.П.С., ЕГН **********, от гр. ***** срещу
„****” АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление *****, представлявано от С.Р.Я. и
Г. Х.К..
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл.
146, ал. 1 ЗЗП Договор за предоставяне на поръчителство от 03.01.2021 г., по иска предявен
от З.П.С., ЕГН **********, от гр. **** срещу „***“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес
на управление *****, представлявано от И.М. Ш..
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****със седалище и адрес на управление ****
представлявано от С.Р.Я. и Г. Х. К. и „***“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на
управление ****** представлявано от И.М.Ш да заплатят на З.П.С., ЕГН **********, от
**** държавна такса върху уважените искове в размер на 80 лв..
ОСЪЖДА „****” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****
представлявано от С.Р.Я. и Г. Х. К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на
адвокат М. В. М. от АК – Пловдив, със служебен адрес ***** сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение за уважения иск за нищожност и 546,86 лв. за отхвърления насрещен иск.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. ******
представлявано от И. М. Ш. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. да заплати на адвокат М. В.
М. от АК – Пловдив, със служебен адрес ****** сумата от 300 лв. за адвокатско
възнаграждение за уважения иск за нищожност срещу този ответник.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. М.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
12