№ 10
гр. Червен бряг, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря М.Ц.Т.
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Гражданско дело №
20214440100828 по описа за 2021 година
По молба вх.№2738/14.07.2021г. пред ЧРС е образувано гр.д.№828/‘21г. с ищци ИВ. Д. М.,
ЕГН********** и В. АНГ. М., ЕГН********** двамата с постоянен адрес в *** със съдебен
адрес в ***, чрез адв.С.К. от АК-** срещу В. ИВ. М., ЕГН********** с постоянен адрес в
*** и Д. ИВ. К., ЕГН********** с постоянен адрес в ***
В исковата молбата се твърди, че с нотариален акт №136, том II, дело
№1080/26.09.1996г. ищците дарили на ответниците недвижим имот, представляващ дворно
място от 720 кв.м., парцел IХ – 1894 в кв. 95 по регулационния план на ***, заедно с
построените в него две масивни жилищни сгради и двуетажна масивна жилищна сграда при
граници на имота: от две страни улици, парцел Х-1895 и VIII-1896, 1895, като ищците-
дарители си запазили правото да ползват имота докато са живи заедно и поотделно.
Твърди се, че след извършване на дарението втората ищца изпаднала в нужда и
необходимост от издръжка, тъй като нямала средства за преживяване, разболяла се сериозно
и се нуждаела от средства за лечение, лекарства, манипулации, средства за посрещане на
насъщни нужди, храна и облекло. Допълва се, че съгласно експертно решение №0954 от
24.04.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания при УМБАЛ „Д-р *** ЕАД Плевен на ищцата
В.М. била определена пожизнено 95% намалена трудоспособност без чужда помощ с
изброени заболявания. Сочи се още, че ищцата М. ежемесечно заплащала
животоподдържащи медикаменти на стойност 50лв. и два пъти годишно извършвала
прегледи на „*** което било свързано с допълнителни разноски в размер на 120 лв. за
преглед. Твърди се, че втората ищца имала и постоянни разходи за храна, електроенергия,
1
вода, отопление, които възлизали на около 180лв., които наред със заболяванията и
възрастта й я поставили в нужда от месечна издръжка. Сочи, че особено се изострила
необходимостта й от издръжка преди около 2 години, когато се обърнала за помощ към
ответниците – надарени с оглед на това, че дарила единствения си имот и нямала други
източници от които да получава доходи. Втората ищца твърди, че отправила нотариална
покана рег.№4786, том 1, акт 98 връчена на ответниците на 14.08.2019г. от нотариус *** на
НК, с която поискала ответниците да й плащат общо 400 лв. месечно.
Сочи се в исковата молба, че ищцата М. продължава да иска издръжка от тогава, което
твърди, че извършила и устно, но въпреки това до сега нито една от ответниците не й дала
никаква издръжка.
В заключение се сочи, че ответниците многократно обиждали ищците, заплашвали ги
с убийство, нанасяли побой на втората ищца, като навсякъде казвали, че нямат баща, той е
умрял и са го изяли червей. Твърди се, че ответниците казвали на втората ищца, че ще
намерят човек, на който майка им ще плати да убие първия ищец и че „***“. Допълва се, че
за всичко това ищците били подали жалби до прокуратурата и полицията, но без резултат.
Твърди се, че ответниците не изпълняват моралните си задължения към ищците за уважение,
съдействие и поддръжка, като техен баща – първия ищец и баба – втория ищец, а напротив
тормозили ги и се заканвали на първия ищец с убийство.
Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да отмени дарението
на гореописания имот, което ищците са направили в полза на ответниците.
Представят се писмени доказателства: нотариална покана, нотариален акт за дарение,
заверено копие на жалба до РП Червен бряг, заверено копие на постановление от
02.03.2020г по вх.№В-00063 от 2020г. на РП Плевен за отказ да се образува ДП и два броя
пълномощни.
Направено е доказателствено искане за допускане до разпит на трима свидетели при
режим на довеждане за установяване верността на изложеното в исковата молба, както и за
издаване на съдебно удостоверение, за да се снабдят ищците със скици и данъчни оценки на
имота, тъй като същия бил собственост на ответниците.
С разпореждане 639/14.07.2021г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК, съдът е разпоредил
препис от исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответниците.
За разпореждането на съда ответницата В.М. е била уведомена на 16.07.2021г., а
ответницата Д.К. е била уведомена на 06.08.2021г.
С вх.№3087/09.08.2021г. в ЧРС е постъпил писмен отговор от двете ответници.
В отговора се сочи, че от обстоятелствената част на исковата молба според
2
ответниците ставало дума за предявяване на субективно съединени искове с правно
основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД от двамата ищци, но от ответниците се твърди, че
според тях първият ищец И.М. нямал правен интерес да предявява подобен иск, тъй като той
не се нуждае от издръжка - факт за който от ответниците се твърди, че се потвърждава от
обстоятелствата изложени в ИМ и представеното с нея Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 02.03.2020г. в което според тях ясно било посочено, че
през месец юли 2019г. М. закупил за себе си джип на стойност 60000лв. Твърди се от
ответниците по отношение на М., че лице, което е в състояние да направи покупка на такава
стойност не се нуждае от средства за издръжка. Допълват, че в обстоятелствената част на
исковата молба се съдържат и твърдения относно нанесени обиди и дори побой на първия
ищец, отправени заплахи и такива за не изпълнение на морални задължения към ищците, но
според ответниците тези твърдения не могат да съставляват основание за отмяна на
дарението по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. В тази връзка ответниците сочат, че подадената
искова молба е нередовна и според тях следва да бъде оставена без движение, като съда даде
указание на ищците ясно и точно да определят петитума на субективно съединените искове
и на какви точно факти и обстоятелства се основава претенцията по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД
на всеки един от тях.
Относно допустимостта на исковата молба от ответниците се сочи, че по отношение
първия ищец според тях исковата молба е недопустима поради липса на правен интерес към
момента на предявяването й. По отношение на втората ищца, която твърдят, че е майка на
първия ищец ответниците считат, че също не е налице правен интерес към момента на
подаване на исковата молба, поради факта, че на основание чл.140, ал.1 от СК, дори и да има
нужда от издръжка тя следва да се обърне първо към децата си, а не към внучките си. Сочат,
че втората ищца има живи и трудоспособни син и дъщеря, като допълват, че от материалите
по делото ставало ясно, че финансовото състояние на първия ищец е добро с оглед на
жизнения стандарт в страната.
По отношение и на двамата ищци от ответниците се изтъква, че исковата молба е
недопустима, тъй като според тях е предявена след изтичане на предвидения в чл.227, ал.3
от ЗЗД преклузивен едногодишен срок.
Допълват, че по отношение нотариалната покана за заплащане на издръжка, същата е
получена от ответниците с дата 19.08.2019г. и твърдят, че съобразно трайна съдебна
практика когато е налице покана преди предявяване на иска, преклузивния срок по чл.227
ал.3 от ЗЗД започва да тече от получаването й или узнаването от надарения, като се твърди,
че преклузивния срок е изтекъл на 19.08.2020г., а исковата молба е подадена на 14.07.2021г.,
т.е. почти една година след изтичането на срока.
Относно основателността на исковата молба от ответниците се сочи, че същата е
неоснователна и недоказана поради което я оспорват изцяло. В тази връзка излагат
твърдения, че към исковата молба не е приложено нито едно доказателство, което да
подкрепя твърденията на ищците и да сочи, че претенцията им е основателна. Излагат се
доводи, че нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД се установява при
съпоставка между средствата, с които в случая втората ищца разполага или може да ползва
3
за съответните месеци и конкретна сума която й е необходима за покриване на
специфичните й нужди.
Твърди се от ответниците, че втората ищца е посочила суми, които са й необходими за
издръжка, които обаче не се подкрепени от никакви доказателства, а в същото време се сочи,
че втората ищца получава пенсия в размер на 500лв. Навеждат се доводи, че според
ответниците от исковата молба не ставало ясно защо втората ищца смята, че има нужда от
издръжка в посочения от нея размер, който е около 230лв. месечно и по 120лв. два пъти
годишно при условие, че тази сума е по-малка от размера на пенсията, която втората ищца
получава ежемесечно и живее в имот върху който има запазено пожизнено право на
ползване. На следващо място се навеждат доводи, че с оглед императивната разпоредба на
чл.140 от СК не става ясно защо втората ищца, която е майка на първия ищец насочва
претенцията си за издръжка към ответниците, които са й внучки при условие, че синът й е
жив, трудоспособен и в очевидно добро материално състояние, предвид покупката на
автомобил на стойност 60000лв., който не е вещ от първа необходимост.
