Определение по дело №481/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1374
Дата: 12 април 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101000481
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 27 март 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

………../……..04.2019г. , гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание  на ……………………..април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ:    СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

                  ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

въззивно частно търговско дело № 481 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.423 от ГПК.

Подадено е възражение с вх. № 7066 от 30.01.2019г. от Т.И.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 8, чрез пълномощник адв.Христо Расташки от САК, гр.София, ул.Сердика 23, подадено по реда на чл. 423 ГПК,  срещу издадена в полза на „ВОДОНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 1388 от 27.02.2017г. по ч.гр. дело № 2610/2017г. по описа на Варненски районен съд, за парично вземане, представляващо ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 2199935 за периода от 15.07.2013г. до 14.02.2017г. за имот, находящ се в гр.Белослав, кв.Младост бл.15 вх. В ап.33.

Във възражението се твърди, че от връчено на 24.01.2019г. съобщение за образувано изпълнително дело № 20198950400038 на ЧСИ рег.№ 895 при КЧСИ Людмил Станев длъжникът Т.И.П. узнала, че по ч.гр.д.№ 2610 от 2017г. на ВРС срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. Сочи, че заповедта за изпълнение не й е връчена по надлежния ред предвид неспазване изискванията на чл.47, ал.1 във вр.ал.3 от ГПК.  Сочи се, че, съгласно вписванията в книжата по заповедното производство  заповедта за изпълнение е била залепена на входната врата на имот, находящ се в гр.Пазарджик, ул.Мадара №15 ет.1, на който адрес лицето не живее и не е регистрирано, поради което и не може да узнае за издадения съдебен акт. Твърди, че постоянния й адрес в гр.Пазарджик, ул.Мадара №8, а не №15, където е била залепена заповедта. Счита, че поради факта на нередовно уведомяване, не е успяла да получи заповедта за изпълнение и да упражни право си на възражение. Длъжникът настоява възражението му да бъде прието, както и за присъждане на сторените в производството разноски.

Кредиторът по заявлението, редовно уведомен за възражението,  не подава отговор в законоустановения срок.

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като съобрази направените оплаквания, изложените доводи на страните и събраните доказателства приема за установено следното:

Производството по ч.гр.дело № 2610/2017г. на Варненски районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „ВОДОНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* срещу Т.И.П. с ЕГН ********** за парично вземане в размер на 1489.17 лева, главница, дължима за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 2199935 за периода от 15.07.2013г. до 14.02.2017г. за имот, находящ се в гр.Белослав, кв.Младост бл.15 вх. В ап.33, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 24.02.2017г. до окончателното й изплащане, сумата от 207.18 лева, представляваща лихва за забава за периода  от 15.05.2013г. до 14.02.2017г., както и присъждане на разноски по делото.

Въз основа на подаденото заявление Варненският районен съд е издал заповед № 1388 от 27.02.2017г. за изпълнение на парично задължение, съгласно искането.

При извършената служебна справка в срока по чл.411, ал.1 от ГПК е установено, че длъжникът е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.

Така издадената заповед е изпратена на длъжника Т.И.П. на посочения в заявлението настоящ адрес. Съобщението е върнато в цялост с доклад на длъжностното лице по призоваването, че адресът е посетен три пъти в рамките на месеца от получаване на съобщението – 11.05.2017г. към 9 часа, на 25.05.2017г. към 13.30 часа и на 02.06.2017г. към 18 часа, но никой не е открит на адреса. Лицето живее и работи в гр.София; на 12.06.2017г. е залепено уведомление на входната врата на жилището и пуснато уведомление в пощенската кутия на адреса. След като книжата са върнати на заповедния съд поради неполучаването им в срока по чл.47, ал.2 от ГПК, съдът е преценил с разпореждане от 11.07.2017г., че същите са редовно връчени при условията на чл.47 от ГПК.  

С разпореждане от 29.06.2017г. заповедният съд е постановил връчване на съдебните книжа на постоянния адрес на длъжника.

Видно от върнатите в цялост съобщения книжата са изпратени на адрес в гр.Пазарджик, ул.Мадара №15 вх. В ет.1 ап.33. Поради неоткриване на адреса, на входната врата на кооперацията е залепено уведомление.

Безспорно е, че така посочения адрес не фигурира в справката от НБД Население както като настоящ, така и като постоянен адрес на длъжника. Очевидно налице е техническа грешка при изписването на административния адрес в гр. Пазарджик, допусната от деловодителя в съответната служба при ВРС. Независимо от това поради изтичане на двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК от залепяне на уведомлението по чл.47, ал.1 от ГПК, в който адресатът не се е явил, за да получи книжата, съдът в разпореждане от 10.08.2017г. е приел, че същите са редовно връчени на 01.08.2017г. На 21.08.2017г. е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист. На 22.08.2017г. разпореждането е изпълнено. 

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20198950400038 на ЧСИ рег.№ 895 при КЧСИ Людмил Станев

Доколкото лисват годни данни и доказателства, посредством които да се опровергава изявлението на длъжника, Съдът приема, че същият е узнал за издадената заповед за изпълнение на 24.01.2019 година, с получаване на съобщение за образувано изпълнително дело изх. № 910 от 18.01.2019г. по изп.д № 20198950400038. Едномесечния срок по чл.423 от ГПК за подаване на възражението е спазен и настоящето производство е допустимо.

Разгледано по същество възражението е ОСНОВАТЕЛНО.

Предвид установената по-горе фактическа обстановка при връчване на заповедта за изпълнение следва да се приеме, че съдът не е извършил надлежно връчване на заповедта за изпълнение на адресата и длъжник по изпълнението на единия от двата адреса, данни за които се съдържат в справката от НБД Население. При наличие на два адреса, т.е. на различен постоянен и настоящ адрес, то едва след като бъде изпълнена процедурата по връчване на книжата и на двата адреса /вкл. и при условията на чл.47, ал.1 и сл. от ГПК/ заповедният съд би могъл да приеме, че заповедта за изпълнение е надлежно връчена и е влязла в законна сила и да пристъпи към издаване на изпълнителен лист.

В случая тази процедура не е спазена от заповедния съд което означава, че за длъжника по изпълнението не е изтекъл срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което процесното възражение следва да бъде прието. След като лицето не е търсено на регистрирания си постоянен адрес, а единствено на настоящия - то предприетото и удостоверено връчване не може да се счете за редовно извършено.

           С оглед на гореизложеното заповедта за изпълнение не е била връчена редовно по реда на чл.47, ал.1 ГПК на длъжника, което съставлява основание по чл.423, ал.1, т.1  ГПК за приемане на възражението. Предвид нередовното връчване не следва да се счита, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила.

 (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

           Въз основа на горното, съдът приема, че са налице хипотезите на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и подаденото от длъжника възражение следва да се приеме като действително, годно да породи правните последици, предвидени в чл.415, ал.1 от ГПК. С оглед допуснатите съществени нарушения в процеса по връчването на съдебните книжа, лишили длъжника от правото да бъде информиран за тях и да активира своевременно процесуална защита, следва да се приеме, че липсва надлежно връчване на заповедта за изпълнение, като по този начин длъжникът е бил ограничен да реализира възможността да подаде своевременно възражение срещу издадената заповед.

При тези съображения настоящият състав приема, че е налице е хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, поради което направеното възражение следва да бъде прието, като на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК изпълнението на издадената заповед по чл.410 от ГПК следва да бъде спряно.

По тези съображения и в изпълнение на задължението си по чл.423, ал.4 от ГПК въззивната инстанция счита, че след приемане на възражението, делото следва да се върне на Варненски районен съд за продължаване на производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

Произнасяне по отношение на взетите от банковите сметки на длъжника парични средства в хода на образуваното изпълнително дело не е в правомощията на сезирания съд.

По разноските : Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, доколкото с него не се разрешава спора по същество, както и не се прекратява производството, поради което и не е налице както основанието на чл.78, ал.3, така и на чл.78, ал.4 ГПК, като разноските следва да бъдат съобразени и присъдени при приключване на исковото производство (в случай, че заявителят предяви иск), или да бъдат поискани от заповедния съд ако заявителят не предяви иск, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК. Освен това съгласно Тълкувателно решение №6/14.03.2014г., постановено по т.д. №6/2013г. на ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва  да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.

По изложените съображения и на основание чл.423, ал.3 от ГПК, съдът                             

                                                    О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА възражението на Т.И.П. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** 8, чрез пълномощник адв.Христо Расташки от САК, гр.София, ул.Сердика 23, подадено по реда на чл. 423 ГПК,  срещу издадена в полза на „ВОДОНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ-ВАРНА“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33, Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 1388 от 27.02.2017г. по ч.гр. дело № 2610/2017г. по описа на Варненски районен съд, за парично вземане, представляващо ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 2199935 за периода от 15.07.2013г. до 14.02.2017г. за имот, находящ се в гр.Белослав, кв.Младост бл.15 вх. В ап.33,на осн.чл.423, ал.1, т.1 от ГПК.

СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под № 1388 от 27.02.2017г., по ч.гр. дело № 2610/2017г. по описа на Варненски районен съд

ДА СЕ ВЪРНЕ ч.гр.дело № 2610/2017г. на Варненски районен съд за продължаване на заповедното производството, като на заявителя бъдат дадени указанията по чл.415 ал.1 от ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                        2.