№ 22
гр. Троян, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100710 по описа за 2021 година
Настоящето дело е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” Франция, рег.
№ ********* чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.” клон
България, ЕИК ********* срещу АСП. Л. Б. от с. О., общ. Троян
установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК
общо за сумата 12 857,52 лева, представляващи неизплатено парично
задължение по договор за потребителски кредит № EMLN - 15382182,
сключен на 31.10.2017 г. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал
писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, изразено е съгласие
делото да се гледа в негово отсъствие и становище по същество – съда да
уважи така предявения иск, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответника А.Б. е изпратено копие от ИМ и
доказателствата, същия е представила писмен отговор в предвидения месечен
срок, с който изцяло оспорва предявения иск. В производството е
представляван от адв. К.Н. от ЛАК, който е представил писмено становище
по съществото на спора.
От приложените към делото писмени доказателства: Договор за
потребителски паричен кредит ELMN - 15382182 от 31.10.2017 г.,
1
погасителен план към договора, покана до АСП. Л. Б. от 15.09.20202 г.,
извлечение от основно вписване в Търговския и фирмен регистър към
13.03.2018 г. на „БНП Париба Лични финанси“ и ЧГД № 546 от 2021 г. на
ТРС, от заключението на СИЕ с вещо лице Н.Р., съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Ответникът А.Б. е сключил на 31.10.2017 г. с „БНП Париба пърсънъл
файненс” ЕАД договор за потребителски кредит посредством, който страните
са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в
общ размер на 15 000 лева за срок от 78 месеца, за срок до 20.04.2024 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните
погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница.
Договорено е паричният кредит да бъде изплатен на 78 броя равни месечни
вноски, всяка в размер на 293,15 лева, като в договора е посочена и общата
стойност на плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен
профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Не се
оспорва, че кредитополучателят при получаване на кредита е заплатил и
„такса ангажимент“ в размер на 300 лева, срещу което кредиторът сключва
договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при
съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Лихвеният процент
по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за
изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора.
Сумата по отпуснатия кредит е преведена по личната банкова сметка
на ответника. На основание на чл. 3, във вр. с чл. 4 от договора за ответника
възниква задължението да погаси заема на 78 месечни вноски, като в чл. 5 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението
за забава е равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените
проценти в сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото
полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са
приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на
дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Установи се, че длъжникът е преустановил плащането на вноските по кредит
2
№ EMLN-15382182 на 20.08.2020 г., като към тази дата са погасени 33
месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба
пърсънъл файненс" е станало изискуемо в пълен размер, тъй като
кредитополучателят е просрочил две месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
20.09.2020 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в
целия му размер, за което от страна на кредитора е изпратено изрично
уведомление до длъжника. Тъй като от страна на длъжника не са извършвани
погашения по дълга, кредитора е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд-Троян за
следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №
EMLN-15382182 както следва: -10 642,71 лева - главница, 1 842,87 лева -
възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 г. до 20.04.2024 г.; 2 371,94
лева - мораторна лихва за периода от 20.09.2020 г. до 16.06.2021 г. - законната
лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед
за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането. В ТРС е образувано ч. гр. дело № 546/2021 г., по което съда е
издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. На основание чл. 415
ал. 1 т. 2 от ГПК съда е дал указание за завеждане на настоящето исково
производство по реда на чл. 422 от ГПК
С оглед възраженията на ответника, съда е допуснал и изслушал СИЕ.
Вещото лице Н.Р., след като се е запознала с доказателствата по делото и
счетоводните документи е констатирала, че процесния кредит е усвоен на
01.11.2017 г. чрез направения превод за сумата 14 700 лева, като 300 лева са
удържани за „такса ангажимент". През периода 07.11.2017 г. – 10.02.2020 г.,
когато е постъпила последната вноска, Б. е внесъл 8208,20 лева за
погасяване на задълженията по процесния кредит, от които: -главница -
4543,89 лева; -възнаградителна лихва - 2358,11 лева и застраховка - 1306,20
лева.
На основание чл. 6 от Договора за кредит, кредиторът е отложил
падежите на 29-та, 30-та ,31-ва и 32-ра погасителни вноски /съответно на дати
20.03.2020 г., 20.04.2020 г., 20.05.2020 г. и 20.06.2020 г./. Сумите по
отложените вноски остават дължими за кредитополучателя, при изплащане на
задължението.
На 10.07.2020 г. кредитополучателят е поискал прекратяване на
застраховката. Същата е прекратена от кредитодателя чрез анулиране и от
3
20.07.2020 г. вече не е дължима от Б. и месечна вноска в Погасителния план е
корегирана от 293,15 лева на 246,50 лева.
На 20.09.2020 г. е настъпила предсрочна изискуемост на кредита/при
наличие на две непогасени вноски след отложените такива -на 20.07.2020 г. и
на 20.08.2020 г./.
На основание чл. 5 от процесния договор „при наличие на две непогасени
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изикуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост".
След обявяване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят е
трябвало да заплати останалите неплатени 50 месечни погасителни вноски
плюс законна законна лихва за забава от 20.09.2020 г. до окончателно
плащане на сумите.
За установяване на задълженията към датата на предсрочната
изискуемост е изготвена справка, неразделна част от експертизата.
При кредитодателя е начислена законна лихва за забава по процесния
кредит върху общият размер на непогасената главница 10 642,41 лева /след
обявяване на предсрочната изискуеимост/ за периода 20.09.2020 г. до
29.06.2021 г. -датата на подаване на Заявлението по чл.410 в размер на 836,64
лева.
