Определение по гр. дело №45564/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2025 г.
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20251110145564
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 48686
гр. С., 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110145564 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
293592/05.09.2025 г., уточнена с молба с вх. № 315503/29.09.2025 г., от А. С.
Д. ЕГН **********, с лична карта № * изд. на 04.01.2024 от МВР-С., с адрес:
гр. С., Столична община, ул. „г* срещу Г. С. А. с ЕГН **********, с лична
карта № * изд.на 19.11.2021 г. от МВР С., с постоянен адрес в гр.С.,, ж.к. М* с
която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с
който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 600 лева
ведно със законната лихва от датата не депозиране на исковата молба
(05.09.2025 г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на Ст*
Д., който бил сключил брак с ответника през 2020 година. Твърди се, че за
периода от юни 2025 г. до август 2025 г., ответницата теглила пари от
банковата сметка на техния общ наследодател без да има за това право.
Твърди, че на общия му наследодател не е било необходимо да се теглят пари в
размер на 400 лева на ден/1200 лева на ден, тъй като същият е бил в краен
стадий на рак и обективното му състояние е било толкова влошено и се
знаело, че няма да преживее дълго време. Освен това твърди, че дори
непосредствено след смъртта на наследодателя, ответникът е теглил пари в
размер на 1200 лева. Сочи, че ответникът се е обогатил неоснователно като е
теглил пари от банковата сметка на ищеца за непосредствения период преди
датата на смъртта, а ищецът е обеднял неоснователно, тъй като имуществото
на наследодателя намаляло и ищецът получил по-малка сума от пари.
В допълнителна молба уточнява, че исковата молба е предявено на
основание факта, че ответницата съзнателно е теглила без да има нужда и без
1
да е дала отчета на сина на починалия, всеки ден, или през ден парични суми
от банковата сметка на общия им наследодател, така както е намалила
неговото имущество , от което 1/2 част следвало да остане по наследство за
ищеца, тъй като бракът между ответницата и починалия баща е сключен
преди по-малко от 10 години. Твърди, че ищецът се е грижил за баща си в
периода на месеците непосредствено преди неговата смърт и е осигурявал
издръжката му. Твърди, че ответницата е изтеглила с дебитна банкова карта на
починалия сумата в общ размер на 27 200 лева, която е огромна сума за
издръжка три месеца за един болен и гаснещ човек, прикован на легло и
нямащ нужда от нищо друго, освен от малко храна и обезболяващи лекарства.
Посочва в разбивка кога и каква сума е теглена от сметката на общия
наследодател.
Твърди се, че ответницата неоснователно се е обогатила с половината от
изтеглените суми, които ответницата е изтеглила преди и след смъртта на
общия им наследодател, тъй като това имущество се явява наследимо и
половината от него се полага на ищеца.
Уточнява, че оттегля иска си по чл.45 ЗЗД. Има основен иск за
неоснователно обогатяване. Не предявява иск за нищожност на сделки по
банкови тегления.
Формулира следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 13 6000 лева на основание искът за сумата от 13 600 лева е с
правна основание разпоредбите на чл.59 ЗЗД вр. чл.55 ЗЗД вр. чл.5 ЗН и чл.86
ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: *, Първа
инвестиционна банка
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства и
доказателствени средства: 1.Справка с медицинска информация и документация-
рецепти за СТ* Д. с ЕГН ********** 2.Удостоверение за наследници с изх. №11698 от дата
06.08.2025 г. 3.Справка -извлечение за тегленията от банковите сметки на наследодателя;
4.Препис-извлечение от Акт за смърт на СТ* Д. с ЕГН **********; 5.Сведение от А. Д.- 1
бр; 6.Жалба от К* - 1 бр; 7.Смъртен акт - 1 бр; 8.Пълномощно за проц.представителство;
9.Платена ДТ за образуване на делото.
Моли съда да допусне до режим на довеждане трима свидетели, с чиито
показания ще установи истинността на - твърдените обстоятелства, а именно:
наследодателят на ищеца не могъл да разбира свойството и значението на извършените
от него действия и разпореждания в последните месеци преди смъртта си, както че
ответницата неоснователно се е обогатила като е изразходила в своя полза парите, които
е изтеглила от сметката му, като със свидетелските показание ще установим и до кога
починалият е бил на крака и се е движил свободно и е излизал и кога е спрял да напуска дома
си. С показанията на третия свидетел ще установи какви са неимуществените вреди,
които ищеца е понесъл от действията и поведението на ответницата по лечението и
смъртта на баща му от момента на откриване на заболяването на баща му до неговата
2
смърт.
