Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………../……………2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, VІІ-ми
касационен състав,
в публично съдебно заседание на двадесети
февруари 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Мая Вълева
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от съдия
Желязкова КНАХД № 176/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 ал.1
от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Опрев
Транс“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково,
обл.Варна, ул.“Кокиче“ № 16, против Решение № 2324/16.12.2019 г. на Районен съд
– Варна /ВРС/, постановено по НАХД № 4927/2019г. по описа на III-ти състав, с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0000396/22.07.2019г. на
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на
дружеството, за нарушение на чл.87а ал.1 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на
МТ, на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е
наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
По подробно изложени в касационната жалба
съображения решението на районния съд се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно. Релевирани са доводи за непосочване в акта за установяване
на административно нарушение /АУАН/ и НП на датата и мястото на извършване на
нарушението, както и за недоказаност на административнонаказателното обвинение
поради липса на яснота относно маршрута на превоза и водача на превозното
средство. Аргументира се, че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на
чл.28 от ЗАНН. На изложените основания се иска отмяна на решението на ВРС и
отмяна на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касационната жалба се
поддържа от представител по пълномощие и се моли нейното уважаване.
Ответникът по касационната жалба – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, в депозиран чрез процесуален
представител писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата като
неоснователна и моли за нейното отхвърляне.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Варна дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира решението на районния съд да бъде оставено
в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от
оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна, поради следните съображения:
За да постанови изложения по-горе резултат,
от фактическа страна въззивният съд е приел, че при извършвана проверка на
превозвача „Опрев Транс“ ООД за периода
01.07.2018г.-31.12.2018г., резултатите от която са обективирани в
Констативен протокол рег. № 80-00-10-129/2/06.06.2019г., е установено, че на
01.10.2018г. дружеството е извършило обществен превоз на товари на територията
на Република България с МПС марка „ДАФ“ кат. N3 с рег. № В 1992 НК /видно от
тахографски лист от 01.10.2018г., пътен лист сер. А № 0206130/01.10.2018г. и 7
броя товарителници/, за което не е имало издадено валидно удостоверение за
периодичен преглед за проверка на техническата му изправност за периода
01.10.2018г. до 11.10.2018г. С оглед констатираното, на „Опрев Транс“ ООД, в
качеството му на превозвач, е съставен АУАН, в който на описаното деяние е
дадена правна квалификация по чл.87а, ал.1, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на
МТ, надлежно предявен и връчен на представляващия дружеството. Възприемайки
изцяло фактите, отразени в АУАН, и правната квалификация на деянието,
административнонаказващият орган /АНО/ е издал атакуваното пред районния съд
НП.
За да потвърди оспореното пред него НП, ВРС
е приел, че същото е издадено от компетентен орган, както и че АУАН и НП
съдържат всички законоустановени реквизити, включително дата и място на
извършване на нарушението. Изложил е мотиви че от събраните по делото
доказателства е доказано извършването на нарушението. Счел е, че АНО правилно е
определил квалификацията на деянието, както и коя е приложимата санкционна
норма, като правилно е определен и размерът на наложената имуществена санкция.
Констатирал е, че не са налице основания а приложението на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му районният съд е
извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и
чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните
правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства,
обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено подробно
изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на
следващите от тях правни изводи. Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон. Изложените във връзка с това подробни мотиви,
настоящият състав като касационна инстанция изцяло споделя и възприема като
свои, на основание чл.221, ал.1, изр.2 от АПК, поради което не намира за
необходимо да ги преповтаря.
Наведените в жалбата касационни основания
не се установяват. Освен това възраженията в същата са идентични с тези от
въззивната жалба и вече са били разгледани и обсъдени от ВРС, чиито мотиви
настоящият състав, както посочи по-горе, споделя изцяло. Допълнително намира за
необходимо да изложи следното:
Фактите и доказателствата по делото
еднопосочно сочат, че се касае за извършване от санкционираното лице-превозвач
на превоз на товари на територията на страната, осъществен с МПС, за което няма
издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на
техническата му изправност към момента на извършване на превоза и въпреки това
превозвачът е допуснал осъществяването на въпросния превоз на товари на
01.10.2018г. Изискванията за извършване на предпътен преглед за проверка на
техническата изправност и за притежаване на валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност за превозно средство, с което се
извършват превози на товари от лицензирани за това превозвачи, какъвто
безспорно е наказаният субект, се съдържат именно във визираната в АУАН и НП за
нарушена разпоредба на чл.87а ал.1 т.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на РБългария.
При факта на липса на такова удостоверение
за МПС, с което ще се осъществява превозът, лицензираният превозвач не следва
да възлага извършването на превоз на товари с това МПС. В противен случай
нарушава именно посочената норма на чл.87а ал.1 т.1 от Наредба № 33.
Процесното нарушение се осъществява от
задълженото лице /превозвачът/ в неговото седалище, защото от там то ръководи
своята оперативна дейност по извършване на превози. Ето защо, там е и мястото
на конкретното нарушение – допускане до извършване на превоз на товари с МПС,
за което няма издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка
на техническата му изправност към момента на извършване на превоза, поради
което не се споделят доводите на касатора по отношение липсата на посочване на
мястото на извършване на нарушението. Не е от значение за определяне на мястото
на нарушението и за съставомерността на деянието нито началният, нито крайният
пункт на международния превоз, доколкото релевантният факт за отговорността по
чл.105, ал.1 от ЗАвтП е този, че превозвачът допуска извършването на обществен
превоз на товари с МПС с неудостоверена по съответния ред техническа
изправност. Ирелевантна за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на превозвача по посочените разпоредби е и личността на конкретния
водач, извършил превоза с непритежаващото изискуемия от чл.87а ал.1 т.1 от
Наредба № 33/03.11.1999г. документ.
Именно датата на извършване на конкретно
посочения в АУАН и НП превоз – 01.10.2018 г., е и датата на процесното
нарушение от превозвача, доколкото нормата на чл.87а ал.1 т.1 от Наредба №
33/03.11.1999г. изисква притежаване на удостоверение за периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на МПС към момента на извършване на всеки
едни превоз на товари. Тоест, релевантен за определяне на датата на извършване
на нарушението е моментът на извършване на превоза с МПС, което не притежава
валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата
изправност. Този факт категорично се установява от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства /тахографски лист от
01.10.2018г., пътен лист сер. А № 0206130/01.10.2018г. и 7 броя товарителници/,
данните в които сочат, че на отразената в АУАН и НП дата – 01.10.2018г., с
автомобил марка „ДАФ“ кат. N3 с рег. № В 1992 НК, собственост на лицензирания
превозвач „Опрев Транс“ ООД, е извършен обществен превоз на товари.
Същевременно, видно от извършената справка и приложените по
административнонаказателната преписка два броя протоколи от извършен периодичен
преглед за техническата изправност на МПС, с което е осъществен превозът, за
периода 01.10.2018г. – 11.10.2018г. същото не е притежавало валидно издадено
удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата му изправност.
Както правилно е посочил районният съд,
наложената имуществена санкция законосъобразно е определена в изрично посочения
в санкционна норма фиксиран размер, поради което съдът няма правомощие да го
редуцира.
Релевираните от касатора доводи за
маловажност на случая не обосновават извод за приложимост на чл.28 от ЗАНН.
Правилно въззивният съд е приел, че конкретното деяние не попада в обхвата на
цитираната разпоредба, като в тази насока е ценил всички относими
обстоятелства, в т.ч. засегнатите от нарушението обществени отношения, както и
обществената опасност на деянието и дееца. В подкрепа на този извод
допълнително следва да се посочи и това, че видно от събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства, със същото МПС са
извършени обществени превози на товари без валидно удостоверение за периодичен
преглед за проверка на техническата изправност и на други дати в периода
01.10.2018г. – 11.10.2018г.
Мотивиран от изложените съображения,
настоящият касационен състав намира, че не се установиха наведените с жалбата
касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и
постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на
материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
2324/16.12.2019г. постановено по АНД № 4927/2019г. по описа на Районен съд –
Варна, III-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.