№ 2609
гр. София, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110116941 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК
Образувано е по искова молба с вх. № 97423/25.03.2024 г. на С. К. Г.,
ЕГН **********, адрес в гр. София, ж. к. „Л“ ул. „560“ № 19А, чрез адв. К. Б.,
със съдебен адрес в гр. София, ул. „Г“ № 31, офис – партер, против „ЕП“ АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ц шосе“ №
159, БМБЦ, представлявано от ВИТ, ДК Д., МАХ - от всеки двама от
членовете на управителния съвет заедно, с която е предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в
отношенията между страните, че С. Г. не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 871,90 лева, представляваща сбор от главници по фактури
за електроенергия, издадени по клиентски № 210041985111 за периода от
01.07.2012 г. до 05.02.2020 г.
В исковата молба се твърди, че по партида с клиентски
№210041985111, открита служебно от ответното дружество на името на
ищцата С. К. Тенева за обект в с. Б, се претендира сума за ел. енергия/услуги в
размер на 871,90 лв., която е фактурирана от ответното дружество като
изискуеми главници по фактури за периода от 01.07.2012 г. до 31.05.02.2020 г.
С писмо с изх. №**********/13.02.2020 г., ищцата била уведомена от
ответника, че на нейно име служебно е била открита партида с клиентски
1
номер 210041985111, след като задълженията за неплатени фактури, издавани
на името на предишния титуляр, са прехвърлени към новия договор и към
13.02.2020 г. тези задължения са възлизали на сума в общ размер от 1197,58
лв., в това число - главница по фактури за периода от 01.07.2012 г. до
05.02.2020 г. - 871,90 лв. и неустойки за забавеното им плащане - 325,68 лв.
Ищцата поддържа, че е получила Фактура № **********/12.07.2022 г.,
издадена от ответното дружество, в която фактура било посочено, че по
процесния клиентски номер дължимата сума за плащане за минал период
възлиза на 1499,60 лв. Сочи, че заедно с фактурата получила и ново писмо, с
изх. №100000143046/08.07.2022 г., с което от ответникът я е уведомил, че към
08.07.2022 г., сумата, която се претендира срещу нея за главници е в размер на
1174,90 лв., без посочено конкретна дата като начален период. Твърди се, че
ищцата отправила искане за отписване на процесното задължение, в отговор
на което ответното дружество отправило искане за сключване на споразумение
за разсрочено плащане. Излага твърдения за недължимост на сумата в размер
на 871,90 лева, начислена по Фактура №**********/12.07,2022 г. за периода от
м. юни 2012 г. до м. февруари 2020 г. Твърди, че между страните не е налице
валидно облигационно правоотношение, оспорва ответното дружество да е
доставило ел. енергия в обекта е клиентски № 210041985111 във
фактурирания обем, както и че количествата доставена електроенергия не са
отчетени посредством изправно СТИ – електромер. На отделно основание
счита, че претендираната сума е погасена по давност.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по
чл.131, ал.1 ГПК, оспорва предявения иск. Сочи, че е извършил на 13.02.2020
г. пререгистрация на партидата по искане от ищцата, като всички генерирани
до този момент задължения по старата партида на наследодателя са
прехвърлени. Посочва, че ищцата е подала лично в офис на ответното
дружество жалба №100000142986/23.06.2022 г., в качеството й на клиент
(което свое качество е засвидетелствала в жалбата), в която е направила искане
за възстановяване на захранването по действащия между страните договор за
доставка на електрическа енергия, по кл. № 210041985111, като е посочила
детайлно в жалбата, за кой клиентски номер и на кой адрес на доставка подава
искането си. Последният напълно съвпадал с посочения в исковата молба. В
депозирана жалба било направено и искане за разсрочване на задължението по
партидата от страна на ищцата, с което се твърди, че последната е признала и
2
наличието и изискуемостта на сумите предмет на настоящото исково
производство. Поддържа, че за процесния период, а именно 01.07.2012 г. до
05.02.2020 г., ищцата има задължения за начислена мрежова услуга за достъп
до електроразпределителната мрежа по кл. №210041985111 по 92 броя
фактури, незаплатени до момента, подробно описани в отговора на исковата
молба. Посочва, че цената за достъп се дължи и в случаите, когато не се
потребява електрическа енергия, но договорът и резервираната мощност
продължават. Твърди, че цената на електрическата енергия е сбор от няколко
компонента: цена за снабдяване и цена за разпределение, както и добавки за
енергия, произведена от възобновяеми енергийни източници и от
комбинирано производство. Поддържа, че обслужването на клиентите
продължава и поддръжка на мрежата се извършва и в периоди от време, в
които потребителите не консумират електрическа енергия, като в случай че
клиентът желае винаги може да прекрати договора си, при което естествено за
небитовите клиенти няма да им се начислява и ежедневната цена за достъп.
