М О Т И В И
към Присъда № 33/
30.06.2010 год. по НОХД № 52/ 2010 год.
Производството по делото е образувано по повод обвинителен
акт на Районна прокуратура, гр. Царево, против А.К.К., Д.К.К. и И.Г.А., за
това, че на 11.03.2010 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, с.о.
"Узунджата", ул. ***, от временна постройка- барака, А.К.К. и Д.К.К.,
в съучастие като съизвършители, след предварителен сговор, отнели от владението
и собственост на св. Д.П.П. движими вещи- 64 кг медна тел на стойност 544.00
лева, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като
деянието не представлява маловажен случай.
Престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК за А.К.К. и Д.К.К..
И затова, че на 11.03.2010 год. в гр. Приморско, обл.
Бургаска, подс. И.Г.А. с цел да набави за себе си имотна облага, спомогнала да
бъдат отчуждени чужди движими вещи- 64 кг медна тел на стойност 544.00 лева,
собственост на св. Д.П.П., за които знаел, че са придобити от подс. А.К.К. и подс.
Д.К.К. чрез престъпление- кражба.
Престъпление по чл. 215, ал.1 от НК за подс. И.Г.А..
В съдебно
заседание прокурорът направи изменение на обвинението, в частта му касаеща
датата на извървяне на престъплението, тъй като в хода на съдебното следствие
се установи, че престъпното деяние е извършено на 07.03.2010 год. Държавния
обвинител подържа изцяло обвинението, което счита че е доказано по несъмнен
начин. Пледира на подс. А.К.К. и подс. Д.К.К. да бъде наложено наказание „пробация”
а на подс. И.Г.А. условно наказание, лишаване от свобода.
Защитникът
на подсъдимия И.Г.А. намира,
че обвинението не е доказано и пледира съда да го признае за невинен.
Защитникът
на подс. А.К.К. и подс. Д.К.К. намира, че обвинението е доказано и пледира съда
да ги признае за виновни, но в извършване на престъпление по чл. 197 от НК и да
ги оправдае по по-тежкия състав по чл. 195 от НК. Моли съда за минимално
наказание „пробация”.
Подсъдимият
И.Г.А. не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, дава обяснения пред съда, моли да бъде оправдан.
Подсъдимите
А.К.К. и Д.К.К. признават вината си, дават подробни обяснения пред съда,
изказват съжаление за стореното и молят за минимално наказание.
След поотделна и съвкупна
преценка на събраните в хода на делото доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
Св. Д.П.П. е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. Приморско, с.о. "Узунджата", ул. ***, в който имот, имал
изградена временна, дървена постройка- бунгало, а до бунгалото построена дървена
барака, с площ от около 7.00 кв.м. Покривната конструкция на бараката била
изградена от парчета гофрирана ламарина, поставени едно върху друго и в
бараката св. П. съхранявал различни вещи, между които и 64 кг. медна тел.
В края на м. февруари 2010 год. св. П. посетил имота си и
преди да си тръгне от него, заключил с катинари входните врати на бунгалото и
бараката, след което се прибрал в дома си в гр. Бургас.
На 07.03.2010 год. подс. А.К.К. и сестра и- подс. Д.К.К.
се уговорили да извършат кражба на вещи, тъй като нямали пари. Същият ден двете
подсъдими, тръгнали да се разхождат из с.о. "Узунджата", гр.
Приморско и като минавали покрай имота на св. П., подс. Д.К. се сетила, че
преди 5-6 години била наета от собственика да почисти имота и видяла, че в
дървената барака медна тел. Споделила със сестра си за това и двете се
уговорили да влязат в постройката и да търсят медната тел. Двете влезли в имота
на св. П. от задната част, където не бил заграден с ограда и отишли до
дървената барака. Подс. Д.К. намерила метална касета, сложила я до бараката и подс.
А.К. стъпнала на нея, като по този начин се качила на покрива на бараката.
Отместила с ръце едното парче гофрирана ламарина и през направения отвор проникнала
в помещението, където открила две рула медна тел, с общо тегло 64 кг. Подсъдимата
А.К. изнесла рулата с тел от помещението, като ги подала на сестра си и след
това излязла от бараката, като отново поставила на място на покрива отместеното
от нея парче гофрирана ламарина. Двете подсъдими взели по едно руло медна тел и
тръгнали да се прибират към дома си- в ***, гр. Приморско. Докато вървели били
забелязани от св. Д.Д.П., работеща като детегледачка в дом в с.о.