Относно твърденията в исковата молба за заплаха с убийство на първия ищец се
излагат доводи, че са ирелевантни за предмета на спора в настоящото производство, тъй
като тези твърдения са били предмет на двуинстанционно съдебно производство по гр.д.
№111/21г. на ЧРС и в.гр.д.№474/2021г. на ПлОС, в рамките на което съда еднозначно ги е
приел за неоснователни и недоказани.
Излагат се допълнително доводи, че нуждата от издръжка следва да се преценява по
предявения иск с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съда
следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни
нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия
живот в страната. В необходимите средства за живот на дарителя не следва да се включва
разходи за наем, след като такива не се заплащат и не се търсят от него, както и разходи за
друго лице. По отношение на тези твърдения ответниците сочат, че от приложения към
исковата молба нотариален акт е видно, че дарителите са трима, а настоящата искова молба
е подадена само от двама от тях, като според ответниците от фактите и обстоятелствата
изложени в нея ставало ясно, че първият ищец няма реална нужда от издръжка.
Относно искането за допускане на трима свидетели на ищците при режим на
довеждане ответниците са взели становище, че възразяват срещу допускането им защото
според тях ищците не са уточнили кои и какви ще бъдат тези свидетели и са представили
прекалено обща формулировка на фактите и обстоятелствата, които ще доказват с техните
показания.
Направени са доказателствени искания.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 от ГПК, установи следното
от фактическа и правна страна:
Безспорно е и се установява от представения нотариален акт №136, том II, дело
№1080/26.09.1996г., че ищците дарили на ответниците недвижим имот, представляващ
дворно място от 720 кв.м., парцел IХ – 1894 в кв. 95 по регулационния план на ***, заедно с
4
построените в него две масивни жилищни сгради и двуетажна масивна жилищна сграда при
граници на имота: от две страни улици, парцел Х-1895 и VIII-1896, 1895, като ищците-
дарители си запазили правото да ползват имота докато са живи заедно и поотделно.
Безспорно е също така, че с договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на
подписите от 14.02.2020г. „***“, ищецът И.М. е закупил от *** за сумата от 24506.15лв. с
ДДС, представляваща остатъчна стойност от пълната цена в размер на 28097.53 евро лек
автомобил „***. На този ищец от „*** на 31.01.2020г. е отпуснат и потребителски кредит в
размер на 20301лв. с крайна дата 07.01.2027г., като М. е декларирал доход в размер на
900лв. пред банката.
Не се спори между страните, че с решение №543/1996г. по гр.д.№260/1996г. е бил прекратен
с развод на основание чл.99, ал.1 от СК (отм.) сключеният между ИВ. Д. М. и М.Ц. М.,
двамата от *** граждански брак.
Безспорно е, че с Разпореждане №14214243321/01.07.2021г. НОИ, ТП-Плевен е определило
месечен размер на пенсията на ищцата М., а именно 391.43лв.
Безспорно е, че съгласно експертно решение №0954 от 24.04.2009г. на ТЕЛК за общи
заболявания при УМБАЛ „Д-р *** ЕАД Плевен на ищцата В.М. била определена пожизнено
95% намалена трудоспособност без чужда помощ с изброени заболявания.
Безспорно е, че между страните се е развило производство по ЗЗДН, по което с решение
№181/12.07.2021г. по в.гр.д.№474/‘21г. на ПлОС в сила от 12.07.2021г., състав на ПлОС е
постановил и е била издадена заповед за защита на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН в полза на
В.М. срещу В. ИВ. М. с мярка за закрила по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.
Представени са доказателства за целева помощ, която ищцата М. е получила за отопление за
отоплителен сезон 2021г./2022г.
Не се спори, че само ищцата В.М. отправила нотариална покана рег.№4786, том 1, акт 98
връчена на ответниците на 14.08.2019г. от нотариус *** на НК, с която поискала
ответниците да й плащат общо 400лв. месечно.