Моли съда да допусне изслушването на икономическа експертиза, на
базата на всички представени по, делото банкови извлечения и документи,
която да даде заключение, колко банков сметки е притежавал приживе на СТ* Д. с
ЕГН ********** и в кои банки. Колко разпореждания са извършени в периода от
01.06.2025 г. до 31.07.2025 г., като как са теглени суми от банкомат, на каса или са
правени банкови преводи. Общо колко пари са изтеглени от сметката на починалия.
Моли съда да допусне обезпечение не предявен иск като се наложи
запор на банковите сметки на ответника до размера на предявените искове.
Искането е отхвърлено с влязло в сила Определение № 37238/05.09.2025 г.
(л.45-47 от делото).
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Предоставя на съда
преценка относно допустимостта на иска. Оспорва по основание и размер
предявения иск. Твърди, че няма неоснователно обогатяване, а с действията е
спомогнала за увеличаване на неговото имущество. Оспорва всички факти и
обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че до края на живота си С*
Д. е бил в ясно съзнание. Твърди, че ответникът е напуснал работа, за да се
грижи за болния покойник. Твърди, че ищецът и неговата майка са тормозили
С* Д. за пари. Прави възражения, че част от процесната сума са дадени на
ищеца или са взети от него, когато е посещавал апартамента, като в деня на
смъртта ищецът принудил ответника да му даде 1200 лева в брой, за което
било съставена разписка. Като евентуално прави възражение за прихващане
досежно предоставената сума от 1200 лева на 01.08.2025 г. Твърди, че С* Д. е
правил ремонти в жилището в гр. С., ж.к. М* изцяло с негови лични средства.
В тази връзка прави възражение за прихващане за евентуално дължимата от
ответника сума с 1/3 от общата стойност на направените подобрения в
жилището.
Моли съда да отхвърли исковата молба. Претендира разноски.
Твърди, че двата брой писмени сведения се недопустими, тъй като
едното изхожда от ищеца, а другото представлява писмени обяснения на
свидетел, извън това качество
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Разписка от
01.08.2025 г. за сумата от 1200 лева Платежно нареждане
Моли да бъде допуснат до разпит трима свидетели, при режим на
довеждане.
Моли съда да допусне изслушването на съдебно-оценителна експертиза,
на която вещото лице да извърши оглед на място, да даде заключение за
стойността на извършените подобрения в жилището в гр. С., ж.к. М* и с колко
се е увеличила стойността му вследствие на извършените СМР от
ответницата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното и
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По държавната такса
3
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на исковете е над 1250 лева. Ето защо чл.72,
ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира една минимална държавна
такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от тяхното
съединяване.
Цената на двата иска е 13 600 лева. Единият защитава неоснователно
обогатяване по чл.59 ЗЗД, а другият деликт – чл.45 ЗЗД. Следователно се
защитават два интереса. И двата са на стойност 13 600 лева, поради което и за
двата държавната такса е в размер на 544.00 лева. Налице е документ по
чл.128, т.2 ГПК (л.14 от делото) за иска по чл.59 ЗЗД.
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Г. Н. и адв. М. М. със съдебен адрес: в
гр. С., ул. С*,: ***************@*****.***, която представителна власт важи
за всички инстанции (л.15-16 от делото).
Ответникът се представлява от адв. С. К*, гр. С., ул. „До*, *,
**********@***.**, която представителна власт важи само за СРС (л.68 от
делото).
По редовността на ИМ и доклада на делото
На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа
всички реквизит по чл.127-128 ГПК, поради което следва да се изготви проект
за доклад по чл.140 вр. чл.146 ГПК.
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Следва да се укаже на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е
теглил паричните суми от картата на бащата на ищеца, че е имал задължение
да даде отчет, прибрал сумата за себе си – обогатяване, че тази сума е
следвало да бъде предадена на бащата на ищеца или на самия ищеца, на
основание чл.146, ал.2 ГПК.
Следва да се укаже на ответника, че не сочи доказателства, че е дал
отчет на бащата на ответника, че е платил процесната сума, че е върнал сумата
на ищеца или неговия баща, на основание чл.146, ал.2 ГПК
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
4
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
Не следва да се допускат като доказателства Сведения от К* и от ищеца,
тъй с тях се иска да се заобиколи разпоредбата на чл.164 ГПК. В гражданския
процес няма разпоредба, с помощта на която могат да се приобщят
свидетелски показания чрез прочитане на техни обяснения, извън съдебното
производство. Ето защо приемането на тези доказателства не са допустими,
тъй като се заобикаля способът – разпит на свидетели. Обясненията на ищеца
се дават по реда на чл.176 ГПК, а не извън процеса.
По свидетелите и изслушването по чл.176 ГПК
Със свидетелите ищецът иска да установи, че актовете на разпореждане
на неговия наследодател са нищожни/унищожаеми, защото не е разбирал
свойството и значението на постъпките си и то моментно. Такъв иск не е
предявен, поради което доказателства не са относими по делото. Другият
свидетел ще установи неимуществени вреди. Такъв иска не е предявен, ето
защо доказателственото средство не е относимо. Вторият свидетел ще
установява дали ответникът е теглил парична сума. За теглената на паричната
сума е допусната ССчЕ и освен това е над 5000 лева, поради което
свидетелски показания не са допустими, на основание чл.164 ГПК.
Ето защо следва да се остави без уважение.
Искането на ответника за разпит на свидетели е допустимо, необходимо
и относимо.
С оглед приложение на императивна правна норма, следва да се
задължат страните лично да присъстват в о.с.з. по реда на чл.176 ГПК, като
при неизпълнение на указанията съдът ще приеме за недоказани факти и
обстоятелства, които страната е изложила.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането на ищеца е допустимо, необходимо и относимо и следва да
бъде допуснато изслушването на ССчЕ.
Експертизата цели да отговори на въпроси по основателността на
исковете, поради което на основание чл.161 ГПК разноските следва да се
възложат на ищеца.
По съдебно-оценителна експертиза
Искането на ответника е допустимо, необходимо и относимо и следва
да бъде допуснато изслушването на СИЕ.
Експертизата цели да отговори на въпроси по основателността на
възраженията на ответника, поради което на основание чл.161 ГПК
разноските следва да се възложат на ответника.
Предварителни въпроси
5
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора или един от способите по ГПК – признаване
на иска, признаване на факти, неприсъствено решение и др., като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 19.01.2025 година от 10.15 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 293592/05.09.2025 г., уточнена
с молба с вх. № 315503/29.09.2025 г., от А. С. Д. ЕГН **********, с лична карта № * изд. на
04.01.2024 от МВР-С., с адрес: гр. С., Столична община, ул. „г* срещу Г. С. А. с ЕГН
6
**********, с лична карта № * изд.на 19.11.2021 г. от МВР С., с постоянен адрес в гр.С.,,
ж.к. М* с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 13 600 лева ведно със законната
лихва от датата не депозиране на исковата молба (05.09.2025 г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на Ст* Д., който бил
сключил брак с ответника през 2020 година. Твърди се, че за периода от юни 2025 г. до
август 2025 г., ответницата теглила пари от банковата сметка на техния общ наследодател без
да има за това право. Твърди, че на общия му наследодател не е било необходимо да се
теглят пари в размер на 400 лева на ден/1200 лева на ден, тъй като същият е бил в краен
стадий на рак и обективното му състояние е било толкова влошено и се знаело, че няма да
преживее дълго време. Освен това твърди, че дори непосредствено след смъртта на
наследодателя, ответникът е теглил пари в размер на 1200 лева. Сочи, че ответникът се е
обогатил неоснователно като е теглил пари от банковата сметка на ищеца за
непосредствения период преди датата на смъртта, а ищецът е обеднял неоснователно, тъй
като имуществото на наследодателя намаляло и ищецът получил по-малка сума от пари.
В допълнителна молба уточнява, че исковата молба е предявено на основание факта,
че ответницата съзнателно е теглила без да има нужда и без да е дала отчета на сина на
починалия, всеки ден, или през ден парични суми от банковата сметка на общия им
наследодател, така както е намалила неговото имущество , от което 1/2 част следвало да
остане по наследство за ищеца, тъй като бракът между ответницата и починалия баща е
сключен преди по-малко от 10 години. Твърди, че ищецът се е грижил за баща си в периода
на месеците непосредствено преди неговата смърт и е осигурявал издръжката му. Твърди, че
ответницата е изтеглила с дебитна банкова карта на починалия сумата в общ размер на
27 200 лева, която е огромна сума за издръжка три месеца за един болен и гаснещ човек,
прикован на легло и нямащ нужда от нищо друго, освен от малко храна и обезболяващи
лекарства. Посочва в разбивка кога и каква сума е теглена от сметката на общия
наследодател.
Твърди се, че ответницата неоснователно се е обогатила с половината от изтеглените
суми, които ответницата е изтеглила преди и след смъртта на общия им наследодател, тъй
като това имущество се явява наследимо и половината от него се полага на ищеца.
Уточнява, че оттегля иска си по чл.45 ЗЗД. Има основен иск за неоснователно
обогатяване. Не предявява иск за нищожност на сделки по банкови тегления.
Формулира следния петитум: ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 13 6000 лева на основание искът за сумата от 13 600 лева е с правна основание
разпоредбите на чл.59 ЗЗД вр. чл.55 ЗЗД вр. чл.5 ЗН и чл.86 ЗЗД ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски
Посочва банкова сметка, на основание чл.127, ал.4 ГПК: *, Първа инвестиционна
банка
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Предоставя на съда преценка
относно допустимостта на иска. Оспорва по основание и размер предявения иск. Твърди, че
няма неоснователно обогатяване, а с действията е спомогнала за увеличаване на неговото
имущество. Оспорва всички факти и обстоятелства, изложени в исковата молба. Твърди, че
до края на живота си С* Д. е бил в ясно съзнание. Твърди, че ответникът е напуснал работа,
за да се грижи за болния покойник. Твърди, че ищецът и неговата майка са тормозили С* Д.
за пари. Прави възражения, че част от процесната сума са дадени на ищеца или са взети от
него, когато е посещавал апартамента, като в деня на смъртта ищецът принудил ответника
да му даде 1200 лева в брой, за което било съставена разписка. Като евентуално прави
7
възражение за прихващане досежно предоставената сума от 1200 лева на 01.08.2025 г.
Твърди, че С* Д. е правил ремонти в жилището в гр. С., ж.к. М* изцяло с негови лични
средства. В тази връзка прави възражение за прихващане за евентуално дължимата от
ответника сума с 1/3 от общата стойност на направените подобрения в жилището.
Моли съда да отхвърли исковата молба. Претендира разноски.

чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Осъдителен иск с правна квалификация чл.59 ЗЗД, с който ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 13 600 лева ведно със законната лихва от датата не
депозиране на исковата молба (05.09.2025 г.).
Възражения на ответника:
1. правоизключващи - няма
2. правооспорващи – целият фактически състав на неоснователното обогатяване
3. правопогасяващи
- връщане на сумата от 1200 лева на 01.08.2025 г.
- възражение за прихващане - възражение за прихващане за евентуално дължимата
от ответника сума с 1/3 от общата стойност на направените подобрения в жилището – чл.74
ЗС


чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Не е спорно, че Ст* Д., ЕГН ********** е починал на 01.08.2025 г., като е оставил за
свои наследници Г. С. А., ЕГН **********, съпруга и А. С. Д., ЕГН **********, син (л.12
от делото).
Не е спорно, че преди да почине С* Д. е бил болен от аденокарцином на
хранопровода и е бил в изключително тежко здравословно състояние (л.17-19, л.37-38 от
делото).
Не е спорно, че на 01.08.2025 г. ищецът е получил от ответника сумата от 1200 лева.
Не е спорно, че на 26.01.2018 г. ответникът заплатил сумата от 4233.00 лева за
имплант и операция на С* Д. по банкова сметка на МБАЛ „Ц*“.
Спорно остава дали ищеца е обеднял неоснователно – ответникът теглил е суми от
банковата карта на бащата на ищеца, давал ли е отчет, имал ли е право ответникът да тегли
тези суми.
Спорно остава дали ответникът се е обогатил неоснователно – имал ли е право да
тегли тези суми, върнал ли е сумите на ищеца.
Спорно остава причинно-следствената връзка между обедняването и обогатяването.
Спорно остава дали са направени възражения за прихващания.

чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът по чл.59 ЗЗД, ищецът при условията на пълно и главно
доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
8
1. Ответникът да е теглил пари от сметката на наследодателя на ищеца – преди и след
смъртта
2. Обедняване на ищеца – теглене на пари от сметката на наследодателя на ищеца –
преди и след смъртта
3. Обогатяване на ответника – ответникът да е теглил пари от банковата смета на
наследодателя на ищеца – преди и след смъртта, без основание
4. връзката между обедняването и обогатяването да са от едни факт или от обща група
факти (т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г.)
5. размерът на обедняването и обогатяването
Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи:
1. плащането на процесната сума

По направените възражения, ответникът следва да установи следните факти и
обстоятелства:
1. по погасяване чрез плащане - връщане на сумата от 1200 лева на 01.08.2025 г.
2. възражение за прихващане чл.74 ЗС - възражение за прихващане за евентуално
дължимата от ответника сума с 1/3 от общата стойност на направените подобрения в
жилището – живял е в процесния имот за процесния период, извършени от него СМР, които
са подобрения (необходими и полезни), довели са до покачване стойността на имота

ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че ответникът е теглил
паричните суми от картата на бащата на ищеца, че е имал задължение да даде
отчет, прибрал сумата за себе си – обогатяване, че тази сума е следвало да
бъде предадена на бащата на ищеца или на самия ищеца, на основание
чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че е дал отчет на
бащата на ответника, че е платил процесната сума, че е върнал сумата на
ищеца или неговия баща, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Справка с медицинска информация и документация- рецепти за
СТ* Д. с ЕГН ********** 2.Удостоверение за наследници с изх. №11698 от дата 06.08.2025
г. 3.Справка -извлечение за тегленията от банковите сметки на наследодателя; 4.Препис-
извлечение от Акт за смърт на СТ* Д. с ЕГН **********; 6.Жалба от К* - 1 бр; 7.Смъртен
9
акт - 1 бр; 8.Пълномощно за проц.представителство; 9.Платена ДТ за образуване на
делото.
Разписка от 01.08.2025 г. за сумата от 1200 лева Платежно нареждане
НЕ ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: Сведение от К*, 5.Сведение от А. Д.- 1 бр; .Жалба от К* - 1 бр;
ЗАДЪЛЖАВА всяка една от страните да се яви в първото по делото
открито съдебно заседание и да даде обяснения на основание чл.176, ал.1
ГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приеме
за недоказани обстоятелствата и фактите, които всяка една от страните се
позовава, на основание чл.176, ал.3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит на свидетели.
ДОПУСКА, на основание чл. 163 ГПК, събирането на гласни
доказателствени средства - свидетелски показания на страната на ответника
чрез разпит на трима свидетели, като на основание чл.158 ГПК, ОПРЕДЕЛЯ
краен срок за събиране на тези доказателства, а именно първото по делото
съдебно заседание.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), на
която след като вещото лице се запознае с материалите по делото и на базата
на всички представени по, делото банкови извлечения и документи, която да
отговори на следните въпроси:
1. колко банков сметки е притежавал приживе на СТ* Д. с ЕГН ********** и в кои
банки.
2. Колко разпореждания са извършени в периода от 01.06.2025 г. до 31.07.2025 г.
3. как са теглени суми от банкомат, на каса или са правени банкови преводи.
4. Общо колко пари са изтеглени от сметката на починалия.
като ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.160 ГПК, депозит в размер на 700.00 лева
(седемстотин лева или 357.90 евро), вносим от ищеца в едноседмичен срок,
считано от получаване на настоящото определение, по банкова сметка на СРС
за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции,
наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Д*, което да се призове след внасяне
на депозит.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-оценителна експертиза (ССчЕ),
на която след като вещото лице се запознае с материалите по делото и след
разпита на свидетели да отговори на следните въпроси и да извърши следните
задачи:
1. Да направи оглед на апартамент в гр. С., ж.к. М*
2. Да направи цветен фотоалбум
10
3. с колко се е увеличила стойността му вследствие на извършените СМР от ответницата.

като ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.160 ГПК, депозит в размер на 700.00 лева
(седемстотин лева или 357.90 евро), вносим от ответника в едноседмичен
срок, считано от получаване на настоящото определение, по банкова сметка на
СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители, гаранции,
наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC:
CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за това, КАТО
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. Б*, което да се призове след внасяне
на депозит.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Н. на тел. 02/8955423 или
на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и
медиация на адрес: гр. С., бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
11
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
12
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.01.2025 година от 10.15
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13