"Узунджата", гр. Приморско. Двете подсъдими решили да предадат
медната тел на подс. И.Г.А.- приятел на подс. А.К., който се занимавал с
изкупуване на метали. Подс. А. *** с лек автомобил марка *** с peг.
№ ***, с прикачено
ремарке с peг. №***, собственост на Г.И.А.няколко пъти
в седмицата от гр. Елхово в гр. Приморско, където изкупувал метали, които
продавал в пунктове в гр. Елхово- при св. С.П. ***- при св. В.К.А..***, подс. А.
нощувал в дома на подс. А.К., с която били в приятелски отношения. На 07.03.2010
год. подс. А.К. и подс. Д.К. предали медната тел на подс. А., като го
предупредили, че медта била крадена. Двете подсъдими му разказали от къде и как
са откраднали телта, но въпреки това подсъдимия А. се съгласил да я вземе и да
им помогне да я отчуждят като я продаде на пункт за вторични суровини. На
същата дата, подс. А. взел телта, като дал на подсъдимите сумата от общо 100.00
лева- по 50.00 лева на всяка една от тях. Обещал им, че след като продаде
телта, ще им даде още по 100.00 лева на всяка.
На 12.03.2010 год. около 08.30 ч. св. Д.П. ***, за да
нагледа имота си и веднага забелязал, че едно от гофрираните платна, служещо за
покрив на бараката му била разместено. Влязъл в помещението и установил
кражбата на медната тел. Веднага тръгнал към полицията в гр. Приморско, за да
подаде сигнал. По същото време подс. А. натоварил изкупени от него железа и
медни отпадъци /между които била и медната тел/ и решил да тръгва да ги продава
в пункт в гр. Елхово. Преди да тръгне за гр. Елхово, подс. А. седнал в
автомобила и разговарял с подс. А.К..*** св. П. забелязал автомобила на подсъдимия,
спрял до него и видял отнетите си вещи. Попитал шофьора къде ще кара железата и
подс. А. му отговорил, че тръгвал за гр. Елхово. Св. П. веднага отишъл в
полицията и подал сигнал за извършената му кражба. Същият ден подс. А. предал в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр. Елхово отнетата медна тел.
С протокол за доброволно предаване от 13.03.2010 год. св.
С.П.С. предал на органите на РУП- гр. Приморско 64 кг. медна тел, която с
протокол за разпореждане с веществени доказателства била върната на собственика
и- св. Д.П.П..
С протокол за разпознаване на лица от 22.03.2010 год. св.
Д.Д.П. разпознала подс. Д.К.К. като едно от лицата, които била видяла да носят
медната тел в с.о. "Узунджата", гр. Приморско.
Видно от заключението на назначената по длето експертиза,
от деянието са причинени имуществени вреди в размер на 544.00.
Подс. А.К.К. е ***
Подс. Д.К.К. е ***
Подс. И.Г.А. е ***
Горната фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни,
писмени и веществени доказателствени материали- протоколи за разпит на
свидетели, показания на свидетелите дадени в хода на съдебното следствие, обяснения
на подсъдимите дадени пред съда, протоколи за доброволно предаване,
разпознаване, огледи и албуми към тях, експертиза.
Съдът кредитира изцяло показания
на свидетелите. Същите са логични, последователни, кореспондират с другите
събрани по делото доказателства, както вътрешно и по между си и взаимно се допълват.
Допринасят за изясняването на фактическата обстановка по делото, досежно
събитията установяващи извършването на деянието. Изясняват всички отделни
елементи на деянието- времето на неговото осъществяване, мястото, предмета и
неговото авторство. Съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. А.К. и подс. Д.К.-
същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал,
логични и последователни са, безпротиворечиви вътрешно и помежду си. Тези обяснения
не кореспондират единствено с обясненията на подс. А., в които той изгражда
защитни версии за случая. Що се касае до обясненията на подсъдимият А., съда ги
възприема отчасти, но доколкото са в съответствие с останалите кредитирани от
съда доказателства. Изградената от него защитна теза- че не е знаел, че медната
тел е крадена, не се споделя от съда- тази теза беше категорично опровергана от
обясненията на другите подсъдими.
При установяване на фактическата
обстановка, съдът взе предвид и приетите писмени доказателства- протоколи за доброволно
предаване, разпознаване, огледи и албуми към тях, експертиза, справки. При
изграждане на вътрешното си убеждение и вземане на крайното си становище по
делото, съда се съобрази и с приобщените по делото веществени доказателства.
Правна квалификация:
При
така установената фактическа обстановка, която се доказа от събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намери, че с деянието си подсъдимите са
осъществили от обективна и субективна страна следните деяния:
На
07.03.2010 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, с.о. "Узунджата", ул.
***, от временна постройка- барака, подс. А.К.К. и Д.К.К., в съучастие като
съизвършители, след предварителен сговор, отнели от владението и собственост на
св. Д.П.П. движими вещи- 64 кг медна тел на стойност 544.00 лева, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието не
представлява маловажен случай, като до приключване на съдебното следствие в
първоинстанционния съд, откраднатата вещ е върната.
На
11.03.2010 год. в гр. Приморско, обл. Бургаска, подс. И.Г.А. с цел да набави за
себе си имотна облага, спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи- 64 кг
медна тел на стойност 544.00 лева, собственост на св. Д.П.П., за които знаел,
че са придобити от подс. А.К.К. и подс. Д.К.К. чрез престъпление- кражба.
От обективна страна
подсъдимите са извършили действия /волеви акт/, като противозаконно са отнели,
респ. спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи /дейност извършена
човешки усилия/.
Формата на вината, при която подсъдимите са извършили престъпното
деяние е пряк умисъл съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като те,
като хора с нормална психика са съзнавали общественоопасния му характер,
предвиждали са общественоопасните последици и са целели настъпването им.
В
тази връзка, съда счита, че подсъдимите следва да носят наказателна отговорност
по следните състави на престъпление:
Престъпление по 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за подс. А.К.К. и Д.К.К., като
подсъдимите да бъдат оправдани по по-тежко квалифицирания състав по чл. 195,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Престъпление
по чл. 215, ал.1 от НК за подс. И.Г.А.
Определяне
на наказанието:
Съдът, съобразявайки се с разпоредбите на НК, извърши
преценка на основните фактори които оказват влияние при определянето на
наказанието на подсъдимия. Съдът взе предвид обществената опасност на деянието
и дееца, като обществената опасност на деянието съда намира за висока, предвид
широката разпространеност на кражбите и продажбите за вторични суровини на
медни проводници, както в страната така и в частност в съдебния район. Чрез
тази широка разпространеност чувствително се увреждат обществените отношения и
се нарушава нормалното функциониране на нормативната парадигма на обществото. От
друга страна, обществената опасност на подсъдимите, намери за не особено
висока- същите са неосъждани. При определянето на наказанието на подсъдимите А.К.К.
и Д.К.К., съдът отчете смекчаващи вината обстоятелства- подсъдимите са
неосъждани, признават вината си, указвали са на органите на полицията пълно
съдействие, откраднатото количество меден проводник е на ниска стойност, изказват
съжаление за извършеното от тях деяние. Съдът отчете и смекчаващи вината
обстоятелства при определяне на наказанието и на подс. А.- същия е неосъждан, указвал
е на органите на полицията пълно съдействие, откраднатото количество меден
проводник е на ниска стойност.
Във връзка с това съда счете, че на подсъдимите следва да
бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, като точния размер на
наказанията да бъде както следва: за подсъдимите А.К.К. и Д.К.К. наказание
“пробация” при условията на чл.
42”а”, ал. 2, т. 1, 2 и 6, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, сто часа безвъзмезден труд
в полза на обществото годишно, за срок от една година и за подсъдимия А.,
наказание лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което, на
основание чл. 66 от НК да бъде отложено с изпитателен срок за три години.
Съдът
счете, че едно тежко наказание не би съдействало за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите и не би ги мотивирало да спазват законите на
страната. Съда счита, че едно по- леко наказание ще въздейства поправително и
превъзпитаващо на подсъдимите, ще ги мотивира към съобразяване с правните норми
и морални принципи, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Предвид осъдителната
присъда, на подсъдимитте следва да бъдат възложени и разноските по делото
Водим от горното
съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: