Решение по дело №194/2022 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 169
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Бисерка Николова Бакалова Тилева
Дело: 20221250100194
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Сандански, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Валентина Евг. Томова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20221250100194 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ и е образувано по подадена от
Н. ИЛ. Р. от Сандански жалба срещу Решение № ****от 18.07.2017 г. на Общинска служба
по земеделие (ОСЗ) – гр.Сандански.
Оспорващият сочи, че е един от наследниците на Н. ИЛ. Р., б.ж. на гр. Сандански. Сочи,
че със заявление от 24.03.1992 година наследниците поискали от ОСЗ – Сандански да им
възстанови собствеонстта върху нива от 1,0 дка, намираща се в землището на гр. Сандански
в местността “****”. Сочи, че с атакуваното решение на наследниците е било признато
правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални върху нивата, но
правото на възстановяване на собствеността върху нея им е било отказано със следните
мотиви: „възстановяване на правото на собственост на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСЗЗ
и решение № 43А/Е -11 , като невъзстановената част подлежи на обезщетение по чл. 10б,
ал. 1 от ЗСПЗЗ“. Твърди, че отказът е незаконосъобразен, поради липса на мотиви.
Иска от съда да постанови решение, с което да отмени решение № ***** от 18.07.2017
година на ОбСЗ -Сандански и да възстанови правото на собственост на наследниците на Н.
ИЛ. Р., б.ж. на гр. Сандански върху нива с площ от 1,0 дка в м.”****о”, при съседи: В.Т.,
Г.П., И.П.,
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата. Ответникът -
ОбСЗ гр. Сандански, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е наследник на Н. ИЛ. Р., б.ж. на гр. Сандански, починал на *****
год.
Със заявление с вх. № 1146/ 24.02.1992 год. наследниците на Р. заявили пред ПК-
Сандански желанието си за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в
землището на гр. Сандански, сред които и нива от 1,0 дка в м.“****“ – последна точка от
заявлението.
По заявлението, ОбС Земеделие- Сандански се произнесла с решение № ***** от
18.07.2017 г., с което признала правото на собственост на наследниците на Н. ИЛ. Р. в
съществуващи, възстановими стари реални граници на нива от 1,000 дка в м.”****”,
находяща се в строителните граници на гр. Сандански. Със същото решение ОбСЗ-
Сандански отказала да възстанови правото на собственост върху имота със следните
мотиви: на основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и решение №******невъзстановената част
подлежи на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
На 09.02.2022 год. оспорващият, в качеството си на наследник – внук на Н. ИЛ. Р. подал
заявление до ОбСЗ- Сандански с искане за издаване на препис от посоченото решение.
Същото било получено от него на 16.02.2022 год.
Настоящата жалба е подадена на 21.02.2022 год. в ОбС-Земеделие.
От писмо с изх. № ****** год. от Община Сандански, Дирекция „УТИ“ до
жалбоподателя се установява, че към момента не е била проведена процедура по реда на чл.
11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, във връзка с издаване на удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗСПЗ за имот в местността “Над селото“, находящ се в строителните граници на гр.
Сандански.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима: Жалбата е предявена от легитимирано лице – от наследник на
собственика преди колективизацията и в срока по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ.
Жалбата е частично основателна: Съдът намира, че при постановяване на атакуваното
решение органът по поземлена собственост не е действал съобразно закона. Изложените от
ОбСЗ мотиви за постановения отказ са, че е налице пречка за възстановяване на имота по
смисъла на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Сочи се, че невъзстановената част от имота подлежи на
обезщетяване по този ред.
Съгласно разпоредбата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, собствениците или техните
наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са
били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански
организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или
извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват
2
възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове. Т.е. основанията за отказ от възстановяване на собствеността при тази хипотеза са
две – имотът е застроен и върху него е проведено мероприятие, което не позволява
възстановяване на собствеността.
От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, възстановяват се
правата на собствениците върху земеделски земи, притежавани преди образуването на
трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства, независимо
от това дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации и включени в границите на урбанизираните територии
(населени места), определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон,
освен ако върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от
трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 1 март
1991 г. е започнал. Възстановяването на собствеността се извършва по реда на чл. 14, ал.1, т.
1.
На трето място, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, Общинска служба по земеделие
постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на
урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и ал. 6 и
чл.13а. В чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено в случаите, когато се иска възстановяване
на право на собственост по реда на чл. 11, към молбата да се прилагат удостоверение и
скица от техническата служба на общината. Общинската служба по земеделие може
служебно да изиска издаването на удостоверение и скица от техническата служба на
общината независимо от направените постъпки от собствениците.
Удостоверението, съгласно чл. 13, ал. 5 от ППЗСПП съдържа сведение дали имотът е
нанесен и ли не е нанесен в кадастралния план, номера и размера на имота, размера на
застроената част, за които се дължи обезщетение по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ и др.
В случая се установи, че за процесния имот процедура по издаване на такава
удостоверение и скица не е провеждана нито от собствениците, нито служебно от ОбСЗ. Т.е.
не е установено дали имотът действително попада в урбанизираната територия на гр.
Сандански, дали е застроен или свободен и ако е застроен, каква е свободната площ. Т.е.
отказът на административния орган да възстанови собствеността на наследниците на
основание застрояване в имота (чл. 10б, ал. 1) е преждевременен. Процедурата по издаване
на удостоверение и скица е можело да бъде и служебно задвижена от ОбСЗ- Сандански в
случай, че към молбата наследниците не са приложили удостоверение и скица.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да отмени решението на ОбСЗ-Сандански,
с което е отказала да възстанови правото на собственост, т.е. жалбата в тази част се явява
основателна. В останалата част за произнасяне по същество с искане за възстановяване на
собствеността на наследниците жалбата се явява неоснователна, тъй като процедурата по
възстановяване не е приключила. Преписката следва да се върне на ОбСЗ- Сандански за
ново произнасяне след провеждане на процедурата по чл. 11, ал. 1, чл. 13, ал. 4, 5 и ал. 6 от
3
ППЗСПЗЗ и издаване на удостоверение и скица за процесния имот.
На осн. чл.143, ал. 1 от АПК съдът присъжда в тежест на ответника направените от
оспорващия разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение вразмер на 300
лева.
Водим от горното и на основание чл.14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и чл.143, ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА по жалба на Н. ИЛ. Р. с ЕГН ********** от гр. С*****, ул. “П*****“ № 104,
решение № **** от 18.07.2017 година на Общинска служба по земеделие –гр. Сандански в
частта му, с която е отказано на наследниците на Н. ИЛ. Р. да се възстанови правото на
собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива с площ от
1,000 (един) дка, находяща се в строителните граници на гр. Сандански мв местността
„*****.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата в останалата й част.
ВРЪЩА преписката по заявление с вх. № 1146/ 24.02.1992 г. на наследниците на Н. ИЛ. Р.
на Общинска служба по земеделие –Сандански за ново произнасяне в отменената част,
съобразно указанията на съда по приложението на закона в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общинска служа по земеделие гр. Сандански, с адрес гр. Сандански,
бул.“Свобода“ № 20, представлявана от началника И. М. да заплати на Н. ИЛ. Р. с ЕГН
********** от гр. С***, ул. “П*****“ № 104 сумата от 300 (триста) лева за направените
разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Благоевград в
14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4