№ 11581
гр. ***, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110168550 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от О. А. И. ЕГН **********
против “С” ЕООД, с ЕИК: ***, искове с пр. осн. чл. 200, ал. 1 КТ, за
осъждането му да заплати на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, от
настъпила на 15.11.2021 г. трудова злополука, ведно със законна лихва от
18.11.2024 г. до окончателното изплащане и сумата от 3500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатени
медицински консумативи, лекарства и превръзки вследствие настъпила на
15.11.2021 г. трудова злополука.
Ищецът твърди, че е работил в С ЕООД, с ЕИК: *** на длъжност „***”,
съгласно трудов договор № ***/10.11.2021г. В длъжностната му
характеристика било записано, че осъществява *************, находящ се на
адрес: ******.
Посочва се, че на 15.11.2021г. в гр. ***, по време на работа, докато
опаковал стоки/пратки, при работата с пистолет за топло лепене, дясната ръка
на ищеца била полята с горещо лепило. В резултат, настъпило
**************** на дясната му ръка.
Твърди, че веднага бил откаран в П ЕАД, където бил прегледан, в
резултат на което му била издадена Епикриза от 19.11.2021г., в която било
препоръчано хирургично лечение. Излага се, че била поставена диагноза: ***
„****************“. Твърди се, че ищецът бил изписан от болничното
заведение на 19.11.2021 г.
Изгарянето причинило и временна неработоспособност, за което били
издадени са два болнични листа, за период от 15.11.2021г. до 09.12.2021г. и за
период от 10.12.2021г, до 08.01.2021г.
1
С Разпореждане № 31082 от 23.11.2021г., на ТП *** - град на /**** било
прието, че декларираната злополука, станала с О. И. на 15.11.2021 г. е трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. I от КСО.
Твърди се, че в резултат на настъпилата трудова злополука и получената
травма, на ищеца били причинени шок, стрес, душевни и емоционални
страдания в периода 15.11.2021 г.- 15.11.2023г., които продължавали и към
настоящия момент в по-лек интензитет.
Посочва, се че ищецът претърпял имуществени вреди, в резултата на
настъпилата трудова злополука, изразяващи се в направени разноски за
лекарства и превръзки в размер на 3500 лв.
При тези данни претендира осъждането на ответника включително и за
разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба, ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е бил негов
служител, който заемал длъжността „***“, по силата на трудов договор №
***/10.11.2021г.
Твърди, че на датата на постъпване на работа, на ищеца бил проведен
първоначален инструктаж и инструктаж на работното място, за което той се
бил подписал /под № ***/ в книгата за инструктаж. За проведения инструктаж
била издадена и служебна бележка № ***/10.11.2021 г. Сочи се, че при
постъпването си на работа ищецът е бил запознат с оценката на риска в „С“
ЕООД относно безопасните условия на труд, както и правилника за вътрешен
трудов ред и правилата за работна заплата, за което е подписал и декларация.
Сочи, че на 15.11.2021г., по време на изпълнение на служебните
задължения, докато опаковал пратки, използвайки пистолет за топло лепене,
ищецът хванал пистолета наобратно, при което капнало лепило върху дясната
му ръка. Свидетел на случилото се станала колежката му МР. Изтъква, че на
ищеца била оказана незабавна първа помощ и веднага бил закаран в П от
служител на дружеството. Поддържа се, че инцидента възникнал, въпреки че
няколко часа преди това, на ищеца бил проведен опреснителен практически
инструктаж. Подчертава се, че за случая ищецът собственоръчно написал
обяснение, в което посочил причината довела до възникване на инцидента, а
именно неправилното хващане на пистолета за топло лепене наобратно. В
този смисъл релевира възражения възражение за съпричиняване по чл.201,
ал.2 от КТ.
По изложените съображения ответникът счита, че предявените искове за
имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат отхвърлени изцяло,
като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а и от представените доказателствени материали
се установява, че към датата на процесната злополука (15.11.2021г.) между
страните е съществувало трудово правоотношение, учредено по силата на
2
Трудов договор № ***/10.11.2021г., като ищецът е заемал длъжност „***“ / л.
8/. Процесната злополука е призната за трудова с Разпореждане № 38082 от
23.11.2021г. на /****, ТП- *** град (л.13), в което е посочено, че на
15.11.2021г., пострадалият е хванал пистолета за топло лепене на обратно,
вследствие на което е настъпило ****************.
От приетата по делото Епикриза на О. А. И., издадена от П (л.14-15) се
установява, че ищецът е бил приет за лечение на 15.11.2021г., с диагноза
„термично изгаряне от трета степен“ при работа с пистолет за горещо лепило
и е бил изписан на 19.11.2021г. От епикризата се установява, че по време на
престоя са извършени оперативни процедури по премахване на
девитализирани тъкани от раневата повърхност, както и е извършена
антисептична обработка и превръзка с нанокристално сребро. От епикризата
се установява още, че О. А. И. е приет в лечебното заведение с придружаващо
заболяване, а именно „*****“.
От приетата по делото Епикриза на О. А. И., издадена от П (л.16-17) се
установява, че ищецът е бил приет за лечение на 28.11.2021г., и бил изписан за
лечение на 01.12.2021г., като по време на престоя са извършени процедури по
почистване на раната с антисептици и е бил изписан за лечение в домашни
условия.
От приетата по делото Епикриза на О. А. И., издадена от П (л.18-20) се
установява, че ищецът е бил приет за лечение на 02.12.2021г., и бил изписан за
лечение на 04.12.2021г., като по време на престоя са извършени процедури по
почистване на раната с антисептици и е бил изписан за лечение в домашни
условия.
От приетия по делото Болничен лист № ******** от (л.22), се
установява, че в периода от 15.11.2021г. до 09.12.2021г. О. А. И. бил в отпуск
по болест, като диагноза е посочено „*******“.
От приетия по делото Болничен лист № *********** от (л.21), се
установява, че в периода от 10.12.2021г. до 08.01.2021г. О. А. И. бил в отпуск
по болест, като диагноза е посочено „*******“.
От приложената по делото декларация, се установява, че О. И. е
запознат с оценката на риска в „С“ ЕООД, относно безопасните условия на
труд, както и правилника за вътрешен трудов ред и правилата на работната
заплата.
От книга за инструктаж на работниците и служителите за безопасност
на труда и противопожарна охрана при ответника, се установява, че О. И. е
бил запознат с условията, доколкото се е подписал под № *** в книгата.
За претърпени от ищеца неимуществени вреди е допуснат свидетеля А
И.а П. - майка на ищеца. Свид. П. си спомня, че преди около три години
станал инцидент със сина й, при който си изгорил ръката с пистолет за горещо
лепило. Свидетелства, че синът й споделил, че не е знаел как да държи
пистолета и го хванал наобратно. Спомня си, че синът й постъпил в болница П
за лечение, което продължило около 10 дни. Посочва, че след като го изписали
от болницата, О. бил много уплашен,изпаднал в депресия, не искал да се
храни, ръката му била подута. Сочи, че завела О. във В.Б на прегледи, като му
изписали антидепресанти. Излага твърдения, че социалният му живот се
3
променил, не искал да излиза. Страхувал се да работи. Споделя, че към
настоящия момент ръката му е възстановена, но психически още го е страх да
работи, тъй като го боли когато вдигал тежко.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля А И.а П., включително и
след преценката им по реда на чл. 172 ГПК, тъй като възприятията на
свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
По делото е разпитан свидетеля МАР- служител при ответника.
Последната споделя, че заема длъжността „експерт логистика“. Споделя, че
извършва обучение и въвеждане на новите служители във връзка с правилния
начин на опаковане и на изпращане на нашите поръчки. Спомня си, че е
провела обучение за боравене с пистолета за горещо лепене на О.. Споделя, че
по време на инцидента се намирала в близост до него. Посочва, че всичко се
случило много бързо, като видяла как О. държал пистолета по странен начин,
вследствие на което накапал на дясната ръката си с лепилото. Спомня си, че
след инцидента бил закаран в болница.
Съдът дава вяра на показанията на свидетеля, тъй като възприятията на
свидетеля са непротиворечиви, почиват на преки лични възприятия и не се
опровергават от събраните по делото доказателства.
За установяване на претърпените от ищеца имуществени вреди и
причинно - следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на
основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ и допълнителна СМЕ, изготвена от
вещо лице доц. д-р Н. А. С., неоспорена от страните и чието заключение съдът
кредитира като обективно, компетентно дадено. От заключението се
установява, че О. И. е претърпял трудова злополука. По време на изпълнение
на служебните си задължения като „***“, при работа с пистолет за топло
лепене, дясната му ръка е била полята с горещо лепило. От локализацията на
раната по горната повърхност на дясната ръка и данните по делото, вещото
лице заключава, че по-вероятно е ищецът да е държал пистолета с дясната си
ръка по неправилен начин.
В резултат на инцидента, на ищеца е причинено **************** на
дясната ръка. Увреждането е засегнало 1% от телесната повърхност. След
проведените хирургични интервенции се е оформил мекотъканен дефект с
размери приблизително 3/3 см по горната повърхност на дланта и китката.
Вещото лице квалифицира така причиненото увреждане като трайно
затрудняване на движенията на десния горен крайник за период от около
три месеца.
За лечението на травмата ищецът е бил хоспитализиран на три пъти в П
в периода от 15.11.2021 г. до 04.12.2021 г.. Проведено му е комплексно
специализирано лечение, включващо многоетапни хирургични операции под
обща анестезия за отстраняване на девитализираните (мъртви) тъкани и
последваща кожна пластика (трансплантация) за възстановяване на кожния
дефект. Прилагано е и медикаментозно лечение с антибиотици,
антикоагуланти и обезболяващи.
Според експертизата, обичайният възстановителен период за подобна
травма е около 3,5 – 4 месеца до пълното възстановяване на пострадалия. По
делото няма медицински данни за настъпили усложнения по време на
4
възстановяването. Продължителността на лечението се е дължала на
първоначалната тежест на изгарянето и необходимостта от етапно хирургично
лечение съгласно медицинския стандарт, а не на неправилно проведено
лечение от страна на ищеца.
Причинените увреждания са се съпровождали с болки и страдания по
време на целия лечебно-възстановителен период. Болката е била по-силна и
интензивна през първия месец след инцидента, което е налагало при нужда
употребата на обезболяващи лекарства. По отношение на твърдените от
ищеца симптоми като световъртеж, силно главоболие и повръщане, вещото
лице заключава, че в медицинската документация по делото липсват
обективни данни за установяването им. Такива оплаквания биха били израз на
животозастрашаващ термичен шок, за какъвто няма данни да е настъпил.
Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита
същото за обективно, обосновано и кореспондиращо с приетия по делото
доказателствен материал.
По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК.
Във връзка с представени по делото, по искане на ответника, документи-
ведомости за заплати и при оспорване истинността им, съдът е открил
производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи,
досежно проверка автентичността на документите /относно подписите,
положени срещу името на ищеца по отношение на изследваната Декалрация и
книга за начален инструктаж/.
На първо място следва да бъде направена преценка относно естеството
на оспорените документи. Те представляват частни диспозитивни документи и
като такива може да бъде оспорена тяхната автентичност, тъй като
притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата
на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест,
предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване
неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документите,
които носят подписа на страната, пада върху страната, която ги оспорва, а в
случая ищецът. По делото е допусната СГрЕ, по която ВЛ дава заключение, че
подписите за „Инструктирания“ срещу имената О. А. И. на 10.11.2021г. в
книга за начален инструктаж на „С“ ЕООД е положен от О. А. И., както и
подписите за „Декларатор“ в декларация от 10.11.2021г. и под текста на
саморъчно написано обяснение, започващо с думите „На 19.11.2021г. Аз О.…“
са положени от О. А. И..
Съдът няма основания да се съмнява в правилността и обективността на
заключението на вещото лице поради което кредитира същото в цялост.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от правна страна следното:
За да бъде ангажирана имуществената отговорност на работодателя за
обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник
5
или служител неимуществени и имуществени вреди, трябва да бъдат
установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК
следните материалноправни предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда,
водеща до неблагоприятни последици за ищеца – болки и страдания, както и
разлика в полученото трудово възнаграждение и обезщетение за временна
неработоспособност и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и
причинените вреди, т. е. същите да са закономерна, естествена последица от
злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието. Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда
възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или
друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал.
2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е
обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана
непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при
тази форма на вината ( в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът „груба
небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.
Фактът на настъпилото увреждане и че същото е настъпило при
изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателствени средства, а именно: Разпореждане № 38082 от 23.11.2021г. на
/****, ТП- *** град, от което се установява, че процесната злополука,
настъпила на 15.11.2021г., е призната за трудова. Относно характера на
злополуката е постановено разпореждане на административен орган – ТП на
/****, в специално производство, инициирано именно от ищеца, като
административният акт, с който производството е приключило е подлежал на
обжалване от страните по настоящето производство и следователно по
аргумент от чл.17, ал.2 ГПК гражданският съд не може да осъществява косвен
контрол за материалната му законосъобразност. С оглед настоящият съдебен
състав приема, че не съществува каквото и да било съмнение, че случилото се
на дата 15.11.2021г. е с характер на трудова злополука.
От изложеното следва, че всички юридически факти, включени в
хипотезиса на чл. 200, ал. 1 КТ, бяха установени в настоящото производство,
поради което бе установено, че работодателят дължи обезщетение за
причинени имуществени и неимуществени вреди на работника, вследствие на
реализираната трудова злополука.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от уврежданията, настъпили при
трудова злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът
следва да прецени естеството и интензивността на отрицателните
изживявания на пострадалия, характера на увреждането, начина на
6
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и др., ръководейки се от обществения
критерий за справедливост към момента на възникването на правото на
обезщетение, в която насока са и разясненията, дадени в т. II от ППВС №
4/1968 г.
В настоящия случай, към момента на настъпване на трудовата
злополука, ищецът е бил в работоспособна възраст ( на 20 години ), без с
придружаващи заболявания, а именно *****. По делото бе изяснено, че
вследствие на настъпилия трудов инцидент е настъпило **************** на
дясната ръка. Увреждането е засегнало 1% от телесната повърхност. След
проведените хирургични интервенции се е оформил мекотъканен дефект с
размери приблизително 3/3 см по горната повърхност на дланта и китката.
Причиненото увреждане е квалифицирано като трайно затрудняване на
движенията на десния горен крайник за период от около три месеца, като
обичайният възстановителен период за подобна травма е около 3,5 – 4 месеца
до пълното възстановяване на пострадалия. По делото няма медицински
данни за настъпили усложнения по време на възстановяването.
Причиненото травматично увреждане се отразило и на емоционалното
състояние на ищеца, което се изяснява от показанията на свид. П.. Последната
посочва, че социалният му живот се променил, не искал да излиза. Страхувал
се да работи. Споделя, че към настоящия момент ръката му е възстановена, но
психически още го е страх да работи, тъй като го боли когато вдигал тежко.
Изложеното физическо състояние, съчетано с преживените психически
травми от ищеца, изразяващи се в чувство на малоценност и безпомощност по
време на възстановителния период, налагат извод, че предявеният иск за
неимуществени вреди се явява основателен до размер на обезщетението от
6 000 лева, като за разликата до пълно предявения размер, съдът намира за
недоказан.
По отношение на обезщетението за неимуществени вреди
Същият е недоказан по основание, доколкото от материалите по делото
не се установява ищецът да е направил разходи във връзка с лечението си.
В този смисъл искът за имуществени вреди, като недоказан следва да се
отхвърли до предявения от ищеца размер от 3500 лв.
По отношение на възражението за съпричиняване
Съгласно разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на
работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност. Прието е, че не всяко
съпричиняване на вредите от работника, а само това, извършено при груба
небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от
работодателя. Такова е поведението на работника, при което той не полага
елементарно старание и внимание и пренебрегва основни правила за
безопасност. Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата
грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория
лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
7
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със
съответната дейност при подобни условия. Следователно при трудова
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата: 1. без
необходимото старание и внимание и 2. в нарушение технологичните правила
и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност /Р. № 125/04.05.2016 г., ГД №
4417/2015 г. на IV г. о./. Доказването на грубата небрежност е в тежест на
работодателя, който е релевирал възражението по чл. 201, ал. 2 КТ.
Съдът счита, че работодателят установи своето възражение за проявена
груба небрежност от страна на работника – О. И..
В настоящия случай, несъмнено по делото се установи, че на ищеца
преди започване на работния процес е проведено обучение във връзка с
правилния начин на опаковане и на изпращане на поръчките. Установи, се че
ищецът е запознат условията за безопасност на труда и противопожарна
охрана при ответника.
Въпреки това по време на изпълнение на служебните задължения,
докато опаковал пратки, използвайки пистолет за топло лепене, ищецът
хванал пистолета наобратно, при което капнало лепило върху дясната му ръка,
с което нарушил условията за безопасност на труда, с което допринесъл за
увреждането си.
Посоченото поведение на ищеца, противоречи на житейска логика и
общоприетите правила за безопасност на труда.
Тези установени факти формират основата на аргумента, че инцидентът
не се дължи единствено на рисковете на работната среда, а и на конкретни
действия от страна на ищеца, които са нелогични и несъобразени с правилната
и безопасна употреба на работния инструмент
В тази връзка, съдът счита, че със своето поведение, ищецът не е
положил дължимата грижа да запази своето здраве и безопасност, която и
най-небрежният човек, заемащ съответната длъжност, би положил.
От изложеното следва, че работникът, проявявайки груба небрежност е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Поради тази причина
съдът счита, че така определеното обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди следва на основание чл. 201 ал.2 КТ да бъде редуцирано
поради допусната груба небрежност от страна на работника.
Съдът счита, че обезщетението за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 50 %, като на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 3 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди. Сумата се дължи от ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
15.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата ( във връзка с момента,
от които се дължи лихва- решение № 217/25.07.2013 г. по гр. д. № 1038/2012
г. на IV г. о. на ВКС).
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 ГПК право на
8
разноски имат и двете страни.
При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от ответника, съдът трябва да
вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за
фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове,
извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната
сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна
практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите
инстанции са събирани нови доказателства и др.
В настоящия случай са предявени кумулативно обективно съединени два
иска с правно основание по чл. 200 от КТ, като производството е приключило
в три съдебни заседания. По делото е приета СМЕ и допълнителна СМЕ, СГрЕ
и са разпитани двама свидетели. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.08.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство, защита
и съдействие по граждански дела се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В конкретния случай
предмет на адвокатска защита е гражданско дело – трудов спор, образувано по
обективно кумулативно предявени искове с правно основание чл. 200 от КТ.
Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 минималният
размер на адвокатското възнаграждение по иска за неимуществени вреди (чл.
200 КТ), определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, е в размер на
2200 лева.
Съгласно разпоредбата на 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 минималният
размер на адвокатското възнаграждение по иска за имуществени вреди (чл.
200 КТ), определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, е в размер на
550 лева.
При тези данни, съдът намира, че съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото претендираният от ищцовата страна размер на
адвокатски хонорар не се явява прекомерен, поради което и претендираният
размер на адвокатско възнаграждение в размер на 3800 лв. не следва да бъде
редуциран. (в този смисъл Определение 183/09.05.2016 г. по гр. дело №
1460/2016 на ВКС, III Г.О.)
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал,
че действително е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК следва да му се присъди сумата от 485,11 лв., съобразно уважената част
от исковата претенция (12,77 %).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете. Предвид горното на ответника
следва да се присъди сума в размер на 2355,32 лв., съобразно отхвърлената
част от исковата претенция (87,23 % от 2700 лв. разноски).
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на
основание чл. 78 ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и
сумата в размер на 60 лева, представляваща дължима държавна такса, в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд *** и 89,36 лева -
разноски по допуснатата СГрЕ и СМЕ, съобразно уважената част от исковете
или общо 149,36 лв.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С ЕООД, с ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ на О. А. И. ЕГН
**********, по иска с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на претърпяна
трудова злополука на 15.11.2021 г., ведно със законна лихва от 18.11.2024 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над 3 000 лева
до пълния претендиран размер от 20 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от О. А. И. ЕГН ********** срещу “С” ЕООД,
с ЕИК: ***, иск с пр. осн. чл. 200, ал. 1 КТ, с който се иска ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3500 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени
медицински консумативи, лекарства и превръзки, вследствие настъпила на
15.11.2021 г. трудова злополука.
ОСЪЖДА “С” ЕООД, с ЕИК: *** ДА ЗАПЛАТИ на О. А. И. ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 485,11 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в настоящото производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “С” ЕООД, с ЕИК: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 60 лв. - дължима държавна такса, и
сумата от 89,36 лв. – депозит за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10