Р Е Ш Е Н И Е
№ 2098
гр. Русе, 11.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1803 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. 500, ал.1
т.3 КЗ.
Постъпила е искова
молба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, против И.Г.П., в която се твърди,
че на 20.07.2018 г. в гр. Русе ответникът при управление на МПС „***“ с рег. № ***е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра -
движение на заден ход е блъснал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост
на "ТИТИ" ЕООД. След причиняване на ПТП-то ответникът не спрял, за да
установи щетите, не уведомил органите на полицията и напуснал местопроизшествието
преди идването на същите. За извършеното от ответника нарушение на ЗДвП,
служител на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Русе М.А. след установяване на самоличността му съставил
Протокол за ПТП от 09.09.2018г. и Акт за установяване на административно
нарушение от същата дата. Моторното превозно средство "***",
причинило процесното ПТП е имало валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
ищцовото дружество за периода 10.02.2018г. - 09.02.2019 г.
По подадено
заявление за изплащане на обезщетение за увредения автомобил, в ищцовото
застрахователно дружество била образувана застрахователна преписка и след
извършен оглед и оценка на причинените при произшествието вреди, на
пострадалото лице била изплатена сумата от 220,04лв. с преводно нареждане от
26.09.2018 г.
Съгласно
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, застрахователят
имал право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение
заедно с лихвите и разноските, когато виновният водач напуснел мястото на
настъпване на пътно-транспортното си произшествие преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата и когато посещаването на произшествието от тях е задължително по
закон. В този случай застрахователното дружество се суброгирало в правата на
"ТИТИ" ЕООД и имало право на регрес срещу длъжника до размера на изплатеното обезщетение.
Претенцията си дружеството
предявило по реда на чл.410 ГПК по което заявление било образувано ч.гр.д. №***/2019г.
по описа на РС – Русе. Срещу издадената заповед за изпълнение ответникът подал
писмено възражение. С оглед на това се моли в настоящото производство да бъде
признато за установено задължението на ответника към ищцовото дружество за
сумата от 220.04лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ за виновно причинени
имуществени вреди на товарен автомобил „***“ с рег. №*** при ПТП на 20.07.2018
г. в гр. Русе по ул. „***“ № * до магазин „***“, ведно със законната лихва
върху претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.02.2019 г. и до нейното окончателно изплащане. Претендират се и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК,
изразява становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва описания
в исковата молба механизъм на пътно-транспортно произшествие и причинените
вреди, но се счита, че в конкретния случай не е налице и хипотезата на чл.500,
ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането, тъй като в описания в исковата молба
случай произшествието не е следвало да бъде посетено задължително от служители
на "Пътна полиция". Евентуално извършеното от ответника нарушение на
ЗДвП би било основание за ангажиране на неговата административно-наказателна
отговорност, но не давало основание и за настъпване на регресно право за
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" каквото се
претендира с исковата молба. С оглед на това се моли предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от приложените писмени доказателства, че на 20.07.2018
г. в гр. Русе ответникът И.Г.П., при управление на МПС „***“ с рег. № ***е
нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на маневра -
движение на заден ход е блъснал товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на "ТИТИ" ЕООД. Произшествието не е посетено от
полицейски служители.
За процесното ПТП е
съставен констативен протокол №***от 09.09.2018г. и наказателно постановление №***/09.09.2019
на С-Р „Пътна полиция“ при ОД МВР - Русе, ответникът е санкциониран за
допуснати нарушения на чл. 40, ал.1 ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е
убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и на чл.
123, ал.1 т.3, б.А ЗДвП – не оказва съдействие за установяване на вредите от
ПТП. Няма данни по делото ответникът да
е обжалвал наложеното му административно наказание – глоба в общ размер на
70лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.
За периода 10.02.2018г.
- 09.02.2019г. за автомобил „***“ с рег. № ***е имало валидно сключена
застрахователна полица относно застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп”. За процесното ПТП в застрахователното дружество е
образувана претенция №***/11.09.2018г. и извършен опис на причинените вреди
по товарния автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на "Тити" ЕООД. На последното е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 220,04лв. с преводно нареждане от 26.09.2018г.
Свидетелят М. Вели А., полицейски служител,
изготвил констативния протокол за процесното ПТП не си спомня подробности за
него. Установява, че в случаи когато ПТП се е състояло много преди съставянето
на констативния протокол за него, най – често касаят произшествия, при които
един от водачите е напуснал произшествието, или е неизвестен и се налага
неговото установява след като другия водач е подал заявление за инцидента.
Свидетелката С.А.А.,
установява, че е управител на „Тити“ ЕООД, което разполагало с тридесет
автомобила. Не си спомня за процесния инцидент. Твърди, че всички автомобили на
дружеството са застраховани в ищцовото дружество и с него нямат неуредени
застрахователни претенции.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответника на 11.02.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 220,04лв. задължение по регресна
претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на лек автомобил „***“ с рег. №Р3803КВ, ведно със законната лихва
върху нея считано от 08.02.2019г. до изплащане на вземането, както и 325лв.
разноски по заповедното производство.
Заповедта е връчена
при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което съдът е дал указания на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество
по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и след дадено от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
Правото на регресен иск на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите спрямо застрахован виновен водач е предвидена в
чл. 500 КЗ. Една от възможните хипотези, на която е основал исковата си
претенция ищецът, е предвидена в чл. 500, ал.1 т.3 КЗ – водачът е напуснал мястото
на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай застрахователят
има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените
лихви и разноски.
В процесния случай
се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в
произшествието, възникват задълженията по чл. 123,
ал.1, т.3, б."б" или б"в"
ЗДвП, в зависимост от това дали са постигнали съгласие относно обстоятелствата,
свързани с настъпването на ПТП. Така при наличие на съгласие водачите следва да
попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното
произшествие и съвместно да уведомят Сектор „Пътна полиция“, на територията на
която е настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите
участвали в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната
служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Според чл. 125, т.7 ЗДвП (на която хипотеза изрично се е позовал процесуалния
представител на ищеца – стр. 50 от делото) посещението от контролните органи на
МВР ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.
В случая по делото
няма доказателства установяващи конкретната фактическа обстановка при която е
настъпило произшествието, дали двамата водачи са имали разногласие относно
обстоятелствата свързани с него, направили ли са някакви уговорки и пр. Данни
за това се съдържат единствено в приложеното към административно-наказателната
преписка по случая заявление до Сектор „ПП“ – Русе от 20.07.2018г. от В.М.М., в
което той е посочил, че водач на автомобил с рег. №*** му съобщил, че е блъснал
паркирания от него автомобил с рег. №*** и получил неговото уверение, че
по-късно ще се яви, за да оформят двустранен констативен протокол, но не го
направил.
Дори и да не бъдат
съобразени данните по заявлението на
формално основание (не могат да заместят свидетелските показания), съвкупният
анализ на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че е изпълнен
фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано съдействие от
страна на ответника за съставянето на двустранен протокол (независимо от
причините за това) означава липса на постигнато съгласие между участниците в
произшествието относно обстоятелства, свързани с него, т.е. наличие на
разногласие между тях. След изменението на чл. 125, т.7 ЗДвП
с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., наличието на
разногласие между водачите при ПТП е единствената предпоставка за
задължителното му посещаване от контролните органи на МВР. Изложените от
особения представител на ответника възражения са съобразени със стара редакция
на нормата, приложима преди процесния
инцидент, когато освен разногласието е имало изискване за наличие на още
един допълнителен елемент – необходимо е било едно от моторните превозни
средства да не е в състояние да се придвижва на собствен ход поради причинени
му при произшествието щети. Редакцията на правната норма по време на процесното
ПТП изисква задължителното му посещаване от контролните органи само при
разногласие между водачите. Такова няма да е налице единствено при съставен
двустранен констативен протокол, какъвто в случая не е налице.
По изложените
съображения предявеният установителен иск се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищцовото дружество разноски за настоящото производство в размер
на 580лв. и разноските за заповедното производство в размер на 325лв. или общо
905лв., за които е представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.П.
ЕГН********** *** дължи на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, със съдебен адрес *** сумата от 220,04лв.
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за виновно причинени имуществени вреди на товарен автомобил „***“
с рег. №*** при ПТП на 20.07.2018г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 08.02.2019г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед №***/11.02.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА И.Г.П. ЕГН**********
*** да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп”, ЕИК
*********, със съдебен адрес ***, сумата от 905лв. представляваща сбор на дължимите разноски за настоящото
производство и ч.гр.д.№***/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: