№ 95
гр. Ихтиман, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Александър К. Трионджиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Гражданско дело
№ 20241840101576 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба по реда на чл. 422 от ГПК от „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, с управител Р.М.Т., чрез пълномощника адвокат Недялка
К., срещу С. Ж. Ч., ЕГН **********, с адрес: *
В исковата молба е посочено, че на 26.05.2020 г. е сключен договор за потребителски
паричен кредит № 4159284 между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С. Ж. Ч., по
силата на които на физическото лице е отпуснат кредит в размер на 12944.51 лева. Навеждат
се доводи, че кредитът е следвало да се погасява посредством 77 месечни вноски и
кредитополучателят е погасил част от сумите, след което е преустановил плащанията, като
останали непогасени: 6996.71 лева - главница, 311.22 лева – договорна лихва и 203 лева –
лихва за забава. Според активно легитимираната страна поради неплащане на две
последователни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем и на основание чл. 13/2/ от
договора се поражда правен интерес от предявяване на заявление, като ищецът допълва, че
длъжникът е уведомен на 26.09.2024 г за предсрочната изискуемост с нарочно уведомление.
Сочи се в исковата молба, че на 10.07.2024 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „*“ ЕООД, по силата
на който задълженията на С. Ж. Ч., произтичащи от горепосочения договор, за прехвърлени
на ищцовото дружество. Допълнено е, че на основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът е уведомен
за извършената цесия, чрез упълномощено лице, като се уточнява, че писмото било
получено лично от ответницата. Въпреки това се пояснява, че длъжникът може да се счита
уведомен за цесията и посредством връчване на приложеното към исковата молба
уведомление. Активно легитимираната страна заявява, че е подала заявление по реда на чл.
410 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № * от 2024 г., по което е издадена
заповед за изпълнение и по което са дадени указания с нарочно съобщение . Ищецът твърди,
че до момента на подаване на иска не и извършено погасяване на задълженията. Настоява се
спрямо ответника да се постанови решение, с което да се признае, че същият дължи на
ищеца посочените по-горе суми, както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до погасяването й. Претендират се разноските в заповедното
1
и в исковото производство.
Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника на
19.01.2025 г., като в срока по чл. 131 от ГПК не е подаден отговор.
В проведеното на 19.03.2025 г. открито съдебно заседание не се явява представител
на ищеца, като преди това от адвокат К. е постъпило становище. В съдебното заседание
ответникът се явява лично, твърди че е сключил споразумение с ответника, моли да не бъде
осъждан за претендираните разноски и посочва, че признава задълженията. В открито
съдебно заседание никоя от страните не ангажира нови доказателства.
Депозираната искова молба е допустима – налице са процесуалните предпоставки за
разглеждането й по същество.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен иск с правно основание
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240 от ЗЗД,
във вр. чл. 9 и следващите от ЗПК, във вр. чл. 99 от ЗЗД. Претенцията за присъждане на
законна лихва върху главницата е с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Като писмени доказателства от ищеца са представени преписи от Договор за
потребителски паричен кредит № 4159284, ведно с общи условия към него, погасителен
план, искане за предоставяне на кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит. От съдържанието на същите е видно, че на
26.05.2020 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С. Ж. Ч. е възникнало
облигационно отношение във връзка с предоставен кредит в размер на 12944.51 лева, който
е следвало да се върне посредством 77 месечни вноски от по 230.14 лева с фиксиран
годишен лихвен процент от 8%. Отразено е, че общо дължимата сума по договора възлиза на
16855.06 лева.
Към исковата молба са представени и препис от Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.07.2024 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „*“ ЕООД, както и препис от Приложение № 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания. Посредством тези документи става ясно, че
на основание чл. 99 от ЗЗД кредиторът и цедент „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
прехвърлил /цедирал/ на цесионера „*“ ЕООД свои вземания, които има срещу физически
лица по повод сключени договори за кредит, като сред прехвърлените вземания е и това
спрямо С. Ж. Ч..
С пълномощно, издадено от законен представител на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, цесионерът „*“ ЕООД изрично е упълномощен да уведоми от името на
цедента всички длъжници по вземанията, които са прехвърлени. Препис от това
пълномощно също е представен към исковата молба. Към нея е представено и пълномощно
от законния представител на „*“ ЕООД, с което „*“, представлявано от адвокат И.И. и
адвокат Ж.Д. са упълномощени да уведомят всички длъжници за прехвърлянето на
вземанията. С друго пълномощно, също приложено към исковата молба, „*“
преупълномощава с подобни права отделни адвокати.
Ищецът представя и препис от писмо от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
подадено чрез пълномощника „*“ ЕООД, с което С. Ж. Ч. е уведомена, че всички нейни
задължения, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 4159284 са прехвърлени
на „*“ ЕООД. Със същото писмо е посочено, че в качеството си на кредитор „*“ ЕООД
упражнява правото си да направи кредита предсрочно изискуем поради неизпълнение на
задължения по него, като на кредитополучателя е предоставен 15-дневен срок от получаване
на уведомлението за погасяване на задълженията му. В писмото е посочена и банкова
сметка, по която може да стане погасяването. Отразени са и лица – пълномощници на новия
кредитор, както и техни контакти, към които задълженото лице може да се обърне. Към
2
съобщението е приложена обратна разписка, в която е отразено, че С. Ч. е получила
уведомление за цесия и за предсрочна изискуемост на 26.09.24 г.
От изложеното дотук се налага извод, че е възникнало валидно облигационно
отношение, по повод предоставен потребителски кредит, между Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и С. Ж. Ч., като впоследствие вземанията са прехвърлени на новия
кредитор „*“ ЕООД, за което прехвърляне потребителят /кредитополучателят/ е бил
надлежно уведомен. Налага се извод и че посредством съобщението, с което е извършеното
уведомяването за цесия, договорът е прекратен.
От материалите към приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № * от 2024 г. по
описа на Районен съд – Ихтиман става ясно, че срещу С. Ж. Ч. и във връзка с процесния
договор за кредит е била издадена на 17.10.2024 г. Заповед № * за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за следните суми: 6996.71 лева /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 71
стотинки/ - главница, 311.22 лева /триста и единадесет лева и 22 стотинки/ - договорна лихва
начислена за периода 21.01.2024 г. 26.09.2024г., 203.00 лева /двеста и три лева / - лихва за
забава за периода от 21.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 16.10.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от 16.10.2024г. – дата на постъпване на заявлението в
съда, до изплащане на задължението, както и сумата 150.22 лева /сто и петдесет лева и 22
стотинки/ – разноски за заплатена държавна такса и 240 лева /двеста и четиридесет лева/ -
адвокатско възнаграждение. С нарочно разпореждане от 08.11.2024 г., поради подадено
възражение, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви установителен иск за
вземанията си. Съобщението с указания за предявяване на установителен иск е връчено на
28.11.2024 г., като исковата молба, въз основа на която е инициирано настоящото исково
дело, е депозирана в Районен съд – Ихтиман на 27.12.2024 г.
В проведеното открито съдебно заседание се явява ответницата лично, като преди
даване ход на делото посочва, че е сключил споразумение с ответника, моли да не бъде
осъждан за претендираните разноски и посочва, че признава задълженията. След приемането
на доклада заявява, че е плащала задълженията си, но се е разболяла и че от „миналата
година и до сега ги изпуснах“. Сочи, че е имала два кредита към „Уникредит“, че е сключила
споразумение с „Матрикс“ и няма претенции срещу сумите. Ответникът не заявява да е
извършил плащания след иницииране на заповедното или на исковото дело. Не сочи и
вземанията да са погасени на някакво друго основание.
Предвид изложеното дотук и съобразявайки ангажираните доказателства и
изявленията на ответната страна, съдебният състав счита, че ответникът не е погасил
задълженията си към ищцовата страна, което означава, че исковата претенция е основателна.
Поради тези съображения следва да бъде уважен в цялост предявеният установителен иск.
Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по търкувателно дело № 4
от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на делото,
ищецът има право на сторените в заповедното и в исковото производство съдебни разноски,
които следва да се възложат в тежест на ответника. В заповедното производство по ч.гр.д. №
* от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман са сторени следните разноски: 150.22 лева –
за заплатена държавна такса и 240 лева - за адвокатско възнаграждение. В настоящото
исково производство ищецът е сторил следните разноски: 200 лева – заплатена държавна
такса, но реално дължимата такава е била в размер на 179.65 лева и именно тези суми
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Само за пълнота може да се посочи, че в
списъка с разноски, инкорпориран в становището на ищеца от 18.03.2025 г. е посочено, че по
исковото дело е внесена държавна такса от 229.65 лева, на приложеното на стр. 2-ра
преводно нареждане удостоверява, че в случая в заплатена държавната такса е в размер на
3
200 лева. Разликата между внесените 200 лева и присъдените 179.65 лева може да бъде
възстановена на ищеца, в случай, че същият поиска това своевременно.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Ж. Ч., ЕГН **********, с адрес: *дължи на „*“
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, с управител Р.М.Т. следните суми,
дължими във връзка с Договор за потребителски паричен кредит № 4159284, сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С. Ж. Ч., вземанията по който са прехвърлени на
„*“ ЕООД, а именно: 6996.71 лева /шест хиляди деветстотин деветдесет и шест лева и 71
стотинки/ - главница, 311.22 лева /триста и единадесет лева и 22 стотинки/ - договорна
лихва, начислена за периода 21.01.2024 г. - 26.09.2024 г., 203 лева /двеста и три лева/ - лихва
за забава за периода от 21.01.2024 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2024 г. – дата на
постъпване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до изплащане на задължението, като за
посочените по-горе суми на 17.10.2024 г. е издадена Заповед № * за изпълнение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № * от 2024 г. по описа на Районен съд – Ихтиман.
ОСЪЖДА С. Ж. Ч., ЕГН **********, с адрес: *да заплати на „*“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: *, с управител Р.М.Т. следните суми, представляващи
сторени съдебни разноски, а именно: 150.22 лева /сто и петдесет лева и 22 стотинки/ –
разноски за заплатена държавна такса в заповедното производство, 240 лева /двеста и
четиридесет лева/ - заплатено адвокатско възнаграждение по заповедното производство и
179.65 лева /сто седемдесет и девет лева и 65 стотинки/ - дължима и внесена държавна такса
по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – София, чрез Районен съд –
Ихтиман, в двуседмичен срок от връчването на препис от същото.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4