Допълва, че в конкретния случай, такова прекратяване към датата на отговора
на исковата молба не е извършено. Относно годността на средството за
търговско измерване, посочва, че същото е неотносимо, доколкото
претендираните суми са сбор от дължима цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, дори и до границите на имота на ищцата
въобще да не е било монтирано средство за търговско измерване.
Ответната страна в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е предявила насрещен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД срещу първоначалния ищец за
присъждане в негова полза на сумата от 601,36 лева, представляваща
дължима цена за начислени мрежови услуги – достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.03.2020 г. до 31.05.2024 г.,
ведно със законната лихва от депозиране на насрещната исковата молба до
окончателно изплащане на вземането, както и за сумата от 134,03 лева,
представляваща лихва за забава. Посочва, че „ЕП” АД (ЕХ Продажби), с
предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД (по-долу “ЧЕЗ
Електро”) е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ)
и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като
краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец, като за
процесния период при ищцовото дружество е била регистрирана партида с кл.
№ 210041985111 за стопански нужди за процесния обект в с. Б, с титуляр на
3
партидата С. Г..
Ответникът по насрещния иск в срока за отговор е оспорил
предявения насрещен иск като неоснователен. Оспорва наличието на
облигационно отношение и оспорва С. Г. да е поискала отриване на партида
на нейно име. Напротив, посочва, че предвид прекъснат достъп до
електроразпределителната мрежа, ищцата е поискала заличаване на
задълженията, които се начисляват на нейно име. Посочва, че при прекъсване
на електрозахранването на имота и демонтиране на средствата за търговско
измерване от страна на преносното предприятие или крайния снабдител,
разпределителната мрежа не се ползва, не се потребява електроенергия, като
възможността да бъде използвана договорената мощност е преустановена.
Допълва, че независимо дали това прекъсване е правомерно, тъй като се
дължи на неизпълнение на задължението за заплащане на цената на потребена
електроенергия (каквото право за продавача е предвидено в чл. 123а ЗЕ и чл.
42. ал. 2 от ОУ) или е неправомерно (този въпрос има значение само относно
евентуалната отговорност за вреди между страните) - и в двете хипотези
потребителят е лишен от достъп до разпределителната мрежа. Твърди, че след
като последната не се използва на обекта от който и да било потребител не по
негово желание, а поради липсата на техническа възможност за това,
вследствие на прекъсването на захранването и демонтиране на електромерите
от страна на “ЕП” АД, заплащането на цена за достъп до нея като вид мрежова
услуга не се дължи от потребителя, тъй като фактически такава не му е била
предоставена. Поддържа, че обективно потребителят не е бил присъединен
към електроразпределителната мрежа през процесния период, с оглед на което
в тежест на същия не могат да се възлагат разходи за поддръжката и
управлението на тази мрежа. Прави възражение за погасяване на вземанията
по давност. По тези съображения моли да се отхвърлят насрещните искови
претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
По главния иск: От представените по делото доказателства, в това
число писмо с изх. №**********/13.02.2020 г. се установява, че за исковия
период от 01.07.2012 г. до 05.02.2020 г., ответното дружество е начислило
сумата в размер на 871,90 лева, представляваща главница по фактури за
4
клиентски № 210041985111, чието погасяване от страна на ищцата е поставено
като условие за възстановяване на снабдяването с електрическа енергия до
процесния имот, находящ се в с. Б. Предвид изложеното, съдът намира, че за
ищеца е налице правен интерес от воденето на настоящия отрицателен
установителен иск.
Между страните по делото не е спорно, че за процесния обект, находящ
се в с. Б е била открита партида с клиентски № 200117670829 с титуляр Пешо
Генев, по договор за продажба на електрическа енергия за небитова
потребление. Не е спорно и от представените по делото доказателства, в това
число молба с вх. № **********/25.10.2019 г., изходяща от ищцата, се
установява, че титуляра на партида с кл. № 200117670829 е починал, като
видно от Удостоверение за наследници, негови наследници по закон са С. К. Г.
– съпруга, Димитър Пешев Димитров – син и Любка Пешева Г. – дъщеря.
Налице е извънсъдебно признание на факта, че ищцата С. К. Г. се явява
съсобственик на процесния електроснабден имот, видно от жалба вх. №
100000142986 от 23.06.2022 г., както и че за процесния обект е налице нов кл.
№ 210041985111.
По силата на наследствено правоприемство, правото на собственост е
преминало в патримониума на ищцата. Следователно съдът приема за
установено, че между ищеца и ответника е сключен договор за продажба на
електрическа енергия при публично известни общи условия, които съгласно
чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Разпоредбата
на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ е специална по отношение на общата разпоредба на чл.
298, ал. 1, т. 1 ТЗ и я дерогира, което означава, че писмено съгласие на
потребителя не е необходимо, за да бъде обвързан от общите условия.
Правоотношението, възникналото между ответника и "ЕП" АД е уредено от
Общи условия за продажба на електрическа енергия от и "ЕП" АД на
потребителите, присъединени към разпределителните мрежа, на територията
на която и "ЕП" АД притежава лицензия за обществено снабдяване с
електрическа енергия. Ответникът не твърди и съответно не ангажира
доказателства да е предложил специални условия в предвидения 30-дневен
срок, съгласно чл. 98а, ал. 5 ЗЕ, поради което и по отношение на
правоотношението му с ищеца приложими са ОУ на ответника Общите
условия са източник на права и задължения, във връзка с продажбата и
5
потреблението на електрическа енергия, като отношенията между страните са
облигационни и при проявление на принципа на равнопоставеност, тъй като
никоя от страните не упражнява властнически правомощия по отношение на
другата. Сключването на договор не изисква спазването на някаква форма,
включително и писмена, а волеизявленията на страните могат да бъдат
обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
електрическа енергия (фактическо изпълнение на задължението на страната-
доставчик) и приемане на престацията без възражения от страна на
потребителя.
Между страните по делото не е спорно и от представените
доказателства, в това число горецитираната жалба и писмо с изх.
№ **********/13.02.2020 г., се установява, че през 2013 г. е преустановено
снабдяването с електрическа енергия до процесния обект, поради непогасени
задължения, като електрическа енергия е ползвана единственото в периода от
11.08–14.09.2012 г., като в останалата част начислените от ответника суми са
формирани от цената за достъп до електроразпределителната мрежа.
Основното спорно между страните обстоятелство е дължи ли се цена за
достъп до електроразпределителната мрежа при хипотеза на прекъснато
снабдяване с електрическа енергия на обекта.
В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Правилата за търговия
с електрическа енергия, приети от ДКЕВР (обн. ДВ бр. 66/26.07.2013 г.) е
регламентирано задължението на всички небитовите клиенти на крайните
снабдители, които използват разпределителните мрежи при публично
известни общи условия, да заплащат всички мрежови услуги за съответния
ценови период на крайния снабдител. Съгласно дадената дефиниция § 1, т. 7
от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата
редакция "мрежови услуги" са услугите, свързани с достъп, пренос и всички
утвърдени от ДКЕВР добавки за съответния ценови период. Съгласно чл. 29,
ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г.) мрежовите услуги се заплащат от клиенти върху
използваната, респективно отдадената електрическа енергия, съгласно
показанията на средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
6
2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Съгласно ал. 3 на цитираната норма
клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат
само утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗЕ "достъп"
е правото за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи
за пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане
на цена и при условия, определени с наредба. Следователно, нормативно
установено е задължението на небитовия клиент да заплаща цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, а стойността на услугата достъп до
разпределителна мрежа зависи от предоставената мощност, заявената от
конкретния стопански потребител – чл. 32 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители
на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (отм.) и чл. 33 от Наредба №
6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Според § 1, т. 8 от ДР на Наредба №
6/09.06.2004 г. (отм.) "предоставена мощност" е онази максимална активна
мощност, за която преносното или съответното разпределително предприето
съгласно договора за присъединяване осигурява на потребителя възможност
за ползване на границата на собственост на електрическите съоръжения или за
пренос към разпределителната мрежа в мястото на присъединяване
на обект на разпределително предприятие. Предоставената мощност се
заявява от потребителя съгласно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 6/2004 г. (отм.)
и чл. 33, ал. 1 от Наредба № 6/24.02.2014 г. и е уговорена в договора с
оператора.
Законодателят е възложил в тежест на оператора на електропреносната
мрежа да предоставя равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите
– чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ. За предоставянето на услугата
"достъп до разпределителната мрежа" ползвателите на мрежата дължат цена,
която е нормативно установена. Това е така, защото мрежовите оператори
извършват едни относнително постоянни разходи по поддръжка на мрежата,
7
така че да се осигури надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
съответната електроразпределителна мрежа и предоставяне на заявената
мощност от всеки клиент. В случая по делото е безспорно, че предоставената
от оператора на мрежата мощност за процесния обект е 65 кВт.
Съгласно т. 4. 2, раздел IV от приетото на основание чл. 30, ал. 1, т. 13
ЗЕ от ДКЕВР (сега КЕВР) Решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на относно
утвърждаване на цени на електрическа енергия, в сила от 1.08.2013 г., цената
на за достъп до електроразпределителната мрежа за небитови клиенти е
определена в размер на 0,01628 лв. /кВт/ ден. Така с решението е възприето
цената за достъп да се определя според заявената и предоставената мощност
на небитовия потребител, дължима на ден, т. е. за всеки ден, през който
продължава присъединяването и не е обвързана от потреблението
на електрическа енергия в обекта. Следователно, липсата на потребление в
електроснабдения обект не е основание за освобождаване на потребителя от
заплащането на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, щом
като обектът е присъединен към мрежата за осигуряване на заявената
мощност. Отпадането на това задължение би могло да настъпи само като
последица от прекратяване на договорното правоотношение за продажба
на електрическа енергия или при преустановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа. В разглеждания случай сключеният между
третото лице и ответника договор за продажба на електрическа енергия не е
бил прекратен и не е бил преустановен достъпа до електроразпределителната
мрежа на обекта за времето, за което е начислена таксата. Следователно,
стойността на услугата достъп до електроразпределителната мрежа в размер
на 38,09 лв. е дължима и заплащането й е извършено с основание.
Съдът намира неоснователно възражението на ищеца, че прекъсването
на електрозахранването в имота води до невъзможност да се ползва
разпределителната мрежа. От документ, изходящ от ищцата, се установява, че
през 2018 г. в електроснабдения имот е подменено средството за търговско
измерване в обекта, макар тези средства да не съставляват оборудване, което
да е от значение за присъединяването на процесния обект към
електроразпределителната мрежа по начин, осигуряващ заявената мощност,
който извод следва от дадената в Наредба № 6/2004 г. (отм.) и Наредба №
6/2014 г. дефиниция за "съоръжения за присъединяване" като съвкупност от
8
електропроводи, електрически уредби и друго електрическо оборудване,
предназначени за пренос, преобразуване и доставка на електрическа енергия
от електрическата мрежа до електрическите съоръжения на обект на
потребител. Ето защо, следва да се приеме, че в исковия период капацитетът
на мрежата е бил ангажиран за процесния обект съобразно договорените
условия, като достатъчно основание за дължимост на цената за достъп.
Доколкото съдът намира, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение и ответникът законосъобразно е начислил
дължимата в исковия период от 01.07.2012 г. до 05.02.2020 г. цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, следва да се разгледа наведеното от ищцата
при условията на евентуалност твърдения за недължимост на процесните
суми поради изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. От датата
на падежиране на последната фактура до приключване на устните състезания
са изтекли повече от три години, поради което следва да се приеме, че
вземането за период от 01.07.2012 г. до 05.02.2020 г. в размер на 871,90 лева се
явява погасено по давност.
Съдът намира, че ответникът не проведе пълно и главно доказване на
твърденията си, че ищцата е признала вземанията за процесния период и в
процесния размер, с което е прекъснат давностния срок, поради което
исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.
По насрещния иск: По делото се установява, че между страните е
налице валидно облигационно правоотношение по доставка на електрическа
енергия по цени, отговарящи на фактурираните за периода от 01.03.2020 до
31.05.2024 г.
Доколкото насрещните искови претенции са основателни, следва да се
9
разгледа наведеното от ответника по насрещния иск възражение за погасяване
по давност. Както бе посочено по-горе процесните вземания се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и
лихвите за забава, поради което, вземанията падежирали преди 27.05.2021 г.
(доколкото насрещната искова молба е депозирана на 27.05.2024 г.) се явяват
погасени по давност. С оглед разпоредбата на чл. 162 ГПК и предвид
изготвената от вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза таблица по задача № 3 (л. 104-107), съдът намира, че
насрещната искова претенция се явява основателна за сумата в размер на
437,38 лева, представляваща сбор от задължения по фактури за периода от
10.06.2021 г. до 13.05.2024 г., като в останалата част за сумата над 437,38 лева
до пълния предявен размер от 601,36 лева и за периода от 01.03.2020 г. до
10.06.2021 г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
Предвид частичната основателност на главния иск, следва да бъде
частично уважен и акцесорния иск за законна лихва, начислена върху
непогасените по давност вземания за главница. Определена по реда на чл. 162
ГПК на база изготвената от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
таблица по задача № 4 (л.108-110), съдът намира, че исковата претенция за
заплащане на законна лихва за забава е основателна за сумата в размер на
68,84 лева, дължима за периода от 23.06.2021 г. до 20.05.2024 г., като в
останалата част за сумата над 68,84 лева до пълния предявен размер от 134,03
лева и за периода от 26.03.2020 г. до 23.06.2021 г. следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по главния иск
разноски се следват единствено на ищеца. Последната е сторила разноски в
размер на 50 лева – държавна такса.
По насрещните искове ответникът претендира разноски в общ размер на
600 лева – държавна такса, депозит вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение, от които след определяне на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева и при съобразяване на уважената част от
иска, в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер на
414.00 лева. Ищецът не е сторил разноски по насрещните искове.
Процесуалният представител на ищцата, претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна помощ по главния иск на осн. чл. 38, ал.
10
1, т. 2 от ЗА, което съдът определя в размер на 400 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните, че С. К. Г.,
ЕГН **********, адрес в гр. София, ж.к. „Л“ ул. „560“ № 19А, чрез адв. К. Б.,
със съдебен адрес в гр. София, ул. „Г“ № 31, офис – партер, не дължи на
„ЕП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Ц
шосе“ № 159, БМБЦ, представлявано от ВИТ, ДК Д., МАХ - от всеки двама от
членовете на управителния съвет заедно, по предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, сумата в размер
на 871,90 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и деветдесет стотинки) ,
представляваща сбор от главници по фактури за електроенергия, издадени по
клиентски № 210041985111 за периода от 01.07.2012 г. до 05.02.2020 г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА „ЕП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Ц шосе“ № 159, БМБЦ, представлявано от ВИТ, ДК Д., МАХ - от
всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, да заплати на С. К.
Г., ЕГН **********, адрес в гр. София, ж. к. „Л“ ул. „560“ № 19А, чрез адв. К.
Б., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Г“ № 31, офис – партер, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 50 (петдесет) лева за сторени разноски по
предявения главен иск.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН **********, адрес в гр. София, ж. к. „Л“ ул.
„560“ № 19А, чрез адв. К. Б., със съдебен адрес в гр. София, ул. „Г“ № 31,
офис – партер, да заплати на „ЕП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Ц шосе“ № 159, БМБЦ, представлявано от ВИТ,
ДК Д., МАХ - от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, по
предявен насрещен иск правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
437,38 лв. (четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща дължима цена за начислени мрежови услуги –
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 01.03.2020 г. до
31.05.2024 г., ведно със законната лихва от депозиране на насрещната исковата
молба – 20.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 68,84 лв. (шестдесет и осем лева и
11
осемдесет и четири стотинки), представляваща лихва за забава, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 437,38 лева до пълния предявен
размер от 601,36 лева и за периода от 01.03.2020 г. до 10.06.2021 г., както и
иска за законна лихва за сумата над 68,84 лева до пълния предявен размер от
134,03 лева и за периода от 26.03.2020 г. до 23.06.2021 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. К. Г., ЕГН **********, адрес в гр. София, ж. к. „Л“ ул.
„560“ № 19А, да заплати на „ЕП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Ц шосе“ № 159, БМБЦ, представлявано от ВИТ,
ДК Д., МАХ - от всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, на
основание чл. 78, ал. 1 сумата в размер на 414.00 лв. (четиристотин и
четиринадесет лева) за сторени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от насрещните искове.
ОСЪЖДА „ЕП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Ц шосе“ № 159, БМБЦ, представлявано от ВИТ, ДК Д., МАХ - от
всеки двама от членовете на управителния съвет заедно, да заплати на адв.
К. И. Б., адрес: гр. София, ул. „Г“ № 31, офис – партер за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сума в
размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12