В хода на съдебното дирене в качеството на свидетели съда е изслушал п.н.п. живееща на
семейни начала с ищеца М., Н.С.Г. – първа братовчедка на ищеца М., Н.В.Н., при който М. е
работел, а накрая съда е изслушал и страните по делото.
За успешно провеждане на иск за отмяна на извършено дарение в хипотезата на чл.227, ал.1,
б.В от ЗЗД е необходимо установяването на няколко кумулативни предпоставки, а именно
изпадането на дарителите в трайна нужда от издръжка, отправянето на покана до надарените
за заплащане на такава и отказ от страна на последните за предоставяне на издръжка
съобразно възможностите си.
По повод горните предпоставки съдът намира, че искът е предявен след изтичането на
преклузивния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД и като такъв се явява недопустим, а
производството по делото следва да се прекрати, без съда да се произнася по същество на
делото. В случая до надарените ответници е била изпратена нотариална покана, която те са
получили на 19.08.2019г. и от тази дата в едногодишния срок на дарителите – ищци в
настоящото производство е станало известно, че надарените – ответници отказват да им
дадат издръжка, доколкото ищците се нуждаят от такава. Преклузивният срок е изтекъл на
5
19.08.2020г., а исковата молба е заведена в ЧРС на 14.07.2021г.
По отношение ищеца ИВ. Д. М. следва да се посочи, че той няма правен интерес от водене
на делото, тъй като за него не е налице трайна нужда от издръжка. Само ищцата В.М. е
отправила покана до надарените за заплащане на такава и не е налице отказ от страна на
надарените за предоставяне на издръжка съобразно възможностите си по отношение на
него. Отделно от горното, съгласно нотариалният акт за дарение, дарителите са си запазили
правото на ползване върху дарения имот заедно и поотделно, а в заключение на проведеното
съдебно дирене се установи, че В.М. иска да се развали дарението не за да получи по
някакъв начин средства за съществуване, а за да остави имота на сина си – И.М., защото той
се грижел за нея, което е съвсем различно и извън основанието посочено в исковата молба.
Ето защо съдът намира предявената искова молба вх.№2738/14.07.2021г., по която пред ЧРС
е образувано гр.д.№828/‘21г. с ищци ИВ. Д. М., ЕГН********** и В. АНГ. М.,
ЕГН********** двамата с постоянен адрес в *** за недопустима. Същата следва да се върне
на ищците, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.4 от ГПК на ответниците се следват
сторените по делото разноски в производството в размер на 1200.00 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№2738/14.07.2021г. на ищците ИВ. Д. М., ЕГН********** и В.
АНГ. М., ЕГН********** двамата с постоянен адрес в *** със съдебен адрес в ***, чрез
адв.С.К. от АК-**, с която предявяват иск по чл.227, ал.1, б.В от ЗЗД за отмяна на дарение
извършено с нотариален акт №136, том II, дело №1080/26.09.1996г. на Зоя Панчева –
Червенобрежки районен съдия, с който ищците дарили на ответниците В. ИВ. М.,
ЕГН********** с постоянен адрес в ***, общ.*** и Д. ИВ. К., ЕГН********** с постоянен
адрес в ***недвижим имот, представляващ дворно място от 720 кв.м., парцел IХ – 1894 в кв.
95 по регулационния план на ***, заедно с построените в него две масивни жилищни сгради
и двуетажна масивна жилищна сграда, при граници на имота: от две страни улици, парцел
Х-1895 и VIII-1896, 1895, като ищците-дарители си запазили правото да ползват имота
докато са живи заедно и поотделно, поради това, че дарените ответници В. ИВ. М.,
ЕГН********** и Д. ИВ. К., ЕГН********** отказали да дадат издръжка на дарителите
ищци ИВ. Д. М., ЕГН********** и В. АНГ. М., ЕГН**********, от която те се нуждаели.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 828/2021 г. по описа на ЧРС.
ОСЪЖДА ищците ИВ. Д. М., ЕГН********** и В. АНГ. М., ЕГН********** двамата с
постоянен адрес в *** на основание чл.78, ал.4 от ГПК да заплатят на ответниците В. ИВ.
М., ЕГН********** с постоянен адрес в *** и Д. ИВ. К., ЕГН********** с постоянен адрес
в ***сторените по делото разноски в производството в размер на 1200.00лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС с въззивна жалба в седмичен срок от
6
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
7