РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.
София, 23. 02.2015г
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в
закрито заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11874 по описа за 2014г. на І-8 с-в при СГС , за да се произнесе взе предвид следното:
Налице е висящо производство, образувано по
предявения иск на „Н.х.” АД срещу Върховен административен съд на РБ.
Ищецът претендира за осъждане на ответника, да му
заплати обезщетение за вреди,
произтичащи от нарушение на правото на ЕС, което било извършено в процеса
на правораздаване от съдебен състав на ВАС на РБ, в качеството му на съд,
разглеждащ правен спор (адм. дело № 2289/2012г. по описа на ВАС) като последна
съдебна инстанция. Същевременно, ищецът категорично поддържа, че неправомерното поведение на ответника не било обхванато от приложното поле на
ЗОДОВ, но въпреки това - основание
за търсене на юридическа отговорност било налице.
С Разпореждане от 03.09.2015г. постановено на
основание чл. 129, ал.2 ГПК от настоящия съдебен състав на Софийски градски съд
- на ищеца са дадени изрични указания, за отстраняване на нередовности в
исковата молба. Нередовностите са свързани с невнесена в пълен размер държавна
такса за разглеждане на делото, чиито размер според съда следва да бъде
съобразен с разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, във вр. с чл.
69, ал.1, т.1 от ГПК т.е. да бъде изчислен върху 4 процента от цената на иска.
С молба от 30.09.2014г., подадена по повод
указанията за внасяне на държавна такса - ищецът е поискал спиране на
настоящото производство и е предложил да бъде извършено сезиране на СЕО с
преюдициално запитване – какъв следва да бъде размера на дължимата се държавна
такса в хипотезата на настоящия правен спор.
С Разпореждане
от 17.11.2014г. настоящият състав на съда е предоставил на ищеца последна
възможност да внесе пълния размер на следващата се държавна такса за
разглеждане на делото, съобразно вече дадените указания - съответно на чл.1 от
Тарифата за държавните такси, във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК. Указанията са
били съобщени на процесуалния представител на ищеца още на 09.12.2015г. но до
настоящия момент не са надлежно изпълнени, въпреки, че съдът очакваше тяхното
изпълнение и въпреки изтеклият срок от време, който значително превишава
предписания от закона срок за отстраняване на нередовности в исковата молба.
При изложената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Налице е неправомерно процесуално поведение на
ищеца, което се изразява в неизпълнение на задължението за внасяне на държавна
такса, въпреки дадените указания.
Размерът на дължимите държавни такси се определя
от съдържанието на Тарифа №1 за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Доколкото самият
ищец изрично твърди, че релевираните
от него факти не попадат в приложното поле на ЗОДОВ (тъй като според ищеца този
нормативен акт бил несъвършен, несъответен на правото на ЕС) - то настоящият
съд няма правно основание да приложи разпоредбата на чл.2а от споменатата
Тарифа № 1, защото самата разпоредба изрично очертава своето приложно поле „..искове за обезщетения по ЗОДОВ..” Разпоредбата на чл.2а от споменатата Тарифа №
1 представлява специално изключение от установеното в чл.1 на същата Тарифа №1
общо правило за размера на държавните такси, но в случая не са налице
специалните предпоставки за прилагане на тази специална хипотеза, понеже
предявеният иск не може да бъде квалифициран, като такъв по чл. 2 от ЗОДОВ (по
този въпрос съдът приема становището на ищеца). При прилагане на финансово
правна норма, която засяга приходи на публичен бюджет – законът не може да се
прилага по аналогия. Естествено е ищецът да се позовава на по- благоприятен за
него текст от закона, но в случая, съдът не може да приложи споменатият текст.
Очевидно е налице иск за парично вземане,
произтичащо от твърдение за деликт, поради което за определяне на държавната
такса намира приложения разпоредбата на чл.1 от Тарифата за държавните такси,
във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК.
Неоснователни са наведените от ищеца доводи
относно необходимостта от преюдициално запитване, тъй като следва да се
отбележи, че съгласно чл. 267 от ДФЕС: Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално
относно: а) тълкуването на ДФЕС и б) валидността и
тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на
Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в
държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако
счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното
решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Осъщественият от настоящия съд анализ на
общностното право и на съдебната практика на Съда на ЕС, мотивира извода, че не
е налице основание за сезиране на Съда на ЕС с искане за преюдициално запитване
- специално по въпроса, касаещ дължимата държавна такса по това дело.
Неизпълнението на указанията, които настоящият съд
даде на ищеца обаче, налага да бъдат спазени изискванията на процесуалния закон
и в този смисъл да бъде постановено връщане на исковата молба. Така мотивиран и
на основание чл. 129, ал.3 ГПК, съдът намира, че след връщане на исковата
молба, производството делото следва да бъде прекратено.
С оглед изложеното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 94603/04.082014г. на рег. СГС,
подадена от „Н.х.” АД със съдебен адресат - адв. Н.Р.,*** срещу Върховен административен
съд на РБ и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 11874 по описа за 2014г. на І- 8 състав
при Софийски градски съд.
Разпореждането подлежи на обжалване от ищеца, чрез частна жалба, която може
да бъде подадена пред Апелативен съд София - в едноседмичен срок от връчването
на препис от съдебния акт.
СЪДИЯ: