П Р
О Т О К О Л № 260193
Пловдив, 30.03.2021 година
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично
съдебно заседание, проведено на тридесети март две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ
ПЕНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ГЕРМАНОВ
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
При участието на съдебния секретар Цветелина Диминова и в присъствието на
прокурора Николай Божилов, сложи за
разглеждане докладваното от съдията докладчик Стоян Германов в.ч.н.д. № 174 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10.30 часа в залата се явиха:
Съгласно Заповед на председателя на Апелативен съд
Пловдив и правила, въведени от ВСС, връзката с обвиняемия А.К. ще бъде видеоконферентна.
Връзката е добра с Ареста в С., където в момента се намира обвиняемият,
гражданин на Р. Т..
За осъществяване на тази връзка и подпомагане на съда,
в залата присъства и съдебният администратор при ПАС Валентина Нончева.
В залата се явява адв. П.К., защитник на обв. А.К..
В залата се явява и преводачът М.В.А..
Съдът, като
взе предвид, че обвиняемият не владее български език, счита, че следва да му
бъде назначен преводач по делото от български на турски език и обратно, поради
което
О П
Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА
преводач на обв. А.К. в
лицето на М.А., който да извърши превод на процесуалните действия по делото от
български на турски език и обратно.
Сне се самоличността на преводача:
М.В.А. – 72-годишен, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство с присъстващите в залата.
Предупреди се за отговорността по чл. 290 ал. 2 НК.
Преводачът А.– Обещавам верен превод. Имам висше
образование, специалност Театрален институт.
Прокурорът – Няма процесуални пречки да се даде ход на
делото.
Адв.
К.– Уважаеми съдии, не са налице процесуални пречки, моля
да се даде ход на делото.
Обв.
А.К. /чрез преводача/ – Чувам
ви и ви виждам добре. Да се даде ход на делото.
Поради липса на процесуални пречки, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
СЕ същото от съдията
докладчик Стоян Германов.
На страните се разясняват правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв.
К.– Поддържам жалбата. Имам доказателствено искане.
Представям декларация, нотариално заверена – договор за наем на подзащитния ми.
Делото е изяснено.
Прокурорът
– Нямам искания за отвод на
състава или секретаря. Да се приеме така
представената декларация. По отношение на нея ще взема становище по
същество. Нямам доказателствени искания.
Съдът счита, че това доказателство е относимо към
предмета на делото, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА нотариално заверена
декларация за наем между наемодател и обвиняемия.
СТРАНИТЕ – Нямаме други искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. К.– Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
жалбата на подзащитния ми.
Смятаме, че наложената мярка за неотклонение Задържане
под стража е неадекватна, неотговаряща на целите на закона. Изложила съм
подробни съображения в жалбата си, които поддържам изцяло.
Повдигнатото му обвинение е по чл. 304 ал. 1 НК и 278
ал. 6 НК. И за двете престъпления законодателят е предвидил Лишаване от свобода
до 6 години и глоба в установения размер от законодателя. По смисъла на закона
и двете престъпления се явяват тежки, но в сравнение с масовите случаи, където
се предвижда наказание лишаване от свобода до 15 години, настоящото
престъпление е сравнително леко. За тези престъпления, ако лицето е български
гражданин съдът би могъл да наложи наказание дори пробация, защото и за двете
престъпления няма долна граница. Обичайната практика за български граждани е
дори да не се налага гаранция, а подписка. Смятам, че не е налице обосновано
предположение, че той е автор и на двете престъпления доколкото доказателства
за второто престъпление няма без съответната експертиза. Независимо, че чрез
посредственото извършителство се приема, че златните монети са негови, това не
значи, че те са артефакти, т. е. че те са историческа ценност по смисъла на
Закона за културното наследство, археологически обекти.
Независимо че той се е признал за виновен смятам, че
обосновано предположение за второто престъпление липсва, но независимо от
горното съм категорична, че двете кумулативно дадени предпоставки от данните по
делото да се установява, че ще се укрие или ще извърши друго престъпление,
липсват. Касае се за сравнително млад човек, на 43 години, с чисто съдебно
минало, с висше образование, с престижна професия, учител литератор по турски,
с установени доходи в страната, с установено имущество, тъй като автомобилът е
негова собственост и е на значителна стойност. Има семейство с дете и съпруга и
живее в наследствено жилище. Има добри доходи и е готов да заплати гаранция,
каквато съдът определи. Той е с диабет, взема и до днес лекарства, тъй като е с
инсулинов диабет. При тези данни няма как да се направи предположение, че той
ще извърши престъпление. Съдът в мотивите си е посочил, че поради
обстоятелството, че паспортът му е временно отнет, би могъл да премине в Т.
през зелена граница и вероятно това го е мотивирало да приеме, че е налице
обоснованото предположение, че ще извърши престъпление, а че ще се укрие –
съдът приема от това, че е чужд гражданин без постоянен адрес и без връзки в
България.
Пред съда установихме, че има сключен договор за наем
и в тази връзка е днес представеното и прието писмено доказателство от съда –
декларация нотариално заверена, че наемодателят му се задължава да му осигури
постоянен адрес на пребиваване, т. е. има къде това лице да живее, с оглед
наетото жилище и с оглед задължението на неговия наемодател да му предостави
този адрес. Това е вид гаранция на неговия сънародник, турски гражданин, че
поема задължения на този адрес обвиняемият да пребивава в С..
С оглед изложеното, моля да приемете, че независимо че
е турски гражданин, не съществува опасност същият да се укрие. Наел е адвокат,
предявено му е обвинение и обстоятелството, че международният му паспорт, с
който може да напусне страната от днес, е отнет, изключва възможността за
такова укриване, дори и като хипотеза.
Ето защо моля да приемете, че определението на първия
съд е необосновано. Готов е и е в състояние да плати в срок определена от
съда каквато и да е гаранция и с оглед
наличие на адрес и наето жилище би могло, по преценка на съда, да му се наложи
и домашен арест, който е приравнен на режима задържане под стража. В домашни условия
ще се лекува по-добре предвид здравословното му състояние.
Моля да уважите жалбата ни.
ДАДЕ
СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия А.К..
Обв.
А.К. /чрез преводача/ – Не желая писмен превод на протокола
от днешното съдебно заседание. Присъединявам се към казаното от адвоката ми.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да
потвърдите протоколното определение на Хасковския окръжен съд като обосновано и
законосъобразно. Безспорно е, че мотивите към него са пестеливи, но това може
да бъде обяснено и с процесуалното поведение на обвиняемия К.. Както и защитата
посочи пред вас, налице са негови самопризнания по отношение авторството на
вменените му престъпления.
Както бе посочено от защитата днес, спор по основното
обвинение за подкупа от 1500 евро, осъществен спрямо митническия служител,
желаещ да изготви акта за административно нарушение, няма.
Спорът тук е по отношение на второто обвинение и аз
съм склонен да се съглася със защитата, че безспорно експертизата би забавила
доста наказателното производство, но според мен от значение е водещото
престъпление, а именно корупционното престъпление по чл. 304 НК.
Макар да е
далеч от това да говорим за престъплението по чл. 278 НК и че същото следва да
бъде извършено при пряк умисъл, поведението на двамата турски граждани – Б.и
К., са достатъчно показателни по отношение на това съзнавали ли са, че
конкретните 133 златни монети са представляващи археологически обекти и са били
предназначени за продажба в страните от Европейския съюз, т.е. същите са подлежали на съответното митническо
деклариране.
По вторите две кумулативни предпоставки за неговото
задържане бих се съгласил с колегата, че същият не може да извърши друго
престъпление на територията на страната, но не бих се съгласил с доводите,
наведени в насока, че същият не може да се укрие и да попречи на естествения
ход на наказателното производство.
Както много пъти вече е имал възможност, Апелативен
съд Пловдив да взема отношение по представени договори за наем от чужди
граждани, с оглед обезпечаване на местопребиваване, а не както колегата каза
постоянно местоживеене на конкретното обвиняемо лице, многократно вече е
приемано, че наличието на тези документи, както и в допълнение на представената
днес декларация със заверка на подпис от наемодател, не могат да гарантират
обезпечаването на лицето за нуждите на наказателното производство.
В този смисъл споделям, макар и пестеливите мотиви на
Окръжен съд Хасково, че при вземане на друга мярка за неотклонение, различна от
Задържане под стража, е налице не хипотетична, а реална възможност обвиняемият
да се укрие, с което да попречи за нормалния ход на наказателното производство.
Предвид горното намирам, че към настоящия момент, с
оглед постигане целите на чл. 57 НК най-адекватната мярка за неотклонение спрямо обвиняемия К. е именно Задържане под
стража.
В този смисъл ще моля за вашия съдебен акт.
ДАДЕ
СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА на обвиняемия А.К..
Обвиняемият
А.К. /чрез преводача/ – Моля
съда за Домашен арест.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните
съдебния си акт.
Въззивно частно наказателно производство по чл. 64
от НПК.
Обжалвано е определение № 260102 от 24.03.2021 г., постановено по ЧНД № 157/2021
г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на А.К., роден на *** ***, турчин, турски гражданин, живущ ***,
Република Т., притежаващ турски личен номер ***, обвиняем по ДП № 44/2021 г. по описа на ГПУ-С..
Частната жалба е подадена в
срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Основните доводи в жалбата, както и тези изложени в
съдебно заседание от страна на защитата на обв. К. са свързани с оспорване на
обоснованото предположение за авторство на деянията, че същите не са с висока
степен на обществена опасност. Оспорва се наличието и на останалите две
предпоставки – реална опасност за укриване и извършване на друго престъпление.
Излагат се данни за семейно, професионално, материално положение и здравословно
състояние на обв. К.. Иска се промяна в по-лека мярка за неотклонение.
Апелативна прокуратура счита жалбата за
неоснователна. Набляга на тежкия корупционен натиск, на който са подложени
българските митнически служители. Сумата дадена като подкуп е значителна.
Едновременно с това е налице предотвратяване на незаконна търговия с антични
предмети, вероятно с произход на територията на Република Т., които предмети не
са регистрирани там. Анализира предпоставките за вземане на най-тежката мярка
за неотклонение и извежда доводи от доказаните по делото факти. Изразявайки
уважение към образование и професия на обв. К., се отчита, че по същият начин и
мяра се постъпва, когато български митнически служители нарушат закона. Моли
обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Настоящия съдебен състав споделя аргументите на окръжния съд, че са налице кумулативно
предвидените в чл. 63 от НПК
предпоставки за първоначално вземане спрямо
обв. К. на най-тежката
мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
Налице е
обосновано подозрение
относно извършването от обв. К. на двете деяния, за които са му повдигнати
обвинения - за престъпление по
чл. 304, ал.1 от НПК, а именно за това, че на 21.03.2021 г. на ГКПП „К.“ е дал
в дар парична сума в размер на 1500 евро на длъжностно лице – старши митнически
инспектор при ЦМУ - С., за да не извърши действия по служба, както и за
престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК за това, че на същата дата на ГКПП „К.“
при посредствено извършителство чрез М.Р.Б.е държал повече от три
археологически обекти, а именно 133 археологически обекти, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред и не са придружени с документ
за произход и за способа на добиването им по чл. 93, ал. 6 от Закона за
културното наследство. Всички събрани до момента доказателства, а именно
протоколите за оглед, за разпит на свидетели, особено на св. М.Б. – спътник на
обвиняемия и пряк очевидец, преките очевидци св. Ж. К.и св. М. Г., св. П. Илев,
обосновават подозрението, че обв. К. е извършил посочените деяния. Липсва
оспорване от обв. К. на обвиненията, напротив - изразява признаване на вина.
По отношение на следващите
предпоставки по чл. 63, ал. 1 от НК.
Обвинението за подкуп по
чл. 304, ал. 1 от НК е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, ал. 7 от НК,
със завишена степен на обществена опасност. Обвиняемият ведно със своя
придружител се е опитал да прикрие пренасяните археологически обекти – златни и
сребърни монети. Целта на този пренос на монетите към Г., видно от показанията
на св. Б., е да бъде закупен лек автомобил, а не придобиване на средства за
лечение на дете. Не се доказа и версията на обв. К. – че с въпросните 1500 евро
е платил глобата, тъй като размерът й съгласно чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците се определя като процент върху митническата стойност на стоките, а
към момента на даване на сумата е нямало как веднага да бъде определен размера
й, което става с последваща административнонаказателна процедура, приключваща с
наказателно постановление. В този смисъл са и показанията на св. К., пред който
обв. К. се е представил за колекционер, който отива при друг колекционер в Г..
Липсва информация за съдимостта и криминалната проявеност на обв. К. в
Република Т.. От това поведение на обв. К., може да се направи извод за липса
на действителна самокритичност и използване и на най-малката възможност в
собствена изгода, включително и чрез извършване на престъпление – извършване на
деянието подкуп, за преодоляване деянията митническа контрабанда и държане на археологически обекти, които не са
идентифицирани и регистрирани по съответния ред и не са придружени с документ
за произход и за способа на добиването им. В тази връзка настоящия състав на
въззивния съд намира, че е налице реална опасност от извършване на
престъпление.
По отношение на реалната опасност за укриване.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че вземането на документа за
самоличност не е пречка обвиняемият да напусне страната като за целта може да използва
и неустановените за това места. По отношение на приетата по делото декларация
за предоставяне на жилище в С. – това не е трайно установено местоживеене, а е
индиция за временно местопребиваване. Нуждите на разследването на този етап от
производството и осигуряване присъствието на обвиняемия не налагат промяна на
взетата мярка за неотклонение. При всяко неоправдано забавяне, при всяко
надвишаване на разумността на срока на разследването обв. К. и неговата защита
могат обосновано да поискат промяна в мярката за неотклонение.
Няма обективни доказателства по делото относно
здравословното състояние на обв. К.. При необходимост от лечение или проблеми в
здравословното е налице предвиден ред в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода,
от който той може да се възползва.
С оглед изложеното и за постигане в този етап на
досъдебното производство на целите по чл. 57 от НПК, адекватната мярка за
неотклонение е именно тази взета от Хасковския окръжен съд.
С оглед обема и сложността на извършения превод следва
на назначения преводач М.В.А. се определи възнаграждение в размер на 70 лева,
за което да се издаде РКО.
Предвид изложеното, Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение №
260102 от 24.03.2021 г.,
постановено по ЧНД
№ 157/2021
г. по описа на Хасковски окръжен съд, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на А.К., роден на *** ***, турски гражданин, живущ ***, Република Т.,
притежаващ турски личен номер
***, обвиняем по ДП № 44/2021 г. по описа на ГПУ-С..
ОПРЕДЕЛЯ на преводача М.В.А. възнаграждение за
осъществения превод в размер на 70-седемдесет лева, платими от бюджета на съда.
Определението е
окончателно.
Протоколът
изготвен в с.з.
Заседанието
се закри в 11.06 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: