Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на единадесети юни две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 5 840 по описа за 2017
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 120 000 лв.
В исковата молба на С.Д.К. се твърди,
че на 01.04.2013 г., около 05.50 ч., в
гр. София се е осъществило ПТП между лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ********,
управляван от Х.С.М. и пешеходеца Д.С.К., баща на ищеца, който вследствие на
същото починал. Твърди се, че вина за ПТП-то има водачката на лекия автомобил,
която била установена с влязла в сила присъда. Твърди се, че ищецът бил в
прекрасни отношения с баща си, който бил негов пример за подражание и морална
подкрепа. Със смъртта му ищецът загубил един от най-близките си хора, чиято
загуба не можела да бъде заместена.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на лек автомобил „Нисан
Микра”, да му заплати сумата от 120 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на баща
му. Претендира се законна лихва и сторени разноски, съобразно списък по чл. 80
от ГПК.
Ответникът З. „А.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с
релевирани в същия възражения включително възражение за съпричиняване и
възражение за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за лихва.
Претендира разноски, съобразно депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Депозирана е допълнителна искова молба
респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. С..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от юрк. Е..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед
нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа
страна:
По делото е представен констативен протокол № К-310 на СДВР, от съдържанието,
на който се установява, че на 01.04.2013 г., около 05.50 ч., в гр. София, на
бул. „Акад. Ив.Евст. Гешов“ и ул. „Урвич“ е осъществено ПТП между лек автомобил
„Нисан Микра” с рег. № ********, управляван от Х.С.М. и Д.С.К., пешеходец, от
което е пострадал пешеходеца с диагноза: сътресение на мозъка,
контузно-разкъсна рана на главата.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № 2273/09.04.2013
г. на СО – район „Красно село“, от което се установява, че Д.С.К. е починал на
02.04.2013 г. и е оставил за свои наследници по закон Ц.Т.К./преживяла
съпруга/, С.Д.К. /син/ и Л.Д.К./дъщеря/.
По делото е представена присъда № 269/12.10.2015 г. на СРС, 13 състав,
постановена по нохд 3295/15 г., от която се установява, че Х.С.М. е призната за
виновна в това, че на 01.04.2013 г., около 06.00 ч., в гр. София, при
управление на МПС – лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № ******** по бул.
„Акад. И.ЕВ. Гешов“ в района на кръстовището с ул. „Урвич“ нарушила правилата
за движение по пътищата, а именно чл. 21 ал.1 от ЗДвП вследствие на което по
непредпазливост е причинила смъртта на Д.С.К.. От присъдата се установява, че
подсъдимата М. е призната за невиновна по отношение извършено нарушение на чл.
116 от ЗДвП и затова, че деянието е извършено на пешеходна пътека. Присъдата,
видно от отбелязването, е влязла в законна сила на 07.11.2016 г.
По делото е изслушана и съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д.. Вещото лице е обосновало
извод, че произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието, облачно
време, мокра пътна настилка и нормална видимост. Посочено е, че скоростта на
лекия автомобил преди настъпване на произшествието е била около 66 км/ч., при
която скорост опасната зона за спиране е 58, 94 метра. Посочено в заключението
е, че при максимално разрешената скорост на движение в населени места от 50
км/ч опасната зона за спиране е 38, 37 метра. Посочено е, че в момента, в който
пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно лекия автомобил се е намирал на разстояние от
97 - 130 метра от мястото на удара, в зависимост от вида на хода на
пешеходеца /спокойно бягане или бърз ход/. Посочено е, че няма данни за препятствия
по пътното платно, ограничаващи видимостта на водача и пешеходеца, както и е
обективиран извод, че кръстовището се регулира чрез светофарна уредба с режим
на работа от 06.00 – 24.00 часа. Обоснован е и извод, че пешеходецът е имал
техническата възможност да пропусне преминаването на лекия автомобил, след
което да предприеме пресичане на пътното платно.
В съдебно заседание на 19.02.2018 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Л.Д.К., сестра на ищеца, а в съдебно заседание от
11.06.2018 г. на свидетелите Х.С.М. и В.К.Т..
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се З.ължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, а разпоредбата на чл. 226 от КЗ /отм./
предоставя право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните са формирали спор относно обстоятелството, че
към датата на ПТП-то по отношение на лек автомобил «Нисан Микра» е имало
валидно сключен договор за застраховка, покриващ риска «ГО» при ответното
дружество.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед влязлата в сила присъда на наказателния
съд, която е З.ължителна за настоящия съдебен състав с оглед разпоредбата на
чл. 300 от ГПК.
Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка
между деянието и вредите се установяват от присъдата на наказателния съд.
Ищецът е низходящ от първа степен на починал в ПТП, предвид което притежава
активна материалноправна легитимация да претендира репарация на причинените му,
вследствие смъртта на неговия баща, вреди. Понесените от ищеца неимуществени
вреди се установяват от събраните гласни доказателства, които при спазване на
условията на чл. 172 от ГПК съдът цени като непосредствени лични впечатления,
които пресъздават обективно състоянието на същия.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от загубата на родител, представляват пряка и непосредствена последица от
деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се
определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. Съгласно Постановление 4/1968
г. на ВС, при определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, отношенията му с
починалото лице и други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се
имат предвид конкретните болки и страдания, претърпени от него. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на ищеца, интензитета
на неговото страдание, вследствие загуба на родител, с който са поддържали
близки връзки в продължение на дълъг период от време и взаимно са се подкрепяли,
справедливо би било да се присъди от 100 000 лв., а за горницата до пълния
предявен размер същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия с оглед нарушаване
правилата на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Установено по делото с оглед присъдата
на наказателния съд е, че ПТП не е осъществено на пешеходна пътека. Това се
установява и от показанията на водача на лекия автомобил Х.М. в съдебно
заседание на 11.06.2018 г., че ударът е бил «извън пешеходната пътека, може би
на 1,5 -2 метра след пешеходната». Константна е съдебната практика, че при преценка за съпричиняване на настъпилите в резултат на ПТП вреди следва да се
отчита не само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на
правилата за движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна
връзка с вредоносния резултат. С оглед доказателствата,
ангажирани по делото, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод, че с
поведението си пострадалият е съпричинил вредоносния резултат. Фактът, че не е
пресякъл на пешеходна пътека по никакъв начин не може да обоснове извод в
противен смисъл. Ударът е настъпил на 1, 5 – 2 метра след нея, по данни на
деликвента, и в този смисъл след като водачът на МПС не е бил
в състояние да избегне удара с пешеходеца към точка по-далечна от
пешеходната пътека, логично е да се
обоснове извод, че не би
избегнал сблъсъка и ако пешеходецът би пресичал на
пешеходната пътека. В този смисъл е решение 167/27.10.2016
г. по търг. дело 1599/2015 г. на Първо ТО на ВКС, постановено при идентична
фактическа обстановка, което разрешение настоящият съдебен състав споделя. Възражението за внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно, с
оглед данните по делото, че същият е предприел навлизане на платното за
движение в момент, в който автомобилът се е намирал на разстояние от 97-130
метра, съпоставено със скоростта на лекия автомобил преди настъпване на
произшествието е била около 66 км/ч. и опасна зона за спиране при тази скорост
58, 94 метра, настоящият съдебен състав намира за неоснователно. Пешеходецът е
навлязъл в платното за движение, когато автомобилът се е намирал на разстояние
над два пъти по-голямо от опасната зона за спиране и неговият водач при
адекватна реакция е могъл да спре преди мястото на удара. В тази връзка са и
изводите на САТЕ за техническата предотвратимост на удара. По делото няма и
категорични доказателства, че пешеходецът е предприел пресичане на червен
сигнал на светофарната уредба. Водачът на лекия автомобил М. /деликвент/ твърди
в показанията си, че светофарът е бил с червена светлина за пешеходците,
другият очевидец свидетелят Т. в същото съдебно заседание е заявил, че е
пресичал на зелен сигнал, а пострадалият е бил след него като е чул стъпките
му. При тези противоречиви данни настоящият съдебен състав намира, че
възражението в тази му част е недоказано.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира
следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата на извършване
на деликта като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния
изпълнител, при наличие на влязъл в сила съдебен акт. С оглед своевременно
заявеното възражение за изтекла погасителна давност и релевантната тригодишна
такава в настоящата хипотеза лихвата е дължима от 12.05.2014 г.
По разноските: Процесуалният представител на ищеца е заявил и искане да
му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал.1 т. 2 от ЗА.
При фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия
по него респ. съблюдаване правилата на Наредба 1/2004 г. и цената на заявения
иск същото възлиза на 3 930 лв. Припадащата се част, съобразно уважената част
от иска е 3 275 лв., която се следва на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 88, 33 лв.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и разноски, платени от бюджета на съда в размер на 4191,
67 лв.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Д.К., ЕГН **********,***,
офис 19 – адв. Я.С. сумата от 100 000
/сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на ПТП, реализирано на 01.04.2013 г., с което е причинена смъртта на
Д.С.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.05.2017 год.
до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 120 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Я.С., с адрес: *** сумата от
3 275 лв. – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.К., ЕГН **********,***, офис 19 – адв. Я.С. да заплати на основание
чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД „А.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 88, 33 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметка на СГС на основание
чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 4 191, 67
лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: