№ 2080
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Радослав Георгиев Бакърджиев (РП-Пазарджик)
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220201557 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Обвиняемият М. КЛ. К. – редовно призован, се явява лично и със
защитника си адв.Л.К., надлежно упълномощен да го представлява от преди.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Б..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Снема самоличността на обвиняемия, както следва:
М. КЛ. К. - роден на ***г. в с.Мало Конаре, обл. Пазарджик, живущ в
същото село, българин, български гражданин, със средно образование,
работещ, съжителстващ на семейни начала, неосъждан, ЕГН: **********.
ОБВИНЯЕМИЯT: Получих препис от предложението на РП -
Пазарджик.
На обвиняемия се разясниха правата по чл.55, чл.115 ал.4 и чл.274 от
1
НПК.
Не се направиха отводи на съда, секретаря и прокурора.
АДВ. К.: Аз имам едно възражение по начина на изписване на
изпълнителното деяние в обстоятелствената част на постановлението.
Смятам, че е налице процесуално нарушение. ВКС прави разграничение по
принцип при възприемане изпълнителното деяние за нарушение по чл.20 ал.2
от ЗДвП, във вр. с изр.1-во и изр.2-ро. Обвинението страда от порок, тъй като
липсва индивидуализация на изпълнителното деяние. Просто е записано, че
са нарушени правилата на ЗДвП в чл.20 ал.2, без да става ясно
изпълнителното деяние в какво се изразява и кои правила за движение не са
спазени и са нарушени – несъобразена скорост, неналбюдаване на пътя,
ненамаляване скоростта при възникнала опасност ли. Считам, че обвинението
трябва да бъде точно индивидуализирано за кои правила за движение по
пътищата става въпрос, за да сме си в правото на защита. В изр.1-во на чл.20
ал.2 съществува задължението водачът при управление на МПС да подбере
такава скорост, че да се съобрази с пътната обстановка. По изр.2-ро такова
задължение за спазване да подбере скорост не съществува. По изр.1-во
законът предвижда избиране на такова поведение на пътното платно, така че
да избегне предвидимо препятствие.
ПРОКУРОРЪТ: Както е формулирано постановлението на колегата,
който го е внесъл с иницииране на производството в съдебната фаза, според
мен неговата воля е била обвинението да се конкретизира по отношение на
посочения чл.20 ал.2 от ЗДвП с изр.1-во. Това свое съображения е развил на
стр.5 от постановлението, където подробно разглежда конкретната пътна
обстановка, с която обвиняемият не е съобразил скоростта, така че според мен
именно в тази насока следва да бъде съответно конкретизирано и
обвинението.
РЕПЛИКА АДВ. К.: Вярно е така, но точно от изречение на абзаца идва
объркването, като цитирам: „Обвиняемият е пренебрегнал законовото
задължение, подценил пътната обстановка и не е предприел действия.“, а това
е с изпълнителното деяние по изр.2-ро. С оглед уточненията, които бяха
извършени, считам за изправено това допуснато съществено процесуално
2
нарушение.
Съдът намира, че по делото не е допуснато съществено процесуално
нарушение, накърняващо правото на защита и налагащо връщането му на
прокурора. Вярно е, че в диспозитива на своето постановление прокурорът е
посочил като нарушена нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП и я е цитирал
дословно. Вярно е обаче и това, че в обстоятелствената част на своето
постановление и най-вече на стр.5, абзац 3-ти, прокурорът недвусмислено е
описал, че става въпрос за нарушение, свързано с движение с несъобразена
скорост, като в същия този абзац е описал и обстоятелства по конкретната
пътна обстановка, с които според обвинението обвиняемият е бил длъжен да
се съобрази и да намали скоростта си, но не го е направил. Казано е дословно
следното: „Предвид конкретната пътна обстановка: мъгливо и дъждовно
време, асфалтовата настилка на пътя била мокра, било вечер и тъмно, от
дясната страна на улицата е имало паркиран товарен автомобил, който се е
намирал непосредствено след пешеходната пътека и е закривал видимостта
към тротоара и последващата автобусна спирка; касае се за натоварен път, по
който се осъществявало влизането и излизането от гр.Пазарджик, като
инцидентът е настъпил и в района на училище…“. Малко по-надолу пък
прокурорът е казал: „В такава усложнена пътна обстановка и в населен
жилищен район, обв.К. управлявал автобуса си със скорост равна и не по-
ниска на 50 км/час, която в случая, дори и да се приеме, че е в била в рамките
на разрешената за населеното място, се е оказала несъобразена с конкретните
пътни условия“. С оглед на всичко това не може да има съмнения какво точно
нарушение на правилата по ЗДвП е било вменено на обвиняемия, ерго
неговото право на защита не е накърнено и няма основание за прекратяване на
съдебното производство.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора.
Страните /поотделно/: Нямаме искания по доказателствата.
Съдът
3
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА СЕ основанието за образуване на съдебното производство.
Делото е образувано е по предложение на РП - Пазарджик с внесено
постановление по реда на Глава XXVIII от НПК за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемия М. КЛ. К. с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено
престъпление по чл.343 ал.1 б.б, във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.20
ал.2 от НК.
ДАВА възможност на прокурора да изложи допълнителни
обстоятелства във връзка с обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да излагам допълнителни обстоятелства.
Пристъпи се към разпит на обвиняемия М.К.:
ОБВ. К.: Разбирам обвинението. Не се признавам за виновен. Карах
напълно нормално. Беше сухо, нямаше валеж никакъв, всичко е сухо. Аз
минах пешеходната пътека и дадох газ, защото виждам, че светофарът свети
зелено. Аз нямаше да спирам на спирката. Аз съм със служебен автобус и
карам работниците от „Готмар“ гр.Съединение. Поглеждам и няма никой. На
пешеходната пътека давам газ да хвана светофара и увеличавам скоростта до
50 км/час и щях да изключвам от скорост, когато в последния момент, както е
писано там, зад микробус изскача на един метър от мен пострадалият.
Инстинктивно завих наляво и натиснах спирачка и преди да завия още се
кръстоса автобуса и го ударих с две думи. Имаше улично осветление, но в
19.30 ч. декември месец няма как да е светло. Имаше улично осветлени
работещо. Платното беше осветено. Моите фарове бяха изправни. Автобусът
е чисто нов. На къси фарове карах. Те са нов модел фарове с лупи и са
идеални за каране. По-добри са от моята кола даже, защото те са нов модел
фарове с лупи и са идеални. По моя преценка автобусът беше на разС.ие на не
повече от метър и половина, когато видях да пресича пешеходецът. Точно не
мога да кажа, защото не съм мислил нито колко е далече, нито нищо.
Абсолютно близко беше. Предницата на автобуса спрямо дължината на
4
паркирания вдясно бус беше при предната врата шофьорската на микробуса,
паркиран вдясно. Тогава видях, че той тича по пътното платно със скорост.
Като стана контакт между автобуса и пешеходеца, аз бях сам. Спрях на място
веднага и слезнах. Той стана докато аз излезнах и искаше да си тръгва и от
другата страна дойде едно момче. Не го знаех кое. После разбрах, че се казва
И. от жандармерията. С него вода му дадохме да пие. Той се дърпаше и
искаше да си отива. Ние го накарахме да седне на тротоара и да изчака
линейка. Ние и двамата с И. - човекът от жандармерията, като после разбрах,
че майка му ли има там магазин и каза: „ На мен ми мирише на алкохол“ и аз
казах: „И на мен ми лъхаше на алкохол“. Аз не го познавам, но не е със
всичкия си акъл пешеходецът. Има някакви психични проблеми. Това го
разбрах след като почна да се дърпа и да си тръгва и да прави движение с
ръцете и не можем да го укротим. С И. си викаме тогава, че нещо не е добре.
Аз после му научих името, че се казва И.. С И. от жандармерията едва
укротихме В.ев, който после разбрахме как се казва. Аз се обаждах на тел.112
и те вече казаха, че са се обадили вече и казаха да затворя. Пътната полиция
дойдоха може би след 10 минути. Инцидентът стана по мои спомени някъде
около 19.20 ч. до 19.30 ч. Нямаше движение в този район. С една кола се
разминах, където е стеснението пред „Немския център“ и една кола имаше
пред мен, която отиде на светофара даже. Това беше трафикът преди да се
случи инцидентът. Нямаше трафик и беше много слаб или никакъв да го
кажа. Времето си беше много хубаво. Нито валеше, нито мъгла имаше, ясно
беше времето и беше най-малко 8-10 градуса. Аз нямах и яке с мен. Бях по
една фанела. До 23.30-24 ч. съм бил отвън по една блуза докато снимаха
полицаите. Нито валеше, както са написали, че е валяло, нито е било мокро,
изобщо не става въпрос да е било мокро. Спирачките си личат. Имаше видим
спирачен път. Нямаше никаква мъгла, както са написали, че било с мъгла и
валяло. Не е валяло въобще.
В продължение на 6 месеца абсолютно всеки ден минавах по този път.
Случвало ми се е да изскача така някой много пъти. Няма да е първи или
втори път. Обикновено изскача някой от магазините и скочи на платното и се
върне. Има магазин за оръжие на ул.“Пловдивска“ при дюнерите. Там на
дюнерите пресичат кой, както си иска. На пешеходната пътека спираме,
защото изведнъж тръгват на пешеходната пътека. Този микробус, пред който
изскочи пострадалият, не беше спрял на обозначено място. Той беше
5
паркиран там точно пред самата спирка. От там почва спирката. Той стои там
по принцип. Аз съм го забелязал да не кажа 6 месеца, ами още преди това,
като се въртим с колегата по маршрута за Пазарджик и Стамболийски и като
се разболя колегата, аз почнах да карам само в Пазарджик и този микробус
винаги го паркират там. Човекът живее отсреща в блока. „Пътна полиция“ го
бяха издирили и е казал, че винаги там паркира. Те акт ли са му писали май на
него.
Движейки се в тази посока и приближавайки автобусната спирка, аз
имам видимост и нямаше хора. От страна на банката има едно дърво, но то е
декоративно, леко като борче и зад него всичко се вижда. Там има и аптека.
Аз възприех, че на спирката нямаше хора. Това го възприех преди да изскочи
пешеходецът. От другата страна на другата спирка стояха 3-ма или 4ма човек
отсреща. Пиеха бира със сигурност. Двама бяха и трети имаше. За двама съм
сигурен, че стояха и пиеха бира там, за третото лице не съм сигурен. Говоря
за спирката в обратната посока, а на тази нямаше никой.
На обвиняемия се предяви фотоалбум на л.13-18 от делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: На снимка № 25, която ми посочи прокурорът, че
има отблясъци по пътната настилка, смятам, че това е отблясък от фаровете
на полицейската кола, а не, че е мокро. Това може да се види и на снимка №
26. Няма никаква влага по асфалта. На снимка № 24 се виждат пукнатини по
асфалта и се вижда, че той е сух. За предишния ден не мога да кажа дали е
валяло. СъС.ието на пътя беше идеално и затова съм си позволил да карам
нормално с разрешената скорост при положение, че няма на спирката никой,
на пешеходната пътека намалявам и включвам и давам газ и преди да
изключа той изскочи пред автобуса. Няма как да го запазя. Пак го запазих де,
защото той, както изскочи и аз завих и в края на автобуса го ударих. Иначе
директно челно щеше да се удари. Той не ходеше, а тичаше. Явно си е
помислил, че няма коли. Може той да е погледнал зад микробуса и да не е
виждал. Може да е помислил, че може да пресече.
Този автобус не е електрически. Той е дизел. Тих е много, защото е
много нов- марка „Исузо“ е. Все пак има бръмчене. Не може да се каже, че
няма, но като не вижда и право изскача той. Не мога да кажа от негова страна
какво каза. Като го вдигнахме от земята, той вика: „Оставете ме, аз си отивам
у нас“. Хванахме го с това момче И. от жандармерията. Само това казваше да
6
го оставим, че иска да си ходи. Нищо друго не каза. Сложихме го на сила на
бордюра. Той искаше да посяга да ни удря. Поведението му беше такова. В
последствие разбрах, че психически е неуравновесен или че има психични
отклонения.
Аз съм професионален шофьор от 84-та година. Нямам никакви други
подобни ПТП, нито с блъскане на човек, нито блъскане някъде. Сега сефте ми
е това нещо.
Страните /по отделно/: Даваме съгласие да четем всички свидетелски
показания, дадени в ДП и в съдебната фаза при предходно разглеждане на
делото.
С оглед постигнатото съгласие между страните, съдът намира, че
показанията на свидетелите, разпитани при предходно разглеждане на делото
от друг състав на съда, а именно по АНД № 1077/2020г., ще следва да бъдат
прочетени.
По тези съображения и на основание чл.281 ал.1 т.5 НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА показанията на свидетелите И. И., П. В., С. Т., М. П. и Б. Г..
На основание чл.283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: събрани в
ДП, както и представените при предходно разглеждане на делото от друг
съдебен състав, а именно протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, уведомително писмо до Регионален център на тел.112 -
Кърджали, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, ТМИ, справка
за нарушител/водач, медицинска документация, касаеща пострадалия от л.33-
117 в том 1, справка от НИМХ - филиал Пловдив на л.119 от том 1,
протокол на СХЛ - Пловдив, протокол за медицинско изследване и вземане
на кръвна проба, талон за изаследване, касаеща обвиняемия, СМЕ касаеща
пострадалия, СПЕ касаеща пострадалия, протокол за допълнителен оглед на
местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за разпит на свидетелите М. П.,
7
И. И., П. В., С. Т., справка за съдимост и характеристична справка за
обвиняемия, декларация за семейно и материално положение и имотно съС.ие
за обвиняемия, справка от Община Пазарджик от 26.02.2021г. л.60 от
материалите по предходното разглеждане на делото, справка от НИМХ -
филиал Пловдив на л.69, справка от АПИ на л.113 и справка от НИМХ -
филиал Пловдив на л.116.
Съдът констатира, че в ДП е била изготвена една основна и една
допълнителна АТЕ. В кориците на делото е приложено писмено
доказателство, от което става ясно, че вещото лице, изготвило тези
експертизи, е покойник. Ето защо, съдът намира, че не следва да прочита и
приема заключенията на тези експертизи, както и да ги цени по реда на чл.378
ал.2 от НПК първо, защото при обективна невъзможност да бъде разпитано
вещото лице, за да защити експертизите си, ще възникне съмнение за тяхната
правилност и обоснованост. Още повече, че съдът констатира, че вещото
лице в своето основно заключение е възприел несъществуващи обективни
факти. Така например, в т.6 е посочил, че ПТП-то е настъпило в нощни
условия и при ограничена и намалена видимост между автобус в режим на
осветление на къси светлини и удар с пешеходец, облечен в тъмни и
неконтрастни дрехи на фона на мокро и тъмно пътно платно. Събраните до
момента писмени и гласни доказателства категорично сочат, че по време на
инцидента платното не е било мокро, а мястото е било осветено. Отделно от
това, вещото лице не е отговорило в основната си експертиза на един
фундаментален въпрос, поставен под № 8, а именно дали скоростта на
движение на водача на автобуса е била съобразена при чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Видно е, че при отговор на въпрос № 8 вещото лице е използвало витиевати
абстрактни фрази и по никакъв начин не е дало отговор на поставения въпрос.
С оглед на всичко казано до тук, съдът намира, че ще следва да назначи нова
повторна АТЕ, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА изготвянето на АТЕ, като вещото лице отговори на всички
поставени въпроси по основната и допълнителната експертиза, изготвени по
ДП, както и изрично да отговори на въпроса: След като определи скоростта, с
която се е движил автобусът и след като изчисли опасната зона за
8
конкретното ППС, изрично да заяви какво е разС.ието на осветената от
фаровете зона при движение на автобуса на къси светлини.
Да се укаже на вещото лице, че при изготвяне на експертизата освен
всички събрани по делото доказателства изрично следва да съобрази
заключението си със справките от НИМХ - филиал Пловдив.
НАЗНАЧАВА като вещо лице по делото инж.В. Ф..
Съдът съобрази обстоятелството, че аналогична нова АТЕ е била
назначена при предходното разглеждане на делото и че заключение по нея е
изготвено, като същото се намира на л.82-104. Ето защо и за процесуална
икономия, за днес назначената експертиза не следва да се съобщава на ВЛ Ф.,
като същото само следва да бъде призовано за следващото съдебно заседание,
с оглед провеждане на неговия разпит при изслушване на депозираното от
него заключение.
За разпит на вещото лице инж.Ф. съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 17.01.2022г. от 13.00 часа, за която
дата и час обвиняемият и неговият защитник – уведомени. Да се призове
вещото лице В. Ф..
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.50 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9