Решение по дело №2430/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			27.05.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	22.05.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Ива Георгиева

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2430		2018

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

 

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Александер Викторов Грилихес, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 7, чрез юрисконсулт К.П., съдебен адрес:***, е предявило срещу М.П.В., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 315, 44 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 45, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2013 г. – 05.03.2014 г.; 168, 35 лв. - лихва за забава за периода 06.04.2013 г. - 07.08.2018 г. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 04.02.2013 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.П.В. e сключен договор за кредит с номер CREX-03039552, съгласно който кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит в размер на 540, 84 лв. да бъде изплатен пряко на упълномощения (те) търговски партньор (и); извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита – предмет на сключения договор, като последният се задължава да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) на 12 месечни погасителни вноски.

 Ответникът е преустановил погасяването на кредита от 05.04.2013 г. Съгласно чл.3 от общите условия, при забава на погасителни вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. Падежът на цялото задължение е настъпил на 05.03.2014 г., с което е станал изискуем неизплатеният остатък.

С договор за цесия от 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл  Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 1725/2018 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В постъпилия писмен отговор се оспорва иска като неоснователен. Оспорено е изплащането на сумата по кредита и дължимостта на суми за застраховка; оспорена е предсрочната изискуемост на вземането. Оспорва се уведомяването на длъжника за цесията съгласно изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

Видно от представения договор за кредит за покупка на стоки № CREX-03039552 от 04.02.2013 г., сключен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с ответника, уговорено е финансиране на закупуване на абсорбатор и готварска печка марка „НЕО" на обща стойност 498 лв., както и на застраховка «сигурност на плащанията» - 24, 90 лв. и «защита на имуществото» - 17, 94 лв. Така общият размер на кредита възлиза на 540, 84 лв., с ГПР 24, 51 % /предвид дължимата такса за обработка на кредита – 77, 88 лв./, договорени 12 погасителни вноски по 51, 57 лв., последната от които на 05.03.2014 г. В чл.1 от договора е уговорено кредитът да бъде изплатен пряко на упълномощения (те) търговски партньор (и), като извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита и създава задължение за кредитополучателя да заплати уговорените месечни погасителни вноски. В чл.3 е предвидено при забава на плащанията обезщетение в размер на законната лихва. Съгласно раздел „удостоверявания”, с подписа си кредитополучателят удостоверява, че е получил стоките и услугите, чието закупуване е финансирано с кредита, както и че е получил опосредстван чрез стока/услуга кредит за договорената сума, платима при получаване на вещта.

Представен е договор за цесия от 10.01.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер, в предмета на който е включено и процесното вземане, видно от приложение 1 към договора и потвърждение от цедента; пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване от ищеца на длъжниците за цесията; уведомление до ответника за извършената цесия.

В първото съдебно заседание ищецът е представил фактура от 04.02.2013 г. с доставчик «К енд К електроникс» ЕАД и получател М.П.В. за описаните в договора за кредит стоки; сертификати за сключени договори за застраховка «сигурност на плащанията» и «защита на имуществото» със застраховано лице М.П.В..

 Приложено е ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение за: 315, 44 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 45, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2013 г. – 05.03.2014 г.; 168, 35 лв. - лихва за забава за периода 06.04.2013 г. - 07.08.2018 г. Приложени са доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.

От заключението по назначената и изготвена съдебно – счетоводна експертиза се установява, че ответникът е заплатил пет погасителни вноски, като е преустановил плащанията на 05.09.2013 г. Поради това дължими са общо 360, 87 лв., от които: 290, 50 лв. – главница по кредита, 10, 44 лв. – главница по договора за застраховка на имущество, 14, 50 лв. – главница по договора за застраховка на кредита, 45, 43 лв. – за такса за обработка на кредита. Размерът на лихвата за забава за периода 06.09.2013 г. - 07.08.2018 г. възлиза на 157, 70 лв.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата сума; сключването на договора за цесия.

По делото не е спорно сключването на процесния договор за кредит за покупка на стоки между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и М.П.В.. С подписването на договора ответникът е удостоверил получаването на стоките и услугите, за закупуването на които е отпусната сумата на кредита; тяхното получаване се установява и от представената фактура и сертификати за договори за застраховка. С подписването на договора ответникът е удостоверил и получаването на опосредстван чрез тези стоки и услуги кредит съгласно договора, сумата по който е платима при получаването на вещта.

Съгласно чл.327, ал.1 от ТЗ, плащането на цената се извършва при предаване на стоката, както е посочено и в договора за кредит /т.е. не е уговорено друго по смисъла на закона/. С оглед на безспорното получаване на описаните стоки и услуги от ответника, тяхната цена е заплатена от кредитодателя, като и това обстоятелство е удостоверено от длъжника с подписването на договора. Поради това по делото е установено изпълнението от кредитора на задълженията му по договора.

По делото не е спорно, че ответникът е погасил пет от дължимите месечни вноски, след което не е правил плащания нито към стария, нито към новия кредитор.

Изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД предишният кредитор да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането цели да предотврати погрешно извършване на плащания на цедента. В конкретния случай такива плащания не са налице, поради което е ирелевантно неуведомяването на ответника за цесията преди завеждане на иска. Към исковата молба е приложено уведомление до него, като с връчването на исковата молба и приложенията уведомяването за цесията е извършено надлежно - Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК. Връчването на представител се смята за лично връчване, съгласно чл.45 от ГПК. Цесията легитимира ищеца като носител на претендираното вземане.

Неоснователно е възражението относно предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем /т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК/. В конкретния случай липсват доказателства за такова волеизявление на първоначалния кредитор, а ищецът се позовава на настъпила изискуемост на целия кредит поради изтичането на срока за погасяването му. 

От заключението по назначената съдебно – счетоводна експертиза се установи, че дължимата сума за главница възлиза на 315, 44 лв.; не е налице дължима сума за договорна лихва /такава не е уговорена, видно от договора/.  Сумата, посочена като „такса ангажимент”, не фигурира в заявлението по чл.410 ГПК и в издадената заповед за изпълнение; не е направено и искане за установяване на дължимост на такова вземане. Затова дължимата лихва за забава за периода 06.09.2013 г. - 07.08.2018 г. следва да бъде изчислена само върху главницата по договора и възлиза на 157, 61 лв.

Поради това предявеният иск следва да бъде уважен частично чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 315, 44 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата; 157, 61 лв. - лихва за забава за периода 06.09.2013 г. - 07.08.2018 г. Искът за признаване за установено съществуване на вземане на ищеца за 45, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2013 г. – 05.03.2014 г. и за разликата до претендираните 168, 35 лв. - лихва за забава за периода 06.04.2013 г. - 07.08.2018 г., следва да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски по водене на делото /775 лв. - държавна такса, възнаграждение на вещо лице и на особен представител и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 689, 75 лв.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски по ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на ДРС съразмерно с уважената част от исковете в размер на 66, 75 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.В., ЕГН **********, че дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумите: 315, 44 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-03039552 от 04.02.2013 г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението  - 23.08.2018 г., до окончателното изплащане на сумата; 157, 61 лв. - лихва за забава за периода 06.09.2013 г. - 07.08.2018 г.; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено по отношение на ответника съществуване на вземане на ищеца за 45, 43 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2013 г. – 05.03.2014 г. и за разликата от 157, 61 лв. до претендираните 168, 35 лв. - лихва за забава за периода 06.04.2013 г. - 07.08.2018 г.

ОСЪЖДА М.П.В., ЕГН **********, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, сумата 689, 75 лв. - разноски по водене на делото, както и разноски по ч.гр.д. № 1725/2018 г. по описа на ДРС в размер на 66, 75  лв. съразмерно с уважената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: