Определение по дело №269/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по чл. 91, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на Директор ТД на НАП В. Търново за отмяна на Протоколно Определение от 4.07.2024г., с което й е наложена „Глоба „ в размер на 200 лева, на основание чл. 89, т.1 и т.2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В молбата не се сочат никакви причини от обективен характер, които да са основание за отмяна на горепосоченото Определение, единствено се правят оплаквания както следва:

1. Съдията не е поискал лична карта на свидетеля преди разпита
2. Съдия- докладчикът е прекъснал грубо юк на ответника преди да зададе въпрос
3. Протоколът е бил съставен под диктовката на Председателя на състава
4. Взето е отношение досежно изясняването на спора от фактическа страна
5. Твърди се предубеденост на състава, тъй като се твърди, че още в началото е посочено, че ще бъде наложена глоба на свидетеля
6. Твърди, че е била допусната до разпит да установи своите виждания по доказателствата по делото
7. Твърди се грубо отношение към следващия свидетел – Заместник Директор на ТД на НАП, разпитан в отсъствие на молителя
8. Посочва, че се е водила от високи морални и етични норми за защита интереса на институцията НАП
9. В качеството си на юрисконсулт се е явявала по много дела, но не е била свидетел на такова отношение на българския съд към нея.

В отговор на молбата, депозиран от процесуалния представител на жалбоподателката С. В. се сочи, че горепосочените интерпретации са неверни, доколкото свидетелите са били допуснати само за установяване на едно обстоятелство е именно дали е налице неправомерен достъп в деловодната система на НАП, което е било пояснено от съдията преди разпита на свидетелката Молителката е прекъсвала съда и е искала да се запише в протокола тяхната оценка за работата на жалбоподателката, като се е държала грубо, правела е забелажки на съдия- докладчика. Невярно е твърдението, че изначално съдът е искал да глоби В., напротив няколкократно й беше напомнено , че следва да даде показания само за неправомерния достъп до системата в НАП, на което молителката е отговаряла на висок тон , като отношението й към съда е била грубо и унизително. Свидетелката Ж. е била извикана по уредбата няколкократно, но не е влизала в залата няколко минути, явно е обсъждала с В. показанията си. Посочено е, че Протоколът е официален документ, с Определение се допускат доказателства вкл. Изслушването на свидетелски показания за определени факти, а самият Протокол се съставя под диктовката на Председателя на състава.

СЪДЪТ като взе предвид оплакванията намира за установено следното:

В закрито заседание СЪДЪТ е допуснал изслушването на свидетелски показания от Директор на ТД на НАП В. и Заместник Териториален директор Ж., като се е съобразил с направените от адв. Н. възражения,а именно че се иска установяване на лични впечатления от работата на жалбоподателката. В открито съдебно заседание на 4.07.2024г. съдът е допуснал двамата свидетели до разпит, снел е самоличността им,предупредил ги е за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и им е посочил, че същите следва да установят само факта, дали има нерегламентиран достъп до базата на НАП. Видно от протокола СЪДЪТ е указал на свидетелката, че същата има качеството на свидетел по делото и не следва да прави анализ на жалбата и всички събрани по делото доказателства, тъй като не е представляващ. Въпреки това същата не е променила отношението си към съда и е посочила само своите лични впечатления за работата на жалбоподателката, което е посочила и в горепосочената молба за отмяна на Определението. След като същата не е изпълнила Разпореждането на съда й е наложена Глоба в размер на 200 лева на основание чл. 89 т.1 и т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В седемдневен срок от о.з. е подадена частна жалба до ВАС с/у това Определение, която е връчена на ответната страна и в срок е постъпил писмен отговор. С разпореждане на ВАС от 29.7.2024г. делото е върнато на АСВТ за произнасяне по реда на чл. 91, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :Подадената молба е процесуално допустима, подадена в преклузивния едноседмичен срок от узнаването, от легитимирана страна и при наличие на правен интерес от подаването й. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Всички горепосочени оплаквания в молбата са неоснователни, като същите отново доказват становището на съда, че свидетелката не прави разлика между различните правни фигури- страна и свидетел. Това , че същата има качеството Териториален Директор на НАП в настоящото производство не я прави страна, поради което същата не може да прави оплаквания неспазване разпоредбите на ГПК досежно непредставяне на лична карта, макар, че същата именно в качеството си на предишен юк на НАП е позната на съда, твърдения за предубеденост на съда – основания за отвод по смисъла на чл. 22, ал.1 т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, такива дали спорът е изяснен от фактическа страна, на какви въпроси следва да отговаря свидетеля, че Протоколът от о.з. съгласно чл. 150, ал.2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се съставя под диктовката на Председателя на състава.

Следващата група оплаквания са неотносими към молбата за отмяна на протоколното Определение като : отношение на съда към следващ свидетел, явяването й като процесуален представител на НАП в други производства, както и собственото й отношение към процесуалното й поведение.

Неоснователно е и направеното оплакване, че същата е следвало да бъде оставена да каже какво е личното й отношение към работата на жалбоподателката В., доколкото свидетелите се допускат за установяване на конкретни факти, а не за субективни преживявания на самия свидетел, като в случая многократно съдът й е напомнил, че същата е допусната като такъв само за факта, дали е налице нерегламентирано влизане на жалбоподателката в системата на НАП. Въпреки това, в протокола е записана твърдяното от нея нарушение на Заповедите за организация на работата в НАП.

Останалите твърдения, че съдът е бил предубеден, като постоянно я е заплашвал с глоба, държал се е грубо, прекъсвал е страните , видно и от писмения отговор на процес. Представител на жалбоподателя, са изцяло неверни. Съдът има право да не допуска определени въпроси, като при наличие на порок в тези му процесуални действия, това е основание за обжалване на неговия окончателен акт. Съдът е предупредил свидетелката да изпълнява неговите разпореждания, с които същата не се е съобразила.

Въпреки гореизложеното съдът намира, че следва да отмени протоколното си Определение от 4.07.2024г. за налагане на Глоба по следните съображения : Правната регламентация на налагането на глоби от страна на съда, се съдържа в разпоредбата на чл. 85-96 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. За да наложи глобата съдът е приел, че свидетелят не изпълнява разпорежданията на съда, поради което на основание чл. 89, т.1 и т.2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК е наложил „Глоба „ на свидетелката. Доколкото обаче, в крайна сметка свидетелката е била дисциплинирана и е отговорила на поставения въпрос,а именно, че няма компетентност за установяване нерегламентиран достъп до системата на НАП, съдът намира, че следва да се отмени наложената глоба.

Водим от горното и на основание чл. 92, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК осми състав на Административен съд Велико Търново

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ наложената с Протоколно Определение от 4.07.2024г. постановено по адм. д. 269/24г. по описа на АСВТ „Глоба“ в размер на 200 лева на Х. И. В. .

Определението е окончателно.