Р. е установила, че след обявяване на предсрочната изискуемост, са
постъпили следните суми: -на 29.10.2020 г. - 100,00 лева, на 10.11.2020 г. -
100,00 лева, на 09.12.2020 г. - 100,00 лева, на 08.01.2021 г.- 100,00 лева и на
15.02.2021 г. - 100,00 лева. Като с постъпването на тези 500 лева Б. е погасил:
по начислена мораторна лихва след обявяване на предсрочното изискуемост
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 - 473,98 лева и
Възнаградителна лихва - 26,02 лева.
В заключението са представени два варианта на задълженията: към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - главница- /15 000 лева - 4
543,89 лева/ - 10 456,11 лева, -главница застраховка- от 4-те отложени вноски
-186,60 лева, общ размер на дължимата главница – 10 642,71 лева; - възн.
лихва- /4 227,00 лева – 2 358,11 лева - 26,02 лева/ - 1 842,87 лева /за периода
от 20.03.2020 г. до 20.04.2024 г./; - мораторна лихва върху 10 642,71 лева –
362,66 лева /от 20.09.2020 г. – 29.06.2021 г. -/836,64 лева - 473,98лева/
Общ размер на задължението - 12 848,24 лева.
Към датата на изготвяне на заключението 23.12.2021 г.: -главница- /15
000 лева- 4 543,89 лева/ - 10 456,11 лева, - главница застраховка - от 4
отложени вноски - 186,60 лева, общ размер на дължимата главница – 10
642,71 лева; - възн. лихва- /4 227,00 лева – 2 358,11 лева - 26,02 лева/ - 1
842,87 лева /за периода от 20.03.2020 г. до 20.04.2024 г./; - мораторна лихва-
4
върху 10 642,71 лева - 885,92 лева /от 20.09.2020 г. – 23.12.2021 г. - /1 359,90
лева -473,98 лева/
Общ размер на задължението: 13 371,50 лева.
С оглед на изложеното съда счита, че предявения иск е основателен и
доказан. Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на
кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане
е издадена съответната заповед за изпълнение.
Искът по чл.422 от ГПК е специален и той има ограничен предмет -
само до съществуването на изискуем дълг към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес.
Съществуването на процесното притезателно материално право и
респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието
на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване
факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и дадена въз основа на него парична сума, както и поето
насрещно задължение на ответника да върне предоставената сума
/възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието
за пораждането му, настъпилата изискуемост на вземането и изпълнението на
насрещните задължения по процесния договор от страна на ищеца/. В тежест
на ищеца е да докаже и претендираните акцесорни вземания.
Ответникът не оспорва обявяването на предсрочната изискуемост на
задължението.
Възразява, че има разлика в размера на месечните погасителни вноски,
което е описано в исковата претенция, както и е установено от СИЕ. Установи
се, че на 20.07.2020 г. застраховката е прекратена, поради което и съответната
част е премахната от месечната вноска, така от 293,15 лева, същата е
намалена на 246,50 лева.
Съдът не споделя доводите на пълномощника на Б., адв. Н., направени в
тази насока за недействотелност на процесния договор.
Настоящият състав приема, че ответника се явява неизправна страна по
договор за заем /банков кредит, като не е изпълнила договорното си
задължението да погасява дължимите месечни вноски. Сключвайки договора
за заем, Б. се е обвързал с определени задължения, а именно да внася
договорените месечни вноски – предвид чл. 5 от договора, вземането на
ищеца е станало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако
5
кредитополучателя е просрочил две или повече месечни вноски. Безспорно
ищцовото дружество в качеството си на кредитор е в правото си да
претендира и законова лихва, която се начислява върху главницата и се
дължи в случай на забава. Съда приема, че с подписването на договора за
заем ответника като страна – кредитополучател се е запознал и се е съгласил с
договорните условия.
Относно възражението за ГПР, следва да се отбележи, че в исковата молба
подробно е изложен начина формиране, което е изяснено и в приетата СИЕ.
Предвид на изложеното следва да бъде признато съществуване на
вземането на ищеца в размер на процесната сума, а именно: 10 642,71 лева,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит №
EMLN -15382182, сключен на 31.10.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и АСП. Л. Б., ведно със законната лихва, считано от
25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 1 842,87 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.08.2020 г. до
20.04.2024 г.; сумата 371,94 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 20.09.2020 г. до 16.06.2021 г.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на
ищеца сторените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 964,30 лева,
от които: 307,15 лева – разноски по заповедното производство и 657,15 лева –
разноски по исковото производство /списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 422 ал. 1 от ГПК съществуване на вземането на
„БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А., Париж, рег. № *********,
чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представител: Димитър Тодоров Димитров, а
именно, че АСП. Л. Б., ЕГН **********, адрес: с. О., общ. Троян, ул. „А.Д. №
13 дължи сумата 10 642,71 – десет хиляди шестстотин четиридесет и два лева
и седемдесет и една стотинки, представляваща дължима главница по Договор
за потребителски кредит № EMLN -15382182, сключен на 31.10.2017 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и АСП. Л. Б., ведно със законната
лихва, считано от 25.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
6
сумата 1 842,87 – хиляда осемстотин четиридесет и два лева и осемдесет и
седем стотинки, представляваща възнаградителна лихва за периода от
20.08.2020 г. до 20.04.2024 г.; сумата 371,94 – триста седемдесет и един лева и
деветдесет и четири стотинки, представляваща мораторна лихва за периода от
20.09.2020 г. до 16.06.2021 г.
ОСЪЖДА АСП. Л. Б., ЕГН **********, адрес: с. О., общ. Троян, ул.
„А.Д. № 13 да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, представител:
Димитър Тодоров Димитров, сумата 964,30 – деветстотин шестдесет и четири
лева и тридесет стотинки, от които: 307,15 лева – разноски по заповедното
производство и 657,15 лева – разноски по исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
7