№ 8076
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20241110117188 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на И. С. Б. срещу „С....” ООД, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, т. 2 и т.3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна и за възстановяване на
предишната работа, както и за заплащане на обезщетение в размер на 57 322.69 лв. за
времето, през което е останал без работа поради уволнението в периода 26.01.2024 г.-
26.07.2024 г., както и заплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г. в размер на 11 351.08 лв., както и
сумата от 6 113.96 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден
труд в периода 01.12.2022 г.-01.12.2023 г., ведно със законната лихва върху посочените суми
от завеждането на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното погасяване на
вземането/допуснато изменение в размера на предявените искове на основание чл.214, ал.1
ГПК с протоколно определение от 08.04.2025 г./.
Ищецът И. С. Б. твърди, че по силата на трудов договор № 6 от 04.06.2022 г. е заемал
длъжността „системен администратор“ при ответника в периода от 04.06.2022 г. до
26.01.2024 г. Излага, че трудовото му правоотношение било прекратено с предизвестие от
27.11.2023 г., изтичащо на 26.01.2024 г., като била издадена заповед № 7/19.01.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че уволнението е незаконосъобразно,
доколкото в предизвестието липсвало каквото и да е фактическо или правно основание за
прекратяването на трудовия договор, а в заповедта било посочено само бланкетно
основание: обективна невъзможност за изпълнение на трудов договор, което затруднявало
правото на защита на уволнения служител, който не можел да разбере кои са фактите,
довели до неговото уволнение, а така също и опорочавало възможността за съдебен надзор
върху законността на уволнението, което водило до незаконосъобразност на същото. Сочи,
че брутното му трудово възнаграждение възлизало в размер на 9 541.21 лв. месечно,
включващо основна работна заплата в размер на 8 801.85 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 739.36 лв.,
представляващо 8.4 % от основната заплата – 0.6 % на година за 14 години на същата или
сходна длъжност. Излага още, че същата или сходна длъжност ищецът е заемал и при
предходни работодатели и имал натрупан трудов стаж и опит за изпълнение на длъжността в
1
размер на 14 години. Твърди, че работодателят не е начислявал и изплащал пълния размер от
739.36 лв. месечно на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит за целия период на съществуване на трудовото правоотношение.
Излага, че в периода 01.12.2022 г. - 01.12.2023 г. е полагал извънреден труд в размер на 68
часа по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя. Сочи, че
част от часовете извънреден труд били положени в работни дни, но в извънработно време, за
което се дължало възнаграждение в размер на 50 на сто, а друга част – в почивни дни, за
което се дължало възнаграждение в размер на 75 на сто. С оглед на изложеното предявява
настоящите искове за отмяна на уволнението, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност, както и за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 57
247.26 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение
в периода 26.01.2024 г.- 26.07.2024 г.; 10 000 лв., представляваща неплатено допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в периода 05.09.2022 г. –
26.01.2024 г., както и сумата о т 5 000 лв., представляваща възнаграждение за положен от
ищеца извънреден труд в периода 01.12.2022 г.-01.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми от завеждането на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното
погасяване на вземането. Претендира и разноски по производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С....” ООД оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение в
периода от 04.06.2022 г. до 26.01.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността
„системен администратор“ при ответника, което е било прекратено с предизвестие, считано
от 26.01.2024 г. Излага, че трудовата функция на ищеца била свързана изцяло и само с
бъдещата дейност по конкретен проект с клиент на ответника - чуждестранно юридическо
лице, АvaTrade Ltd. В тази връзка, сочи, че по силата на Рамков договор за услуги от
13.12.2021 г. и допълнително споразумение към него от 30.06.2022 г. ответникът се задължил
да предостави посочените в тях услуги на възложителя AvaTrade Ltd. Твърди, че
споразумението касаело дейността по конкретен проект, с чието изпълнение бил ангажиран
ищецът, като за това свидетелствало и посоченото в длъжностната характеристика на
ищеца, а именно: при обозначаване на длъжността на ищеца било записано „Системен
администратор“ (Департамент “AvaTrade”), за работно място било посочено: „Департамент
“AvaTrade”, като ищецът бил пряко подчинен на мениджъра на отдела в дружеството на
ответника, Шломи Шаар. Твърди, че извършеното уволнение е законосъобразно, доколкото в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение било изложено основанието
за прекратяване, а именно: начина на работа на ищеца и обратната връзка, предоставена от
AvaTrade. Сочи, че на 27.11.2023г. АvaTrade Ltd. прекратило споразумението от 30.06.2022г.
с ответника, поради неприемане начина на работа на ищеца. Твърди, че това от своя страна,
довело до прекратяване на отношенията между страните по търговското споразумение и
отпадане на трудовата функция на ищеца, създадена само за изпълнение на посоченото
споразумение. С оглед на което и предвид създалата се нова обстановка изпълнението на
трудовия договор станало невъзможно, като е била налице обективна невъзможност за
изпълнението му, а причините, които са я породили, произтичали от източници и фактори,
неподвластни на страните по трудовото правоотношение – волята на трета страна, която
била в облигационни отношения с работодателя на ищеца. Ето защо счита извършеното
уволнение за законосъобразно. Относно иска за изплащане на допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит твърди, че длъжностите,
които ищецът е заемал преди да постъпи на работа при ответника не са идентични или
сходни, по смисъла на чл.12, ал.4, т.1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата на заеманата от него длъжност, в условията на евентуалност твърди, че
при изчисляване на това допълнително възнаграждение стажът следвало да се изчислява по
отработени дни, месец по месец. Твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение, считано
от юли 2023 г. и към настоящия момент, по което заемал длъжността „инструктор по
гмуркане“. С оглед на изложеното моли за отхвърляне на предявените искове, като
претендира и разноски по производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно обстоятелството, че трудовото правоотношение между
2
страните е възникнало по силата на трудов договор № 6 от 04.06.2022 г., на основание чл.67,
ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, считано от 05.09.2022 г. на длъжност „Системен
администратор“, с код по НКПД 25226001 с 6 месечен изпитателен срок и е прекратено с
предизвестие от 27.11.2023 г., след което е издадена и Заповед № 7/19.01.2024 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, считано от
26.01.2024 г. Между страните няма спор, че ищецът И. С. Б. е изпълнявал чрез отдалечен
достъп своите трудови задължения от дома си в гр. Варна, с изключение на периода
01.12.2023 г. – 25.01.2024 г. за срока на предизвестието, когато е бил в офиса на дружеството
в гр. София.
От представените по делото трудов договор и длъжностна характеристика за
длъжността „Системен администратор“ се установява, че структурно длъжността
принадлежи към департамент AvaTrade и е пряко подчинен на мениджъра на отдела, с
работна място офисът на работодателя или домът на Служителя, с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 8 801,85 лв. и допълнително възнаграждение за ТСПО по 0,6 %
за всяка година, с уговорен срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор и за
двете страни – 60 дни.
С предизвестие от 27.11.2023 г. работодателят „С....” ООД уведомява служителя И. С.
Б., че трудовото му правоотношение ще бъде прекратено с двумесечно предизвестие, което
започва да тече от 27.11.2023 г. и изтича на 25.01.2024 г., като в този период служителят се
задължава да бъде в офиса на работодателя до изтичане на срока на предизвестието.
Посочено е, че решението е взето след внимателно обмисляне на начина, по който работи и
обратната връзка, предоставена от AvaTrade.
Със Заповед № 7/19.01.2024 г. за прекратяване на трудов договор на основание чл.328,
ал.1, т.12 от КТ, считано от 26.01.2024 г., работодателят прекратява трудовото
правоотношение с И. С. Б., поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор.
От представения рамков договор за предоставяне на услуги от 13.12.2021 г. се
установява, че „С....” ООД е в търговски правоотношения за неопределен срок с AvaTrade по
предоставяне на софтуерни инженерни услуги на Дейта Дотс чрез отдалечен достъп,
подробно описани в Образец за заявка за предоставяне на услуги. Страните уговарят
заплащане на услугите през работно време източно европейско време и 150 % от посочената
сума, като допълнително възнаграждение за поддръжка, необходима извън работно време.
От представената имейл кореспонденция, неоспорена от страните се установява, че на
27.11.2023 г. AvaTrade информира „С....” ООД, че поради представянето на И., AvaTrade би
искало да прекрати услугите, които им предоставя „С....” ООД чрез ДейтаДотс. На
29.11.2023 г. акаунтите на И. С. Б. в ИТ инфраструктурата на AvaTrade са блокирани, след
което работодателят го уведомява, че клиентът е изпратил официално писмо, че поради
причинени вреди от Б. по време на изпълнение на работата е взето решение за закриване на
неговия акаунт.
Представени са 17 броя фиша за изплатено възнаграждение на ищеца за периода
09.2022 г. – 01.2024 г.
От показанията на свидетеля Виктория Господинова се установява, че е работила в
ответното дружество на позиция мениджър човешки ресурси от м.02.2022 г. до м.05.2023 г.
и познава ищеца И., тъй като подборът за неговата длъжност бил проведен и бил назначен
от нея на длъжност „системен администратор“. Изискване за заемане на длъжността било
предходен опит на такава позиция 5-10 години, тъй като позицията изисквала високо ниво
на експертиза. Самата позиция била високо в йерархията на дружеството и включвала
множество задължения – поддържане на софтуери, секюрити, достъпи. От него зависели
много други хора от компанията по проектите. За периода, в който тя било в дружеството
свидетелства, че имало възлагане на работа и в извънработно време, поради недобро
планиране на работното време и това, че работата е свързана с работа на други колеги.
Поради това, че той работи за друго финансово дружество, ангажиментите за справяне с
казуси по системите, трябвало да се случват в моментите, в които има най-малко трафик и
най-малко хора използващи платформата, която по принцип се използва в целия свят и най-
често се случвало през уикендите. И. и другите колеги, които работели за AvaTrade имали
3
софтуер, през който ги известяват, че има казус, с който трябва да се справят, което се
случвало денонощно. Посочва, че тикетите им излизали през WhatsApp. При положен
извънреден труд имало Таблица в Ексел за отчитане на извънредния труд, всеки служител си
имал в неговия си драйв в Гугъл, към който достъп имали само шефовете и прекият
ръководител на И.. Ако възникнел проблем по всяко време се обръщали към И., тъй като той
бил „SRE – Site Reliability Engineer“. В началото на 2024 г. видяла, че „С....” ООД са
подновили обявата си за SRE.
По делото са представени и приети 1. Трудов договор № 09 от 08.09.2009 г. с Център
за информационно осигуряване на образованието за длъжност старши експерт; 2. Трудов
договор № 2 от 04.01.2010 г. с Център за информационно осигуряване на образованието за
длъжност старши експерт; 3. Трудов договор № 15 от 01.07.2011 г. с Център за
информационно осигуряване на образованието за длъжност старши експерт; 4. Трудов
договор № 2012-230029О от 28.11.2012 г. с Лирекс БС ЕООД за длъжност системен
администратор първо ниво; 5. Длъжностна характеристика за длъжност системен
администратор първо ниво, получена на 03.12.2012 г.; 6. Трудов договор № 7668 от
15.12.2016 г. с Х... ЕООД за длъжност специалист въвеждане в експлоатация на сървърни
системи /Wintel/; 7. Длъжностна характеристика за длъжност специалист въвеждане в
експлоатация на сървърни системи /Wintel/, получена на 15.12.2016 г.; 8. Декларация за
сходен професионален опит от 14.05.2019 г.; 9. Трудов договор № 8369 от 11.07.2019 г. с Х...
ЕООД за длъжност администратор мониторинг; 10. Длъжностна характеристика за длъжност
системен администратор – център за данни, получена на 11.07.2019 г., ведно със заверен от
страната превод; 11. Анекс № 1131 от 12.09.2019 г. с Х... ЕООД, относими към притежавания
от ищеца професионален стаж и опит.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т.Д., който
живеел в с ищеца в периода м.08.2023 г. – м.04.2024 г. Свидетелства за това, че И. работел от
вкъщи от 09:00 до 17:30 часа, но се случвало да работи също в събота и неделя, както и
вечер след 18:00 часа. Спомня си за един екстремен случай на 20.11.2023 г., когато И.
започнал да работи от 19.11.2023 г. ден неделя към 14:00 ч. Когато свидетелят се прибрал
вечерта, И. все още работил и го помолил да разходи кучето. Свидетелят ставал през нощта
и видял, че И. все още продължава работи и приключил работа на 20.11.2023 г. към 14:00
часа. Често се случвало да работи след 17:30 ч. в работни дни, както и в събота и в неделя.
От разпита на свидетеля Д.А. се установява, че работи в „С....” ООД като софтуерен
тестер. Познава ищеца от м. август 2023 г. и няколко пъти го бил виждал да идва в офиса,
тъй като работил от вкъщи. През м. януари 2024 г. идвал в офиса. Виждал го да чете книга,
да си гледа телефона, но не го бил виждал да работи на компютъра. Не знаел кой му е
блокирал достъпа до системите.
От заключението на приетата по делото съдебнокомпютърна експертиза, изготвена от
вещото лице Д. С., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно се
установява, че според Национална класификация на професиите и длъжностите (НКПД
2011) (НКПД 2011), код 2522 е за Системни администратори и включва 9 /девет/
разновидности. В кориците на делото са представени 3 бр. договори на И. Б. с „Център за
информационно осигуряване на образованието“. Длъжността е „старши експерт“. Центърът
за информационно осигуряване на образованието (ЦИОО) е съществувала институция в
България, която е била част от структурата на Министерството на образованието и науката
(МОН). Основната му функция през 2010 г. и преди това била свързана с поддръжка на
информационните системи и инфраструктурата в образователната система. Предвид
функцията си, експертите, които са работили в този център било необходимо да притежават
знания и умения, свързани с информационните технологии, образователни данни и
административна поддръжка. Според трудов договор № 2012-230029О, находящ се на лист
177 /сто седемдесет и седем/от кориците на делото, ищецът И. Б. бил назначен на длъжност
„Системен администратор първо ниво“. В длъжностната характеристика на лист 180/сто и
осемдесет/ е записан код по КИД 3511-3003 - Техник, компютърни системи. Според трудов
договор с „Х.“ ЕООД №7668, находящ се на лист 183 /сто осемдесет и три/ от кориците на
делото, ищецът И. Б. е назначен на длъжност „Специалист въвеждане в експлоатация на
сървърни системи Wintel“. Според длъжностната характеристика към този договор,
находяща се на лист 191 /сто деветдесет и едно/, специалистът по въвеждане в експлоатация
4
на сървърни системи се занимава предимно с инсталации, конфигурация, диагностика и
въвеждане в експлоатация на сървърни системи. 6 Всички тези дейности също са основни
дейности на длъжността „Системен администратор“ Според договор с „Х.“ ЕООД № 8369,
находящ се на лист 195 /сто деветдесет и пет/ от кориците на делото, ищецът И. Б. е
назначен на длъжност „Администратор мониторинг“. Кодът по КИД е 2523 6002 -
Специалисти по компютърни мрежи, Аналитик, компютърни комуникации. Според
длъжностната характеристика длъжността е „Системен администратор – център за данни“.
Дейностите, описани в длъжностната характеристика са основни дейности на длъжността
„Системен администратор“. Site Reliability Engineer (SRE) е хибридна позиция между
софтуерен инженер и системен администратор, с фокус върху подобряване на надеждността,
производителността и мащабируемостта на системите. Тази роля е ключова в съвременните
DevOps и облачни среди. Database Administrator (DBA) отговаря за поддръжката,
управлението и оптимизацията на базите данни в организацията. Тази роля е критична за
осигуряване на бърз достъп до данни, защита и резервно копиране. С оглед изложеното,
вещото лице посочва, че всички длъжности, заемани от И. Б. могат да се отнесат към
професия „системен администратор“. Всички длъжности, които е изпълнявал в периода 2009
г.-2022 г. са подробно описани в Констативно-съобразителната част от експертизата.
Основните знания за длъжността се придобиват в средното и висшето образование, като
допълнителни знания се набавят ежедневно. Допълнителните курсове, сертификации и т.н.
са помощ и спестяване на време за специалиста, но не са задължително условие даден
специалист да може да си върши работата. От всички прегледани договори и длъжностни
характеристики на И. Б. вещото лице прави извод, че той е работил в ИТ сферата от 2009 г.
и работата, която е изпълнявал е свързана с дейности по осигуряване на сървъри,
инсталиране и поддръжка на сървъри, следене за инциденти и т.н., подробно описани в
Констативно-съобразителната част от експертизата, все дейности в обсега на системния
администратор. Работата в ИТ сферата предполага ежедневно обучение и самообучение,
като допълнителните курсове и сертификации не са задължителни, за да може специалистът
да си върши добре работата. Курсовете са полезни от гледна точка на спестяване на време за
четене и самообучение. В зависимост от големината на компанията специалист SRE и DBA
могат да изпълняват задачи един на друг, но не напълно взаимозаменяемо, тъй като двете
роли имат различен фокус и ключови компетенции. В някои случаи обаче, особено в малки
екипи или динамични среди, SRE и DBA роли се припокриват. В малки компании или
стартъпи: един човек може да бъде DBA/SRE хибрид, който управлява базите данни и
осигурява надеждност на цялата инфраструктура. В DevOps среда: DBA и SRE често си
сътрудничат, като DBA автоматизира задачи с инструменти, а SRE управлява
инфраструктурата. Облачни среди: SRE специалистите често се занимават с управление на
бази данни в облака (AWS RDS, Google Cloud SQL), което е близо до ролята на DBA.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета
съдебносчетоводна експертиза изготвена от вещото лице М. М., на което съдът дава вяра
като компетентно и безпристрастно се установява, че съгласно Трудова книжка Серия Б №
898500 и Справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН за периода
08.09.2009 г. – 20.06.2024 г. на И. Б., общият трудов стаж придобит при ответника и в други
предприятия на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, е
общо 14 години и 6 месеца. Неплатеното допълнително трудово възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит за периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г., е общо в размер на
11 351,08 лв., като възнаграждението за всеки месец е описано в таблица, съставляваща
неразделна част от заключението. Брутното трудово възнаграждение по чл.228 КТ и
съгласно чл.17, ал.1, т.1-7 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата,
за целите на определяне на обезщетението по чл.225 от КТ включва основното трудово
възнаграждение и тези допълнителни възнаграждения, които имат постоянен характер, като
същото се изчислява на база последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен
месец преди уволнението или среднодневното брутно трудово възнаграждение. Брутното
трудово възнаграждение на И. Б. за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ,
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 26.01.2024г. е в размер на
9541,21 лв. от които основна заплата 8801,85 лв. и ТСПО – 8,40% в размер на 739,36 лв.
Брутното обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода 26.01.2024г. – 26.07.2024г. е общо в
размер на 57 322,69 лв. Съгласно таблица за извънреден труд И. С. Б. е полагал извънреден
5
труд в работен ден 15,55 часа и извънреден труд в почивен ден – 51,15 часа или общо 67,10
часа. Общо дължимото възнаграждение за извънреден труд за периода 01.12.2022г. –
01.12.2023г. е в размер на 6113,96 лв. „СЕ-ДАТА СЪЛЮШЪНС” ООД издава на AvaTrade за
периода 01.11.2023г. – 01.06.2024г. следните фактури: фактура № **********/03.11.2023г. на
стойност 29 028,29 лв., фактура № **********/04.12.2023г. на стойност 30 130,43 лв.,
фактура № **********/04.12.2023г. на стойност 32 639,72 лв., фактура №
**********/05.02.2024г. на стойност 23 469,03 лв., фактура № **********/04.03.2024г. на
стойност 15 705,50 лв., фактура № **********/04.04.2024г. на стойност 15 567,73 лв.,
фактура № **********/05.05.2024г. на стойност 15 843, 26 лв. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството на „СЕ-ДАТА СЪЛЮШЪНС” ООД със следните идентични счетоводни
статии – Dt с/ка 411/2 – Клиенти AvaTrade и Kt с/ка 703 – Приходи от продажба на услуги. С
така извършените осчетоводявания, „СЕ-ДАТА СЪЛЮШЪНС” ООД увеличава вземанията
си от клиента AvaTrade, както и увеличава приходите си от услуги с начислените суми по
фактурите. Извършените плащания по фактурите от AvaTrade на „СЕ-ДАТА СЪЛЮШЪНС”
ООД са следните идентични счетоводни статии: Dt с/ка 503 – разплащателна сметка, Kt с/ка
4112 – Клиенти AvaTrade. Съгласно справките от НАП и счетоводната документация на „СЕ-
ДАТА СЪЛЮШЪНС” ООД, фактурите са включени в дневниците за продажби и са
намерили отражение в подадените справки – декларации за ДДС за съответния данъчен
период. Извършените услуги по договор за предоставяне на услуги от 13.12.2021г. сключен
между „СЕ-ДАТА СЪЛЮШЪНС” ООД и AvaTrade за периода 01.11.2023г. – 01.06.2024г. са
както следва: по фактура № **********/03.11.2023г. DBA Consultansy – администриране на
база данни 102 часа, CRE Consultant – инженеринг на надеждност на сайта – пълен работен
ден; по фактура № **********/04.12.2023г. DBA Consultansy – администриране на база
данни 110 часа, CRE Consultant – инженеринг на надеждност на сайта – пълен работен ден;
по фактура № **********/04.12.2023г. DBA Consultansy – администриране на база данни 121
часа, CRE Consultant – инженеринг на надеждност на сайта – пълен работен ден, One time
bonus SRE; по фактура № **********/05.02.2024г. DBA Consultansy – администриране на
база данни 116 часа, CRE Consultant – инженеринг на надеждност на сайта – пълен работен
ден; по фактура № **********/04.03.2024г. DBA Consultansy – администриране на база
данни 114 часа; по фактура № **********/04.04.2024г. DBA Consultansy – администриране
на база данни 113 часа; по фактура № **********/05.05.2024г. DBA Consultansy –
администриране на база данни 115 часа.
Останалите писмени доказателства по делото, съдът намира за неотносими към
предмета на правния спор, поради което не е необходимо обсъждането им.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието на които
работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие отправено до работника
или служителя. Актът, с който се прекратява трудовото правоотношение трябва да е в
писмена форма. Предвидената форма и законоустановеност на основанията за прекратяване
на трудовото правоотношение представляват гаранция на защитените от закона права на
работниците или служителите.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1,
т.1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право,
но не са посочени от ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението
съдът няма служебно задължение да следи за факти, които пораждат правото на уволнение
или надлежното му упражняване / решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК/. Когато
трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/,
прекратяването настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване на
6
последния /чл. 335, ал. 2, т. 2 КТ/ – с изтичането на съответната част от него, но и в тези
случаи е необходимо връчване на писмения акт на насрещната страна по трудовото
правоотношение, тъй като именно от момента на връчването тече срокът на предизвестието
или съответната част от него. В настоящия случай прекратяването настъпва с изтичане на
срока на предизвестието връчено на ищеца на 27.11.2023 г. Уволнението на всички
основание, визирани в чл. 328 КТ се извършва след отправяне на писмено предизвестие в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. С отправянето на предизвестието за уволнение работодателят
е упражнил това свое право и това правнорелевантният момент, към който следва да се
преценява валидността на изявлението. Това е моментът, към който следва да се извърши
преценка съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено то. С
изтичане срока на предизвестието настъпват последиците от упражненото вече от
работодателя право да прекрати трудовия договор. Към този момент промяната в правната
сфера вече е настъпила, поради което актът на работодателя за изтичане срока на
предизвестието, дори и именуван като заповед, има само констативен характер – арг. чл. 335,
ал. 2, т. 1 КТ.
Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно
преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е
предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата
страна.
Доводите на ответника, че прекратяването на търговските му правоотношения с трето
за производството лице, а именно AvaTrade е относимо към обективна невъзможност за
изпълнение на трудовия договор са неоснователни.
Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя безвиновна фактическа
невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на
уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова
обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по
причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се
дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова
основанието по т. 12 е формулирано общо.
Съгласно изразеното становище в решение № 218 от 19.03.2010 г. по гр. д. 984/2009 г.,
което се споделя от настоящия състав, за да е налице посоченото правно основание, следва
да се установи безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор
между страните. Т. е. следва да е възникнала такава фактическа обстановка, при която
реалното изпълнение на трудовия договор между страните е невъзможно по причина,
стояща извън волята на страните по договора. Тази причина може да е законова пречка или
да се основава на обективни фактори, които са непреодолими, тъй като спрямо тях страните
се оказват неподвластни. Такива биха били например - осъждане за престъпление, което е
несъвместимо с изпълняваната работа /материално-отчетническа длъжност/; непоносимост
към имунизации; отнемане на правоспособността за работа с взривове /Решение №
504/13.07.2010 г. по гр. д. № 1336/2009 г. III г. о. / без която не може да изпълнява работата;
налагане на мярка за процесуална принуда - Решение № 946 от14.05.2002 г. на ВКС по гр. д.
№ 1289/2001 г., III г. о.
Нормата не предвижда конкретни хипотези, доколкото изброяването им не би могло
да бъде пълно, а наличието им зависи от конкретните специфики на изпълняваната от
служителя длъжност.
Необходимо е обаче невъзможността за изпълнение на трудовите задължения да е
реална, да не зависи от волята на страните и да съществува към датата на прекратяване на
правоотношението.
В разглеждания случай, се установява, че ответникът сочи като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца нанесените от него вреди на AvaTrade и
неприемането на начина му на работа. Посочените обстоятелства не са обективни причини,
независещи от волята на работника или работодателя, а представляват субективни, които
евентуално биха били основание за налагане на дисциплинарно наказание или прекратяване
на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.5 от Кт, поради което не се касае за
безвиновна и обективна фактическа невъзможност, която е непреодолима за тях.
7
Предвид изложеното, прекратяването на правоотношението на посоченото основание
е незаконосъобразно, а предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на уважаване.
По исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл.
225, ал. 1 КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ и осъдителният иск за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът или
служителят е останал без работа поради уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ са обусловени
от уважаване на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, доколкото незаконността на уволнението е предпоставка от фактическия
състав на тези искове.
Предвид изхода на спора по обуславящия иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ, който е основателен, основателни са и обусловените искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
За да бъде уважен искът за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът
е останал без работа поради уволнението, е необходимо установяването на следните
предпоставки: оставането без работа, неговата продължителност, причинната връзка с
уволнението и размера на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е
получил преди уволнението. Настоящият съдебен състав намира, че с приетите по делото
доказателства бяха установени по несъмнен начин всички предпоставки за възникване в
полза на ищеца на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. От кредитираното по делото
заключение на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи, че брутното
трудово възнаграждение на И. Б. за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ,
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 26.01.2024 г. е в размер на
9541,21 лв. от които основна заплата 8801,85 лв. и ТСПО – 8,40% в размер на 739,36 лв.
Брутното обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за периода 26.01.2024г. – 26.07.2024г. е общо в
размер на 57 322,69 лв.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата
сума.
Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ. Посоченото обезщетение по естеството си замества
неполученото вследствие противоправното поведение на работодателя трудово
възнаграждение за съответния период. Ето защо съдебната практика последователно приема,
че обезщетението по чл. 225 КТ представлява "обезщетение за работа" по смисъла на чл.
242, ал. 1 ГПК (вж. Определение № 299 от 07.06.2011 г. по ч. гр. д. № 295/2011 г., ІІІ Г. О.,
ВКС, Определение № 210 от 17.05.2010 г. по ч. гр. д. № 214/2010 г., ІІ Г. О.,
ВКС, Определение № 473 от 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 425/2012 г., ІV Г. О., ВКС).
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже продължителността
на времето, през което е работил в предприятието на ответника и трудовият стаж, придобит
в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия, както и размера на дължимото допълнително трудово възнаграждение.
При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже заплащане в
срок на дължимото допълнително трудово възнаграждение.
В настоящия случай ответникът не твърди да е платил сумата на ищеца, защото
оспорва основанието за дължимостта и, като твърди, че ищецът не притежава трудов стаж,
придобит в друго предприятие на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия. От кредитираното по делото заключение на вещото лице по съдебно-
компютърна експертиза се установи, че от всички прегледани договори и длъжностни
характеристики на И. Б. вещото лице прави извод, че той е работил в ИТ сферата от 2009 г.
8
и работата, която е изпълнявал в периода 2009 г. - 2022 г. е свързана с дейности по
осигуряване на сървъри, инсталиране и поддръжка на сървъри, следене за инциденти и т.н.,
подробно описани в Констативно-съобразителната част от експертизата, все дейности в
обсега на системния администратор. От кредитираното по делото заключение на вещото
лице по съдебно - счетоводната експертиза се установи, че неплатеното допълнително
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода 05.09.2022 г. –
26.01.2024 г., е общо в размер на 11 351,08 лв., като възнаграждението за всеки месец е
описано в таблица, съставляваща неразделна част от заключението.
С оглед изложеното предявеният иск по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
По иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже полаган труд извън
установеното работно време за исковия период, в работни и почивни дни, по разпореждане
или със знанието на работодателя, както и продължителността на положения извънреден
труд, за които факти ищецът не сочи доказателства.
При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил задълженията си за заплащане на дължимото възнаграждение.
Предпоставките за полагане на извънреден труд са посочени в разпоредбите на чл.
143 и чл. 144 КТ, като полагането на извънреден труд поначало е забранено /чл. 143, ал. 2
КТ/ и е допустимо само в случаите, императивно изброени в чл. 144 КТ и той се полага по
разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето му, както и извън
установеното работно време на работника или служителя. Доказването на извънредния труд
в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства -
писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и др.
Съгласно чл. 136 КТ нормалната продължителност на работната седмица е 5 дена, с
40-часово седмично работно време и 8-часово работно време през деня. Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е
до 35 часа и 7 часа за нощна смяна.
Съгласно чл. 150 КТ за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение
в увеличен размер съгласно чл. 262 КТ. Легалното определение на извънредния труд е
дадено в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ – извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Извънредният труд е забранен (чл. 143, ал. 2 КТ) и се допуска по изключение само в
предвидените в чл. 144 КТ изчерпателно изброени случаи, като законът (чл. 149, ал. 1 КТ)
задължава работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
Разпоредбата на чл. 148 КТ дава право на работника или служителя да откаже полагане на
извънреден труд, когато не са спазени правилата на този кодекс, на друг нормативен акт или
на колективния трудов договор. От изложеното следва, че по силата на Кодекса на
труда извънредният труд е забранен. Той може да се прилага по изключение само в случаите,
изрично и изчерпателно изброени в законовите разпоредби. Няма спор, че законовата
забрана за полагане на извънреден труд и императивните норми за максималната му
продължителност (чл. 146 КТ) са предвидени в интерес на работника. Те са норми за закрила
на труда на работника и целят да окажат на работодателя въздействие, така че той да се
въздържа от неправомерно използване на труда на работника извън установеното редовно
работно време. В случай че не са спазени правилата на Кодекса на труда, работникът или
служителят има право да откаже полагането на извънреден труд, а по отношение на
работодателя възниква основание за налагане на административно-наказателна отговорност.
Но винаги, когато работодателят е допуснал работника да положи извънреден труд, той
следва да го заплати с увеличено трудово възнаграждение, определено по императивен
начин с разпоредбите на чл. 262 и чл. 263 КТ, и то независимо дали е водил специална книга
за отчитане на извънредния труд и дали е издал специална заповед, с която е възложил на
работника полагането на извънредния труд. Следователно, първият елемент от фактическия
9
състав, пораждащ вземане на работника или служителя за възнаграждение за положен
извънреден труд, чието установяване е в неговата доказателствена тежест, е наличие на
превишаване на договорената от страните продължителност на работното време. В тази
връзка следва да се има предвид, че съгласно константната съдебна практика доказването на
извънредния труд в рамките на съдебното производство може да се извърши с всички
доказателствени средства – писмени, гласни (свидетелски показания), заключения на вещи
лица и пр. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не
прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност сама по
себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя в хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.
Въпрос на конкретна преценка, с оглед становището на страните, доводите им и събраните
по делото доказателства, е установяването или не на положен извънреден труд (вж. Решение
№ 136 от 09.06.2014 г. по гр. д. № 7112/2013 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 228 от 24.06.2011
г. по гр. д. № 1625/2010 г., ІІІ Г. О., ВКС, Решение № 103 от 27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011
г., ІV Г. О., ВКС, Решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г., ІV Г. О., ВКС).
По отношение на първата предпоставка за уважаване на предявения иск следва да
бъде посочено, че от събраните по делото доказателства не се установява при условията на
пълно и главно доказване, че ищецът е полагал труд за периода 01.12.2022г. – 01.12.2023г. В
изпълнение на разпределената доказателствена тежест ищецът е представил в табличен вид
на л.143 от делото отработените дни и часове, която съставлява частен диспозитивен
документ едностраннно съставен от ищеца и непротивопсотавим на ответника.
Приложените към молбата от 14.06.2024 г. на ищеца писмени доказателства за положен
извънреден труд в една част са непреведи, в друга част нямат достоверна дата и не е ясно
кореспонденция между кои лица е водена. С оглед изложеното съдът намира, че не може да
бъде установено по категоричен начин само от тези писмени доказателства, ценени в
съвкупност със свидетелските показания, че ищецът е полагал извънреден труд и то в повече
от начисленото и заплатено от работодателя. Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза не разколебава направените изводи за недоказаност на тази претенция на
служителя, тъй като вещото лице заяви, че извънредният труд бил определен изцяло върху
данните от таблицата едностранно съставена от ищеца, т.е. макар и математически верни,
изчисленията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза, не следва да
бъдат кредитирани в частта за извънредния труд, доколкото изходните данни, които са били
използвани, не са категорично доказани.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски имат и двете страни. При този изход на
спора право на присъждане на разноските за производството се поражда за всяка от
страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част от исковете. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
6000 лв. за адвокатско възнаграждение. Видно от приложения по делото списък на
разноските по чл.80 ГПК /л.585 от делото/, не следва да се присъжда адвокатски хонорар в
размер на 800 лв., договорен и платен само по отхвърления иск. Искането по чл. 78, ал. 5
ГПК е винаги неоснователно над размера, до който страната, която е направила
възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат. С уговореното (и
платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по конкретното дело.
По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може да уважи
над размера, заплатен от самата страна, която е направила възражението определение № 374
от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., определение № 343 от 23.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о. Поради изложеното съдът намира за неоснователно
възражението на адв. Моллов за намаляване поради прекомерност на адвокатското
възнаграждение на адв. П., тъй като видно от приложения по делото списък по чл.80 ГПК,
същият претендира адвокатски хонорар в размер на 9915,34 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
по отхвърления в цялост иск с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ, адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв., определен от съда след съобразяване, че съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, без да е
обвързан от определен минимален размер, с оглед постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на Съда на Европейския съюз, в което СЕС е констатирал, че установените от Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения нарушават установената
10
в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за ограничаване на конкуренцията, като разпоредбите на чл.
36, ал. 2 ЗА вр. Наредба № 1/2004 г. не би могло да се счете, че са приети в изпълнение и насочени
към постигането на легитимна цел. Тази преценка съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела C427/16 и C-428/16 на СЕС беше предоставена на националния съд, докато решение от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 приема, че предвиждането на минимални размери на адвокатските
възнаграждения представлява нарушение на общностното право, което не може да бъде оправдано
от постигане на някакви легитимни цели и затова уредбата, с която тези минимални размери са
въведени, не следва да се прилага от националния съд.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 160 лв. за двата неоценими иска по чл.344, ал.1, т.1 и по т. 2 и
2 292.90 лв. – по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, 454.04 лв. – по иска по чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.
12, ал. 4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, както и
по реда на чл.77 ГПК сумата от 500 лв., представляваща депозит за вещо лице по ССчЕ,
както и сумата от 708,40 лв. депозит за вещо лице по СТЕ или общо сумата от 2906.94 лв.
разноски по производството за държавни такси и 1208,40 лв. депозити за експертизи.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ уволнението на И. С. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С..., извършено със
Заповед № 7/19.01.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.328, ал.1, т.12 от КТ на Управителя на „С....” ООД, ЕИК .....
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. С. Б., ЕГН: **********,
постоянен адрес: гр. С..., на заеманата преди уволнението длъжност „Системен
администратор“ в „С....” ООД, ЕИК .....
ОСЪЖДА „С....” ООД, ЕИК ...., да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. С..., по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал.1
и ал.2 от КТ, сумата от 57 322,69 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа
след уволнение, за периода от 26.01.2024г. – 26.07.2024г. ведно със законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението.
ОСЪЖДА „С....” ООД, ЕИК ...., да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. С..., по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, сумата от 11 351,08 лв.
неплатеното допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за
периода 05.09.2022 г. – 26.01.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ на И. С. Б., ЕГН:
**********, постоянен адрес: гр. С... срещу „С....” ООД, ЕИК .... за заплащане на сумата от
6 113.96 лв., представляваща възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в
периода 01.12.2022 г.-01.12.2023 г., в общ размер от 67 часа и 10 минути, от които 50 часа и
45 мин. положени в почивни дни и 16 часа и 25 минути, положени в работни дни, но в
извънработно време, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
пред съда – 26.03.2024 г., до погасяването на задължението, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С....” ООД, ЕИК ...., да заплати на И. С. Б., ЕГН: **********, постоянен
адрес: гр. С..., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 6000 лв., представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. С. Б., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. С..., да заплати на „С....”
ООД, ЕИК ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 800 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СРС за отхвърления иск
по чл. 150 КТ вр. чл. 262 КТ.
ОСЪЖДА „С....” ООД, ЕИК ...., да заплати по сметка на СРС сумата от 4115,34 лв.,
представляваща дължима държавна такса по предявените искове и депозити за вещи лица.
11
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ и по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал.
4 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.
Решението може да се обжалва пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12