№ 14500
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110102816 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
*********** срещу „ЕС 314“ ЕАД за установяване съществуването на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си във връзка със сключване на договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди с ищцовото дружество за топлоснабден имот – офиси 6,7
и 8, находящ се в *********** поради което през периода от 01.05.2020 г. до
31.03.2022 г. се е обогатил без основание за сметка на ищеца и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Поддържа се още, че за
процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
*********** на потребители в гр.София, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г.
на ДЕКВР. Сочи се, че съгласно чл.139 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда-етажна собственост, се извършва по системата за
дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл.139а ЗЕ. В конкретния случай, в сградата-етажна собственост, в която се намира
и процесния топлоснабден имот, след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от ищцовото дружество в съответствие с чл.71 от Наредба №
2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Ищецът поддържа, че за събиране на
1
дължимите суми подал заявление по чл.410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.№
63528/2023 г. по описа на СРС, но поради подадено възражение срещу издадената
заповед, обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
сумата от 1 039,42 лева, представляваща главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 31.03.2022 г., с която длъжникът се е
обогатил неоснователно за сметка на дружеството, ведно със законната лихва, считано
от 20.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020
г. до 13.11.2023 г., както и сумата от 0,30 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главница за дялово разпределение, за периода от 01.12.0220 г. до 13.11.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявените
искове. Не се спори, че дружеството е собственик на посочените в исковата молба
недвижими имоти, но се сочи, че през исковия период по отношение на същите е бил
сключен договор за наем с трето за делото дружество, поради което в тежест на
последното е било да заплаща разходите за имота, сред които и процесните суми.
Поддържа се още, че в изпълнение на сключения договор за наем, третото за делото
дружество е подало заявление до ищеца още на 20.08.2012 г., с което е заявило
сключване на договор и прехвърляне на партидите, а ответникът от своя страна е дал
съгласие за това. С оглед предходното се изразява становище, че не са налице
предпоставките на чл.59 ЗЗД и ответното дружество не се е обогатило неоснователно
за сметка на ищеца. Оспорва се до ответника да е изпратена покана за плащане на
суми, като се сочи, че такава е изпратена до дружеството-наемател на имота. По
изложените в исковата молба доводи и съображения се иска отхвърляне на
предявените искове и се претендират разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по
описа на СРС е, че по заявление на *********** е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът – настоящ
ответник да заплати на заявителя сумата от 1 039,42 лева, представляваща главница за
доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
31.03.2022 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 13.11.2023 г., сумата от
2
0,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово
разпределение, за периода от 01.12.0220 г. до 13.11.2023 г., както и разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 11.01.2024 г. по ч.гр.д.№ 63528/2023 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може
да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
От приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186,
том I, рег.№ 17865, дело 185/2009 г. по описа на ***********, нотариус с район на
действие СРС се установява, че *********** е придобила правото на собственост
върху ½ част от процесните недвижими имоти, до които ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия. Видно от приложения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 44, том III, рег.№ 3919, дело № 352 от 2003 г. по описа на
***********, нотариус с район на действие СРС е, че собственик на другата ½ част от
процесните имоти е ***********.
От приложената по делото декларация-съгласие на основание чл.73 ТЗ с
нотариална заверка на подписите и съдържанието рег.№ 20603 и 20604 от 16.06.2009 г.
по описа на ***********, нотариус с район на действие СРС се установява, че
процесните недвижим имоти са апортирани в капитала на дружеството – ответник „ЕС
314“ АД.
Към подаденото в хода на заповедното производство възражение по чл.414 ГПК
е представен договор за наем от 23.04.2012 г., от който се установява, че процесните
недвижими имоти са отдадени под наем на трето за спора дружество – *********** за
срок от 10 години.
По делото е представено писмо от ищеца до ответника, с копие до
горепосоченото трето за спора дружество с изх.№ П-11151/20.10.2021 г., с което
същото е поканено да подпише и представи необходимите формуляри във връзка със
сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
По делото няма данни за връчване на писмото на адресата.
По делото е представено и писмо от ищеца до ***********, с което
дружеството се уведомява, че партидата за процесните недвижими имоти е закрита, а
дължимите суми следва да бъдат заплатени или сключено споразумение за
разсроченото им плащане.
По делото е приложен договор от 13.10.2004 г. сключен между етажната
собственост, в която се намира и процесните три офиса и ***********, за извършване
на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода.
По делото са представени приложимите през процесния период Общи условия
3
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на
потребители в гр.София за стопански нужди.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.59, ал.1
ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на
посочената стойност, с която ответното дружество се е обогатило, тъй като се явява
потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си
към ищеца.
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че договор между тях не е сключен, поради на което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са решение № 2914 от
28.04.2017 г. по в. гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, както и решение № 3687 от
26.05.2017 г. по в. гр. д. № 15934/2016 г. по описа на СГС).
Ответникът не оспорва, а и от представените по делото декларация-съгласие по
чл.73 ТЗ и устав на ЕС 314 АД безспорно се установява, че дружеството - ответник е
собственик на процесните недвижими имоти, до които ищецът твърди да е доставял
топлинна енергия. Ответникът не оспорва, че в процесния имот е потребена топлинна
енергия, възлизаща на процесната стойност. Оспорва единствено дължимостта й с
доводи, че през исковия период същите са ползвани от трето за спора дружество, по
силата на сключен договор за наем.
С оглед предходното съдът намира, че в хода на производството дружеството-
ищец не проведе пълно и главно доказване на последната предпоставка от фактическия
състав на чл.59 ЗЗД, а именно, че дружеството –ответник е ползвало процесните имоти
през исковия период, с което ползване да се е обогатило за сметка на ищеца. Видно от
4
приложения по делото договор за наем е, че имотите са отдадени под наем на трето за
спора дружество. Нещо повече, от представените от ищеца към исковата молба
писмени доказателства безспорно се установява, че имотите са ползвани от трето за
спора дружество и ищецът е знаел за това, тъй като е била открита партида /аргумент
от писмо на л.11 от делото/.
Следва да се има предвид, че правото на собственост на ответното дружество
върху имотите не е достатъчно да обуслови основателност на иск с правно основание
чл.59 ЗЗД, тъй като в хода на производството безспорно се установи, че потребител на
топлинна енергия през исковия период е трето лице.
Предвид гореизложеното, при липса на доказателства, че ответното дружество
се е обогатило за сметка на ищеца предявения иск за сумата от 1039,42 лева следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД:
С оглед изводите за неоснователност на главната искова претенция,
неоснователни се явяват и обусловените от неговото уважаване акцесорни искове.
Отделно от предходното, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване и задължението
не е с определен срок за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след
покана от страна на кредитора. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса
да установи, че е отправил до ответника покана за плащане на процесните задължения
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
не е ангажирал доказателства в тази насока, въпреки изричните указания на съда с
доклада по делото.
С оглед предходното претенциите за заплащане на суми за обезщетение за
забава също следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. По делото няма доказателства за направени разноски от
ответника, поради което съдът не присъжда такива.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Съдът не присъжда
разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК за заповедното производство, тъй
като отново не се съдържат доказателства за направени такива.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***********, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: ***********, със седалище и адрес на управление: ***********
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 039,42 лева, представляваща
главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г.
до 31.03.2022 г., с която длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
дружеството, ведно със законната лихва, считано от 20.11.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 266,77 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 31.12.2020 г. до 13.11.2023 г., както и
сумата от 0,30 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница за дялово
разпределение, за периода от 01.12.0220 г. до 13.11.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 63528/2023
г. по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6