Номер 108512.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100501521 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Произовдството е въззивно, образувано по жалбата на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” на МВР-ВАРНА вх.№ 31133/27.05.2020г срещу решението на
ВРС-VІІІс-в № 1072/ 2.03.2020г по гр.д. № 16374/2019г, с което е осъдена Дирекцията да
заплати на П. Р. М. ЕГН ********** с адрес гр.Варна ж.к.“Вл.В.“ бл.206 вх.4 ет.6 ап.1131
сумата от 1437,35лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 12.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2019г до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 165,29лв-обезщетение за забава, начислено за период от 1.01.2017г
до 11.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.З вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; и сумата от
342лв-сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от
257,50лв-разноски за дължима държ.такса и депозит за в.лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 42203/30.06.2020 от
въззиваемия П. Р. М. със становище за неоснователност на жалбата .Моли за
потвърждаване постановеното решение и за присъждането на сторените за настоящата
инстанция разноски.
1
Производството е образувано по исковата си молба П. Р. М. излага, че за периода
12.10.2016г до 30.09.2019г е полагал труд на длъжност „старши полицай" в ГПУ - Летище-
Варна към РДГП„Аерогари“ към МВР, със статут на държавен служител. За посочения
период е положил общо 1380 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1,143
възлиза на 1577,34 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от 197,34часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от ответника
като дължимата сума е в претендирания размер.
Поради изложеното моли за постановяване на решение ,с което да бъде осъдена
ответната страна Главна дирекция „Гранична полиция" при МВР да му заплати сумата от
1437,35лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд в размер на 206 часа за периода от 12.10.2016г до 30.09.2019г, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2019г до окончателното изплащане на
задължението; както и сумата от 165,29лв-обезщетение за забава, начислено за периода
1.01.2017-11.10.2019г, а също и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор със
становище за неоснователност на претенцията.
Не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в
МВР. Оспорва предявените искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца
часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е регламентирал, че
продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и
ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното
работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми - в случая ЗМВР, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба № 8121з-
776/ 29.07.2016г. Изложени са подробни съображения за неприложимост на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Поради изложеното моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
Така предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ЗЗД.
СЪДЪТ, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, възраженията на въззиваемата страна и всички събрани по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Няма спор между страните, че през процесния период 12.10.2016г до 30.09.2019г
ищецът е заемал длъжността “старши полицай" в ГПУ - Летище-Варна към
РДГП„Аерогари“ към МВР, като е работил на 12-часови смени съобразно месечни графици,
което се установява от писмените доказателства. От същите е видно, а и няма спор по делото
за това, че на ищеца часовете нощен труд са били възмездени по тарифната ставка за нощен
2
труд – по 0,25лв/час, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по допусната
ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено.
Според същото заключение за процесния период ищецът е отработил 1448 часа
нощен труд, който след преизчисляването му. Преизчислен, положеният нощен труд в
дневен с коефициент 1,143, се равнява на 1654 часа общо. Разликата възлиза на 206 часа
извънреден труд. Незаплатената сума за процесния период е 1437,35лв. Размерът на
дължимото обезщетение за забава за процесния период е 165,29лв.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че са доказани твърденията, че
за процесния период 12.10.2016г до 30.09.2019г ищецът е отработил 1448 часа нощен труд,
които след преизчисляването им в часове дневен труд с коефициента от 1,143 , се равняват
на общо 1654 часа дневен труд, като разликата възлиза на 206 часа извънреден труд, чиято
парична равностойност възлиза на 1437,35лв. Размерът на дължимото обезщетение за забава
за процесния период е 165,29лв.
Основният спорен въпрос между страните е правен - дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от ищеца,
умножавайки го с коефициент 1,143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита
за извънреден труд, съответно да се начисли и заплати като такъв.
Брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се формира от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгл. чл.176 ЗМВР, като
чл.178 ал.1 т.3 е предвидено допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Според нормата на чл.187 ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи. В
периода на исковата претенция е действала Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, обн.ДВ от 26.01.2007г. В чл.9 ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
За структурата на МВР този коефициент е 1.143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд и нормалната продължителност от 7
часа нощен труд /8:7=1,143/. В чл.140 КТ е дадено легално определение на понятието
„нощен труд“. Със заповед № 8121з-791/28.10.2014г на Министъра на вътрешните работи
се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.
Ето защо съдът намира исковата претенция за доказана по основание и следва да
бъде уважена до установения размер, съгл.чл.178 ал.1 т.3 вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР.
На осн.чл.86 ЗЗД следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на
3
подаване на ИМ до окончателното погасяване на задължението.
По разноските
На осн.чл.83 ал.1 т.1 ГПК ищецът е освободен от заплащане на държ.такса. Предвид
основателността на исковете, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на ВРС разноските, включващи дължимата държ.такса, както и за заплатен хонорар на
в.лице, и в полза на ищцовата страна сторените разноски за адв.възнаграждение, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски за настоящата инстанция. Искането е отправено своевременно,
представени са надлежни писмени доказателства - списък с разноски и договор за правна
защита и съдействие с дата от 12.08.2020, обективиращ и разписка за реалното заплащане на
сумата от 480лв, включващ цена на услугата от 400лв и заплатен ДДС 80лв.
Предвид заявеното още с въззивната жалба възражение за прекомерност, съдът
дължи произнасяне по същото.
След като договорът и разписката за заплатената адв.услуга е с дата 12.08.2020,
приложимите материално правни норми са тези на Наредба № 1/2004 в редакцията от
31.07.2020, обнар. ДВ бр.68/31.07.2020. Съгласно чл.7 ал.1 вр.ал.2 т.2 от Наредбата
установеният минимален размер при посочения материален интерес възлиза на 330,61лв.,
върху който следва да се начисли и ДДС от 66,12лв, или общо 396,73лв. При това
положение претендираният размер на разноските следва да бъде редуциран до посочената
сума.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VІІІс-в № 1072/ 2.03.2020г по гр.д. №
16374/2019г, с което е осъдена Дирекцията да заплати на П. Р. М. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна ж.к.“Вл.В.“ бл.206 вх.4 ет.6 ап.1131 сумата от 1437,35лв, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016г до
30.09.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 11.10.2019г до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 165,29лв-обезщетение за забава,
начислено за период от 1.01.2017г до 11.10.2019г, на осн.чл.178 ал.1 т.З вр. чл.187 ал.5 т.2
ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД; и сумата от 342лв-сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение, на осн.чл.78 ал.1 ГПК; както и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ВРС, сумата от 257,50лв-разноски за дължима държ.такса и
депозит за в.лице, на осн.чл.78 ал.6 ГПК
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ" при МВР с адрес:
4
гр.София бул.„Мария Луиза" № 46, да заплати на П. Р. М. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна ж.к.“Вл.В.“ бл.206 вх.4 ет.6 ап.11З, сумата от 396,73лв /триста деветдесет и шест
лева 73ст/, представляваща сторени по делото разноски за адв.възнаграждение, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване по арг. Чл.280 ал.3 т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5