Определение по дело №5098/2015 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                     Година  03.12.2015                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети декември                                                                                                    Година 2015 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 5098 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата М.лба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 222, ал. 3 КТ - допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи (чл. 183 ГПК).

С оглед характера на делото следва да се уважи искането на ищеца и задължи ответника да представи личното му трудово досие (чл. 190 ГПК).

Следва служебно да се назначи по делото съдебно - икономическа експертиза, която да даде отговор на следните възникнали по същото въпроси: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ; и 2/. изплатено ли му е същото изцяло или частично от ответника към датата на проверката от вещото лице, за отговор на които въпроси съдът не разполага със специални знания в областта на счетоводната отчетност, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от предявилия иск ищец, защото е освободен от разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), поради което възнаграждението на вещото лице следва да се поеме първоначално от сумите, предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото. На ищецът следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За насроченото съдебно заседание следва да се призове и вещото лице. Страните следва да се напътят към спогодба чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора (чл. 140, ал. 3 ГПК).

    

Воден от горните М.тиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха М.гли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възМ.жността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца право/вземане, са посочени в исковата му и уточняващата я М.лба и се изразяват по същество в това, че със заповед № ДС-13/25.06.2015 г. трудовото му правоотношение възникнало на основание трудов договор № 183/28.01.2004 г. било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ, след прослужени повече от единадесет години, като „с." в офиса за военен отчет в О. към ответника, считано от 29.06.2015 г. В тази заповед било разпоредено да му се изплати обезщетение за неползван отпуск, което получил. На основание чл. 222, ал. 3, пр. последно от КТ му се дължало обаче и обезщетение в размер на 6 брутни заплати за работата му при същия работодател повече от 10 години. Такова обезщетение не получил. С М.лба от 10.07.2015 г., с оглед запазване на добрите им взаиМ.отношения, направил искане доброволно да му бъдело изплатено това обезщетение. С писМ. изх. № 3-640/20.07.2015 г. на началника ответника му било отговорено, че нямал право на такова обезщетение, защото веднъж бил получил такова при уволнението му от к. по специалния З. на основание чл. 237, ал.1 и чл. 238, ал. 3 и 4 от с.з. Този отказ бил незаконосъобразен, защото нямало спор, че в ответното поделение бил работил по трудов договор непрекъснато повече от десет години. Постъпил на 28.01.2004 г. и бил освободен на 29.06.2015 г. Нямало спор, че при възникване на трудовото му правоотношение с ответника имал придобито право на пенсия. Полученото през 2004 г. обезщетение по З. не представлявало пречка за получаване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни месечни заплати за прослужени повече от десет години при един и същ работодател, какъвто бил случая. Получаването на обезщетение по реда на З. през 2004 г. не било пречка да получи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, защото двете обезщетения имали различен характер. Съгласно чл. 237, ал. 1 З., в ред. му към 2004 г., кадровите военнослужещи, при освобождаване от к., получавали еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имали, но не повече от 20, умножени по 1.45. Това обезщетение се дължало независиМ. от прослужените години /чл. 237, ал. 4/ и не било обвързано с придобиването на право на пенсия, т.е. дължало се винаги при прекратяване на кадровата военна служба, като обстоятелството, дали имал право на пенсия или не, било без значение. Следвало да се има предвид и обстоятелството, че за да се приемело, че едно обезщетение изключвало друго, било нужно да има изрична законова забрана. Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ, която била приложима по силата на чл. 299 З., установявала правото на работника или служителя да получи обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, независиМ. от основанието за това прекратяване, след като той придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Размерът на това обезщетение зависел единствено от периода от време, през което работникът или служителят работел при един и същ работодател. Нямало законова пречка обаче, това обезщетение да се кумулира с друго, предвидено в КТ /Р-1553-2001 год. III г.о.проф.В. , Критичен преглед на практиката на ВКС по трудови дела/, било то в друг закон, в т.ч. и с обезщетение получено по З. /Р 52-1991 г.Ш г.о./. Двете обезщетения имали различно основание, изплащали се при различни условия, а имали и различен характер. Работещият пенсионер имал всички права, предвидени за съответната длъжност, каквито имали и останалите работници. При прекратяване на трудовия договор получавал обезщетение за неползван платен годишен отпуск и други нормативно определени обезщетения.

След частично прекратяване на делото с определение от 29.10.2015 г., искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 6165.72 лева за неплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и законна лихва върху същата от 06.10.2015 г. до изплащането й, както и разноските по делото.

Правната квалификация на предявения от ищеца иск е нормата на чл. 222, ал. 3 КТ.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че оспорвал иска, като неоснователен и необоснован и М.ли да бъдел оставен без уважение. Ищецът бил назначен на длъжност като ц. с трудов договор № 183 от  28.01.2004 г. при него. Преди да постъпи на работа там, бил к.. Договорът му за к. бил прекратен и бил освободен от служба със заповед на м. на Р. № КВ - 4505/ 22.12.2003 г., на основание чл. 128, т. 3, чл. 125, т. 2 и чл. 130, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 5 от З. (отм.) – при навършване на пределна възраст, за притежаваното в., считано от 05.01.2004 г., след прослужени 28 години и 4 месеца в БА (от 30.08.1975 г. до 04.01.2004 г.). Към М.мента на освобождаването му от к., бил изпълнил изискванията за навършване на пределна възраст и упражнил правото си на пенсия на 05.01.2004 г., което било видно от писМ. на ТП на Н. вх. № 368/17.05.2011 г. М. му било изплатило 20 брутни месечни възнаграждения във връзка с прекратяването на договора му, поради навършване на пределна възраст. М.лел съда да вземе предвид и обстоятелството, че Ц., в чиято структура била В., била структура на пряко подчинение на м. и ищецът веднъж получил от М. обезщетение за прослужени години в М. и отново претендирал обезщетение в размер на 6 брутни заплати от същата държавна структура М.. Правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се придобивало при наличието на няколко предпоставки. Първата била да било прекратено трудовото правоотношение независиМ. на какво основание, а втората - към М.мента на прекратяването му работникът или служителят да бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През периода, в който работел по трудово правоотношение, ищецът като пенсионер получавал и пенсия, предвид което не бил придобил това право, докато бил на работа във военното окръжие (а преди това) и не му се дължало обезщетение. В този смисъл било и решение № 3293/05.07.2013 г. по гр.д. № 1957/2013 г. на ВРС, което било потвърдено с Р № 235 от 03.07.2014 г. по гр.д. № 969/2014 г. IV г.о. на ВКС. Разпоредбата на закона свързвала правото на обезщетение с придобиването право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Принципът за еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ произтичал от това, че работникът или служителят придобивал право на пенсия веднъж в трудовия си живот и това право възниквало към определен М.мент. Той М.жел да го реализира спряМ. този работодател и то по правоотношението, при действието на което било възникнало. В М.тивите на решение № 235 от 03.07.2014 г. на IV г.о. на ВКС по гр.д. № 969/2014 г. било посочено, че придобилите и упражнили право си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта, при прекратяване на последващи трудови правоотношения, нямали право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. Съгласно М.тивите на решение № 270 от 24.03.2014 г., на III г.о. на ВКС по гр.д. № 1296/ 2013 г., правото на пенсия се придобивало саМ. веднъж. Придобилите го по специален закон не М.жели да придобият право на пенсия и по общия закон. Правото на пенсия, ищецът в случая придобил в един много по-ранен М.мент и не саМ. го придобил, но го и реализирал, като към М.мента на прекратяването на трудовия му договор бил работещ пенсионер. Щял да има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ако било възникнало това придобиване на пенсията в един по - късен М.мент. Това щяло да бъде възМ.жно и ако не бил упражнил правото си на пенсия. По отношение размера на иска от 6165.72 лева, оспорвал същия, като неправилно изчислен. Съгласно чл. 295 З. брутното месечно възнаграждение на цивилните служители се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. При основно месечно възнаграждение за месец май 2015 г., в размер на 542 лева и допълнителни възнаграждения - 41 % за прослужено време - 222.22 лева и 32 % за работа в системата на М. - 173.40 лева, брутното месечно възнаграждение на ищеца възлизало на 937.62 лева. В исковата М.лба посочвал за брутно месечно възнаграждение 1027.72 лева. Разликата от 90 лева били порционните пари, които цивилните служители получавали на основание чл. 298, ал. 2 З., но в ал. 3 на същия член било регламентирано, че доволствията по ал. 2 се осигурявали при условия, по ред и размери, определени с акт на м.. В т. 3 от заповед на м. на РБ № ОХ - 164/ 23.03.2010 г. (изм. с МЗ № ОХ - 847/14.12.2013 г.), относно определяне условията и реда за изплащане на левовата равностойност на полагащата се храна на основание чл. 224, ал. 2 и чл. 298, ал. 2 З., изрично било определено, че левовата равностойност на храната по т. 1, не била елемент на брутното месечно възнаграждение, което служило за база за изчисляване на парични обезщетения.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, посочени в исковата му М.лба, тъй като на тях е основал предявения иск, а ответникът носи тежестта на докаже по делото всички обстоятелства, посочени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възражението си срещу основателността на този иск.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: заповед № ЛС-13/25.06.2015 год.; писМ. рег. № 3 – 640/20.07.2015 г.; М.лба от 10.07.2015 г.; заповед на м. на Р. № КВ - 4505/22.12.2003 година за прекратяване на договор за к. и освобождаване от длъжност; препис от заповед на командира на поделение 26790 - София № 1 от 05.01.2004 г. относно отчисляване от списъчния състав и изплащане на парични обезщетения при освобождаване от военна служба на офицер от поделение 26790; писМ. от Т. на Н., изх. № 15617/13.05.2011 г.; М.лба от ищеца, вх. № 23/10.01.2004 г.; трудов договор № 183/28.01.2004 г.; допълнително споразумение № 3-1202/22.12.2014 г. към трудов договор № 183/28.01.2004 година; предизвестие до ищеца, рег. № 3-434/29.05.2015 г. за прекратяване на трудово правоотношение; заповед на началника на В. № ЛС-13/25.06.2015 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца; служебна бележка, рег. № 3 - 978/03.11.2015 г., издадена от ответника за получено месечно трудово възнаграждение от ищеца за месец май 2015 г.; заповед на м. № ОХ-164/23.03.2010 г., относно определяне условията и реда за изплащане на порционни пари, на основание чл. 224, ал. 1, т. 2 и чл. 298, ал. 2 от З. на военнослужещите и цивилните служители от М., структурите на пряко подчинение на м. и Б.; заповед на м. № ОХ - 847/14.12.2013 г. за изменение на МЗ № ОХ-164/23.03.2010 г. относно определяне условията и реда за изплащане на порционни пари на военнослужещите и цивилните служители от М., структурите на пряко подчинение на м. и Б.; копие на заповед на м. на Р. № КВ-226/30.06.2015 г. за назначаване на длъжност и повишаване във в. на офицери в Ц. и подчинените му териториални структури.

 

ЗАДЪЛЖАВА ответника най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да представи цялото намиращо се при него лично трудово досие на ищеца, като му указва, че непредставянето му в този срок съдът ще прецени съгласно чл. 161, във вр. с чл. 190, ал. 2 ГПК.

 

            НАЗНАЧАВА служебно по делото съдебно - икономическа експертиза, като за вещо лице определя Г.Д.К., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проучване в счетоводството на ответника и там, където това стане необходиМ., да представи по делото заключение, с което да отговори на следните въпроси: 1/. какъв е размера (брутен и нетен) на претендираното от ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и 2/. изплатено ли му е същото изцяло или частично от ответника към датата на проверката от вещото лице.

 

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.01.2016 г. от 10.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призове и вещото лице за изготвяне на експертизата. 

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: