Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град С.,
24.02.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 8530 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са при условията на евентуалност субективно съединени искове с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Ищецът Г.Д.Ш.,
чрез процесуален представител излага в исковата молба, че на 26.05.2012 год., около
15.20 часа, на главен път Е-79 пострадала като пътник в пътно-транспортно
произшествие, реализирано между лек автомобил “Нисан” с ДК № *******,
управляван от Б.К., в които пътувала, и автомобил “Мерцедес” с ДК № *******,
управляван от Н.К.. Твърди, че вина за произшествието имат и двамата водачи. Поддържа,
че вследствие на произшествието й били причинени телесни увреди, довели до разстройство
на здравето за продължителен период от време. Твърди, че ответниците са
застраховали гражданската отговорност на виновните водачи със застрахователни
полици, валидни към момента на събитието. В тази връЗ.а моли съда да постанови
решение с което да осъди като предпочитан ответник З. “У.” АД да заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80 000 лева
/съгласно допуснато увеличение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК.
Исковата претенция е предявена при условията на евентуалност срещу “ДЗИ-О.З.”
със същия петитум. Претендира се заплащане на законната лихва върху тези суми
от датата на събитието до окончателното изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът
З. “У.” АД, чрез процесуален представител оспорва предявения срещу него иск,
като твърди, че застрахования при тях водач на автомобила “Мерцедес” с ДК № *******
не е виновен за настъпване на произшествието, поради което не следва да
обезщетяват причинените вреди. Отделно от това твърдят, че исковата претенция е
силно завишена и правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, тъй като е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан. Молят съда да постанови решение в този смисъл. Претендират разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “ДЗИ-О.З.” АД, чрез
процесуален представител оспорва предявения срещу дружеството иск, като твърди,
че застрахования при тях водач на автомобила “Нисан” с ДК № ******* не е
виновен за настъпване на произшествието. Отделно от това твърдят, че исковата
претенция е силно завишена и правят възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата, тъй като е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан. Молят съда да постанови решение по справедливост.
Претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приет като
доказателство констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 04.06.2012
год., изготвен от дежурен ПТП при ОД на МВР-гр.Благоевград и от който се
установява, че на 26.05.2012 год., около 15.20 часа, в района на километър 384
на ПП Е-79 в посока от гр.Кресна към гр.С. е настъпило пътно-транспортно
произшествие между лек автомобил “Нисан” с ДК № *******, управляван от Б.К. и лек
автомобил “Мерцедес” с ДК № *******, управляван от Н.К., при което е пострадала
Г.Д.Ш., като са налице счупени подбедрици на двата крака.
По делото е приета съдебно
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лица М. въз основа на приетите
по делото доказателства, от което се установява, че причината за произшествието
е внезапната употреба на спирачките при разминаване на двата автомобила от
страна на водача на лек автомобил “Нисан” и отклоняване задната му част наляво,
преминаване в платното за насрещно движение, където се движи лек автомобил
“Мерцедес”, при което удара за последния е непредотвратим. Дава заключение, че
двамата водачи са се движели иЗ.лючително блиЗ.о до осевата линия, но самия
удар е настъпил в платното за движение на лек автомобил “Мердецес”. Водачът на
“Нисан” е могъл да предотврати удара чрез отклоняване на автомобила на дясно,
но не и чрез натискане на спирачната система. Дава заключение, че скоростта на
лекия автомобил “Нисан” към момента на удара е била 114 км/ч, а тази на
“Мерцедес” – 96 км/ч.
Приетата експертиза е оспорена от
евентуалния ответник и съдът е допуснал повторна такава, изготвена от вещото
лице инж. Е. и от която се установява, че при движението си в зоната на завоя,
автомобила “Мерцедес” е навлязъл частично в насрещната пътна лента в момент,
когато това не е било безопасно за него и за другите участници в движението, а
лек автомобил “Нисан” се е движил с висока скорост, когато водачът предприема
спиране, при което за момент автомобила губи напречната си устойчивост –
задната част се изнася луко наляво под въздействието на центробежната сила и
навлиза в насрещната пътна лента, вследствие на което настъпва удара. Дава също
заключение, че автомобила “Нисан” се е движел със скорост от 117/км/ч, както и
че процесното произшествие не би настъпило, при отклонение на този автомобил
вдясно и неупотреба екстренно на спирачната система. В заключението се заявява,
че към момента на удара лекия автомобил “Мерцедес” се е намирал в своята лента
за движение, както и лекия автомобил “Нисон” е бил в соята лента, но поради
това че последния се е движел максимално близо до осевата линия и при
задействане на спирачките, задната му част е навлязла в платното за насрещно
движение.
Останалите приети по делото
медицински документи са от значение само за заключението на вещото лице. Те
нямат пряко доказателствено значение, тъй като непосредствено от тях, без
помощта на специални знания, съдът не може да установи обстоятелствата,
свързани с увреждането и начина на лечение.
По делото
е приета съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице травматолог д-р
Д., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните, от
която се установява, че ищцата вследствие на ПТП-то е получила открито счупване
на двете подбедрици и раЗ.ъсно-контузна рана на двете подбедрици. Проведено е болнично лечение за
общо 24 дни, през различни периоди, като е била оперирана както следва: 1/ открито наместване и фиксация
с метални тела на двете подбедрици; 2/ изваждане на металните тела и отстраняване на
лъжливата става на лявата подбедрица и поставяне на метална пластина и винтове;
3/ изваждане на
металните тела от дясната подбедрица; 4/ изваждане на металните тела от лявата под бедрица. Проведено е също така и домашно
амбулаторно лечение за общ период от 16 месеца, като е носела гипсове, ходила е
на контролни прегледи, превръЗ.и и провеждала раздвижване.
Вещото
лица дава заключение, че ищцата е претърпяла болки с голям интензитет след ПТП
за 9-10 дни, а също така и след втората операция на левия крак за 5-6 дни, а в
останалите периоди от лечението болките са би ли с по-малък интензитет за около
2 години. Ищцата не е могла да стъпва на краката и да се движи с помощни
средства за около 3 месеца - от ПТП до края на м. август на 2012 год. - когато
е била с гипсове на двата крака. След свалянето им е започнала да се движи с
патерици. Заради образуването на лъжлива става на лявата подбедрица е оперирана
повторно на 16. 01.2013 год., поради което е продължила да се движи с патерици
още 3 месеца и е имала затруднения в бита от ПТП за около 1 година. Ищцата е
имала затруднения в движенията и ежедневието след третата и четвъртата операции
за около месец след всяка. В заключението си заявява още, че периодът на възстановяване
е продължил около 16 месеца. По предната повърхност на дясната подбедрица в
горната трета се виждат белези от операции - два надлъжни - 14 см и 11 см и
един напречен над тях - 16 см. По предната повърхност на лявата подбедрица по
цялата й дължина се виждат два белега - 30 см и в горната му част втори - 11
см.Описаните белези постепенно ще избледняват, но няма да изчезнат. Като се има
предвид характера и местоположението на увреждането на лявата подбедрица,
давността на получаването му и вида на проведеното лечение, не се очаква
подобрение в състоянието на левия крак в близко бъдеще. Дава заключение също
така, че като се имат предвид механизмът на удара и характерът и видът на
травмите на пострадалата, може да се приеме, че е била с предпазен колан, като
ако е била без този колан, то би получила увреждания в по-голяма степен и в
повече области на тялото, главата и крайниците.
Не се оспорва от ответниците обстоятелството,
че към момента на произшествието е била налице валидна застрахователна полица по
риска „Гражданска отговорност” досежно лек автомобил “Нисан” с ДК № *******
сключена при “ДЗИ-О.З.”, а за лек автомобил “Мерцедес” с ДК № ******* –
сключена при ЗК “У.” АД.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че вина за
процесното произшествие, станало на 26.05.2012 год. носи водачът на лекия
автомобил “Нисан” с ДК № *******. Тези изводи настоящият състав прави въз
основа на приетите по делото две заключения на вещите лица автоексперти, което
кредитира, като обективно дадени. И в двете от тях се установява, че удара е
настъпил в лентата за движение на лек автомобил “Мерцедес”, която очевидно към
този момент се е движел правомерно. Ирелевентно е къде се е намирал преди удара.
Установи се, че водача на лекия автомобил “Нисан” се е движел с доста по-висока
скорост /114 км/ч/ от разрешената за този участък по закона за движение по
пътищата /90 км/ч, при доказана липса на знак, указващ друга скорост/, като е
използвал рязка употреба на спирачки, вследствие на което автомобила, със
задната си част е навлязъл в платното за насрещно движение и е последвал удара.
Отделно от това водача на автомобила “Нисан” е могъл да предотврати удара чрез
завой надясно или като не употреби рязко спирачната система. Въз основа на
изложеното съдът приема, че виновен за настъпване на произшествието е водача Б.К.,
който е управлявал лек автомобил “Нисан” с ДК № *******.
Тъй като водачът Н.К., управлявал
лекия автомобил “Мерцедес” с ДК № ******* няма непосредствена вина за
настъпване на произшествието, то и прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ /отм./,
насочен срещу неговия застраховател по риска “гражданска отговорност” ЗК “У.”
АД се явява изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При това положение следва да бъде
разгледан предявения при условията на евентуалност иск против другия ответник,
като по него съдът приема следното:
Установи се от събраните в хода
на делото доказателства и изложеното по-горе, че на 26.05.2012 год., водачът Б.К.,
при управление на лек автомобил “Нисан” с ДК № *******, нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил на Г.Ш. телесни увреди.
Съдът приема, че вредите които са били причинени на ищеца са пряка и
непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила
“Нисан” – Карадаков/ деяние.
Не се спори по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, че лекия автомобил “Нисан” с ДК № *******
е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответното дружество,
посредством полица, валидна към момента на събитието за имуществени и
неимуществени вреди. Предвид на това съдът приема в конкретния случай, че е
налице застраховка “Гражданска отговорност”, при която застрахователното
правоотношение е възникнало от деня на сключване на договора, като за посочения
в застрахователната полица период застрахователят носи риска при настъпване на
застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника „ДЗИ-О.З.”
АД е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното
събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска
отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на
МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила “Нисан” следва да възмезди
претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственика на превозното
средство/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност в „ДЗИ-О.З.” АД,
ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 226,
ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен
обем на отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В
резултат на пътно-транспортно произшествие ищцата е претърпяла телесни
увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са
подробно описани в приетото по делото заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза. В резултат на претърпяните наранявания от страна на ищеца, последният
е търпял болки и страдания за период от 16 месеца. Следва да се отчете
обстоятелството, че при ищеца са налице козметични дефекти, вследствие
проведените оперативни интервенции, които няма да изчезнат, макар и да
избледняват. Също така следва да бъде съобразено, че не се очаква подобрения в
състоянието на левия крак в близко бъдеще.
Настоящият състав намира
наведените от ответната страна доводи за съпричиняване за неоснователни.
Установи се от заключението на вещото лице, че към момента на произшествието
пострадалата е пътувала с поставен предпазен колан. Поради това съдът приема,
че пострадалата не е допринесла за настъпване на вредоносния резултат и
възражението за съпричиняване следва да се отхвърли.
Съдът, след като съобрази всички
тези обстоятелства, преценени съобразно момента на непозволеното увреждане,
възрастта на ищеца /17 години/ и с оглед на критерия за справедливост, визиран
в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е
необходима сума в размер на 60 000 лева. За тази сума исковата претенция е
основателна и доказана и следва да бъде уважена и отхвърлена до пълния размер
като неоснователна и недоказана.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение
в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен направо срещу
застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде присъдена, заедно със
законната лихва от датата на увреждането /26.05.2012 година/ до окончателното
им изплащане.
При този изход на спора, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответникът „ДЗИ-О.З.” АД на основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1.25 лева, изчислени по компенсация,
съразмерно с изхода на делото /ищеца има право на разноски в размер на 225
лева, а ответника – на 226.25 лева, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК/, както и на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 130 лева. Ищецът следва да заплати на ответникът ЗК “У.” АД на правно основание
чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 2 930 лева, определен съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо
място, тъй като ищцовата страна е освободена от заплащане на държавна такса, то
ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по
сметка на СГС сума в размер на 2 400 лева. Ответникът „ДЗИ-О.З.” АД следва да
бъде осъден да заплати на адв. К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
възнаграждение в размер на 2 330 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.Д.Ш. с ЕГН ********** със
съдебен адрес ***, офис 4, чрез адв. К. против ЗК “У.” АД *** иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ за
сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.05.2012
година, като неоснователен.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ „ДЗИ-О.З.”
АД с ЕИК ********* с адрес гр.С., ул. ********* да заплати на
Г.Д.Ш. с ЕГН **********, сумата от 60 000
/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 26.05.2012 година, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2012 год, до
окончателното изплащане, като отхвърля предявения иск до пълния размер от
80 000 /осемдесет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. „ДЗИ-О.З.”
АД с ЕИК ********* да заплати на
адвокат Е.К. -САК адвокатско
възнаграждение в размер на 2 330
/две хиляди триста и тридесет/ лева.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Г.Д.Ш.
с ЕГН ********** да заплати на „ДЗИ-О.З.”
АД с ЕИК ********* сумата от 1 130
/хиляда сто и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 1.25 /един лев и
двадесет и пет стотинки/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Г.Д.Ш.
с ЕГН ********** да заплати на ЗК “У.”
АД с ЕИК ********* сумата от 2 930
/две хиляди деветстотин и тридесет/ лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, както и на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 200
/двеста/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.6 от ГПК „ДЗИ-О.З.”
АД с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: