МОТИВИ
към Присъда № 27 от 10.09.2015 г. на Районен
съд
– Харманли, постановена по н.ч.х.д. № 528 по описа за
2014 година.
Производството
по НЧХД № 528/2014 г. пред Районен съд -
Харманли е образувано по тъжба от П.А.А. против Н.Г.Д.,***,, с която последният
е привлечен към наказателна отговорност и с Разпореждане на съдията – докладчик
от 02.02.2015г. г. е предаден на съд съответно за това, че на 18.10.2014г. около 8,30 часа в гр. Харманли на
ул. „ Св.Св. Кирил и Методий” нанесъл публична обида на П.А. А., с ЕГН ********** *** /младши разузнавач,
издирване в група "Криминална полиция" при РУ на МВР-Харманли/, като в негово
присъствие и в присъствието на П.И.Д.,
казал нещо унизително за честта и достойнството му, като го нарекъл „Боклук”,
като обидата е нанесена на длъжностно лице при и по повод на изпълнение на
службата и функциите си – престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.3, вр. чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и в това, че в периода около 8,30 часа – около 8,50 часа на
18.10.2014г. в гр. Харманли, ул.„Св.Св.
Кирил и Методий” при условията на продължавано престъпление, нанесъл на П.А.А., с ЕГН ********** *** /младши разузнавач,
издирване в група "Криминална полиция" при РУ на МВР-Харманли/, в качеството му на длъжностно лице, при и по повод на изпълнение на службата и
функциите му, публична клевета, като разгласил за него неистински позорни
обстоятелства в негово присъствие и в присъствието на П.И.Д. и по друг начин /
чрез обаждане на НССПЕЕН 112 /, че „покровителства
Ронко и Ленко, защото са му братовчеди и заедно продават наркотици” и „праща
патрулките на майната си и правиш трафик на хора” и му приписал:
престъпление по чл.354а НК / че „заедно със Ронко и Ленко продават
наркотици” и престъпление по Глава ІІ,
раздел ІХ от НК /че прави „трафик на хора”/- престъпление по чл.148 ал.2, пр.
1-во, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.ІІ-ро и т.3, вр.чл.147 ал.1,вр. 26,
ал.1 от НК. С тъжбата са
предявени от тъжителя против подсъдимия граждански искове за сумата, съответно
за 1500,00 лева и за 3500,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на описаните две деяния, които съда прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Харманли частният тъжител и граждански
ищец, лично, заявява, че поддържа подадената тъжба и повдигнатите с нея
обвинения, както и предявените против подсъдимият граждански искове. В хода на
съдебните прения, адв. Га от АК – Хасково, повереник на тъжителя заявява,
че
безспорно били установени както датата,
така и мястото на извършванете на деяния,
описани в тъжбата, което по своята същност счита, че осъществявали състава на престъпленията, визирани
в правната
норма на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т.3, вр.
чл. 146, ал. 1, пр. 1 от НК и престъпление
по чл.148 ал.2, пр. 1-во, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.ІІ-ро и т.3, вр.чл.147
ал.1,вр. 26, ал.1 от НК.
Намира, че повдигнатите обвинения са безспорно доказани, тъй като от събрания
доказателствен материал по делото, основна част от който били показанията
на пряк очевидец, присъствал на инкриминираната
дата и
място, станал свидетел на
случилото се и описал напълно изчерпателно в подробности
какво е станало, кой е изричал думите по отношение на нейният
доверител,
а именно: подсъдимия.
Счита, че категорично
и безспорно била доказана употребата на процесният
израз
от страна и на подсъдимия спрямо тъжителя,
поради което моли съда да признае подсъдимият за виновен в
извършване на престъпленията по повдигнатите му обвинения. С оглед
конкретната наказателна отговорност и наличието на доказателства
за осъждания на подсъдимия, моли съда за налагане на
справедливи наказания. По предявените граждански искове, моли същите
да бъдат възприети за основателени и доказани ,
като подсъдимият да
бъде осъден да
заплати на тъжителя претендираните суми в пълен размер за нанесени
неимуществени вреди, каквито безспорно, били настъпили.
Подсъдимият
Н.Г.Д. се признава за виновен по повдигнатите две обвинения, като дава подробни
обяснения за това и моли съда да му наложи наказания в предвидения в закона
минимум, като го съобрази с имущественото му състояние.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.Д. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, осъждан, с
постоянен адрес ***, ЕГН: **********.
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 141, издадена от Районен съд – Харманли на 23.02.2015 г.
подсъдимият Н.Г.Д. е осъждан пет пъти, като по първото осъждане е реабилитиран
по право, последната присъда №109/02.10.2014г. по НОХД № 124/2014г на РС –
Кърджаи е влязла в сила на 18.10.2014г.
Установено
в хода на съдебното следствие е, че частният тъжител П.А.А. *** по повод на извършено тежко умишлено
престъпление, всички служители на РУП-гр.Харманли
били служебно
извикани. На тъжителя и колегата му П.И., с устна заповед на
Начанника на отдел „ Криминална полиция” било възложено да издирят лицето
Ма . Едно
от възможните места, където можело да се установи лицето,бил дома на подсъдимия
Н.Д..Това
била
причината да отидат до дома на подсъдимият Н.Д.. Към
08.30 часа на 18.10.2014г. спрели автомобила на улица „
Св.св. Кирил и Методий” в гр. Харманли, където живеел подсъдимия и го извикали. Той отворил един
прозорец на втория етаж и тъжителят му казал кого търсят.
Подсъдимият Н.Д. им казал, че това лице не е при него. След това нарекъл,
тъжителя П.А. „боклук” и, че покровителства Р и Л , защото
са му били братовчеди и заедно продавали наркотици; че изпраща патрулките на
майната си и прави трафик на хора, като му приписал: престъпление по чл.354а НК, за това, че „заедно със Ронко и Ленко продават наркотици" и
престъпление по Глава II, раздел IX от НК, че прави трафик на хора. Обидните
думи и клевети били изречени от подсъдимият Д. в присъствието на колегата му
П.И.Д. и в негово присъствие, като тъжителят ги е възприел като
длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му, тъй като същият
работел в РУ на МВР – Харманли, на
длъжност „ младши разузнавач”./ издирване/. Върнали
се в полицейското управление, и тъжителят и разбрал,
че подсъдимият Д. се е обадил на НССПЕЕН 112, като е съобщил, че
тъжителя П.А. покровителства Ронко
и Ленко, защото са му били братовчеди и заедно продавали наркотици и изпраща патрулките на майната си и прави
трафик на хора.По случая била образувана проверка със Заповед П5ЯХр
№393 от 22.10. 2014т. на Началника на РУ на МВР- Харманли, като в хода на
проверката тъжителят давал обяснения по случая.
От
писмо с рег. № 105850.73 от 25.02.2015г. на РЦ- Кърджали към
Дирекция „Национална система 112”,
до РС - Харманли,
съдържащо данни от регистрите на НССПЕЕН 112 за датата 18.10.2015г.
и приети обаждания от телефонен номер и с подател подсъдимия Н.Д. се установява, че
18.10.2015г. в 09:39:30ч. е прието повикване от № ********** с продължителност
05:07 минути, а в 09:46:19ч. е прието
повторно повикване от същия номер с продължителност на аудиозаписа 01:26
минути.
От
приетото и приложено в АНП - CD със
запис на разговора с оператора ЕЕН 112 от 18.10.2014г., като същото
представлява годно доказателствено средство по смисъл на чл. 15 и чл.17 от
ЗНССПЕЕН 112, като информацията е материализирана на хартиен носител, се
установява точният разговор между подсъдимия Н.Д. и
оператора на ЕЕН 112, както датата и часа на повикването.
По
делото е постъпила в заверено копие на преписка образувана по Заповед П5ЯХр №393 от 22.10. 2014т. по описа
на РУ на МВР – Харманли при ОД на МВР – Хасково.
От постъпилата Служебна
бележка с рег. № 272-8429 от
12.03.2015г. издадена от началник
”Човешки ресурси” при ОД на МВР гр. Хасково се установява, че тъжителят П.А.А.
е държавен служител в РУ – харманли при ОДМВР – Хасково, на длъжност „ младши
разузнавач” / издирване/.
По
делото е постъпило писмо ДП №382/2014г.по
описа на РУ на гр. Харманли при ОД на МВР гр. Хасково, ведно с прокурорска преписка №825/2014
г. по описа на РП Харманли.
От постъпилата
типова длъжностна
характеристика за длъжността „ Младши разузнава” в група
„Противодействие на криминалната престъпност” при сектор „Криминална полиция”
при ОД на МВР гр. Хасково, в заверен препис се установяват правата и задълженията на тъжителя.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени
на съответното място по – горе, както и от ангажираните гласни доказателствени
средства, чрез проведените в хода на съдебното следствие разпити на свидетели и
дадените пред съда обяснения от страна на подсъдимия Н.Г.Д..
На
първо място, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия Н.Д., че на
инкриминираната дата се е обадил на НССПЕЕН
112, като е съобщил, че тъжителя П.А. покровителства Ронко и Ленко, защото са му са братовчеди и заедно
продават наркотици,че изпраща патрулките на майната си и прави трафик на
хора и
заедно с Ронко и Ленко продават наркотици.Съдът приема за
достоверни обясненията на подсъдимият относно тези факти и кредитира
обясненията на подсъдимия в посочената част, като логически последователни и
безпротиворечиви на приобщените по делото писмени доказателства и еднопосочни с
показанията на част от разпитаните по делото свидетели и най – вече на тези на
свидетелите – П.И.Д., Георги Петков Георгиев и Я.С.Ч.. В тази връзка следва да
се отбележи, че първите двама свидетели са очевидци на случилото се, като същите имат ясен спомен за него и
възпроизвеждат в детайли събитията на посочената в акта на обвинението дата.
Двамата свидетели заявяват, че подсъдимият Н.Д. на инкриминираната дата и място
е нарекъл тъжителя „ боклук”, като първият е пряк очевидец, а вторият го е възприел от личен разговор с тъжителя.
За достоверни
се цениха от съда и писмените доказателства – писмо, рег.
№ 105850.73 от 25.02.2015г. на РЦ- Кърджали към Дирекция „Национална
система 112”,
до РС - Харманли,
съдържащо данни от регистрите на НССПЕЕН 112 за датата 18.10.2015г.
и приети обаждания от телефонен номер и с подател подсъдимия Н.Д. се установява, че
18.10.2015г. в 09:39:30 ч. е прието повикване от № ********** с продължителност
05:07 минути, а в 09:46:19ч. е прието
повторно повикване от същия номер с продължителност на аудиозаписа 01:26
минути. Посоченият
документ, не беше оспорен по своето съдържание от страните по делото.
От
доказателствения материал по делото, не се изключи приетото и
приложено в АНП - CD със запис на разговори с
оператора ЕЕН 112 от 18.10.2014г., тъй като същото
представлява годно доказателствено средство по смисъл на чл. 125,вр.чл.13 НПК и е налице материализиращ ги
хартиен носител, следователно и те могат да се ценят с
правното значение на годно ВДС.
От Служебна бележка с
рег. № 272-8429 от 12.03.2015г. издадена от началник ”Човешки ресурси” при ОД на МВР гр.
Хасково се установява, че тъжителят П.А.А. е държавен служител в РУ – Харманли
при ОДМВР – Хасково, на длъжност „ младши разузнавач” / издирване/.
Настоящият съдебен
състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършените деяния, единственият законосъобразен извод, до
който би могло да се достигне в случая е този, че подсъдимият Н.Г.Д. е
осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл.
148, ал. 1, т.1 и т.3, вр. чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият
е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна
страна:
От доказателствата по делото без съмнение се установи,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл. 148, ал.
1, т. 1 и т.3 във вр. с чл. 146, ал.
1, предл. 1 от НК - на инкриминираните дата и място - 18.10.2014г. около 8,30 часа в гр. Харманли на ул. „Св.Св. Кирил и
Методий" е нанесъл публична обида на П.А.А., с ЕГН ********** *** /младши
разузнавач, издирване в сектор "Криминална полиция" при РУ на
МВР-Харманли/, като в негово присъствие и в присъствието на П.И.Д., казал нещо
унизително за честта и достойнството му, като го нарекъл „боклук", като
обидата е нанесена на длъжностно лице при и по повод на изпълнение на службата
и функциите му.
Безспорно е установено от събраните по делото
доказателства, че подсъдимият Н.Г.Д. е осъществил от обективна страна състава
на престъплението "обида", нанесена публично. Няма съмнение, че
изричайки я в гр. Харманли на ул. „Св.Св. Кирил и Методий", в
присъствието на тъжителя П.А.А., който е младши разузнавач,/издирване/ в сектор
"Криминална полиция" и колегата му П.И.Д., двамата служители на РУ на МВР-Харманли, изпълнявайки служебните
си задължения е нарекъл тъжителя с думата
"боклук", подс.Д. е визирал
именно тъжителя П.А.А.. Безспорно е също, че
с думата " боклук" подсъдимият е изразил отрицателната си
(презрителна) оценка за личността на тъжителя, засегнал е честта и
достойнството на същия, собствената му оценка за неговата личност, имайки
предвид негативното съдържание на понятието "боклук", възприето от
обществото, т. е. тази дума е унизителна и обидна от гледна точка на морала.
Установено е от обективна страна още, че обидата е нанесена от подсъдимия на
тъжителя в негово присъствие, както и че този епитет и квалификация са били
възприети от тъжителя А., а именно като обидна и унизителна, видно от показанията
на св. Д. и Георгиев. Обидата е резултатно престъпление, като то е довършено,
когато унизителните за честа и достойнството на пострадалия думи са възприети
от него, когато той ги чуе. Налице са и квалифициращите деянието на подсъдимия
обстоятелства по смисъла на чл. 148, ал.
1, т. 1 и т.3, във вр. с чл. 146, ал.
1 от НК - обидата е нанесена публично, тъй като обидните думи
подсъдимият е изрекъл на публично място – на ул. „Св.Св. Кирил и Методий",в гр. Харманли и са
били възприети от свид.П.И.Д..Също така обидатата е
нанесена на длъжностно лице, при изпълнение на службата му. От субективна
страна, подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т.3, във вр. с чл. 146, ал.
1, предл. 1 от НК при форма на вината - пряк умисъл: същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът се
обективира в поведението му. Безспорно е още, че подсъдимият Д. е съзнавал и
квалифициращите деянието обстоятелства, посочено по-горе в мотивите - че нанася
обидата публично в присъствието на няколко други лица и на длъжностно лице при
и по повод изпълнение на службата му.Следователно от събраните по делото
доказателства е видно, че подс. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна вмененото му от страна на тъжителя А. престъпно деяние.
По отношение на престъплението публична клевета
настоящата инстанция счита, че се касае за квалификация на деянието чл. 148, ал.
2, предл. 1, вр. с ал. 1, т. 1,
т.2, пр.второ и т.3, вр.чл.147 ал.1,вр. 26, ал.1 от НК. От обективна страна, за да са
налице признаците на престъплението "клевета", следва да е разгласено
позорно обстоятелство за честта на пострадалия, които са неистински, или да му
се препише престъпление, което той не е извършил. Изпълнителното деяние е
дадено в две форми: разгласяване на позорни обстоятелства или приписване на
неизвършено престъпление на пострадалия. При втората форма на клевета
подсъдимият Д. твърди пред св. П.И.Д., както и на НССПЕЕН 112, че тъжителят А. е
извършил престъплението по чл.354а НК, тъй като „заедно
с Ронко и Ленко продават наркотици" и
престъпление по Глава II, раздел IX от НК - „трафик на хора" и
„праща патрулките на майната си и прави трафик на хора". Престъплението
винаги и без изключение е деяние укоримо от гледна точка на господстващия
морал, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради
това твърдението, че дадено лице е извършило конкретно престъпление, винаги се
отразява отрицателно на доброто име и честта на този, за когото се твърди, че е
извършил престъпление. По своята правна същност приписването на неизвършено
престъпление е частен случай на разгласяване на неистинско позорно
обстоятелство. За да се осъществи съставът на клеветата е необходимо приписването
на престъпление да е било отправено към трето лице, което го е възприело. По
настоящото дело третото лице, на което е заявено това обстоятелство и до чието
знание е било доведено приписаното престъпление е св. Д., което се установява
от свидетелските и показания, а също така и пред оператора на НССПЕЕН 112. От показанията на св. Д. се
установява, че той има непосредствени възприятия на случилото се, поради което
показанията му допринасят за изясняване
на обективната истина. Тази клевета се квалифицира като "публична".
За да е налице квалифицираният признак "публично", следва
изпълнителното деяние да се изразява в разгласяване на инкриминираните
обстоятелства пред повече хора или на място и със средства, които позволяват
тези обстоятелства да се възприемат от повече хора. Този извод се налага от
факта, че приписването на престъпление от страна на подсъдимия е осъществено в
присъствието на друго лице - св. Д. ***. „Св.Св. Кирил и
Методий" в гр. Харманли, което се установява от събраните
гласни доказателствени средства. Тази клевета се квалифицира като разпространена
по „друг начин”, тъй като изпълнителното деяние
се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства от подс. Д.
на инкриминираната дата по НССПЕЕН 112 на длъжностно лице, тъжителя А. при и по
повод на изпълнение на службата му. За да се осъществи съставът на клеветата е
необходимо, от обективна страна, приписваното престъпление да не е извършено от
пострадалия. Този въпрос изрично е решен с отделна ал.2 на чл. 147, според
която разпоредба" деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или приписваните престъпления". На практика се
установява една оборима презумпция, че всяко позорно обстоятелство е неистинско
и че всяко приписано престъпление не е извършено. Установяването на противното,
че престъплението е извършено в настоящият казус, е в тежест на подсъдимия Д..
Не се събраха доказателства, че тъжителката А. е извършил заедно с Р и Л продажба
на наркотици, както и
престъплението трафик на хора.
Клеветата е резултатно престъпление. Тя е довършена, когато поне едно трето
е узнало твърдението на дееца за приписаното престъпление на тъжителя и когато
това твърдение е възприето от адресата. По безспорен начин е доказано, че
приписаното престъпление на тъжителката А. " продажба на наркотици”, „
трафик на хора” е възприето от последния, като този извод се подкрепя от
гласните доказателствени средства - показанията на св. Д. и св. Георгиев.
От субективна страна двете деяния, извършени от Д., са съставомерни на
престъпленията - публична обида и публична клевета и са извършени при форма на
вината - пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял тяхното
настъпване. Подсъдимият е осъществил престъплението по чл. 148, ал.
1, т. 1 и т.3, във вр. с чл. 146, ал.
1,предл.1 от НК при форма на вината - пряк умисъл: същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Безспорно е още, че подсъдимият Д. е
съзнавал и квалифициращите деянието обстоятелства, посочено по-горе в мотивите
- че нанася обидата публично в присъствието на друго лице и на длъжностно лице
при изпълнение на службата му.
Клеветата е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или
евентуален умисъл. Деецът следва да съзнава факта, че приписваното от него
престъпление не е извършено от тъжителя. В настоящия случай ангажираните
доказателства и конкретно показанията на св. Д. сочат на това подсъдимият да е
съзнавал неистинност за обстоятелствата относно престъплението, за което е
съобщил на същия, както и на НССПЕЕН 112.
При определяне на наказанието
настоящият състав намира, че следва да
се приложи нормата на чл. 55 от НК,
като на подсъдимия се наложи наказание "
глоба" в размер на 1 500,00 лева, за престъпление по чл. 148,
ал.1, т.1 и т.3, във вр. чл. 146, ал.1
от НК, която да заплати в полза на държавата, като не му налага кумулативно предвиденото
наказание "Обществено
порицание". При определяне на наказанието съдът прие, като многобройни смекчаващи
вината обстоятелства–пълните самопризнания на подсъдимия,разкаянието му за
стореното, процесуалното поведения на подсъдимия. По същите съображения
първоинстанционният съд за престъплението по чл.148
ал.2, пр. 1-во, вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2, пр.второ и т.3, вр.чл.147 ал.1,вр. 26, ал.1 от НК и
при условията на чл. 55, ал.2,
във вр. с ал.1, т.1 и
ал.3 от НК е определил наказанието "глоба" в размер на 2
500 лева. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, от
гледна точка целите, визирани в чл. 36 от НК.
На основание чл. 23, ал.1
от НК настоящият състав наложи на подсъдимия Н.Г.Д., едно общо най-тежко
наказание „Глоба” в размер на 2500,00 / две хиляди и
петстотин / лева.
Относно предявените при условията на субективно съединяване граждански искове
с правно основание чл. 45 ЗЗД, приети за съвместно разглеждане в настоящото
наказателно производство и намиращи своето правно основание
в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която са квалифицирани от съда – следва да се отбележи следното:
Несъмнено, вследствие на нанесената публична обида и публична клевета на
тъжителя П.А.А. от страна на подсъдимия Н.г.Д., осъществяваща признака „деяние”
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува спор относно неговата обществена
опасност и противоправност, доколкото съставлява престъпление, пострадалият е
претърпял неимуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които
следва да бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият
състав, въз основа на обективната категория „справедливост”, визирана в
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, определи обезщетение за причинените вреди в
размер на 800 лева, за престъплението по чл. 148,
ал.1, т.1 и т.3, във вр. чл. 146, ал.1
от НК, отчитайки характера на употребените изрази, възприемането им
и от друго лице, наред с тъжителя, също така, че тъжителят е длъжностно лице и
последиците за пострадалата.
По аналогичен начин, следва да бъде прието за доказано наличието на всички
обективни елементи по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на
подсъдимия Н.Г.Д. – деяние, противоправност и наличие на причинени от
неоправданото засягане на честта и достойнството на тъжителя неимуществени по
своя характер вреди, които следва да бъдат възмездени от съда с присъждане на
обезщетение. Същото по справедливост съдът определи в размер на 1500 лева, след
като прецени съдържанието, характера на приписаните престъпления, както
и това,че
се е отразило отрицателно на доброто име и честта на същия и след като
съобрази претърпяното от него унижение.
По отношение на
разноските:
С оглед обстоятелството,
че подсъдимият Н.Г.Д. е признат за виновен в извършване на престъпленията, за
които са привлечени към наказателна отговорност, в негова тежест на основание
чл. 189, ал. 3 НПК следва да се възложат разноските по делото, като заплати на П.А.А. сумата в размер на общо 813.00 / осемстотин и тринадесет лева/
лева, представляваща разноски по делото за заплащане на държавна такса и
възнаграждение за повереник.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
Председател: